РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на първи
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8210
по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор **В., срещу Т.В.М. ЕГН ********** и И.Д.М. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците в условията на солидарност да
заплатят на ищеца обща сума в размер на 639,06 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 569,64 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г.,
както и 69,42 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2018 г.
до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ответниците, като
собственици /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент, находящ се в *** са
клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за
него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна
енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в
това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага
се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил
задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без
ИРУ в размер на 247,33 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в
размер на 317,29 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 4,62
лева. Твърди се, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ, а само щранг лира
в банята. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им присъди сторените в
настоящето производство разноски.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи предявения иск и да им присъди сторените по делото разноски.
В рамките на
предоставения им срок по чл. 131 от ГПК ответниците не са депозирали отговор на
ИМ.
В първото по делото редовно
заседание, проведено на 01.06.2020 г., призованият ответниците не са ее явили и
не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът
постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при
кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето
бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ
обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: ответниците са клиенти на „Топлофикация Плевен” АЕД за
посочения обект, като отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
които потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната топлинна
енергия най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на ТЕ.
Ищецът е доставил на ответниците посоченото количество топлинна енергия.
Ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане на същите са в забава.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия
състав на основанието на претенцията по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна
основателност на претенцията.
Ответниците от своя страна не са оспорили тези твърдения.
Същите са предупредени за последиците от своето бездействие, съобразно дадените
от съда указания в разпореждане №69/06.01.2020 г. Ответниците не са представили
отговор на исковата молба в даденият за това срок, не са заявили становище по
изготвеният с определение № 1075/12.03.2020 г., проекто-доклад по делото, не са
изпратили представител в първото по делото заседание, и не са направили искане делото
да се разглежда в тяхно отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора в тежест на ответниците следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в
производството разноски в размер на 175,00
лева, от които 75,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени
в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ,
бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Съдът
намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради
което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Т.В.М. ЕГН ********** и И.Д.М. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор **В. „ сума в общ размер в размер на сума
в размер на 639,06 лева / шестстотин
тридесет и девет лева и шест стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от
които 569,64 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г., както и 69,42 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2018 г. до 04.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.В.М.
ЕГН ********** и И.Д.М. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО
на "Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор **В., сумата от
175. 00 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляващи
сторени разноски в настоящето производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: