РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Балчик, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20213210100473 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Д. И.
М. ЕГН ********** от ****, чрез процесуален представител адвокат М. М. от АК-Д., с адрес
за призоваване в ****, срещу М. Н. М. от ****.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
На 19.08.2016г. извършил банков превод на ответника със сумата от 9 000 лева.
Сумата е платена без наличие на договор или на каквото и да е друго валидно
основание, поради което получателят дължи връщането й. Провеждани са много разговори с
ответника и обещания за връщане на сумата , но до момента няма резултат. Счита, че с оглед
липсата на основание ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
С оглед гореизложеното и продължителността във времето,според ищеца,за него
възниква правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Моля да бъде призован на съд и след преглед на доказателствата и събраните в
съдебното дирене такива,съдът, да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 9 000 лева, законната лихва върху нея от датата на
предявяването на настоящия иск до окончателното й изплащане, както и всички сторени по
делото разноски.
По делото е поискано обезпечение на висящ иск,което искане е уважено и наложена
обезпечителна мярка „Запор“. Законосъобразността на допуснатото обезпечение е било
предмет на проверка по ВЧгр.дело №625/2021 по описа на Окръжен съд-Добрич и по
ВЧгр.дело№760/2021 по описа на Окръжен съд-Добрич.
1
Предявения иск е осъдителен иск с правно основание в разпоредбата на чл.55 ал.1
пр.първо от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати в полза на ищеца, сумата от 9 000
лева, законната лихва върху нея от датата на предявяването на настоящия иск до
окончателното й изплащане, както и всички сторени по делото разноски.
Редовно призован,ищецът се представлява в съдебно заседание от процесален
представител-адвокат М. М. от АК-Д.. От името на своя подзащитен, адвокат М. поддържа
исковата молба, сочи доказателства и прави доказателствени искания. Пледира да бъде
уважен искът изцяло, като се присъдят и направени деловодни разноски,включително и
адвокатско възнаграждение. Представя списък с разноски. Представа писмена защита.
Ищецът Д. И. М., редовно призован се явява лично в съдебно заседание на 07.06.2022год.,
като заявява в съдебно заседание, че оттегля получената с рег.№1881 от 26.05.2022год.
писмена декларация за прекратяване на делото.
В срока по чл.131 от ГПК, препис от исковата молба е изпратен и е получен писмен
отговор от ответника.
В писменият отговор се оспорва исковата молба изцяло,както по основание,така и по
размер.
Редовно призован,ответникът се представлява в съдебно заседание от пълномощник-
адвокат М. И. от АК-Д..
От името на своята подзащитен,адвокат И. оспорва изцяло исковата молба. Моли
съда да отхвърли иска изцяло,като неоснователен и недоказан. Сочи доказателства. Прави
доказателствени искания. Претендира направени деловодни разноски под формата на
адвокатско възнаграждение.
По делото са разпитани като свидетели:Д. М. П., Н. Д. Ф. и Н. Г. М..
Събрани са писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установена следната фактическа обстановка:
От събраните писмени доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът
е извършил банков превод в по сметка на ответника на сумата от 9000лева(девет хиляди
лева) ,на 19.08.2016год.
В конкретния казус спорът между страните е дали е съществувало правно основание
за превеждане на тази сума или сумата е била преведена при изначална липса на основание.
На първо място съдът анализира дали е налице изтекла давност.съгласно
константната съдебна практика при вземания с правно основание в разпоредбите на чл.55 и
чл.59 от ЗЗД се прилага,съгласно чл.110 от ЗЗД общата петгодишна давност. Следователно,
срокът за предявяване на искът за плащане без правно основание по чл.55 от ЗЗД, започва да
тече от момента в който е получено нещо без правно основание, а по иска по чл.59 от
момента на обогатяването за сметка на другиго.
2
В конкретния казус,датата на превода на сумата е 19.08.2016год. Исковата молба е
подадена с Рег.№1285 на 12.08.2021г. т.е. преди изтичане на тази погасителна давност.
В защитната си теза, ответникът твърди, че заплатена сума всъщност представлява
цена на извършени селскостопански дейности от страна на ответника в полза на ищеца.
