Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 422 12.03.2020 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Димитър
Гальов адм. дело № 2242 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.284
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) във връзка с чл.203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът Я.Я.А., с
адрес: ***, който към момента на предявяване на исковата молба изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Бургас, е предявил иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието София за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на ответника в периода от 01.03.2016г. до
01.08.2019г. в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от момента
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният осъдителен иск са изложени в
първоначална искова молба и допълнително уточнение към нея. Иска се ответникът
да бъде осъден да заплати обезщетението в посочения размер поради лошите битови
условия и медицинско обслужване, при които ищецът изтърпявал наказанието си в
посочения период.
В исковата молба и
допълнителното уточнение се твърди, че по време на изтърпяване на наказанието ищецът бил настанен в спално
помещение, в което на човек се падало по-малко от 1 кв.м. жилищна площ. По тази
причина бил принуден през по-голямата част от деня да бъде в леглото си или в
коридора. Поради пренаселеността на спалните помещения, леглата били
разположени на три етажа, като качването и слизането по тях не било
обезопасено. На следващо място се описва, че естественото дневно осветление в
помещението било занижено; по масите нямало покривки и храната се сервирала
директно върху плотовете, които били мазни. Самата храна била ниско калорична и
се приготвяла в противоречие със санитарно-хигиенните изисквания. Била
недостатъчна и еднообразна. В спалните помещения било пълно с хлебарки, мишки и
дървеници, които лазели по главите на лишените от свобода. Ищецът твърди, че в
следствие на посочените условия бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко
отношение. Ангажира доказателства.
Ответникът- Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” София, чрез представител по пълномощие, в
писмен отговор намира исковата претенция за изцяло неоснователна и недоказана.
Според него не са налице претърпени вреди от ищеца, както и причинна връзка. По
делото липсвали доказателства от които да става ясно дали и доколко
пребиваването в затвора, при описаните условия, се е отразило негативно върху
здравословното състояние – психическо и физическо на Я.А.. Не били установени
конкретни незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответното
юридическо лице, с оглед ангажиране на тази отговорност. Представя писмени
доказателства. Иска съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и
да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
В първото по
делото съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа исковата молба и пледира
за уважаване на исковата претенция, с изключение на исковата претенция
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” София, редовно призован, не изпраща
представител.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения
иск.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по предявения
иск, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази
представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Според справка,
изготвена от началника на Затвора Бургас, изх. № 150/16 от 09.12.2019г. (л.35)
лишеният от свобода Я.Я.А. изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 3 месеца на основание
чл.24 от НК, вр. с чл.196, ал.1 от НК и 3 години на основание чл.196, ал.1 от НК с постановен първоначален строг режим,
от 28.03.2016г. Начало на наказанието 10.02.2016г. За седми път бил в затвора.
За периода 01.03.2016г. до
28.03.2016г. А. бил задържан в ареста на затвора, където бил настанен в спално
помещение №1, заедно с още четирима задържани. В това спално помещение била
налична баня с тоалетна и непрекъснато течаща студена вода, а по график (два
дни в седмицата) и топла.
От 28.03.2016г. –
05.04.2016г. А. бил преместен в „Приемно отделение“ на затвора. За този период
не били налични данни в кои спални помещения е пребивавал лишеният от свобода.
От 05.04.2016г. –
12.06.2017г. А. бил разпределен в трета и шеста затворнически групи. За този
период, предвид извършвани ремонтни дейности в затвора не се съхранявали данни,
за това в кои спални помещения е бил настаняван лишения от свобода.
Ответникът описва, че през
деня всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имали
свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в отделно помещение в периода
06,30ч. до 20,00ч. Проблеми с водоснабдяването не е имало. Непрекъснато се
подавало съответното количество течаща вода, а по график- два пъти в седмицата-
вторник и четвъртък и топла вода. Спалните помещения се проветрявали чрез
отваряне на врати и прозорци през деня. Отварянето на прозорците ставало изцяло
по желание на настанените в помещението.
В периода на пребиваване в
затвора, съобразно режима на изтърпяване на наказанието, А. бил постоянно
отключен през деня.
На 12.06.2017г. А. бил
разпределен в ЗО „Дебелт“, където бил настанен в спално помещение № 205 с
квадратура 22,2 кв.м. и в него са били настанени четирима лишени от свобода.
От 27.02.2019г. –
01.08.2019г. ищецът бил настанен в спално помещение № 203 с квадратура 21 кв.м.
В това помещение лишените от свобода също били четирима.
Във всяко помещение имало
баня и тоалетна и течаща вода, като топла вода имало всеки ден след 18,15ч. до
изчерпването й. Проветряването се извършвало чрез отваряне на врати прозорци по
желание на обитателите. Хигиената се поддържала ежедневно от съответните
дежурни по спално.
В периода на пребиваване в
затворническото общежитие, съобразно режима на изтърпяване на наказанието, А.
бил постоянно отключен през деня. Режимът му бил заменен от „строг“ на „общ“ със заповед от 20.06.2019г.
Към справката са приложени
седмични менюта на затворническата кухня за седмиците: 20.06.2016г. – 26.06.2016г.;
07.11.2016г. – 13.11.2016г.; 27.03.2017г. – 02.04.2017г.; 09.07.2018г. –
15.07.2018г.; 17.12.2018г. – 23.12.2018г.; 06.05.2019г. – 12.05.2019г.
Според справка от началника
на затвора (л.74) ищецът Я.А. бил освободен на 24.01.2020г.
С исковата молба са ангажирани
гласни доказателства, а в съдебно ищецът уточнява лицата, които иска да бъдат
разпитани като свидетели – Т.Ж.И. и С.А.С.. С писмена молба (л.63) С.А.С. – изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в ЗО „Дебелт“ е заявил, че в посочения период не
е бил настаняван в едно помещение с ищеца, поради което не желае да
свидетелства по делото. От своя страна Т.Ж.И. заявява лично в съдебно
заседание, че също не желае да свидетелства. Освободени са от участие като
свидетели в производството, предвид изричния отказ на лицата направен в хода на
производството да бъдат изслушвани като свидетели, поради несъгласие с
изложеното в исковата молба на ищеца, изразено в писмената молба на С.С. и
устно заявеното от другото лице в съдебно заседание, при което същият заяви, че
не желае да свидетелства поради наличието на зависимост на същия по отношение
администрацията на затворническото заведение, където все още изтърпява
наказание.
Искът е процесуално ДОПУСТИМ.
Ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ответника във връзка с лошите битови условия в
местата за лишаване от свобода – Затвора Бургас, където изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ през исковия
период 01.03.2016г. – 01.08.2019г., а именно неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, изразяващи се в недостатъчна жилищна площ на лишените от свобода,
липса на достатъчно естествена светлина в спалното помещение, лоши хигиенни
условия за хранене и нискокалорична и недостатъчна храна, наличие на хлебарки,
мишки и дървеници в спалните помещения.
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда,
че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно
втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предвид
цитираните правни норми, макар исковата молба да е
подадена с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с редакцияна на закона след законодателната
промяна, считано от 07.02.2017г., а по отношение на периода преди това, искът е
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията –
ДВ, бр.13/2017г.), искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а ал.2 на
текста сочи като ответници в това производство органите по чл.284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл.205
от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът-
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище в София съгласно
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни
териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална,
така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.
В настоящото производство в
тежест на ищеца е да ангажира доказателства, които да мотивират претенцията му
за претърпени неимуществени вреди, като в случай на установено нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване
на противното, по арг. от чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. За да бъде
приет за основателен искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно
да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и причинна
връзка между тях. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3,
ал.1), при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).
Съдът за пълнота на
изложеното, следва да посочи и следното: Нормативната уредба на
отговорността по реда на чл.284 от ЗИНЗС е влязла в сила от 07.02.2017г. и по
този ред могат да се претендират обезщетения от държавата за вреди, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража в резултат на нарушения по чл.3,
извършени след тази дата. В процесния случай, за периода визиран в исковата
молба период преди тази дата, а именно – от 01.03.2016г. до 07.02.2017г.,
отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди вследствие на извършени
от затворническата администрация нарушения произтича пряко от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр.чл.3 от ЕКПЧ, приложим на основание чл.5, ал.4 от КРБ. Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ създава за България
задължение да се въздържа от всякакви действия спрямо лица, пребиваващи на
нейната територия и попадащи под нейната юрисдикция, които действия могат да
бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение или наказание.
С определение № 2441/04.11.2019г. по настоящото дело, редовно връчено на страните, съдът е разпределил доказателствената
тежест, като е указал, че всяка страна следва да установи съществуването на
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Още
веднъж, в съдебно заседание, проведено на 18.12.2019г., съдът предостави на
ищеца възможност, с оглед разпределената доказателствена тежест до следващото
съдебно заседание да ангажира доказателства. Въпреки дадените указания, ищецът
не е ангажирал доказателства, с които да докаже спорните по делото факти, а
именно – не е ангажирал доказателства за вида и размера на претърпените от него
вреди, както и за това, че същите са в пряка причинно-следствена връзка с
виновно действие или бездействие на ответника. Не е доказано противоправно
поведение от страна на ответника, което да представлява нарушение по смисъла на
чл.3 от ЗИНЗС, респективно по чл.3 от ЕКПЧ.
По отношение исковата претенция за
обезщетение на неимуществени вреди, настъпили вследствие на несъответстващо на
нормативните изисквания медицинско обслужване на ищеца по време на
пребиваването му в местата за лишаване от свобода, искът бе оттеглен по време
на съдебното заседание на 18.12.2019г., в което ищецът участва лично и в тази
част исковата молба е оставена без разглеждане, респективно производството по
делото е прекратено, с влязло в сила протоколно определение на съда. С
настоящият съдебен акт, съдът се произнася само по отношение искането да се
обезщетят вредите, в посочения период относно лошите битови условия, в които
ищецът бил поставен.
От своя страна, с оглед
разпределената доказателствена тежест, ответникът е ангажирал вече описаните доказателства,
от които се установява, че през процесния период, за който се претендира
обезщетение, не е налице виновно действие или бездействие на ответника, както
и, че не са настъпили твърдените от ищеца вреди. Т.е. не е налице противоправно
поведение от страна на ответника.
Предвид изложеното и
с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявеният иск за
недоказан, поради което е и неоснователен. Не се установи по делото наличие на
преки и непосредствени вреди за ищеца, които да са настъпили в процесния период
в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на затворническите
власти. Не е доказано нито едно от твърдяните от ищеца нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, респ. на чл.3 от ЕКПЧ, за да се презумира настъпването на някакви
неимуществени вреди. Не на последно място, ищецът не доказа и твърдяните от
него вреди по вид и размер, поради което съдът приема, че исковата му претенция
е в така конкретизираната по-горе част е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, ищецът дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.27ж от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба от наредбата за защита в специално уредени производства, а именно такова по ЗИНЗС възнаграждението е от 80 до 120 лв. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството на ответната страна е осъществено от юрисконсулт, надлежно упълномощен, но не включва участие в нито едно от проведените три съдебни заседания. Процесуалните действия извършени от юрисконсулт се изчерпват с изготвяне и представяне на бланкетен писмен отговор на исковата молба (л.24) и молба с придружаващи доказателства (л.33). По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено минимално предвиденото възнаграждение по посочения текст, т.е. в размер на 80 лева, което ищецът следва да плати на ответната страна.
Мотивиран от горното, Административен
съд- Бургас, в настоящият едноличен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Я.Я.А., с адрес: ***№ 9399 от 12.09.2019г.
по описа на съда, подадена против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
при Министерство на правосъдието – гр.София за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на битовите условия, в които бил
поставен, през периода от 01.03.2016г. до 01.08.2019г., когато изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в затворнически заведения, което обезщетение възлиза
на сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Я.Я.А., ЕГН
**********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ -гр.София,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: