Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
05.06.2019 г. гр.С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети юни две хиляди и
деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
………………….……………
Прокурор
……………………………...
като разгледа докладваното
от съдията -
докладчик МИШОВА въззивно гр.
дело N 1205 по описа
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на И.П.И. против постановление от 14.02.2019 г. на ДСИ
при РС – С., с което на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.79, ал.1, т.1, предл.
второ ГПК е разпоредено жалбоподателят да заплати сумата от 1 103,40 лв.,
представляваща държавна такса с ДДС, дължима на основание чл.53 от Тарифата за
държавните такси, които се събират по ГПК.
Жалбоподателят
счита, че държавна такса се държи при събрани от ДСИ суми. Твърди, че такива по
изпълнителното делото не са били събирани въобще, тъй като от самото начало и
до момента на прекратяване на делото той заплащал дължимата издръжка доброволно
по сметка на взискателя по делото. Твърди, че многократно е искал
прекратяването на делото, но това не било сторено в годините. Едва след като
взискателят склонил да подаде молба за прекратяване на делото, разбрал, че
дължи значителна сума за такса върху суми, които не му били събирани по принудителен
начин, а той доброволно плащал. Моли,
съдът да постанови решение, с което да отмени постановлението в обжалваната
част.
Ответникът
по жалбата – Ж.С.И. не взема становище.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ДСИ Б. Д., в които се
взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт на ДСИ и е редовна.
Съдът, като
обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело № 5209/2014 г. по описа на ДСИ при РС – С., писмени
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 5209/2014 г.
е образувано по молба от 06.11.2014 г. на Ж.С.И., срещу И.П.И., въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2014
г., издаден по гр.д.№ 2468/2014 г. на Старозагорския районен съд. Вземането е
за присъдена издръжка на малолетните деца М.И.И. и И.И.И.. Видно от данните по
делото, длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 12.12.2014 г.
Наложен е и запор върху трудовото му възнаграждение. На 02.02.2015 г. по сметка
на ДСИ в изпълнение на наложения запор е постъпила сумата от 50 лв., от която
48 лв. са изплатени на РС С. за държавни такси за извършени изпълнителни
действия и 2 лв. са изплатени на взискателя. На 25.02.2015 г. са постъпили още
50 лв., която сума е изплатени на взискателя. На 05.03.2015 г. по делото е
постъпила молба от длъжника, с която
уведомява съдебния изпълнител, че издръжката за месеците октомври, ноември и
декември 2014 г. и за м. януари 2015 г. е преведена по посочената в
изпълнителното дело банкова сметка ***. С молба от 11.03.2015 г. длъжникът
уведомява съдебния изпълнител, че издръжката за месец февруари 2015 г. е
преведена по посочената в изпълнителното дело банкова сметка ***. С молба от
12.03.2019 г. взискателката е поискала
изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като била получила всички
дължими разноски и суми по него. С атакуваното постановление ДСИ Б. Д. е
прекратил производството по изпълнителното дело и е постановил длъжникът да
заплати сумата от 1 103,40 лв., представляваща държавна такса с ДДС,
дължима на основание чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират по
ГПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Няма пречка след образуване на изпълнителното производство длъжникът
да плати, респ. да плаща задължението си
направо на взискателя. Когато изпълнителният лист е предявен пред държавен
съдебен изпълнител, както е в случая, и длъжникът плати в срока за доброволно
изпълнение, от него не се събира единствено т.н. окончателна такса по чл.53 от
Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, според която за
изпълнението на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В случая
обаче длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, както е видно от
данните по изпълнителното дело. Бил е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, от което по сметката на ДСИ са постъпвали пари. В този смисъл
за доброволно изпълнение не може да става дума. Налице е принудително
изпълнение и макар сумата да не е постъпвала по сметка на съдебния изпълнител,
а по сметка на взискателя, следва да се счита, че сумата е събрана по смисъла
на посочената по-горе разпоредба на тарифата (така Р-640-2010 г., ІV г.о. и
Р-266-2010, ІV г.о.). Не е налице изключението на чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират по ГПК, която сочи, че такса не се събира, ако длъжникът е погасил в
срока за доброволно изпълнение. Определената пропорционална такса е в съответствие
с дължимата, но в жалбата няма оплаквания в този смисъл, поради което съдът
няма да излага подробни съображения относно размера й.
С оглед на тези съображения съдът намира, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на И.П.И. ***, срещу постановление на ДСИ Б. Д. при РС С. от
14.02.2019 г., като неоснователна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: