Р Е
Ш Е Н
И Е № 260020
гр. Кюстендил, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд
в открито
заседание
на десети
февруари
през две хиляди
двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
с участието на
секретаря Любка Николова
и прокурора от КнОП Владимир Мицов
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД
№ 621
по описа за 2020
г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
На
11.12.2020г. в Окръжен съд- Кюстендил е
постъпило искане, придружено с 2 броя удостоверения по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадени от Bezirkshauptmannschaft Baden на Република Австрия относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции по отношение на лицето Д.Д., роден на *** г. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** с настоящ адрес в Р Северна Македония.
На българския гражданин Д.Д.
е наложена финансова санкция в размер на 75 € за извършено
нарушение на § 20 Abs.2 StVO 1960, § 99 Abs. 3 lit.а StVO 1960 . Моли се да
бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне
признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице Д.Д. не се явява пред окръжния съд.
Служебният защитник на същия- адв.
К. Стоицов, назначен при усл. на чл.32,
ал.1 вр. чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС пледира за отхвърляне на искането и
недопускане на изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Кюстендилски
окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните и условията
на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него, визираща факултативни
основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие
от фактическа и правна страна следното:
Постъпилото удостоверение е
по чл.4 от посочения закон за признаване и изпълнение по дело BNS2-V -20 25653/3EGS - *********,
постановено от Bezirkshauptmannschaft Baden с адрес 2500
Baden Schwartstrasse 50, Република Австрия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции
- задължение за заплащане на 75 € за извършено на 27.04.2020 в 10,45 часа
нарушение. На тази дата Д. управлявал МПС с рег. №Кн0792ВТ с превишена скорост
над разрешената от 130 км, а именно с 26 км/ч. в населеното място Gemeindegebiet
Traiskirchen der Autobahn A2 nacht Strkm 019, 300,Fahrtrichtung Graz. По този начин той е нарушил посочените по- горе разпоредби, касаещи
правната уредба по движението на пътищата
в посочената държава.
В настоящия случай се иска
изпълнение на решение на несъдебен
орган в издаващата държава. Д.Д. е български
гражданин и обичайно пребивава в
изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на 23.07.2020 г., а е влязло в
сила на 16.09.2020 г. Паричната сума, наложена с него, е 75 € и това е общият
размер на финансовата санкция. Нарушението е свързано с управление на МПС над
разрешената от закона скорост и представлява нарушение на разпоредбите за
движение по пътищата. Издаващата държава е потвърдила възможността, че
съответното лице е имало възможност да отнесе въпроса до съд. Потвърдено е, че
в изпълняващата държава не могат да бъдат издавани решения за алтернативни
санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде
изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично.
Според т.2, б”б” от удостоверението производството
по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението
е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо
деяние по нейния национален закон и е било връчено лично на лицето.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения
закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на
финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т. е
Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената финансова
санкция е изпратено директно до компетентния орган на осн. чл.6, ал. 1 от
закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на
този род решения са уредени от чл. 32 от Закона, който препраща към чл. 16
ал.1-8 от него. И двете посочени норми препращат към субсидиарно приложение на
НПК за неуредените случаи. От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното надлежно на български език
съд решение безспорно се установява, че българският гражданин Д.Д. е
санкциониран с влязъл в сила акт на несъден орган в Република Австрия за плащане на глоба,
наложени за нарушение във връзка с
правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в
сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като са издадени от
несъдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е
постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е
потвърждаване, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си да обжалва решението пред съд,
компетентен по наказателни дела. В този
смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване
и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.
Актът на несъдебния орган
по чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е придружен
с удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че
наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от
ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение
по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата
за движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост
не се изисква.
В случая не е налице нито
една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
процесното решение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението
по чл. 4 съответства на постановеното решение по съдържание. Не са налице данни
за постановени и приведени в изпълнение за същото деяние в България или друга,
различна от издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице.
Не е налице изтекла давност по българското законодателство и административното
нарушение, извършено в Австрия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет
или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство
за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието
съставлява административно нарушение и по българското законодателство – по
Закона за движение по пътищата.
Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи
наказателна отговорност. От съдържанието на удостоверението и на решението е
видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението и
следователно факултативното основание за отказ по чл.35, т.9 от Закона не е
налице. Не е налице и основание за отказ по т.10 от същия
закон– засегнатото лице не се е явило лично, но в удостоверението изрично е
посочено, че е било уведомено за правото на обжалване, т.е. изпълнено е от
издаващата държава условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона, а наличието на
едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.
Предвид изложеното съдът прие,
че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за признаване на
процесното решение. Не са налице основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за
намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.
8 от Закона съдът определи размера на паричното задължение в левова
равностойност според съотношението
€-български лев към момента на извършване на извършване на нарушението.
Размерът на наложените с двете решения парична санкция от 75 €, чиято левова равностойност е в размер на
147 лева. Посочената равностойност е
съобразена с фиксирания курс на €- лев към датата на постановяване на
решението.
Предвид изложеното съдът на
осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА Решение за прилагане на финансови санкции от 23.07.2020 г. по дело дело BNS2-V -20 25653/3EGS - *********,
постановено от Bezirkshauptmannschaft Baden с адрес 2500
Baden Schwartstrasse 50, Република Австрия (издаваща държава по смисъла на закона), влязло в сила
на 16.09.2020 г. за налагане на финансови санкции - задължение за
заплащане на 75 € за извършено на 27.04.2020 в 10,45 часа нарушение. –
управление на МПС с рег. №Кн0792ВТ с превишена скорост над разрешената от 130
км, а именно с 26 км/ч. в населеното място Gemeindegebiet Traiskirchen der Autobahn A2
nacht Strkm 019, 300,Fahrtrichtung Graz, представляващо
нарушение на правилата за движение по пътищата- на § 20 Abs.2 StVO 1960, § 99 Abs. 3 lit.а StVO 1960, издадено по отношение на
българския гражданин Д.Д. (***), роден на *** г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
с настоящ адрес в ***
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се
уведоми незабавно органа, постановил
решението, с изпращане на съответния формуляр за постановеното решение на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както и на посочения
имейл- адрес в б. „в” на
Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила
на решението, препис от него да се изпрати на Националната агенция по
приходите за изпълнение.
Решението може да се обжалва
пред САС в 7- дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.