РЕШЕНИЕ № 273
гр. Пазарджик, 26.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на втори ноември през две хиляди
и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
203/2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно
съединени искове от „АРТСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. „П.М.“ № 9, ап. 16, срещу „ФИНГАРОВИ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, бул. „България“
№ 90, като след допуснато изменение по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК с
протоколно определение от 30.03.2018 г., обективират петитум за осъждане на
ответника да заплати сумите от: 1) 12 826.20 лева с вкл. ДДС,
представляваща възнаграждение за извършени СМР по протокол (обр. 19) № 1 от
07.09.2015 г. за обект „Къща за гости и кафе-аперитив“ в гр. Стрелча, съгласно
договор за строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г., на осн. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 2) 73 717.67 лева с вкл. ДДС,
представляваща възнаграждение за извършени СМР по протокол (обр. 19) № 2 от 08.01.2016
г. (т. 1–28 вкл.) за обект „Къща за гости и кафе-аперитив“ в гр. Стрелча,
съгласно договор за строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г., на осн. чл. 79, ал.
1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 3) 2 200 лева – частично от 2 300
лева, представляващи неустойка за забава в плащането на авансова сума от
100 000 лева, с падеж 18.02.2015 г., а реално платена на 13.03.2015 г.,
при неустойка от 0.1 % на ден забава върху неплатената сума, на осн. чл. 92 от ЗЗД; 4) 19 820 лева, представляваща неустойка за забава на сумата от
250 000 лева, с падеж на плащане 29.04.2015 г. (съставяне на Акт обр. 14),
а реално заплатени на части с окончателно плащане на
13.08.2015 г., на основание чл. 92 от ЗЗД; 5) 5 542.56
лева, представляваща неустойка за забава в плащането на сумата по протокол
(обр. 19) № 1/07.09.2015 г. в размер на 12 826.20 лв., за периода от
05.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба (виж изрично искова молба
- на л. 6 от делото), на осн. чл. 92 от ЗЗД и 6) 16 291.60 лева, представляваща неустойка за забава в плащането на
сумата по протокол (обр. 19) № 2/08.01.2016 г. в размер на 73 717.67 лева,
за периода от 05.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба (пак там - л.
6 от делото), на осн. чл. 92 от ЗЗД. Претендира се и законната лихва върху
главниците от датата на предявяване на исковете – 11.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът основава
предявените искове на следните фактически твърдения:
Между
„ФИНГАРОВИ“ ООД, „АРТСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД и „ПИМО-СВ“ ООД е бил сключен тристранен
договор за строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г. за изпълнение на строително-монтажни
работи (СМР) на обект „Къща за гости и кафе-аперитив“, находящ се в гр.
Стрелча, собственост на възложителя - ответник „ФИНГАРОВИ“ ООД, като „АРТСТРОЙ
ИНВЕСТ“ ЕООД е главен изпълнител, а „ПИМО-СВ“ ООД – подизпълнител. Договорът
обхваща СМР, подробно описани в количествено-стойностна сметка (КСС),
представляваща приложение № 1 към договора, на обща стойност 625 196.11
лева с вкл. ДДС – чл. 3. Ищецът твърди, че първоначално
уговорените дейности са изпълнени изцяло, като договореното възнаграждение от
625 196.11 лв. с вкл. ДДС е платено от
възложителя, но при предаване на работата с протокол (обр. 19) № 1 от
07.09.2015 г. се установило, че били надвишени определени количества по
изпълнените СМР, възлизащи на стойност 12 826.20 лева с вкл. ДДС, които
възложителят отказва да заплати. Отделно от това с два протокола от 10.02.2015
г. и 24.08.2015 г. възложителят допълнително възложил, на основание чл. 3, ал.
3 от договора, СМР по укрепване на съществуващата конструкция на обекта, както
и други дейности, необходими за успешното завършване на изграждания обект.
