Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1928 11.12.2019г. Град
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и пети ноември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Биляна Миткова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01651 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.108 ЗС.
С исковата молба са предявени субективно съединени искове от В.З.В. с ЕГН:********** и Е.П.И.В. с ЕГН:**********,***, срещу Д.Й.Г., с ЕГН:********** *** и П.Д.Г., с ЕГН:********** ***, с правно основание чл.108 ЗС, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния поземлен имот: УПИ ***в кв.23 по плана на село ********, община П., одобрен със ***. и Заповед № ***г. на Кмета на община П., с площ от 474 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ *** бара и УПИ ***, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението на същия имот. Ищците твърдят, че са придобили процесния имот с Нотариален акт №***. на нотариус В. Д.чрез покупка. Ищците твърдят, че първоначално са искали да строят сграда, но са отложили намерението си по финансови причини. Въпреки това същите редовно са посещавали имота, като са заплащали и дължимите данъци.
В законоустановения срок ответниците Д.Й.Г. и П.Д.Г. са подали отговор, с който са оспорили исковете и обстоятелствата, на които същите се основават, поради което се иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответниците твърдят, че считано от 1997г. до момента, вече около 21-22 години необезпокоявано владеят процесния имот като свой. В имота ответниците са засадили борови дръвчета, сливи, изградили са парник за зеленчуци и алпинеум, външен душ и лозница, засаден и поддържан райграс. Ответниците са изградили тераса с барбекю и външно осветление. Ответниците твърдят, че спорният имот няма самостоятелен вход от улица, като достъпът е възможен единствено през имота на ответниците, който е заключен. Ответниците твърдят, че се придобили имота по давност, за което има съставен констативен Нотариален акт №***. на нотариус М.М..
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото.
От фактическа страна:
С Нотариален акт №***. на нотариус В. Д.ищците В.З.В. и Е.П.И.В. са придобили чрез покупка правото на собственост върху УПИ ***в кв.23 по плана на село ********, община П., одобрен със ***. и Заповед № ***г. на Кмета на община П., с площ от 474 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ *** бара и УПИ ***. Продавачите В. Ш.и В. Ц.се легитимират като собственици въз основа на Решение №44/29.03.1991г. по г.д.№1607/1987г. на ПРС, с което процесният имот е възложен на наследодателя им Д. Я.при съдебна делба.
Ищците са получили разрешение за строеж от 12.02.2007г. на лека неплътна ограда на процесния имот и виза за проучване и проектиране на жилищна сграда в същия имот от 13.03.2008г.
Видно от Нотариален акт №***. на нотариус М.М. ответниците Д.Й.Г. и П.Д.Г. са признати за собственици на основание давностно владение и наследяване върху УПИ ***в кв.23 по плана на село ********, община П., одобрен със ***. и Заповед № ***г. на Кмета на община П..
Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.Е. А., неоспорено от страните, е налице идентичност в имотите, описани в процесните Нотариален акт №***. на нотариус В. Д.и Нотариален акт №***. на нотариус М.М., с които страните се легитимират като собственици.
По делото са приети и доказателства, от които е видно, че ответниците редовно са заплащали дължимите се местни данъци и такси за процесния имот.
С нотариална покана от 02.01.2019г. на ищците, връчена чрез нотариус М. М., ищците са поканили ответниците да освободят процесния имот в едноседмичен срок от получаване на поканата. Нотариалната покана е получена от ответниците на 14.01.2019г. Не се спори по делото, че ответниците и към настоящия момент ползват процесния имот.
По делото са разпитани и две групи свидетели: свидетелите, посочени от ищците, а именно Р.Й.Б.и А.Е.Г., подкрепят тезата на ищците, като твърдят, че след закупуване на процесния имот през 2007г. ищците винаги са владяли процесния имот, макар и да не са реализирали първоначалното си намерение за застрояването му. Видно от показанията и на двамата свидетели същите не живеят в с.********, като са посещавали селото няколко пъти за периода 2007г- 2019г.
Свидетелите, посочени от ответниците, а именно И.А.Д., Х.А.Б.и Н.В.Г., подкрепят тезата на ответниците, че същите винаги са ползвали процесния имот, като са го поддържали и облагородили, а владението им не е оспорвано от никого до есента на 2018г. Видно от показанията и на тримата свидетели същите живеят в с.********, като познават имота от повече от 20 години и имат непосредствено впечатление от това как същият е поддържан и използван през годините.
От правна страна:
Предявеният иск
е с правно основание чл.108 от ЗС. За уважаването на този иск е необходимо
наличието на три кумулативно предвидени предпоставки:
- ищецът да е собственик на вещта
- ответникът да я владее
- владението да е без правно основание
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на
ВКС при оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на
чл. 193 ГПК. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра
на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се
е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно,
за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.
Когато и двете страни в правния спор легитимират
с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или
такива за правна сделка/, то всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание. В настоящия случай и двете страни основават правото си на
собственост на нотариален акт, ищците за сделка, а ответниците-
на констативен нотариален акт за изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Всяка от страните оспорва нотариалния акт на насрещната страна да е
прехвърлил правото на собственост върху процесния
имот.
Съдът намира, че към 21.02.2007г. ищците са придобили
правото на собственост върху процесния имот чрез
покупка от наследниците на Д. Я., на който процесният
имот е бил възложен при съдебна делба с
Решение №44/29.03.1991г. по г.д.№1607/1987г. на ПРС. Съдът намира, че тази
сделка е породила вещно-транслативно действие по чл.
24, ал. 1 ЗЗД, доколкото продавачът е притежавал правата, които прехвърля.