По делото липсват доказателства,че са издавани фактури за извършената дейност.
Като Едноличен търговец „Н.М.“ е следвало да издаде фактура за извършените със
собствените на едноличния търговец, машини услуги, съответно едноличния търговец е
трябвало да получи плащането и да издаде съответния счетоводен документ като основание
за плащането.
Свидетелят Н. М., баща на ответника твърди, че М. Н. през 2016г. не е имал фирма за
да бъдат преведени паричните средства и затова са преведени на личната му сметка. Видно
от представеният от нас в съдебно заседание Учредителен акт, обявен на 01.04.2016г. в
Търговския регистър, при извършеното плащане на 19.08.2016г. ответника е бил вече
едноличен собственик на дружество с ограничена дейност „ММ А. СЕМ“ ЕООД, ЕИК: ****.
В декларираната дейност липсва извършване на услуги със селскостопанска техника.
Безспорно ако тази сума е за извършени от ответника услуги, както същият твърди то
е следвало сумата да е била приведена по сметка на едноличното дружество и съответно
съшият е бил задължен да издаде фактура за конкретно извършени от него услуги.
Ответника твърди, че редовно и по занятие извършва услуги по обработка на
земеделска земя. Понятието „дейност по занятие“ в правната теория се счита, че това е
дейност като постоянна работа, която не с свързана с единични сделки, коя то няма случаен
характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. Извършването на такава дейност, като
услуги по занятие,т.е.,когато няма инцидентен характер, попада в обхвата на сделките
визирани в чл. 1, ал. I от Търговския закон. Съгласно чл. 286, ал. 2 от Търговския
закон,търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството в лицата, които
ги извършват. С оглед на това дейността на ответника се приравнява към дейността на
Едноличен търговец и същият следва да издава фактури за извършваните услуги, както и да
декларира получената сума в Приложение 3 от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ.
Сумата е преведена на 19.08.2016г. което ако се вземе предвид тази справка ще
означава, че всички услуги са били вече извършени и следователно е могло да бъде
посочено точно основанието за тези услуги в платежното нареждане.
В конкретния казус, съдът приема, че главното доказване на факта за наличието на
сделка следва да се докаже чрез писмено доказателство, а именно издадена фактура за
извършената дейност и получената сума, като цена на тази дейност.
Ответната страна не представя такова писмено доказателство,а само гласни
доказателства,както и писмени частни документи (заверени копия от“тефтер“).
Съдът е допуснал гласните доказателства, както и частните писмени документи,като
писмени доказателства по делото. При техния анализ обаче,съдът приема,че те не са
достатъчни за да докажат по категоричен начин,че е налице една сделка,при която е
3
последвало надлежно плащане.
Представените гласни доказателства и писмени такива,съдът приема,като косвени и
ги е допуснал,тъй като ответникът не представя изискуемите за доказване официални
документи,а именно фактура или фактури.
С оглед изложеното,за да съобрази дали е налице неоснователно обогатяване при
първоначална липса на правно основание,съдът съобрази следните обстоятелства:
Първият състав на неоснователното обогатяване, който законодателят е разгледал (чл.
55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД), касае разместването на блага при изначална липса на
основание. Това в практиката може да бъде илюстрирано по различен начин-когато някой е
получил паричен превод, без между страните да е било налице някакво предшестващо
правоотношение, което да оправдае плащането (погрешно плащане), или когато едно лице е
получило част от нечие наследство, без това лице въобще да е притежавало качеството
наследник.
Повече яснота относно всички фактически състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е дадена от
върховните съдии преди повече от 40 години посредством Постановление № 1 от 28.05.1979
Г. на Пленума на ВС.
Относно първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД върховните съдии
споделят, че същият изисква предаване,съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице
в случаите,когато предаването е станало и без наличието на някакво правоотношение.
В настоящото производство се касае именно за такъв случай. Ищецът е извършил
банков превод в полза на ответника на сумата от 9000лева без да е налице доказано правно
основание за това.
Съдът приема,че ответникът в хода на производството не е доказал по категоричен
начин наличието на правно основание за процесното плащане.
От момента на получаването на облагата, доколкото същата е получена при
изначална липса на основание, възниква задължението за връщане на полученото,
респективно от този момент тече и давностният срок обеднелият да иска връщане на
благото, а длъжникът изпада в забава и дължи лихви (Решение № 248 от 19.06.2015 г. по гр.
д. № 163/2015 г. на Върховния касационен съд).
С оглед изложеното,съдът,счита,че предявения иск следва да бъде уважен изцяло,
като ответникът М. Н. М. следва да заплати в полза на Д. И. М. сумата от 9000лева,
представляваща неоснователно платена от ищеца в полза на ответника сума, без наличие на
договор между страните или друго валидно правно основание за плащането, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-12.08.2021год. до
окончателното й изплащане.
По отношение на деловодните разноски:
С оглед изхода на делото,съдът счита,че направените от ответника разноски следва
4
да останат за негова сметка.
Ответникът следва да заплати в полза на ищеца направени деловодни разноски.
Ищецът е направил следните разноски:
-заплатена държавна такса за образуване на производство в размер на 360 лева.
Разноски в обезпечителното производство в размер на 624,40 лева.
Ищецът претендира заплащане от страна на ответника и на адвокатско
възнаграждение в размер на 1550 лева.
Видно от представените доказателства, договорът за правна помощ между ищеца и
адвокат М. М. е безплатен,по реда на чл.38 ал.1т.2 от Закона за адвокатурата,с оглед
близката родствена връзка между адвокат и клиент.
В този случай следва да се приложат разпоредбите на чл.38 от Закона за
адвокатурата,във вр.чл.2 ал.2 във вр.чл.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2т.2 от наредбата,във редакцията й към датата на
предявяване на исковата молба-12.08.2021г.,дължимото адвокатско възнаграждение на
адвокат М.М. е в размер на 780 лв.
Адвокат М. претендира и увеличаване на адвокатското и възнаграждение на
основание чл.7 ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът съобразява,че в действаща към момента на предявяване на исковата молба
редакция на разпоредбата на чл.7 ал.9 от наредбата е предвидено увеличаване на
адвокатското възнаграждение,при защита по дело с повече от две съдебни заседания с 100
лева за всяко следващо съдебно заседание.
Съдът съобразява,че по настоящото производство са насрочени общо седем съдебни
заседания,като са проведени(без отложените,отсрочените и да поправка на протокол).
Проведените съдебни заседания с даден ход са четири на брой. Следователно,адвокат М.
има право на увеличаване на адвокатското възнаграждение,с още 200 лева.
Съдът счита,че адвокатското възнаграждение на адвокат М. следва да бъде общо в
размер на 980 лева.
Адвокат М. претендира обща сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1550
лева. За разликата от 980 лева до 1550 лева искането следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното,съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. М.,ЕГН ********** от **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. И.
М.,ЕГН********** от ****,на основание чл.55 ал.1 пр.първо от Закона за задълженията и
договорите,сумата от 9000лв(девет хиляди лева),представляваща неоснователно платена от
5
ищеца в полза на ответника сума, без наличие на договор между страните или друго
валидно правно основание за плащането, ведно със законната лихва върху сумата,считано от
датата на предявяване на иска-12.08.2021год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Н. М.,ЕГН ********** от **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. И.
М.,ЕГН********** от *****,сумата от 360 лв.(триста и шестдесет лева)представляваща
деловодни разноски,а именно заплатена държавна такса за образуване на производство.
ОСЪЖДА М. Н. М.,ЕГН ********** от **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д. И. М.
ЕГН********** от *****,сумата от 624,40 лв.(шестстотин двадесет и четири лева и 40
стотинки),представляваща деловодни разноски по обезпечителното производство
ОСЪЖДА М. Н. М.,ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ,на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата, в полза на адвокат М. М. от АК-Д.,с личен №****,със адрес в
****, като процесуален представител Д. И. М.,ЕГН********** от ***** на сумата от 980лв.
(деветстотин и осемдесет лева)представляващи адвокатско възнаграждение по настоящото
производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат М. М. от АК-Д.,с личен №****,със адрес в
****,като процесуален представител Д. И. М.,ЕГН********** от *****,за заплащане на
адвокатско възнаграждение,по настоящото производство,за разликата от 980лв. до 1550
лева,като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6