Остойностяването на тези допълнителни дейности се осъществява по ценообразуващите
показатели, приети с КСС-приложение № 1 към основния договор. Ищецът твърди, че
и тези дейности били напълно изпълнени, за което е съставен протокол (обр. 19)
№ 2 от 08.01.2016 г. на стойност 88 411.21 лв. с вкл. ДДС, които
възложителят също отказал да заплати. Била издадена фактура № 10000001087 от
05.04.2016 г. за общата сума от 106 993.36 лв., която включва задължението
от 12 826.20 лв. и 88 411.21 лв. (с общ размер 101 237.41 лв.), като
остатъкът от 5 755.95 лв. не се претендира от ищеца в резултат на
постигнати споразумения. По твърдения на ищеца, отказът на възложителя да плати
претендираните суми е несъгласието му със стойностите и извършените работи,
посочени в представената фактура № от
05.04.2016 г. Относно претендираните искове за неустойки за забавено плащане,
ищецът посочва падежа на плащане и периода на забава при уговорен размер на
неустойката в размер на 0.1 % на ден върху неплатената сума, съгласно чл. 27 от
договора.
В срока по чл. 367 от ГПК е подаден отговор на исковата молба
от „ФИНГАРОВИ“ ООД. В него се излагат доводи, че заявените с исковата молба претенции
са неоснователни. Навеждат се подробни възражения по отношение на двата
протокола за възлагане на допълнителна дейност от 10.02.2015 г. и от 24.08.2015
г. Излага се, че дейностите са заплатени напълно. Сочи се, че в протокола от
24.08.2016 г. изрично е указано, че всички извършени дейности се доказват с
подробна КСС, а всички нови дейности се доказват по анализни цени съгласно
ценообразуващите показатели от приложение № 1 към договора за СМР. Нямало
такава подробно КСС, няма представени анализни цени. Излага се, че определени
СМР са изпълнени от трето за договора лице – „Анди“, „Куртаков трейд“ ООД.
В
срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се
отговаря на възраженията на ответника. Посочва, че сумата от 12 826.20
лева представлява разликата между действително извършените остойностени СМР в
размер на 638 022.32 лева с ДДС и първоначално договорените
625 196.11 лева с ДДС, като същата е в резултат на количеството извършени
СМР по отделни позиции. Твърди се, че възложителят не е изпълнил задължението
си за назначаване на инвеститорски контрол по чл. 6, ал. 2 от договора. Излага
се, че в протокола от 07.09.2015 г. е посочено, че строителството е приключило,
понеже изграждането на обекта било финансиран от Държавен фонд „Земеделие“ и не
било допустимо удължаване на срока.
С
допълнението към ДИМ ищецът поддържа претенциите.
Постъпил
е допълнителен отговор на допълнителната искова молба по реда на чл. 373 ГПК, като се сочи,
че изцяло неоснователни са твърденията на ищеца, че претендираните допълнителни
СМР са били извършени уместно в интерес на възложителя поради сключен договор с
ДФЗ, тъй като отношенията между възложителя и фонда са регламентирани с отделен
договор, в който са предвидени възможности за изменение на същия.
С
протоколно определение от 09.06.2017 г. съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ищеца „ПИМО-СВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Братя Миладинови“ № 8.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е родовокомпетентният
съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
По
възражението на ответника за недопустимо изменение (увеличение) на исковете,
съдът приема следното: С решение № 146 от 26.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
61210/2016 г. на ІV г. о. е посочено, че задължителната практика на ВКС е
безпротиворечива по въпроса, че при търговски спор преклузията по чл. 372, ал.
2 от ГПК не се отнася за искане за изменение единствено в размера на предявения
иск. Това разрешение е обективирано в Определение
№ 94 от 17.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2465/2016 г., I т. о., където е
даден отговор, че търговецът би бил ограничен със сроковете по чл. 372,
ал. 2 от ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска си, но не и
при увеличение, тъй като това изменение не предполага защита, различна от
предприетата от противната страна, в което се състои правният смисъл на
изискването на нормата, изменението да бъде заявено най-късно с допълнителната
искова молба. В този смисъл е и Определение
№ 715 от 10.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3160/2015 г., II т. о.
С оглед на изложеното, практиката на ВКС допуска изменение,
изразяващо се в увеличение на предявен иск, след срока по чл. 372, ал. 2, изр.