Константната
съдебна практика е последователна, че вещните права не се погасяват по давност
и се изгубват съгласно чл. 99 ЗС само ако друг ги придобие или собственикът се
откаже от тях. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
4.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГК. Съдебната
практика е последователна, че правото на собственост може да се придобие на оригинерно основание- придобивна
давност чрез постоянно, явно, необезпокоявано упражняване на фактическа власт
върху определен имот с намерението да се присвои в продължение на 10 години.
Когато
фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно
основание /т.нар. завладяване/ то според презумпцията на чл. 69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има
качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е
необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене
спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт
тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното
владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато. В този смисъл са Решение № 262 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 342/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 223 от 05.04.2006 г. по гр. д. № 14/2006
г. на ВКС, I г. о., Решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на I г.
о. на ВКС, Решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр. д. № 259/2005 г. на I г. о. на
ВКС.
Съдът
намира, че от гласните доказателства- показанията на свидетелите И.А.Д., Х.А.Б.и Н.В.Г. е видно,
че ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот през последните повече от 20 години. Същите
са упражнявали фактическа власт върху процесния имот
и към 21.02.2007г., когато ищците са придобили юридически правото на собственост върху процесния имот, както и след това. Осъществяваното от ответниците владение върху процесния
имот е фактическо състояние, което е продължило достатъчно за да бъде придобито
правото на собственост върху процесния имот. От същите показания е видно, че ответниците
са упражнявали това владение явно и необезпокоявано до есента на 2018г., когато
ищците са потърсили контакт с ответниците. Видно от
показанията и на тримата свидетели същите живеят в с.********, двама от тях са
съседи на процесния имот, като познават имота от повече от 20 години и имат
непосредствено впечатление от това как същият е поддържан и използван през
годините. Показанията на същите свидетели са логични, последователни и взаимосвързани.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите Р.Й.Б.и
А.Е.Г. в частта им, че са посещавали процесния имот няколко
пъти за периода 2007г- 2019г. От една страна същите свидетели не дават
конкретно описание на процесния имот, а от друга
страна дадените описания противоречат на показанията на свидетелите, посочени
от ответника, което поражда съмнения относно реални посещения на имота. Освен
това същите свидетели твърдят, че са посещавали имота изолирано без да могат да
посочат конкретен повод и време. За разлика от свидетелите на ответната страна-
съседи на имота, които живеят в с.******** и имат непосредствени и ежедневни наблюдения
върху същия, както и върху хората, които го владеят.
Съдът
намира, че посещаването на един имот от ищците само по себе си не е действие, което може да
прекъсне давността. Съгласно възприетото от задължителна практика на ВКС
/Решение №39/25.04.2016г. по гр.д.№3611/2015г. на ВКС, IIг.о.,
Решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. по описа на ВКС,ІІго,Решение №92/21.06.2013г. по гр.д.№327/2012г. по описа
на ВКС,ІІг.о. и Решение №170/11.04.2012г. по
гр.д.№961/2011г. по описа на ВКС,І г.о., прекъсването на придобивната
давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за
собственост в различните му форми, както и на ония искове,например исковете за
делба,с които страната се домогва да установи наличието на самата съсобственост
между определени лица,както това става с решението за допускане на
делбата.Съгласно член 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, давностният
срок на владение се прекъсва само с определени,изрично посочени действия.Едно
от тях е предявяването на установителен или
осъдителен иск за собственост за спорния имот, предявен от собственика срещу
владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с
бездействието на носителя на правото,като ако искът не бъде уважен давността не
се смята прекъсната,ако се уважи, след влизане в сила започва да тече нова давност,а
изтеклата губи своето значение.Освен това давността може да се счита прекъсната
само ако трето лице е осъществило такова действие,с което е попречило на
владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху
имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от
имота за повече от 6 месеца-в този смисъл разпоредбата на член 81 ЗС. Дори и да
се приеме, че в посочения период ищците са посещавали процесния
имот, то това не е от естеството да прекъсне давността.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ответниците са
придобили по давност процесния имот чрез постоянно,
явно и необезпокоявано владение повече от 10 години.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищците не са
доказали, че притежават правото на собственост върху процесния,
поради което и искът, с който се иска да бъде признато за установено, че ищците
са собственици на процесния имот следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Доколкото ищците не са доказали правото си на
собственост, то следва да бъде отхвърлен и иска за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху процесния имот.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски. Ответниците са доказали разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00лв.
Ищците обаче са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с ревандикационен иск за собственост с цена на иска на процесния имот в размер на 1600,00лв. Дължимото се минимално възнаграждение по реда на Наредба №1 в размер на 350,00лв.
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като от направените 2000,00лв. съдът следва да присъди сумата от 800,00лв., която отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от В.З.В. с ЕГН:********** и Е.П.И.В. с ЕГН:**********,***, срещу Д.Й.Г., с ЕГН:********** *** и П.Д.Г., с ЕГН:********** ***, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния поземлен имот: УПИ ***в кв.23 по плана на село ********, община П., одобрен със ***. и Заповед № ***г. на Кмета на община П., с площ от 474 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ *** бара и УПИ *** на основание договор за покупка, извършен с Нотариален акт №***. на нотариус В. Д...
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от В.З.В. с ЕГН:********** и Е.П.И.В. с ЕГН:**********,***, срещу Д.Й.Г., с ЕГН:********** *** и П.Д.Г., с ЕГН:********** ***, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху следния поземлен имот: УПИ ***в кв.23 по плана на село ********, община П., одобрен със ***. и Заповед № ***г. на Кмета на община П., с площ от 474 кв.м., при граници по скица: улица, УПИ *** бара и УПИ ***
ОСЪЖДА В.З.В. с ЕГН:********** и Е.П.И.В. с ЕГН:**********,***, да заплатят на Д.Й.Г., с ЕГН:********** *** и П.Д.Г., с ЕГН:********** ***, сумата от 800,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: