Р Е Ш Е Н И Е
№ 16/12.1.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 664 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС и е образувано по
жалбата на П.Д.Т., към настоящия момент в Затвора гр. Пазарджик, против Заповед
№ Л-899 от 21.06.2022 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която е
отказано преместването на лишения от свобода и жалбоподател в настоящото
производство в Затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 64 от ЗИНЗС.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. В съдебно заседание лишеният от
свобода П.Д.Т., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. К., който
поддържа жалбата и излага мотиви в насока наличието на основания за преместването на жалбоподателя в общежитие от
открит тип. Моли се съдът да отмени обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата – Началника на
Затвора гр. Пазарджик, редовно призован, представлява се от юрк. Р., който
оспорва жалбата и по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваната
заповед като правилна и законосъобразна. Изтъква като фундаментална преграда за преместване на
лишения от свобода в общежитие от открит тип строгият режим, при който търпи
наказанието лишаване от свобода, с оглед нормата на чл. 58 от ЗИНЗС. Освен това,
посочва и че лишеният от свобода миналата година през месец декември е допуснал
едно нарушение, поради което и на основание чл. 109 от ЗИНЗС, лишеният от
свобода не се счита за ненаказан. По делото е приложено и писмено становище, в
което също са изложени доводи в тази насока.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Заповед № Л-899 от 21.06.2022 г. на Началника
на Затвора гр. Пазарджик, с която началникът на затвора е отказал да бъде
преместен в ЗООТ към Затвора гр. Пазарджик лишеният от свобода П.Д.Т..
Установи се по делото, че
лишеният от свобода Т. търпи едно общо наказание от общо 10 години лишаване от
свобода, определено му по НЧН № 2398/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Поставен е в условията на строг режим.
Съгласно представеното и прието
по делото Становище от инспектор IV-та степен в сектор СДВР, настоящата
пенитенциарна изолация на жалбоподателя е поредна за лицето, и това обуславя
безпроблемната адаптация. Установено е, че лишеният от свобода е с
нереалистично завишена и сериозно дисбалансирана самооценка. Не се отчитат враждебни
нагласи, както и устойчиви агресивни модели, но е налице перманентна
неудовлетвореност с негативна зареденост по отношение на пенитенциарната
институция и отделни служебни авторитети. Негативното проявление по време на
изтърпяване на присъдата му започва след спирането му от работа към
затворническа столова. Не умее да извлича поуки от минал негативен опит, както
и да проявява необходимата самокритичност към свои грешки.
Въпреки, че не отговаря на
необходимите критерии и условия за ползване правата по режима, конкретно за
настаняване в ЗООТ, лишеният от свобода три пъти е проявявал такова искане и
съответно му е отказвано със заповеди № ОРЖ-8 от 21.05.2018, №ОРЖ-11 от
16.08.2018 и № ОРЖ-1 от 20.02.2019 година.
Лишеният от свобода Т. е съпричастен
към негативната затворническа субкултура и наказван многократно, последният път
съгласно предоставената информация със Заповед № 1772/14.12.2021 г., с Писмено
предупреждение, която е обжалвана пред ГДИН, с отхвърлено оспорване съгласно Заповед
№ 263/25.01.2022 г. Не е
награждаван.
От извършената преоценка на
правонарушителя към 15.09.2021 г., степента на риска от рецидив е с високи
стойности /94 т. при предишни 87 т. по скалата ОЕйСис/. Отчетено е завишение по
отношение на следните зони: Отношение към правонарушението - задълбочава се
отхвърлянето и отричането на извършеното деяние, като се рационализира по
неадекватен начин; Умения за мислене - регистрира се значителен количествен
ръст в зоната, като осъденият придобива все по негативен деградационен спад в
самокритичността и реалното осъзнаване на актуалното си поведение;
Междуличностни проблеми - нивото на междуличностни умения губи актуалност дори
в пенитенциарната среда. Регистрирана е крайно дисбалансирана и нереалистична
самооценка, вербална агресивност и е установено, че се затвърждава враждебният
и опозиционен модел на поведение. Посочено е, че лишеният от свобода не успява,
а и не желае извличането на поуки от натрупания негативен опит.
Рискът от сериозни вреди в
условията на изолация към момента на изготвяне на становището е преценен като
среден с градираща вероятност към висок.
Според даващия становището
инспектор, спрямо осъдения не може да се приложи прогресивната система на
третиране – замяна на режима в следващ по-лек и настаняване в условията на
облекчен режим в затворническо общежитие.
По делото са представени също:
становище от гл. инспектор – Заместник-началник РНОД от 13.06.2022 г.;
становище от гл. инспектор – Началник сектор СДВР от 13.06.2022 г. и становище
от гл. инспектор– Началник сектор ЗО Пазарджик от 17.06.2022 г., според които
преоценката на риска към момента показва значително повишение в общия сбор от
точките по скалата OASys. В трите становища се поддържа, че лишеният от свобода
не следва да бъде настаняван в ЗООТ.
По делото са представени и редица
писмени доказателства от страна на жалбоподателя, които касаят негова
кореспонденция и съдебни актове по други дела, които не касаят предмета на
настоящия спор.
Въз основа на горната фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и
в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
оспорването е направено от надлежна страна, чиито законни права и интереси са
засегнати от оспорената заповед. Същата представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа
изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат
непосредствено права, свободи и законни интереси на неговия адресат.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно
чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование
на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна
част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв
срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало
акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед
горното, оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма.
Със Заповед № 880/16.06.2022 г. на инспектор Д.Д.е
възложено да изпълнява функциите на Началник на Затвора гр. Пазарджик за
процесния период, като изрично са посочено и тези по чл. 64 от ЗИНЗС.
Предвид посочените, следва да се приеме, че
заповедта е издадена в изискуемата се писмена форма, от административен орган в
кръга на неговата компетентност, очертана от разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, което я прави валиден административен акт.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишеният от
свобода, който е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, може
да бъде преместван по инициатива на началника на затвора или по негова молба за
доизтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, ако
лишеният от свобода има добро поведение. Фактът на преместването обаче е
поставен в преценката на Началника на затвора и то едва след получаване на
становища, изготвени от ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Изразеното от тях отрицателно становище, базирано
на съществуващия висок риск от рецидив и от сериозни вреди за обществото след
освобождаването му от затвора, е възприето от административния орган,
вследствие на което той е решил, че не следва да извърши исканото настаняване
на лишения от свобода в ЗООТ към Затвора гр. Пазарджик.
Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от ЗИНЗС, законът дава право на ответника да извърши преценка по
целесъобразност на възможността за настаняване в затворническо общежитие от
открит тип, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормата
предпоставки задължително да се произнесе положително. Преценката кое поведение
представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима, е
предоставена на административния орган, който действа при условията на
оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение.
Съдебният контрол в настоящия случай се свежда само до това, дали на
административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка
по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния
акт. От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на
оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни
лица, така както изисква законът, въз основа на отразеното в тях е направил
собствена преценка дали са налице условията за настаняване в затворническо
общежитие от открит тип, след което се е произнесъл с акта, предмет на
настоящото дело.
Освен това, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС при
евентуално преместване на лишен от свобода от затвор в ЗООТ, Началникът на
затвора е длъжен да се съобрази и с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
съгласно който минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
не може да е по-малка от 4 кв. м. От съдържанието на оспорената заповед обаче
става видно, че отказ е издаден и с оглед факта, че към момента на издаване на
заповедта капацитетът на общежитието е запълнен, т. е. невъзможно е съобразяването
с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Нещо повече, с оглед възраженията на жалбоподателя,
изразени в съдебно заседание, че към настоящия момент следва да бъде считан за
ненаказан, следва да бъдат изтъкнати следните: На първо място съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. На следващо място съгласно предоставената по делото информация лицето търпи
наказанието в условията на строг режим и е с наложено наказание от 14.12.2021
г. потвърдено със Заповед № 263/25.01.2022 г. Липсват данни за
награждаване. Към момента на подаване на молбата за преместване в ЗООТ, респ.
към момента на издаване на оспорената заповед – 21.06.2022 г., лицето по арг.
от чл. 109 от ЗИНЗС не се е считало за ненаказвано, с оглед изискванията на чл.
64 от ЗИНЗС за наличие на добро поведение.
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че
оспорената заповед е законосъобразна,
поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Т.,
към настоящия момент в Затвора гр. Пазарджик, против Заповед № Л-899 от 21.06.2022 г. на Началника на
Затвора гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: /П/