Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 72 10.03.2023
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева и с участието на прокурора Петко
Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №33 по описа за
2023 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.468 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.285, ал.1, изр. второ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС, ДВ
бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.С.С.,
срещу Решение №468 от 29.11.2022 год., постановено по адм. дело №75/2022 год.
по описа на Административен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени искове на
касатора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за
заплащане на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС на сумата от 3 300.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия
и бездействия на затворническата администрация, за периодите 25.06.2002 год. –
13-07.2004 год., 01.06.2009 год. – 07.01.2012 год. и 07.01.2017 год. –
07.02.0217 год., както и иска против Министерство на правосъдието за
заплащането на сумата от 6 600.00 лв., представляващи неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващо се в
поставянето му на продължителна изолация за времето от 16.04.1998 год. –
14.06.2002 год. и 14.07.2004 год. – 31.05.2009 год.. В жалбата се сочи, че
решението е неправилно, тъй като неправилно е прието настъпването на
погасителна давност, каквото възражение е направено от страна на ответника.
Твърди, че действително е налице осъждане и получаване на обезщетение от страна
на касатора, вследствие на продължителната му изолация за периода от 07.01.2012
год. – 17.01.2017 год. въз основа на решение №387/19.01.2018 год., постановено
по адм. дело №10/2017 год. на АССЗ, което е потвърдено с решение
№9776/23.06.2019 год., постановено по адм. дело №7434/2018 год. по описа на
ВАС. Счита обаче, че съдът не се е съобразил с т.4 от Тълкувателно решение
№3/22.04.2005 год. по тълкувателно гражданско дело №3/2004 год. на ВКС.
В съдебно заседание касатора се явява лично, и с адв. С..
По подробно изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение и да
уважи предявените искове.
Ответниците по касация ГД „Изпълнение на наказанията“ и
Министерство на правосъдието, чрез процесуалният си представител юриск. С.П.-С.,
изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. В представеният
писмен отговор на касационната жалба твърди че решението е в съответствие с
приложимия материален закон и с практиката на ЕСПЧ, като в този смисъл са
решения от 16.03.2013 год. по делото
Д.Ш. срещу България и решение то 27.11.2012 год. по делото на М.Н. срещу България.
Моли съда да остави в сила оспореното решение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила решението на АС – Стара Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя доводи и становищата на
страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството пред Административен съд – Стара Загора се
е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр.
чл.285, ал.1, вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по исковата молба на И.С.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 300.00
лева от действията и бездействията на администрацията на Затвора Стара Загора вследствие
на поставянето му в продължителна изолация и без възможности за участие в
образователни, ограмотителни и обучителни курсове и програми и т.н. за
периодите 25.06.2002 год. – 13-07.2004 год., 01.06.2009 год. – 07.01.2012 год.
и 07.01.2017 год. – 07.02.0217 год., както и иск срещу Министерство на
правосъдието в размер на 6 600.00 лв. представляващ претърпени
неимуществени вреди вследствие на поставянето му в продължителна изолация и без
възможности за участие в образователни, ограмотителни и обучителни курсове и
програми и т.н. за периода 16.04.1998 год. – 14.06.2002 год. и 14.07.2004 год.
– 31.05.2009 год.. В исковата молба се твърди, че е постъпил затвора 16.04.1998
год. и от тогава до предявяването на исковата молба е бил държан в зоната с
повишена сигурност в Затвора Стара Загора, Затвора Пазарджик. Бил е държан в
постоянно заключена килия, в условията на продължителна изолация, без да има
възможност за човешко общуване. Не е имал също така възможност за ефикасен
контрол над решенията на Комисията за изтърпяване на наказанията, не е могъл да
участва в организирани други мероприятия от затвора, не е могъл да участва в
курсове, програми и т.н.
При така установената фактическа обстановка
първоинстанционния съд е направил извод, че исковите претенции да погасени по
давност. С предявеният иск на 07.01.2017 год., на същото правно основание, при
същите факти и оплаквания, ищецът е
прекъснал давността, како от този момент започва да тече нова давност, която е
пет години и изтича на 07.01.2022 год., а исковата молба е депозирана на
07.02.2017 год. От значение за фактите по делото е и присъденото обезщетение от
страна на АССЗ в постановеното решение №387/19.01.2018 год. по адм. дело
№10/2017 год. по описа на Административен съд Стара Загора, потвърдено с
решение №9776/23.06.2019 год., постановено по адм. дело №7434/2018 год. по
описа на ВАС на Република България. Всичко това го е мотивирало да постанови
решение за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно по
отношение на исковия период 07.01.2017 год. – 07.02.2022 год.. За останалите
искови периоди е правилно.
