Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 10 05.02.2019 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на шестнадесети
януари
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 189
по описа за 2018, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на С. Т. Д. с постоянен адрес гр. Р., ул. ***
№ ** в
качеството ѝ на ЕТ „ТЕЯ – С. Д.” с
ЕИК ********* срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001717007152-091-001
от 09.05.2018 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна,
потвърден с Решение № 168 от 17.09.2018 год. на директора на дирекция „ОДОП” –
Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката са определени за внасяне за периода
м. май 2015 год. - м. декември 2016 год. включително задължения в размер на 5291,12 лв. и лихви за просрочия в
размер на 1335,28 лв., от които
осигурителни вноски за фондовете на ДОО по КСО в размер на 2979,69
лв. и
лихва 754,94 лв.; осигурителни вноски за фонд ДЗПУ /УПФ/ по КСО в размер
на 845,12 лв. и лихва 197,81 лв., както и вноски за здравно осигуряване по ЗЗО
в размер на 1466,31 лв. и лихва 382,53
лв. В жалбата се твърди, че обжалваният РА е издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Излагат се доводи за
нарушение на чл. 3, ал. 2, чл. 5 и чл. 37 от ДОПК. По отношение на материалната
незаконосъобразност на РА се твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 3
във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО установените
за внасяне осигурителни вноски и
вноски за здравно осигуряване не се
дължат, тъй като лицето, за което според органите по приходите тези вноски се
дължат, е било назначено като прокурист
при едноличния търговец за процесния период, без да е уговорено трудово
възнаграждение и без да е получавал такова възнаграждение. Жалбоподателят иска
отмяна на обжалвания ревизионен акт и
присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът - Директорът на
Дирекция „ОДОП“
–Варна при
ЦУ на НАП-София, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт К.
Д., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска
от съда да отхвърли жалбата и да му присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 661,32 лв.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със ЗВР № Р-03001717007152-020-001 от 23.10.2017 год. /л.63/, издадена от В.
Г. Х. – началник сектор „Ревизии”, редовно оправомощен със заповед № Д-1249 от
30.06.2017 год. /л.17/ на директора на ТД на НАП – Варна, е възложено
извършване на ревизия на С. Т. Д., с
регистрация като ЕТ „ТЕЯ – С. Д.” с ЕИК ********* с предмет установяване на задълженията ѝ като осигурител за вноски за ДОО, за здравно осигуряване и за
Универсален пенсионен фонд за периодите от 01.05.2015 год. да 31.01.2017 год.
Ревизията е възложена на екип в състав: Р. И. Д. – главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Д. Й. Ц. – главен инспектор по приходите. Срокът
за извършването на ревизията е бил определен на 3 месеца от датата на връчване на ЗВР на ревизираното
лице. Заповедта е била връчена на
жалбоподателя на 15.11.2017 год. по електронен път.
След приключване на ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден
РД № Р-03001717007152-092-001 от 28.02.2018 год. /л.52-л.62/. Същият е издаден
и подписан от органите по приходите, посочени в ЗВР и е връчен на ревизираното
лице по електронен път на 11.03.2018 год. /л.62/. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, удължен от ревизиращия орган до 25.04.2018 год., не е постъпило
възражение от ревизираното лице.
С Решение № Р-03001717007152-098-001 от 16.04.2018 год. /л.18/ директорът
на ТД на НАП Варна на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззел разглеждането и
решаването на ревизионната преписка от В. Г. Х. – органът по приходите,
възложил ревизията, и възложил правомощията по възлагане на М. А. В. –
началник сектор „Ревизии”, оправомощена като орган по приходите да издава ЗВР
със заповед № Д-1249 от 30.06.2017 год. /л.17/ на директора на ТД на НАП –
Варна. Като фактическо основание за издаване на решението е посочено, че Х. е в
продължителен отпуск по болест. Към делото е приобщен като доказателство
болничен лист № Е20180412426, издаден от КОЦ Русе ЕООД, от който е видно, че В.
Г. Х. е бил в отпуск от 11.04.2018 год. до 10.05.2018 год. при режим на лечение
– домашен амбулаторен.
Въз основа на ревизионния доклад е издаден обжалвания ревизионен акт. РА е
издаден и подписан от М. А. В. - началник сектор „Ревизии”, оправомощена с
решение № Р-03001717007152-098-001 от 16.04.2018 год. /л.18/ на директора на ТД
на НАП Варна и от Р. И. Д. – ръководител на ревизията, съгласно ЗВР. Същият е
издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК след извършена ревизия по общия ред и
е връчен на ревизираното лице на 22.05.2018 год. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е обжалван изцяло пред Директора на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП. Поради нередовност на жалбата
решаващият орган е дал на ревизираното лице 7- дневен срок за отстраняване на
нередовността /л.22/. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 16.07.2018 год./л.23/.
На 23.07.2018 год. нередовността на жалбата е била отстранена /л.24-л.28/.
С Решение
№ 168 от 17.09.2018 год. /л.13-16/ Директорът на дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло ревизионния
акт. Решението е връчено на ревизираното лице на 01.10.2018 год./л.12/, а
жалбата срещу него е подадена на 12.10.2018 год. чрез пощенски оператор.
При извършена проверка по чл. 184 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът
констатира, че заповедта за възлагане на
ревизия /л.63/, ревизионния доклад /л
52/, ревизионния акт/л.43 и решението по
чл. 7, ал. 3 от ДОПК /л.18/ са подписани от
длъжностни лица с валидни квалифицирани електронни подписи /протокол от
с.з. л. 164-165/.
В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е регистрирано като ЕТ
„ТЕЯ – С. Д.” с
ЕИК *********. Основната
търговска дейност на търговеца през ревизирания период е била ресторантьорство
и заведения за бързо обслужване. С договор за търговско управление /прокура/
/л.106/, вписан в Търговския регистър на 22.05.2015 год., едноличният търговец
е възложил на лицето Д. С. Д. с ЕГН ********** да управлява безвъзмездно предприятието на търговеца - чл. 1 от договора. Д. е изпълнявал задълженията си по договора за
прокура като е подписвал фактури, договори, вземал е управленски решения и е
представлявал търговеца пред държавните органи, което не се оспорва от ревизираното лице, с оглед дадените обяснения от С. Д. /л.105/,
приобщени към ревизионната преписка по предвидения в ДОПК ред с протокол №
Р-03001717007152- ППД – 002 от 19.01.2018 год. /л.96/.
Освен този договор за периода от 14.04.2015 год. до 25.05.2016 год. между ЕТ „ТЕЯ – С.
Д.” с ЕИК ********* и Д. С. Д. с ЕГН ********** е бил сключен трудов договор № 3 /л.107/, с който Д. е
бил назначен в предприятието на търговеца на длъжност „Фасилити мениджър”. По
този трудов договор му е изплащано трудово възнаграждение, както следва: за
периода от м. 04.2015 год. до м. 12.2015 год. общо 2759,73 лв., а за периода от
м. 01.2016 год. до м. 12. 2016 год. общо 973,52 лв.
Дейността на ЕТ „ТЕЯ – С. Д.” е прекъсната считано от 03.01.2017 год., съгласно заявление вх. №
170431700009094 от 10.01.2017 год. /л.108 на гърба/.
Органите по приходите приели, че длъжността „Прокурист” и длъжността
„Фасилити мениджър” са от различни квалификационни групи професии и с различни
отговорности и задължения. Първата длъжност е от квалификационна група професии
1120 – Управляващи и изпълнителни директори, а втората е от КГП 1219 –
Ръководители в бизнес услугите, некласифицирана другаде. С оглед на това лицето е подлежало на
задължително осигуряване за съответните
фондове на ДОО и ДЗПО и за здравно осигуряване,
както за дейността по трудовото правоотношение, така и за дейността му като прокурист по граждански договор на
самостоятелно основание.
Органите по приходите приели, че задължителното осигуряване на Д. за
длъжността „прокурист” за всички осигурителни рискове възниква на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху доход не по-малък от
минималния осигурителен праг по икономическа дейност и професии, съгласно чл.
6, ал. 3 от КСО. За 2015 год. този
минимален размер на осигурителния
доход за длъжността „прокурист”, която попада в
първа квалификационна група професии „ Ръководни служители” по
Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО е 905 лв. , а за
2016 год. е 930 лв.
Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО , чл. 157, ал. 6 от КСО и чл.
40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване органите по приходите са
приели, че за заеманата длъжност
„Прокурист” за Д. Д. е следвало да бъдат внасяни осигурителни вноски и за Допълнителното задължително пенсионно
осигуряване и за Здравно осигуряване
върху дохода, за който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване.
При извършената проверка по
подадените от ревизираното лице декларации Образец 1 и Образец 6 е установено, че за периода от
22. Май 2015 год. до 31.01.2017 год. за лицето Д. С. Д. за работата му като
„прокурист” не са декларирани, начислени и внесени осигурителни вноски за фондовете на ДОО и на ДЗПО /УПО/ по КСО и вноски за здравно
осигуряване по ЗЗО, като за м. януари 2017 год. такива вноски не се
дължат, тъй като търговецът е прекратил дейността си на 03.01.2017 год. Наред с
това органите по приходите установили,
че ревизираното лице не е внасяло и част от декларираните от него в подадените
декларации обр. 6 начислени вноски за ДОО за осигурители, като приели, че на
основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК върху невнесените в срок вноски се дължат
лихви.
При тези фактически констатации органите по приходите са издали обжалвания
ревизионен акт.
Разградският административен съд при така установената фактическа обстановка
приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от ревизираното лице в
предвидения в чл. 156, ал. 1 от ЗОПК срок и след изчерпване на фазата на административното обжалване. Обжалваният
ревизионен акт е потвърден изцяло от Директора на дирекция
„ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП.
Ревизионен акт № Р-03001717007152-091-001 от 09.05.2018 год. е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията за форма на чл. 120 от ДОПК и е спазена процедурата по Глава ХV, 112 – чл. 120 от ДОПК. Съдът намира, че ответникът по оспорването доказа наличието на основания
за прилагане на хипотезата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. В случая В. Х. – органа по приходите, издал ЗВР, е бил в отпуск по болест в срок от един месец
и е бил в невъзможност да реши
ревизионната преписка в предвидения в чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок. Всички
електронни документи, в т.ч. ЗВР, РД, РА и решението по чл. 7, ал. 3 от ДОПК,
са подписани от лица, притежаващи валиден квалифициран електронен подпис.
Съдът счита, че при издаване на
обжалвания ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Органите по приходите
служебно и по искане на ревизираното лице са
установили всички факти и
обстоятелства от значение за
установяване на задълженията на ревизираното лице. Ревизионният акт се основава на
действителните и относими към случая факти, чиято истинност е установена по реда и със средствата на ДОПК.
Правото на защита на ревизираното лице в ревизионното производство не е било
нарушено и то се е възползвало в пълен обем от него. В подкрепа на този извод
на съда е и обстоятелството, че ревизираното лице не е оспорило изложените в РА
фактически констатации, нито е
представило при обжалването и пред съда доказателства, които да ги
опровергават, нито е направило доказателствени искания в тази насока. Ето защо
твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на РА са неоснователни и недоказани.
Съдът приема, че при издаване на РА
материалноправните разпоредби са спазени.
Между страните няма спор по фактите, че лицето Д. С. Д. от 22.05.2015
год. до датата на прекъсване на дейността на ЕТ „ТЕЯ – С.
Д.” – 03.01.2017 год.
реално е изпълнявал дейността на прокурист
и е управлявал предприятието на едноличния търговец, без да е уговорено трудово
възнаграждение, и че за тази му дейност за процесния период за него не са
начислявани и внасяни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО и за
здравни осигуровки. Спорът между страните е дали такива вноски се дължат, с
оглед на обстоятелството, че за тази дейност между Д. и едноличния търговец
не е било уговорено и той не е получавал възнаграждение, както и че Д. е осигуряван през същия период на друго
основание - върху трудовите доходите, получавани по сключен между него и същия търговец трудов
договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО прокуристите на едноличните търговци са задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест,
и безработица. Според разпредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝ.
Предвид
тези правни норми и установените по делото факти съдът счита, че за периода от 22.05.2015 год. до 03.01.2017
год. Д. С. Д. подлежи на задължително осигуряване за всички осигурителни рискове за дейността
си като „прокурист” по договор за управление
при ЕТ „ТЕЯ – С.
Д.” на основание чл.
4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Законодателят
не е обусловил възникването на
задължението за осигуряване от това дали е уговорено възнаграждение или не е
уговорено, а само от обстоятелството дали лицето е започнало да упражнява и дали
упражнява съответната дейност. В случая това обстоятелство е налице. Задължителното осигуряване на Д. за дейността му като прокурист възниква
независимо, че той е осигуряван на друго основание по трудов договор при същия
едноличен търговец. Законът не е поставил като условие за възникване на
задължителното осигуряване по чл. 4, ал. 1,
т. 7 от КСО, липсата на осигуряване на друго основание /сравни с
разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5, т. 6 и ал. 7 от КСО/. С оглед установеното задължение за осигуряване за Д.
като прокурист на едноличния търговец на
основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, за него е
налице също и основание за допълнително задължително
пенсионно осигуряване съгласно чл. 127, ал. 1 КСО и за здравно осигуряване в
размерите по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
По делото не се спори относно размера на
определените осигурителни вноски, но за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че размерът им е определен правилно в съответствие с приложимите
разпоредби, съответно – чл. 6, ал. 3, във вр.с ал. 2, т. 3 във вр. чл. 7, ал. 1 от КСО;
чл. 40, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗЗО и чл. 157, ал, 1 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 3, изречение първо от КСО осигурителните
вноски за работниците и служителите и за лицата по чл.
4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни
възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения,
но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3. Според чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения,
включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от
трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се
определят основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за
които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за
календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен
доход за тях.
След като за работата на Д. като прокурист не е уговорено възнаграждение,
то доходът, върху който се дължат осигурителните вноски за тази му дейност
следва да се определи по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 изречение второ от КСО. Длъжността
„прокурист” е с код по НКПД 11207022 и
попада в квалификационната група професии с код 1120 - „Управляващи и
изпълнителни директори”. Според т. 60, колона
1 от Приложение № 1 към Закона за бюджета на ДОО за 2015 год. минималният
месечен размер на осигурителния доход за ръководителите в икономическата
дейност „ресторантьорство” и „хотелиерство”
за 2015 г. е бил 905 лв., а за
2016 год., съгласно т. 2 от Приложение № 1 към Закона за бюджета на ДОО за 2016
год., е бил 930 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 10 /в редакцията за 2015 год./и ал. 11
/ в редакцията за 2016 год./ за лицата, които получават доходи от
дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят
върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния
месечен размер на осигурителния доход, по реда определен
в трите точки към алинеята – в случая
съгласно т. 1.
От данните по делото е безспорно,
че сборът от осигурителния доход на Д. от дейността му като прокурист и полученото трудово
възнаграждение като фасилити мениджър при същия едноличен търговец не надвишава
максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2015 и 2016 год. е
бил 2600 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т.
4 от ЗБДОО за 2015 / отм./ и чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО за 2016 г. /отм./.
Размерът
на осигурителните вноски, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а”, т. 5 и т. 6 от КСО е както следва: за фонд „Пенсии” за родените след *** год.
-12,8 %; за фонд „Общо заболяване и майчинство” -3,5 %, и за фонд „Безработица”
1%, или за фондовете на ДОО общо 17,3 %. За фонд „Трудова злополука и професионална
болест” е 0,4 %, съгласно Приложение № 2
към чл. 13 от ЗБДОО за 2015 г. /отм./ и Приложение № 2 към чл. 14 от ЗБДОО за
2016 год., във връзка с чл. 6, ал. 1 т. 7 от КСО. Размерът на здравноосигурителната вноска за
2015 и 2016 год. е 8 %, съгласно чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 и
2016 год. във вр. с чл. 29, ал. 3 във
вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. Органът по
приходите се е съобразил с тези размери.
Предвид обстоятелството, че дължимите осигурителни вноски не са внесени в
законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК се
дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Според чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията
за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и
за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се събират с лихва в размер на законната лихва. С разпоредбата на
чл. 107 от ЗЗО независимо от санкциите на работодателите, които им се налагат
за невнесени дължими здравно
осигурителни вноски, те заплащат
дължимите вноски заедно със законната лихва
за периода. В случая следва да се има предвид, че определените за внасяне с ревизионния акт
лихви включват както лихвите за недекларираните и невнесени от ревизираното
лице осигурителни и здравни вноски за лицето Д. Д. за дейността му като
прокурист, така и декларираните в декларация обр. 6, но невнесени в срок осигурителни вноски.
Съдът намира, че при определяне на размера на задълженията не са допуснати
грешки в изчисленията, а и такива не се твърдят от жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е валиден
административен акт, издаден в предвидената в закона форма, при спазване на
процесуалните правила и
материалноправните разпоредби по неговото издаване, поради което
жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно
заявената претенция на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 661,32 /
шестстотин шестдесет и един лев и тридесет и две стотинки/.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С. Т. Д. с постоянен адрес гр. Р., ул. ***
№ ** в качеството
ѝ на ЕТ „ТЕЯ – С. Д.” с ЕИК *********, срещу
Ревизионен акт №
Р-03001717007152-091-001 от 09.05.2018 год., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 168 от 17.09.2018 год. на директора на
дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с
който са ѝ установени задължения
за довнасяне в размер на 5291,12 лв. /пет хиляди двеста деветдесет и
един лев и дванадесет стотинки/ и лихви за просрочия в размер на 1335,28 лв.
/хиляда триста тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/, от които
осигурителни вноски за фондовете на ДОО по КСО в размер на 2979,69 лв. и
лихва 754,94 лв.; осигурителни вноски за фонд ДЗПУ /УПФ/ по КСО в размер
на 845,12 лв. и лихва 197,81 лв. и вноски за здравно осигуряване по ЗЗО в
размер на 1466,31 лв. и лихва 382,53 лв.
ОСЪЖДА С. Т. Д.
с постоянен адрес гр. Р., ул. *** № ** с ЕГН ********** в качеството ѝ на ЕТ „ТЕЯ – С. Д.” с ЕИК ********* да заплати на дирекция „Обжалване и
данъчно - осигурителна практика" – Варна при Централно управление на НАП
сумата от 661,32 лв. /шестстотин шестдесет и един лев и тридесет и две
стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд –
Разград.
Съдия:
/п/