Протокол по дело №2010/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2275
Дата: 16 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20221100202010
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 2275
гр. София, 16.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 32 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Н. Славчев Частно
наказателно дело № 20221100202010 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ АЛ. Д. се явява лично, доведен от затвора – гр. София.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА, редовно призовани, не се явява.
За него се явява инсп. Т.Г., упълномощена съгласно Заповед № Л-
353/18.10.21 г. на началника на затвора.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Няма да ползвам защитник в настоящото
производство. Получил съм изпратените ми становища на началника на
затвора и доклад на ИСДВР. Запознат съм с тях и нямам искания във връзка
със запознаване със съдържанието на съдебното дело.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
Като взе предвид становището на страните и с оглед липсата на
процесуални пречки, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
АЛ. Д., роден на *******. в Турция, живущ в гр. София, ж.к. ******* ет.
*******, български гражданин, основно образование, изтърпяващ наказание
„Лишаване от свобода“, разведен, ЕГН: **********.
Самоличността се сне по формуляр за досие от затворническото дело
1
със снимка.
СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице в производството.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Разбирам правата си. Няма да ползвам защитник и
сам ще се защитавам. Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
ИНСП. Г.: Нямам искания за отводи. Представям актуална справка за
изтърпяното наказание, която моля да приемете.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат представените писмени доказателства.
Други искания нямам.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Да се приеме справката.
СЪДЪТ намира доказателственото искане за основателно, доколкото
касае относими към предмета на доказване по настоящото производство
обстоятелства, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената от представителя на затвора - гр. София
справка със сведения относно изтърпяното към момента наказание
„Лишаване от свобода“.
С оглед липсата на други искания от страна на процесуалните
участници
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с молба от осъдения А. Д. за УПО от
остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Поддържам молбата си. Нямам искания.
ИНСП. Г.: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
На основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА писмените доказателства и доказателствени
2
средства по делото.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания.
С оглед липсата на процесуални искания и събраната доказателствена
съвкупност, СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа страна, за
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ИНСП. Г.: Към настоящия момент становището на началника на затвора
е отрицателно, тъй като не са налице и двете изискуеми предпоставки за
УПО. От една страна осъденият Д. е изтърпял изискуемия минимум, обаче
следва да се отбележи, че тъй като е на територията на затвора от м. август
2020 г., една значителна част от този изискуем минимум, повече от 3 г. и 10
месеца са определени като предварително задържане и от тази гледна точка
не се считат, че с него е водена корекционна и възпитателна работа.
От друга страна по повод наличието на достатъчно данни за неговото
поправяне, трайни доказателства за това към момента не са налице, най-вече
от колебливо показаното поведение по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода. Рискът от рецидив и рискът от вреди за обществото не е
намален в достатъчна степен и остава среден. Предвид извършеното
дисциплинарно нарушение, за което е наказан тази година м. януари, към
момента няма редукция в точките по тези показатели за отношение към
правонарушението, както и към риска от рецидив. Предвид на това считам, че
целите на наложеното наказание не са изпълнени. Дефицитите не са
преодолени. Не са изпълнени заложените в плана на присъдата целите и моля
да оставите молбата му без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение молбата на осъденото
лице Д. за предсрочното му условно освобождаване от остатъка на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Считам, че не е налице
втората кумулативна предпоставка,визирана в чл. 70 от НК, а именно същият
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне в пенитенциарното
заведение. В тази връзка, видно от събраните доказателства по делото, а
именно становища и доклад на затворническата администрация е видно, че
рискът от рецидив е с непроменени стойности. Д. е награждаван, но е и
3
наказван. И към настоящия момент все още се оформят рискови зони, върху
които следва да се работи, поради което ще Ви моля да оставите молбата му
без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Моля да уважите молбата ми. Ще се аргументирам
със следното:
Първо да започнем, изглежда представителят на затвора не е чел
достатъчно добре досието ми, защото тези 3 г. и 10 месеца, които са дадени
като предварителен арест, са изтърпяна част в затвора в Република Албания.
Аз съм осъден там. Софийски градски съд, НО, 29 състав я приравни към
българското законодателство и призна изтърпяната част в затвора в Албания.
Аз не съм бил в ареста, аз съм бил в затвора. Има приложена характеристика
от затвора в гр. Фиер, която я изиска същия 29-ти състав, но изглежда те не се
запознават с материалите, но няма значение.
Аз работех след отиването ми в ЗО-Казичене, през м. март миналата
година бях назначен в ареста на бул. „Г.М.Димитров“ като поддръжка.
Работих там около 9 месеца и преди Нова година бях спрян, не знам защо, тъй
като може би влязох в конфликт със социалния си работник. Награждаванията
в затвора стават през 3 месеца и точно затова влязох в конфликт със
социалния си работник г-жа Страхилова, която след като бях награден м. юни
и следваше да бъда награден м. октомври, тя отказа да ме награди. Бях при
нея и в разговор тя каза: „Аз ще преценя кога. Аз като искам ще те наградя“ и
поради тази причина отидох на изслушване в затвора гр. София при
директора на СЦЗ, който беше учуден от това нещо и след около 10 дни
същата госпожа дойде и каза“ За декември месец ще излезеш с награда“. Два
дни преди да изляза с награда бях върнат от ареста на бул. „Г.М.Димитров“,
спрян от работа. Незнайно защо, никъде в досието ми не е отбелязано и при
прибирането ми от ареста в ЗО-Казичене съм с багажа, понеже имах
телевизор, който изгоря и сина ми ми донесе нов. Знаете, може би
пропусквателния режим в ареста на бул. „Г.М.Димитров“ е със скенери и т.н.
Телевизорът, който ми донесе, мина през цялата тази проверка, беше ми
дадено разрешение и при отиване в Казичене казаха, че нямам бележка за
него и да бъде взет за преглед, за да ми бъде издаден документ, понеже за
всяка една техника в затвора е нужно да имаш документ, че е лична. И тогава
стана въпросният скандал, за който съм наказан в момента. Аз го получих в
4
„Г.М.Димитров“. Там старшините го провериха и ми го дадоха. Питаха ме
защо не са ми дали документ. Както и да е, значи аз нямам бележка за този
телевизор и бях наказан. Това ми е наказанието. Работя, откакто съм в
затвора. Бях чистач. След това, откакто съм в ЗО-Казичене, 9 месеца в ареста,
1 месец не работих и сега работя в една фирма „М. дар“, не съм спирал.
Участвам във всичко, което е. Играя шах, табла, отговорник съм по
хигиената. Работодателят ми в настоящата фирма е изключително доволен, за
което е предал необходимите похвални писма. Даже имам предложение за
работа, ако бъде уважена молбата ми сега или след като изтърпя наказанието
си, дори ако не одобрите молбата ми. Аз работя, печеля по 13 дни на ден.
Дори ако не одобрите молбата ми аз имам още три месеца и половина, около
четири. Не знам аз какво повече може да се поправя от това, което съм
показал до сега. Какво повече в следващите три или четири месеца може да
направят те, като аз работя 6 дни в седмицата от 7,00 до 17,30 часа.
Социалният работник, ако го видя един път в седмицата, когато в сряда е
дежурен, който тогава е затрупан с работа, какво повече може да направят те,
да ме променят, ако аз самия не се променя. Имаше една точка от
становището, че съм считал съдебния процес в Албания за несправедлив.
Това е малко неправилно уточнено, неправилно написано. Аз съм извършил
престъпление в Република Албания. Вашата колежка от 29 състав искаше да
поискам повторно осъждане, защото след като прочете албанската присъда и
видя на какво съм осъден, какво съм направил и видя несъответствие в това
нещо, но аз отказах да поискам повторно осъждане, защото аз поставих
„скийнинг устройство“ на един банкомат, което е кражба на информация в
цял свят, а в крайна сметка поради други причини в Албания съдът не е както
в една нормална държава, бях осъден за обир на банка. Разликата в това,
което са написали „несправедлив процес“, не, не е несправедлив процес, а
беше несправедлив, дотолкова, доколкото че не съм осъден за това
престъпление, което съм направил. Да, наистина поставих „скийнинг
устройство“, за което наказанието в Албания е от 6 месеца до 6 години за
кражба на информация, пък бях осъден за обир на банка, което е от 10 г. до 20
г., в това нещо не съм съгласен. Имам жалба в РС в Албания, но все още
чакаме. Това е неточното в становището на ИСДВР. Аз съм извършил
престъпление, признавам го и го осъзнавам. Това е. Не виждам какво повече
могат да направят следващите 3-4 месеца, като аз самият съм осъзнал
5
грешката си и виждам. Ако аз самият не се поправя и аз самият не направя
нещо, не виждам те с какво могат да допринесат. Моля да уважите молбата
ми.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
ОСЪДЕНИЯТ Д.: Моля да уважите молбата ми по Ваша преценка с или
без пробационни мерки.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След съвещание СЪДЪТ намира за установено следното, от фактическа
и правна страна:
Производството е по реда на Глава XXXV, Раздел I от НПК и e
образувано по молба, депозирана по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК от лишения
от свобода АЛ. Д. за неговото условно предсрочно освобождаване от остатъка
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Настоящата молба е подадена от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 437, ал. 2 от НПК, което а също и изтичането на повече от шест
месеца от влизане в сила на определението по НЧД №3721/2021г. по опис на
Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване
от свобода“, според изискването на чл. 441 от НПК обуславя допустимостта
на разглеждането ѝ.
