Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и девети септември,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
съдия Евгени Г.
при секретаря Юлиана
Шулева, разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 6 220/2018 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Д.М. по чл. 49 от ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на 30 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди от това, че на 15.08.2013 г. прокурори
от Специализираната прокуратура и от Апелативната специализирана прокуратура
във връзка с пр. пр. № 221/2013 г. са заявили пред медиите, че на 05.04.2012 г.
Е.М. е извършил грабеж на 215 000,00 лева от „О.Б.Б.“
АД. Е.Д.М. е със съдебен адрес - адвокат И.Г.,***. Прокуратурата на Република
България е с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2.
[2] ОСЪЖДА Е.Д.М. да заплати:
1.
на Прокуратурата на Република България - 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8, връзка с ал. 3 от ГПК;
2.
на СГС - 1 190,00 лева държавна такса и 500,00 лева възнаграждение за вещо
лице на основание чл. 77 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00
лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е гражданско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
1. По
исковата молба на ищеца
[5] Е.Д.М. заявява в искова молба от 10.05.2018
г. и уточнителна молба към нея от 20.11.2019 г., че на 15.08.2013 г. прокурори
от Специализираната прокуратура и от Апелативната специализирана прокуратура
във връзка с пр. пр. № 221/2013 г. са заявили пред медиите, че на 05.04.2012 г.
Е.М. е извършил грабеж на 215 000,00 лева от „О.Б.Б.“
АД (ОББ). Това било направено въпреки очевидни разминавания във фактологията и е станало достояние на целия свят чрез
електронни и интернет медии. Така е било съсипано името на Е.М. и е бил наречен
с прякор, а хората са го смятали за престъпник. Затова Е.М. моли съда да осъди Прокуратурата
на Република България да му заплати:
-
30 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди плюс законната лихва
от 15.08.2013 г. (датата на деликта) до окончателното
плащане;
-
разноските по делото (исковата молба/жалба, л. 2, както и уточненията, л. 49-50;
изменението на иска в съдебно заседание от 08.10.2020 г., л. 79).
2. По
писменият отговор на Прокуратурата
[6] Прокуратурата е оспорила предявения иск. Тя
е заявила, че:
1. неин
служител не е извършил противоправно действие, от което ищецът да е претърпял
вреди;
2.
няма връзка между заявеното противоправно деяние и твърдените вреди;
3.
ищецът не е претърпял вреди от евентуално действие на прокурор;
4.
прякорът, с който ищецът твърди, че е бил наричан от служители на
Прокуратурата, е бил публичен още преди 15.08.2013 г. Затова Прокуратурата моли
съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 57-61).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] Не
се спори, че към 14.08.2013 г. прокурорите Д.П. и Е. Г. са работили като
прокурори, което им е било възложено от Прокуратурата. На 14.08.2013 г. в
информационната емисия „По света и у нас“ от 20:00 часа по БНТ е бил излъчен
репортаж от изявление на прокурорите Д.П. и Е. Г. след заседание на Апелативен
специализиран наказателен съд. Нито прокурорите, нито водещите и коментатора
зад кадър, са споменали Е.М. като участник в обир на банка (заключението на
вещото лице И.С., л. 231-234).
[8] В
статии, публикувани след изявлението на прокурорите Д.П. и Е. Г., Е.М. е сочен
като един от двамата ограбили 215 000,00 лева от клон на ОББ в гр. София
(статиите, л. 109 - 114, л. 152). В една от статиите Е.М. е бил свързан с това
престъпление, не защото двамата прокурори Д.П. и Е. Г. са го заявили, а защото
такива са били показанията на свидетел (статията, л. 152). В друга статия е било
посочено, че са се събирали доказателства за това, че Е.М. е участвал в обира (статията,
л. 109). Когато Е.М. е виждал статии, свързани с него, не се е чувствал добре
(показанията на свидетеля М.П., л. 254-255).
[9] Е.Д.М. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 53).
Той е бил представляван от служебен защитник (разпореждане, л. 40). Прокуратурата
не е направила разноски по делото. Тя е била представлявана от юрисконсулт
(отговора на исковата молба, л. 57-61, пълномощното, л. 62; протоколите от
съдебно заседание, л. 78, л. 254). Съдът е заплатил от бюджета на СГС 500,00
лева възнаграждение за вещо лице (определенията, л. 197 и л. 255-гръб).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[10]
Е.М. е предявил иск по чл. 49 от ЗЗД срещу Прокуратурата.
1.
По иска по чл.
49 от ЗЗД срещу Прокуратурата
[11] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа
отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които
са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на
възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата. Следователно
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответникът да е възложил
работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това
трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е
изплатил обезщетение на ищеца.
[12] Прокурорите Д.П. и Е.
Г. са извършвали работа, възложена им от Прокурагурата.
Съдът не установи прокурорите Д.П. и Е. Г. да са извършили неправомерно
действие като служители на Прокуратурата - да са разпространили информация от
наказателно производство, водено срещу Е.М., с което да са нарушили спрямо него
презумцията за невиновност - с което да са причинили на ищеца вреди. Не е
налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По разноските
[13] Съгласно чл. 78, ал.
3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт.
[14] Ответникът Прокуратурата
търси разноски. Той е бил представляван от юрисконсулт. Затова съдът присъжда на
Прокуратурата 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, връзка с чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от
Наредбата за правната помощ.
[15] Съгласно чл. 77 от ГПК, ако страната остане задължена
за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. В
случая Е.М. не е бил освобождаван от такси и разноски. Той е заплатил само
10,00 лева държавна такса при дължими 1 200,00 лева. Съдът е изплатил от
бюджета на СГС 500,00 лева възнаграждение за вещо лице. Ето защо съдът осъжда Е.М.
да заплати 1 190,00 лева държавна такса и 500,00 лева възнаграждение за
вещо лице.
Съдия: