№ 81
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице Я.. ЮЛ. АС. за възобновяване на
нохд № 302/2019 г. по описа на РС-Нова Загора, отмяна на влязлата в сила
присъда и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно –
намаляване размера на наложеното наказание.
В искането се релевира касационно основание – по чл.348, ал.1, т.3 от
НПК /явна несправедливост на наложеното наказание/ за възобновяване на
наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Заявено е и
основание за възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК, по което ВКС се е
произнесъл с решение № 60135 от 27.09.2021г., постановено по н.д. №
513/2021г. на II н.о.
В искането на осъдения се поддържа, че определеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години е несправедливо и завишено
спрямо наказанията на съучастниците му. Моли се наказанието да бъде
намалено до размера на изтърпяната към момента част.
В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият Я.А., редовно призован,
не се явява. Депозира нарочна писмена молба, с която изразява съгласие
делото да се разгледа в негово отсъствие. За искателя А. се явява назначеният
му служебен защитник адв. Е.С., която поддържа искането за възобновяване
на делото, съобразно формулираните в него доводи. Основният акцент, който
1
защитата поставя е върху смекчаващите вината обстоятелства, като счита, че
те правилно са били констатирани от първоинстанционния съд, но не всички
са били обсъдени и взети предвид при определяне на наказанието. Изтъква
наличие на предпоставките за приложение на чл.55 от НК.
Представителят на АП-Бургас изразява становище за неоснователност
на искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното дело. Намира
за несъстоятелно възражението за приложимост на чл.55 от НК, като
акцентира върху отегчаващите вината обстоятелства – предходната съдимост
на осъдения и умишленото му укриване от органите на правораздавателната
система. Подчертава, че забавянето в наказателното производство срещу А.
се дължи единствено на неговото укриване, поради което не е налице
неразумен срок на разглеждане на делото. Пледира искането на осъдения А.
за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е
подадено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.
Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при
посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за
това са следните:
С присъда № 2 от 10.01.2020 г., постановена по нохд № 302/2019 г., РС-
Нова Загора е признал Я.. ЮЛ. АС., ЕГН: ********** за виновен в това, че на
24.09.2014г. в Кариера с. Дядово, общ. Нова Загора, след предварителен
сговор с И.К.Д. и Г.М.Й., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, чрез използване на техническо средство – ножовка и на
моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег.№ С ...ХМ, е
отнел чужди движими вещи: 64 метра силов електрически кабел с надпис на
изолацията 0,6 KV BG 1980 ВК на стойност 768 лева и 8 броя
трансформатори за понижаване на напрежението от 220 V променлив ток в 24
V постоянен ток на стойност 560 лева, всички вещи на обща стойност 1328
лева, собственост на „ИНМАТ“ ООД, с ЕИК ********* с управител и
представляващ Д.И.П. без негово съгласие с намерение да ги присвои, като
случаят не е маловажен и деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4
и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК вр. чл.54, ал.1 от НК
го e осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи
при първоначален строг режим.
В тежест на осъдения са присъдени и разноските по делото.
Първоинстанционният съдебен акт не е бил предмет на въззивна
проверка, поради което е влязъл в сила след изтичане на установения в закона
преклузивен срок за обжалване.
В искането за възобновяване се релевират оплаквания, свързани с
касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, което е предвидено в
2
закона като основание за възобновяване съобразно регламента на чл. 422,
ал.1, т. 5 НПК.
Единственото оплакване, визирано в искането на осъдения А., касае
явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода.
АС-Бургас счита, че релевираното от осъдения отменително основание
не е изводимо такова от данните по делото. Наложената при условията на чл.
54 от НК наказателна санкция за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 -
лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг“ режим
на изтърпяване съдебният състав намира за справедлива и съобразена с чл. 36
НК.
Данните по делото установяват, че след надлежно обсъждане на
данните по делото, влияещи на индивидуализацията на наказанието,
първостепенният съд е определил същото в размер на установения в закона
минимум за съответното престъпление от три години при значителен превес
на смекчаващите вината обстоятелства. Размерът на наложеното наказание е
обоснован със завишената степен на обществена опасност на личността на А.,
която съдилищата са извели на база многобройните му предходни осъждания
за престъпления против собствеността, каквото е и инкриминираното деяние
по настоящото дело, както и от демонстрираното от А. процесуално
поведение, изявено в укриване от воденото срещу него наказателно
производство. На основата на конкретните характеристики на реализираното
престъпно деяние е прието, че същото е със сравнително висока степен на
обществена опасност. Същевременно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са отчетени възстановените щети, продължителността на
наказателното производство и подбудите на дееца за извършване на деянието.
Неоснователно е възражението на защитата, че първоинстанционният
съд не е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства
продължителността на наказателното производство и възстановените
имуществени вреди. Видно от мотивите на атакуваната присъда именно тези
обстоятелства са допринесли за определяне на наказанието в минималния
предвиден в закова размер.
Правилно при определяне размера на наказанието решаващият съд не се
е водил от наложените наказания на другите лица - съучастници в
извършването на процесното престъпление. Действително, характеристиките
на престъпното деяние са еднакви за всички лица, взели участие в
извършването му, но индивидуализацията на наказанията за всеки съучастник
се осъществява самостоятелно с оглед личните му характеристични данни.
Видно от Определение от 28.10.2015г., постановено по нохд № 413/2015г. по
описа на РС-Нова Загора, със същото е одобрено споразумение между
прокурор при РП – Сливен, командирован в РП-Нова Загора и защитника на
съучастниците И.К.Д. и Г.М.Й., с които на последните двама са определени
наказания лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1 от НК, съответно
в размер на една година за Димов и осем месеца за Йорданов (спр. л.43-45 от
нохд № 413/2015г. на РС-Нова Загора). Осъденият А. също е имал
възможност да съдейства за ускоряване на наказателното производство с
3
подписване на споразумение, ако не се бе укрил от органите на реда. Видно
от данните по делото последното процесуално действие с негово участие е
открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2015г. по нохд № 634/2015г.
по описа на РС-Стара Загора (спр.л.47-48 от същото дело). А от призовка за
подсъдим до Я.А. (спр.л.63 от нохд № 413/2015г. на РС-Нова Загора) се
установява, че по данни на дъщеря му Х.Я. към 11.11.2015г. А. е в чужбина.
Не могат да се приемат за основателни доводите на защитата, че като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат и параметрите на
постигнатото между прокурора и защитника на А. споразумение на
досъдебното производство. Видно от определение от 02.04.2015г. по нохд №
634/2015г. на РС-Стара Загора (спр.л.47-48 от делото) посоченото
споразумение не е било одобрено от съда, тъй като при индивидуализацията
на наказанието на А. от 8 месеца лишаване от свобода, не са съобразени нито
тежестта на престъплението, нито обществената опасност на самия деец.
Решаването на делото със споразумение е особено производство, при което се
цели процесуална икономия. За отказа си от редовен съдебен процес със
събиране на доказателства, обвиняемият (когато споразумението се сключва
на досъдебното производство), съответно подсъдимият (когато се сключва
след повдигане на обвинение пред съда) може да се ползва с определените в
глава двадесет и девета от НПК привилегии като предвидената в чл.381, ал.4
от НПК възможност със споразумението да се определи наказание при
условията на чл.55 от НК и без да са налице изключителни и многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, каквото снизхождение в
производството по общия ред е напълно недопустимо. В конкретния случай
производство по нохд № 302/2019г. на РС-Нова Загора е протекло по общия
ред, поради което приложимостта на чл.55 от НК се определя от наличието на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито
настоящият съдебен състав не констатира.
При индивидуализиране на наказанието, първоинстанционният съд е
преценил задълбочено тежестта на инкриминираното деяние и конкретиката
на характеризиращите го време, място, механизъм на осъществяване и
насоченост, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора
на престъпното посегателство. Анализирани са фактите, свързани с личността
на дееца с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като акт
на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества, а
също и изводимите такива от приложените по делото справка за съдимост и
данните, носещи информация за възрастта, социалния статус и семейно
положение на последния. Законосъобразен е изводът, че в случая не са налице
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
които да обусловят определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
В тази връзка, точно са приложени принципите на индивидуализацията, с
преценка на всички данни за деянието и дееца, като размерът на наказанието е
определен в законовия минимум, предвиден за съответното престъпление.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав не установи наличие на основания
по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, в какъвто обхват искателят
4
е направил своите възражения. Поради това и възприе, че искането за отмяна
на присъда № 2/10.01.2020 г., постановена по нохд № 302/2019 г. по описа на
РС-Нова Загора, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Я.. ЮЛ. АС., ЕГН:
********** за възобновяване на производството по нохд № 302/2019 г. по
описа на РС-Нова Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5