2 от ГПК до даване ход на устните състезания в първата инстанция съгласно чл.
214, ал. 1, изр. in fine от ГПК.
От фактическа страна съдът приема следното:
По делото е приет като писмено доказателство тристранен договор
за строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г. с предмет изпълнение на СМР на
обект „Къща за гости и кафе-аперитив“ в УПИ №, кв. по плана на гр. Стрелча, собственост на
възложителя ответник „ФИНГАРОВИ“ ООД, като ищецът „АРТСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД е
главен изпълнител, а третото лице – помагач „ПИМО-СВ“ ООД – подизпълнител. Възложителят
възлага на главния изпълнител, а последният от своя страна възлага на
подизпълнителя изпълнение на договорени СМР. Видно от уводната част на
договора, проектът е финансиран по Програма за развитие на селските райони
(ПРСР), М311. Предвиденият срок за изпълнение на СМР за обекта е до 30.08.2015
г. Видът и обема на предвидените СМР са описани в КСС, представляваща приложение
№ 1 към договора, на обща стойност 520 996.76 лева без ДДС или
625 196.11 лева с вкл. ДДС. При доказана необходимост от изпълнение на
нови видове СМР/СРР същите се остойностяват по ценовите показатели на приетата
КСС. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора, при доказани изменения в количеството
на договорените видове СМР, същите се приемат от възложителя и остойностяват по
единични цени, приети в КСС. Уговорена е възможност по искане на възложителя
едни материали да се заменят с други, по-скъпи, като съответно се променя и крайната цена на строителството.
Погасителният план за заплащане на цената е предвиден в чл. 4 от договора и е
както следва: 1/ аванс от 100 000 лева с ДДС – в срок до 18.02.2015 г.; 2/
след подписване на Акт обр. 14 – допълнителни 250 000
лева и 3/ окончателно плащане – при снабдяване с Акт обр. 15 и издаване
на фактура. Плащанията са обвързани от представен протокол обр. 19 за извършени
СМР, документ за качество и фактура – чл. 4.4. Уговорено е възложителят да
заплати на гл. изпълнител съответната дължима сума, а той да преведе същата
изцяло по сметка на подизпълнителя в деня на постъпването й. Предаването на
обекта се осъществява с подписване на двустранен констативен приемателен
протокол – чл. 2, ал. 4. При установено несъответствие между одобрен технически
проект и фактическо състояние на строителството, налагащо да се изгради нещо
различно от заложеното, подизпълнителят сезира гл. изпълнител, а последният
възложителя, като строителството продължава само след писмено разпореждане на
възложителя – чл. 7. Уговорена е неустойка за забава в размер от 0.1 % върху
неизплатените от възложителя на гл. изпълнител суми за всеки просрочен ден –
чл. 27. Неразделно част от договора е приложение № 1, съдържащо КСС за
процесния обект, в която, след посочване на общата цена на предвидените СМР, са
посочени ценообразуващите показатели за допълнително възникнали СРР по време на
изпълнение на договора.
С
доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 625 196.11 лева с вкл. ДДС за
изпълнени дейности, посочени в протокол (обр. 19) № 1 от 07.09.2015 г. В
откритото съдебно заседание от 14.09.2018 г. между страните се установи, че не
е спорна дължимостта на сумата от 12 826.20 лева по същия този протокол
(обр. 19) № 1 от 07.09.2015 г.
Видно
от протокол от 10.02.2015 г., съставен на основание чл. 7 от договора поради
констатирано несъответствие между одобрен проект (част конструктивна) и
фактическото състояние на място на строителната площадка, трите страни по процесния
договор, строителният надзор и проектантът са взели решение за извършване на подробно
описани допълнителни видове СМР с цел укрепване на съществуващата конструкция,
съгласно изрични указания на инженер-конструктор. Количествата на
допълнителните видове дейности е предвидено да се установяват с подробни
ведомости след тяхното изпълнение.
Видно
от протокол от 24.08.2015 г., съставен от трите страни по договора –
възложител, главен изпълнител и подизпълнител, е взето решение за извършване на
подробно описани допълнителни видове СМР, необходими за успешното завършване на
процесния обект „Къща за гости и кафе-аперитив“. Отново е посочено, че всички
извършени дейности се доказват с подробна количествена сметка, а всички нови
дейности се доказват по анализни цени, съгласно ценообразуващите показатели от
приложение № 1 от договора.
По
делото са приети Акт обр. за приемане на конструкцията, Констативен акт обр. за установяване
годността за приемане на строежа, видно от който същият е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, както и Удостоверение
№ 13/08.09.2015 г. за въвеждане на строеж „Къща за гости и
кафе-аперитив“ в експлотация.
По делото са приети два протокола от
07.09.2015 г. (л. 40 и 41), подписани от представителя на възложителя – Н.В. и
на гл. изпълнител – Г. Г, първият от които за приемане на обекта с констатацията
че може да се ползва по предназначение, без незавършени и недовършени видове
работи, а вторият № 1 (обр. 19) за приемане на конкретно извършени СМР,
установени след оглед на място, с посочване на единична цена, количество и обща
стойност в размер на 531 685.27 лева без ДДС, които подлежат на заплащане
от възложителя. С вкл. ДДС сумата формира размер от 638 022.32 лева.
По
делото е приет протокол (обр. 19) № 2 от 08.01.2016 г., подписан от
представители на гл. изпълнител и подизпълнителя, но не и от възложителя, за
приемане на конкретно извършени СМР, подробно обозначени по наименование на
работата с позиции от т. 1 до т. 38, с посочване на единична цена, количество и
стойност. Към протокола е приложена подробна количествена сметка от същата дата
– л. 57.
Главният
изпълнител „АРТСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД е издал фактура
№ от 05.04.2016 г. на обща стойност от 106 993.36 лева с вкл. ДДС и основание
окончателно разплащане по договор от 29.01.2015 г. за обект „Къща за гости и
кафе-аперитив“, съгласно актове № 1 и 2 (протоколи обр. 19). Същата е издадена въз
основа на фактура № 3479/04.04.2016 г. на „ПИМО-СВ“ ООД.
По
делото са приети неоспорени от ответника писмени доказателства за заявен отказ от
страна на възложителя да заплати сумата по издадената от ищеца фактура № от
05.04.2016 г., видно от имейл – на л. 77 от делото.
От
приетите по делото ССчЕ (основна и допълнителна), неоспорени от страните,
приети от съда за обосновани и компетентно изготвени, се потвърждава изложеното
от ищеца и прието за безспорно между страните с доклада по делото, че
възложителят-ответник е заплатил на ищеца сумата от 625 196.11 лева с вкл.
ДДС за изпълнени дейности по протокол (обр. 19) № 1 от 07.09.2015 г. Или, разликата между общата стойност на
приетите с протокола от 07.09.2015 г. СМР в размер на 638 022.32 лева с
вкл. ДДС и изплатената сума от 625 196.11 лева с вкл. ДДС, в размер на 12 826.21 лева с вкл. ДДС, се
явява дължима от ответника (така и страните в откритото съдебно
заседание от 14.09.2018 г.).
По
отношение на неустойката за забава от 0.1 % върху неизплатените от възложителя
на главния изпълнител суми за всеки просрочен ден съгласно чл. 27 от договора,
експертът я изчислява в размер на 2 200
лева – по задължението за заплащане на аванса от 100 000 лева, с падеж
18.02.2015 г., а реално заплатено на 13.03.2015 г., т. е. при 22 дни забава; и
в размер на 19 820 лева – по
задължението за заплащане на 250 000 лева, с падеж 29.04.2015 г. (Акт обр.
14), а реално заплатени на части с окончателно плащане на 13.08.2015 г.
Експертът
по ССчЕ изчислява неустойката за забава в плащането на сумата по протокол (обр.
19) № 1 от 07.09.2015 г. в размер на 12 826.20 лева неправилно
с оглед периода на забавата, а именно считано от 07.09.2015 г., а не както е
поискано от ищеца с исковата молба – считано от 05.04.2016 г. (виж ИМ на л. 6 от делото). Или, с оглед
диспозитивното начало, за периода от 05.04.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба – 11.11.2016 г., при съобразяване размера на неустойката на ден (12.83 лв/ден)
и констатирани 221 дни забава, съдът изчислява неустойката за забава в размер
на 2 835.43 лева (а не
посочената от вещото лице 5 542.56 лева).
Вещото лице по ССчЕ изчислява неустойката
за забава в плащането на сумата по протокол № , възприемайки за основа
първоначалния размер на претенцията от 88 411.21 лева (т. е. преди
изменението на иска в тази част), поради което съдът следва да преизчисли
същата, вземайки предвид за основа приетия от съда основателен размер на
претенцията, като съобрази констатираните
221 дни забава, считано от 05.04.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба – 11.11.2016 г. и неустойка от 0.1 % на ден върху неплатената
сума.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Св.
И Г. И – инженер конструктор, проектирал процесната сграда, излага, че част от
проблемите с укрепването на сградата са съществували още при проектирането, а
други са се появили в процеса на строителство. Твърди, че е дал указания за
направата на дублиращи стени със земетръсни шайби. Без този допълнителен проект
е нямало как да се извърши строителството.
Св.
Д.С.Ч., строителен техник на процесния обект, излага, че когато са започнали
строителството обектът е бил на етап излята плоча на кота нула. Като изпълнение
на работата, състоянието на обекта не било добро. Наложило се да поискат становище
от конструктор, тъй като излятият бетон е имал пукнатини и нямало да издържи
сградата. Инж. И дал указания за укрепване. Излага подробно действия по
извършване на конкретни СМР.
По
отношение на приетите СТЕ, на основание чл. 202 от ГПК съдът не възприема
изготвените от в. л. И. заключения, тъй като същите изобилстват от технически грешки,
респ. като необосновани съдът допусна повторна СТЕ, изготвена от в. л. П.К., чието
заключение въпреки частичното оспорване от страна на ищеца (по т. 9, 11, 14, 15,
24 и 27 от протокола от 08.01.2016 – вж. писм. защита), съдът намира за
обосновано и правилно. По всяка точка от протоколите експертът е взел предвид относимите
обстоятелства като установени на място действително извършени видове СМР, документална
обоснованост с оглед уговорено по договор, представени подробни КСС, анализни
цени и доказаност на фактуриран разход. Изрично е отбелязано, че цените на
отделните видове СМР са доказани от ищеца с анализни цени съгласно
показателите, заложени в процесния договор № 1/2015 г. Експертът заяви, че
поддържа втората представена сравнителна таблица на л. 605 от делото със
съответните забележки, направени в откритите съдебни заседания, а не първата –
на л. 473. Същата обобщава неговите изводи. В о.с.з. от 14.09.2018 г. беше
пояснено и значението на използваните понятия в сравнителната таблица, като се
изложи, че в лявата колона, под понятието „Предвидени по
договор и изплатени приложение № 1“ са посочени тези СМР, които
са били предвидени по договора, изпълнени са,
отразени са в протокол (обр. 19) № 1 от 07.09.2015 г. и частично
съвпадат с дейностите, отразени по протокол (обр. 19) № 2 от 08.01.2016 г.,
като сумата от 12 826.20 лева остава за доплащане по протокола от
07.09.2015 г. Стойността на тези СМР (в лява колона) възлизат
на сумата от 60 437.16 лева /приети и платени
от ответника/, след съобразяване уточнението на в. л., направено в о.с.з., че сумата по т.
9
не следва да се взема предвид. Дясната колона от таблицата сочи
действително извършените видове СМР по количество и единична цена,
възложени с протоколите от 10.02.2015 г. и 24.08.2015 г. и отразени в протокол
(обр. 19) № 2 от 08.01.2016 г., чиято обща стойност
възлиза на 87 921.84 лева (по
т. 4 в о.с.з. сумата беше коригирана от 1 710.66 лв. на 1 414.23
лв.). Или, извършените СМР, отразени в протокол (обр. 19) № 2/08.01.2016 г. и
подлежащи на заплащане от ответника на ищеца, според вещото лице са в размер на
27 484.68 лева без ДДС
(87 921.84 лева /извършени и неплатени/ –
60 437.16 лв. /съвпадащи извършени и платени/ = 27 484.68
лв.).
По
оспорените от ищеца отразени в протокол № 2/08.01.2016 г. позиции по т. 9, 11,
14 и 15 експертът посочи, че същите са отразени в протокол (обр. 19) № 1 от 07.09.2015
г. и са разплатени между страните, поради което ответникът не ги дължи втори
път (по т. 14 и 15 че са платени СМР е заявено и от в. л. И.). По т. 24 в. л. К. обосновано е оценил стойността на извършената работа.
Съдът
не възприема извода на експерта за неизвършване на СМР по т. 27 от протокол
(обр. 19) № 2 от 08.01.2016 г., а именно „боядисване на вътрешни стени с цветен
латекс – добавка за оцветяване“, доколкото сам експертът сочи, че цветно
боядисване е налично, а количеството е такова каквото ищецът го е посочил в
протокола от 08.01.2016 г. С оглед на това, съдът приема, че работата по този пункт е
извършена и към определената от вещото лице стойност от 27 484.68
лева следва да се добави и тази от 2 934.01 лева по т. 27, поради което общата стойност
по протокол (обр. 19) № 2 от 08.01.2016 г. възлиза на сума в размер
на 30 418.69 лв. без ДДС или 36 502.43
лв. с вкл. ДДС.
Правни
изводи:
Предявени
са искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 266, ал. 1, изр. първо от ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета
работа. Многократно ВКС е изразявал становище, че установяването на изпълнената
и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез
писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове
работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове,
количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия (възложителя) е да
приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При прегледа и приемането
на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят
количеството на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение
съобразно изпълнението в количествено отношение. Двустранно подписаният между
страните протокол за изпълнени видове СМР акт обр. 19, в който са посочени
количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята
същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените
видове работи и удостоверява извършването им по вид, количество и стойност.
Според константната практика на ВКС по правната си характеристика този протокол
е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Поради това
протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички
доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.
193 от ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя,
тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е
върху възложителя. В горепосочения смисъл е Решение № 65/24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., на II т. о.
В
настоящия случай процесният тристранен
договор за строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г., с предмет
изпълнение на СМР на обект „Къща за гости и кафе-аперитив“ в гр. Стрелча, има характеристиката на договор за изработка,
чиято регламентация е предвидена в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно
чл. 1 от него възложителят
възлага на главния изпълнител, а той от своя страна възлага на подизпълнителя
изпълнението на определени СМР, описани по
вид и обем в КСС, представляваща приложение № 1 към него, на обща
стойност 520 996.76 лв без ДДС или 625 196.11 лв. с вкл. ДДС.
С
доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК между страните е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че дейностите,
удостоверени в протокол (обр. 19) № 1 от 07.09.2015 г. са изпълнени, а възложителят
е заплатил на главния изпълнител само първоначално предвидената с договора сума
от 625 196.11 лева с вкл. ДДС. В същия този протокол, подписан от
представители на възложителя и главния изпълнител, изрично е отбелязана общата
сума на действително извършените от изпълнителите СМР в размер на
531 685.27 лева без ДДС или 638 022.32 лева с вкл. ДДС, което
обуславя извод за приета работа по смисъла на чл. 266, ал.
1, изр. първо от ЗЗД, респ. за дължимост от възложителя на разликата от
12 826.21 лева (638 022.32
лв. - 625 196.11 лв. = 12 826.21 лв.),
като неплатена (така и ССчЕ, СТЕ и страните по делото).
На
това основание първият иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД се явява изцяло
основателен до размер на предявената сума от 12 826.20 лева.