Настоящият съдебен състав намери така депозираната молба за
неоснователна.
Не се спори, че към днешна дата лицето е изтърпяло повече от
половина от приетата за изпълнение с определение от 29.01.2021г. по НЧ дело
№ 3166/2020г. по опис на Софийски градски съд на осн. чл. 457, ал. 3 от НПК
присъда №23-2018-1131/138 от 25.06.2018г. на първоинстанционен съд в
гр.Саранда, Република Албания с наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест години и осем месеца за деяние с правна квалификация,
съответстваща на чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл.
18 от НК. Към днешна дата АЛ. Д. фактически е изтърпял пет години, осем
6
месеца и четиринадесет дни, от работа е приспаднато времето от пет месеца и
двадесет и два дни, всичко шест години, два месеца и шест дни и му остават
да изтърпи пет месеца и двадесет и четири дни.
В тази насока следва да бъде отбелязано на първо място, че институтът
на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание
„лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец
следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в
изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за свето поправяне,
които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му
в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно
предсрочно освободен. Именно изхождайки от данните в затворническото
досие на осъдения АЛ. Д., тъй като съдът не е пряко ангажиран при
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ и не разполага с
непосредствени възприятия от поведението на осъдения, съдът намери, че
макар да са налице данни за позитивна промяна в личността на АЛ. Д.,
същите не са достатъчно убедителни, в който смисъл да се обезсмисля по-
нататъшното изпълнение на наказанието.
Законодателят е конкретизирал в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от
НПК, че доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от
оценката залегнала в чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по
изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници
на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В тази връзка и в представения по делото доклад от ИСДВР е
отразено, че отношението на лишения от свобода спрямо режимните
изисквания при изпълнение на наказанието му е противоречиво. В това
отношение същият както е награждаван, така и е наказван. От
затворническото му досие е видно, че със заповед №5/14.01.2022г. на
Началник сектор ЗО Казичене лишеният от свобода е наказван с
дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 3 от ЗИНЗС отмяна на неползваната
награда за нарушение на чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС. Преди това е бил награждаван
със Заповед №138/07.12.2021г. на осн. чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗИНЗС със
свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа,
със Заповед №88/01.07.2021г. на осн. чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС с „удължено
свиждане за срок от четири часа и извънредна хранителна пратка“.
7
Наложеното му дисциплинарно наказание със Заповед №014/13.01.2021г. за
нарушение на чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС „писмено предупреждение“ е условно,
поради което и при липсата на данни за извършване на нарушение в
изпитателния срок, на осн. чл. 107, ал. 2 от ЗИНЗС, лишеният от свобода
следва да се счита за ненаказван със същата.
Осъденият е определен като адаптиран към средата на затвора.
Отбелязано е, че изтърпява наказание лишаване от свобода за пореден път.
Посочено е, че в отношенията си с по-голямата част от задържаните лица и
лишени от свобода е контактен. Участва активно в пенитенциарни
мероприятия организирани на територията на общежитието. От 28.02.2022г.
лишеният от свобода Д. след проведени избори на 3-та група в ЗООТ
„Казичене“ е избран за отговорник по хигиената.
Началото на изпълнение на наказанието в Затвор София е на
13.08.2020г., като преди това спрямо него е зачетено изпълнение на
наказанието в Р.Албания за срок от три години, десет месеца и един ден.
Преведен е в ЗО „Казичене“ на 02.03.2021г. Първоначално трудово е
бил ангажиран със Заповед №58/09.03.2021г. назначен като общ работник в д-
я „Миграция“. Към момента е назначен на основание заповед
№014/18.01.2022г. като общ работник във фирма „ М. .**“.
В изготвената оценка на риска не са отбелязани положителни тенденции
в развитието на лишения от свобода, като стойността на оценката на риска от
рецидив е среден 44т. Отчетени са дефицитни зони, както следва:
Отношение към правонарушението - с утвърдени криминални нагласи, с
оглед криминалното си минало. Счита съдебния процес в Албания за
несправедлив;
Начин на живот и обкръжение /гранична/ - интегриран към общество с
криминално нагласи, лесно се влияе от криминалното обкръжение,
обичайните дейности потикват към извършване на правонарушение,
безразсъдно и рисково поведение;
Умения за мислене - неспособност да разпознава проблемите си;
липсват приемливи стратегии за правилното им разрешаване; трудности в
осъзнаването на последствията от безразсъдното си поведение.
Риска от вреди за обществото е оценен като среден; риска за персонала
8
в затвора е оценен като нисък; риска за лишените от свобода е счетен за
нисък; риск за него самия също е определен като нисък.
Посочено е от ИСДВР, че корекционата работа с лишения от свобода Д.
продължава, а в същата е поставен акцент основно към осъзнаване на минали
постъпки, повишаване на самоконтрола и умения за справяне в проблемни
ситуации и зачитане на личността, както и осъзнаване на вредата, която е
причинил на жертвата с криминалното си поведение.
Като цяло развитието на корекционната работа с лишения от свобода е
оценено като колебливо, предвид наличието както на награди, така и на
наложено наказание.
Отрицателното становище по молбата на осъдения на инспектор СДВР
е подкрепено от началника на затвора, който обобщава, че актуалното
дисциплинарно наказание представлява индикатор за липса на устойчивост в
мотивацията за трайна промяна на поведението и нагласите, с която оценка
съдът напълно е съгласен.
СЪДЪТ намира докладите на затворническата администрация в
Република Албания за относими към периода, към който са изготвени, поради
това актуалното състояние на корекционния процес и на процеса на
поправяне на осъденото лице извежда от доклада на ИСДВР, както и от
затворническото досие от Затвора - София.
Предвид липсата на отчетен еднозначен и стабилен прогрес в
преодоляване на зоните на дефицит у лишения от свобода, отражение на
който се явява и наложеното дисциплинарно наказание, не би могло да се
направи убедителен извод за това, че молителят е дал доказателства за своето
поправяне. В настоящото производство съдът няма контролни правомощия
относно наложеното дисциплинарно наказание, поради което възраженията
на осъденото лице за несправедливост на същото не могат да бъдат взети
предвид.
Действително, осъденият е трудово ангажиран и награждаван, но съдът
отчита също, че корекционната работа с осъдения на затворническата
администрация не е била достатъчно продължителна, предвид
обстоятелството, че около половината от срока на наложеното наказание е
приспаднат за изтърпяването му в друга страна. В тази връзка отбелязва, че
до момента осъденият е осъждан 13 пъти, а голяма част от наказанието по
9
последното осъждане е изтърпяно извън страната, като е налице и неяснота
относно извършването на корекционната дейност по отношение на осъдения в
тази част от изтърпяване на наказанието. Изложеното се отразява върху
недостатъчно убедителния личностен прогрес на лишения от свобода Д. въз
основа на корекционната работа, извършвана с него.
Целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени до
край, а оценките на риска от рецидив не са намалели относно същия, касаещ
риска от рецидив при условия извън мястото на лишаване от свобода - риска
от вреди за обществото, а именно от повтаряне на поведение, което би могло
да доведе до ново извършване на престъпно деяние.
СЪДЪТ намира, че неголемия период от време до изтичане на срока на
наложеното наказание не би могъл да обоснове извод в подкрепа на молбата
на лишения от свобода, тъй като оставащото време до пълното изтърпяване
на наказанието не представлява доказателство за това, че осъденият се е
поправил, съгласно разпоредбата на чл. 439а от НПК, тъй нито
обстоятелство, което да сочи на положителна промяна на осъдения.
Принципите на прогресивната система, относими към лишения от
свобода по време на изтърпяване на наложеното наказание, не са изпълнени
докрай, тъй като осъденият няма поощрения по чл. 98, т. 6 - т. 9 от ЗИНЗС,
доколкото наградата съгласно Заповед №138/07.12.2021г. на осн. чл. 98, ал. 1,
т. 6 от ЗИНЗС със свиждане с близките извън затворническото общежитие за
срок от 12 часа, не е била изпълнена - отменена е със заповедта за последващо
дисциплинарно наказание. Поради това поведението на лицето извън
условията и режима на корекционната институция е непроверено в реални
условия, поради което не може да се направи обосновано предположение за
поведението на лицето извън контролираната среда и доколко установените
положителни тенденции в личността на осъдения имат устойчив характер. В
това отношение се установи, че лишеният от свобода Д. е изтърпявал и преди
наказания лишаване от свобода и е осъждан многократно.
Поради това към момента не би могло да се направи достатъчно
обоснован извод за устойчивост на положителните ефекти в личностовото
развитие на осъдения, което дава основание съдът да приеме, че
корекционния процес не е завършен, съответно принципът за прогресивната
система за изпълнение на наказанието, не е реализиран.
10
Поради изложеното не се установи осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне, а съдът приема за правилно становището на началника на
затвора за необходимост от продължаване на корекционната работа с
осъдения за изпълнение на целите и задачите, заложени в плана на присъдата
и актуалните проблеми, свързани с установените дефицитни зони.
Ето защо молбата на осъдения е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХХХII състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на АЛ. Д. за условното му
предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ с приетата за изпълнение с определение от
29.01.2021г. по НЧ дело № 3166/2020г. по опис на Софийски градски съд на
осн. чл. 457, ал. 3 от НПК присъда №23-2018-1131/138 от 25.06.2018г. на
първоинстанционен съд в гр.Саранда, Република Албания с наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред
Софийски апелативен съд-София по реда на Глава XXII от НПК.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,20 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11