Основният спорен момент в случая е приложението на
института на погасителната давност. Както в касационната жалба, така и в съдебното
решение е цитирано Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 год. постановен по
тълкувателно гражданско дело №3/2004 год. на ОСГК. Всъщност спор между страните
относно неговото приложение не е налице. Същото е задължително за съдилищата,
като в него е предвидено, че давността за неправомерното увреждане на
гражданите от незаконосъобразни действия и бездействия на органите на държавата
или общината, започва да тече от датата на тяхното преустановяване. В
конкретния случай такъв спор не е налице между страните, а именно, че към
датата на предявяване на исковата претенция, ищецът все още е в зоната за
повишена сигурност, както и факта, че се държи в продължителна изолация по
негова вола, с оглед избягването на конфликти с останалите лишени от свобода.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че с подаването
на исковата молба от 07.01.2017 год. ищецът е предявил исковата претенция на
същото правно основание и при същите оплаквания и де факто със същата
фактическа обстановка. С предявяването на исковата претенция, ищецът е имал
възможност да предяви за по продължителен период преди датата на завеждане на
исковата молба, но не е сторил това, а е се е ограничил, с посочването на
периода 07.01.2012 год. – 07.01.2017 год. Съдът е бил ограничен в посоченият
период, но видно от мотивите на решението е отчел и продължителния период на
изолация от датата на постъпването му в Затвора. Не е уточнено също така, че се
касае за частично предявен иск. Подаването на исковата молба, по същността си е
факт, с настъпването на който съгласно чл.116, б.“б“ от Закона за задълженията
и договорите, давността по отношение на правота на иск на претърпените
неимуществени вреди преди датата на подаване на исковата молба, се прекъсва. От
този момент, съгласно чл.117 от ЗЗД започва да тече нова давност, която
съгласно общите правила на чл.110 от ЗЗД е пет години и същата изтича, както
правилно е приел съда на 07.01.2022 год. След тази дата, правната възможност за
предявяване на иск за периода преди 07.01.2012 год. е погасен по давност.
Тълкувателното решение на ВКС само определя началния момент от който започва да
тече погасителната давност и се отнася за чл.110 и чл.114 от ЗЗД, но не касае
приложението на чл.116 и 117 от ЗЗД. Даденото тълкуване касае чистия случай,
когато въобще не е заведено дело, докато в конкретния случай това не е така и
решението не може да се приложи. Завеждането на исковата претенция е юридически
факт, който предполага настъпването на предвидените в закона последици, както и
изключва даденото тълкуване на закона.
Настъпването на погасителната давност може да се приложи
от съда, само ако има направено възражение от ответника по делото. В конкретния
случай, възражение за изтекла погасителна давност за периода 07.01.2017 год. –
07.02.2017 год. не е направено от страна на
ответника ГДИН. Напротив налице е изрично волеизявление в депозирания
отговор на исковата молба, че не се прави възражение за изтекла погасителна
давност /страница втора, абзаца преди т.2 от отговора, лист 71 от делото/. Нещо
повече в нито един момент от развилото се съдебно производство, такова
възражение не е правено нито в провелите се открити съдебни заседания, нито
такова се съдържа в депозираната писмена защита по делото. В тази писмена
защита се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция за този
период, но не и за погасяването й по давност.
С оглед на установените факти по делото за продължителна
изолация и времетраенето от 30 дена, съдът намира, че адекватното обезщетение
на касатора следва да се определи в размер на 240.00 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане
на сумата. При определянето на размера на обезщетението съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
По изложените съображения Административен съд – Стара
Загора, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с което
исковете с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е отхвърлен, е правилно и
законосъобразно, в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете
против за периодите 16.04.1998 год. – 14.06.2022 год. и 14.07.2004 год. –
31.05.2009 год. срещу Министерство на правосъдието и за периодите 25.06.2002
год. – 13.07.2004 год. и 01.06.2009 год. – 07.01.2012 год. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ поради настъпила погасителна давност и поради отсъствие на
касационни основания по чл.209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. В
частта, в която е отхвърлен иска против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ поради изтекла погасителна давност за периода 07.01.2017 год. –
07.02.2017 год., решението следва да бъде отменено като неправилно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, тричленен състав на Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №468/29.11.2022 год., постановено по административно
дело №75 по описа за 2022 год. на Административен съд Стара Загора, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за периода 07.01.2017 год. –
07.02.2017 год. и за сумата до 240.00 лв. от претендираните 3 300.00 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати
на И.С.С., ЕГН *********** сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лв., представляващи претърпени неимуществени
вреди за периода от 07.01.2017 год. – 07.02.2017 год., ведно със законната
лихва върху сумата от 04.02.2022 год. до окончателното изплащане на сумата..
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №468/29.11.2022 год., постановено по
административно дело №75 по описа за 2022 год. на Административен съд Стара
Загора в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.