По
иска за неустойка за забава на сумата по протокола от
07.09.2015 г.:
Съгласно
чл. 4.4 от процесния договор № 1/2015 г. плащанията са обвързани от представен
протокол обр. 19 за извършени СМР, документ за качество и фактура. В случая
протоколът, удостоверяващ изпълнените работи е подписан на 07.09.2015 г.,
издадена е и фактура, макар и по-късно, на 05.04.2016 г., като при неустановяване
на липса на сертификати за качество на влаганите материали, следва, че от датата
на уведомяването на ответника, най-късно с имейла от 05.04.2016
г., възложителят е изпаднал в забава за плащането на остатъка от 12 826.20
лева и дължи предвидената неустойка по чл. 27 от договора, която за периода до
датата на предявяване на иска – 11.11.2016 г. възлиза в размер на 2 835.43
лева. Следователно за разликата до предявените
5 542.56 лева искът по чл. 92 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По
иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 73 717.67 лева:
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението на
поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Ако изпълнителят е
извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без
недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа
работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената
съгласно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху
поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение – чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Както се
изложи вече, установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства – писмени доказателства, СТЕ, гласни
доказателства. В настоящия случай изготвеният предавателен протокол (обр. 19) №
2 от 08.01.2016 г., чрез който се удостоверяват изпълнените, възложени с протоколите от 10.02.2015 г. и 24.08.2015 г., допълнителни
СМР, не е подписан от страна на възложителя, поради което
установяването на извършената работа се осъществи чрез изслушаната по делото
СТЕ. Видно от същата, действително изпълнените СМР, незаплатени от възложителя,
се остойностяват за сумата от 30 418.69 лева без ДДС или 36 502.43 лева с вкл. ДДС. До този размер искът е основателен
и следва да се уважи, като за разликата до 73 717.67 лева, следва да се отхвърли.
По
иска за неустойка за забава на сумата по протокола от
08.01.2016
г.:
Съгласно
чл. 4.4 от процесния договор № 1/2015 г. плащанията са обвързани от представен
протокол обр. 19 за извършени СМР, документ за качество и фактура. В случая
протоколът, удостоверяващ изпълнените работи е съставен на 08.01.2016 г.,
издадена е и фактура на 05.04.2016 г., като при неустановяване на липса на
сертификати за качество на влаганите материали, следва, че от датата на
уведомяването на ответника, най-късно с имейла от
05.04.2016 г., възложителят е изпаднал в забава за плащането на установената от
съда сума от 36 502.43 лева. При констатирани 221 дни забава, считано от
05.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 11.11.2016 г. и размер
на неустойката в размер на 0.1 % върху неизплатената сума (т. е. по 36.50
лева/ден), съдът приема искът по чл. 92 от ЗЗД за основателен до сумата от 8 066.50
лева, като за разликата до 16 291.60 лв. подлежи на отхвърляне.
Останалите
искове по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за забава върху неплатените в
срок суми от 100 000 лева (съгласно чл. 4.1 от договора) и 250 000
лева (съгласно чл. 4.2 от договора) са също основателни, доколкото се установи
валидно уговорена неустоечна клауза, задължение на възложителя за плащане на
посочените суми, падеж на задължението, недоказване възложителят да е изпълнил
задължението си в договорения срок (в случая не се и твърдеше от ответника, че
е платил). С оглед изложеното в приетата ССчЕ размерът
на дължимите неустойки възлизат на 2 200
лева по задължението за плащане на аванс от 100 000 лева, с падеж
18.02.2015 г., а реално заплатено на 13.03.2015 г. (22 дни забава), респ. на 19 820 лева по задължението за
плащане на 250 000 лева, с падеж 29.04.2015 г. (Акт обр. 14 за сградата),
а реално заплатени на части с окончателно плащане на 13.08.2015 г.
Основателността
на исковете до съответните размери води до съобразяване и на законната
последица от това за заплащане на законна лихва върху главниците.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Същевременно ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, както и има право на
разноски и при прекратяване на делото, както е в случая. Изчислени при
компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 3 982.32 лева (ищецът има
право на разноски за 5 736.43 лв, а ответникът – за 1 754.11 лв.).
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ФИНГАРОВИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стрелча, бул. „България“ № 90, да заплати на „АРТСТРОЙ ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „П.М.“
№ 9, ет. 3, ап. 16, сумата от: 1) 12 826.20 лева (дванадесет хиляди
осемстотин двадесет и шест лева и 20 ст.)
с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение
за извършени СМР по протокол (обр. 19) № 1 от 07.09.2015 г. за обект „Къща за
гости и кафе-аперитив“ в гр. Стрелча, съгласно договор за строителство № 1/2015
г. от 29.01.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 2) 36 502.43
лева (тридесет и шест хиляди петстотин и два лева и 43 ст.) с вкл. ДДС,
представляваща възнаграждение за извършени СМР по т. 1–28 вкл. от протокол
(обр. 19) № 2 от 08.01.2016 г. за обект „Къща за гости и кафе-аперитив“ в гр.
Стрелча, съгласно договор за строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г., на
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, 3) 2 200 лева (две
хиляди и двеста лева), частично от 2 300 лева, представляващи неустойка за
забава в плащането на авансова сума от 100 000 лева, съгласно чл. 4.1 от
договор за строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г., за периода от 18.02.2015
– 13.03.2015 г., на основание чл. 92 от ЗЗД; 4) 19 820 лева (деветнадесет
хиляди осемстотин и двадесет лева), представляваща неустойка за забава на
сумата от 250 000 лева, съгласно чл. 4.2 от договор за строителство №
1/2015 г. от 29.01.2015 г., за периода от 29.04.2015 – 13.08.2015
г., на основание чл. 92 от ЗЗД; 5) 2 835.43 лева (две хиляди осемстотин тридесет и пет лева и 43 ст.),
представляваща неустойка за забава в плащането на остатъка от възнаграждението
по протокол (обр. 19) № 1/07.09.2015 г. в размер на 12 826.20 лв., за
периода от 05.04.2016 г. – 11.11.2016 г., на основание чл. 92 от ЗЗД и 6) 8
066.50 лева (осем хиляди шестдесет и шест лева и 50 ст.), представляваща
неустойка за забава в плащането на възнаграждение по протокол (обр. 19) №
2/08.01.2016 г. в размер на 36 502.43 лева, за периода от 05.04.2016 г. –
11.11.2016 г., на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АРТСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „П.М.“ № 9, ет. 3, ап. 16, срещу
„ФИНГАРОВИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Стрелча, бул. „България“ № 90, за разликата над присъдените 36 502.43
лв. (тридесет и шест хиляди петстотин и два лева и 43 ст.) с вкл. ДДС до предявените 73 717.67 лв. (седемдесет и три хиляди седемстотин и
седемнадесет лева и 67 ст.) с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за
извършени СМР по т. 1–28 вкл. от протокол (обр. 19) № 2 от 08.01.2016 г. за
обект „Къща за гости и кафе-аперитив“ в гр. Стрелча, съгласно договор за
строителство № 1/2015 г. от 29.01.2015 г., на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД; за разликата над присъдените
2 835.43 лева (две хиляди осемстотин
тридесет и пет лева и 43 ст.) до
предявените 5 542.56 лева (пет
хиляди петстотин четиридесет и два лева и 56 ст.) – неустойка за забава в
плащането на остатъка от възнаграждението по протокол (обр. 19) № 1/07.09.2015
г. в размер на 12 826.20 лв., за периода от 05.04.2016 г. – 11.11.2016 г.,
на основание чл. 92 от ЗЗД; както и за разликата над присъдените 8 066.50
лева (осем хиляди шестдесет и шест лева и 50 ст.) до предявените 16 291.60
лева (шестнадесет хиляди двеста деветдесет и един лева и 60 ст.),
представляваща неустойка за забава в плащането на възнаграждение по протокол
(обр. 19) № 2/08.01.2016 г. в размер на 36 502.43 лева, за периода от
05.04.2016 г. – 11.11.2016 г., на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2016 г.
до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ФИНГАРОВИ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стрелча, бул.
„България“ 90, да заплати на „АРТСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „П.М.“ № 9, ет. 3, ап. 16,
сумата от 3 982.32 лева (три хиляди
деветстотин осемдесет и два лева и 32 ст.), съдебно-деловодни разноски по
компенсация.
Решението е
постановено при участие на „ПИМО-СВ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Братя
Миладинови“ № 8, ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: