Решение по дело №336/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

 Р Е Ш Е Н И Е № 411

гр. П., 20.11.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен   съд,   гражданска    колегия,   в    открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година  в състав:

Председател: Илиана Д.а

при секретаря К. Рядкова, като разгледа докладваното от съдия                     Д.а гр.д. N 336 по описа за 2018 година, за да се произнесе,                взе предвид следното:

          Производството е по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Предявен е един иск с цена 100 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от ищеца Г.В. *** с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ във връзка с  незаконно му обвинение в престъпления в извършване на престъпление по чл.282, ал.2, пр. 1 и 2 във вр. с ал.1, пр. 2,3 и 4 от НК и по чл. 283а,т.2 във вр. с чл. 283 и по чл. 220 от НК по отношение на които наказателното производство било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор.

Като ответник е посочена Прокуратурата на Република България.

Обстоятелствата, на които ищеца основава претенциите си:

С постановление от 11.02.2002 г. на Окръжна прокуратура - гр. П. по пр.пр. № 1043 /2002 г. / пр.пр. № 2375/2001 г. по описа на Районна прокуратура - гр. П. / е образувано наказателно производство срещу кмета на Община -гр. Б.за две престъпления по чл. 282 ал. 2 пр.1 и 2 вр. ал. 1 от НК. Разследването се води по сл.д.                   № 28/2003 г. по описа на ОСлС при ОП - П..

С постановление по същото наказателно производство и на 15.07.2003 г. в качеството на обвиняем е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и 2 вр. ал. 1 пр. 2 ,3 и 4 от НК и срещу К.Г.В. и е разпитан в това качество.Определена е мярка за неотклонение „ подписка " .

По жалба на първия обвиняем до Апелативна прокуратура - гр. П. с искане да бъде преценен въпросът с водените две наказателни дела срещу него - сл.д. № 28/2002 г. и № 280/2002 г. е било отменено Постановлението за образуване на сл. д. № 280/2002 г. на 08.08.2003 г. , като по компетентност жалбата е била изпратена на Окръжна прокуратура- гр. П. за произнасяне по сл.д. № 28/2002 г. ОП -П. отменила на 16.10.2003 г. Постановлението за образуване и на това дело и прекратила производството . По жалба на изпълнителния директор на „ Белтранс инвест " АД - Б.се произнесла АП-П.. Последната отменила постановлението от 16.10.2003 г. на ОП - П. и разпоредила продължаване на разследването по сл.д. № 28/2002 г. на ОСлС - П..

На 27.02.2004 г. е извършено предявяване на материалите от разследването на ищеца. Това следствено действие е извършено отново и на 20.04.2004         г. и на 21.06.2004 г.

С Постановление от 30.07.2004 г. наблюдаващият прокурор от ОП-П. обединил сл.д. № 28/2002 г. и сл. д. № 231/2003 г. по описа на ОСлС- П. и върнал делото за доразследване. Разследването е проведено по сл.д.№ 231/2003 г. -пр.пр. № 245/2003 г. по описа на ОП-П..

На 29.09.2003 г. ОП- П. е образувала наказателно производство срещу К.В. за престъпление по чл. 283 а т. 2 вр. чл. 283 от НК и по чл. 220 ал. 1 от НК. С Постановление от 27.11.2003 г. К. В. е привлечен в качеството на обвиняем и   за тези престъпления и му е определена отново мярка за неотклонение   „ подписка " . На 12.07.2004 г. това действие е извършено отново с К.В., разпитан е в качеството на обвиняем.

На 21.10.2004 г. е извършено ново привличане на г-н В. в качеството му на обвиняем за следните престъпления: 282 ал. 2 пр. 1 и 2 вр. чл. 282 ал. 1 пр. 2 , 3 и 4 от НК ; по чл. 283 а т. 2 вр. чл. 283 от НК и по чл. 220 ал. 1 от НК. В същия ден са му предявени материалите от разследването. С негово участие са извършвани очни ставки , изисквани са документи във връзка с обвиненията.

На 16.03.2005г. наблюдаващият прокурор от ОП - П. внася обвинителен акт в Окръжен съд - П. и е образувано НОХД № 227/2005 г. Проведени са 7 съдебни заседания по делото :на 13.04.2005 г.; на 20.05.2005 г.; 01.07.2005         г. 14.10.2005 г.; 28.10.2005 г.; 03.11.2005 г.; 25.11.2005 г. когато е постановена оправдателна присъда № 109 по трите повдигнати и поддържани от прокуратурата обвинения.

По подаден протест от прокуратурата е образувано ВНОХД № 50/2006г. по описа на Апелативен съд - П..С Решение №10 от 17.04.2006г. съдът е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Образувано е НОХД № 458/2006г. по описа на ОС.-П..С Разпореждане от 03.05.2006г. делото е върнато на прокуратура за изпълнение указанията на АС-П., а ОП-П. връща на ОСлС за доразследване.

На 02.08.2006 г. ищецът е привлечен отново в качеството на обвиняем за същите престъпления ,отново е разпитан като обвиняем.

На 16.10.2006г. е извършено предевяване на материалите от разследването.

На 08.01.2007 г. наблюдаващият прокурор е внесъл отново обвинителен акт в съда и по него е образувано НОХД № 16/2007г. по описа на Окръжен съд -П.. Докладчикът е прекратил делото поради установени съществени нарушения на процесуалните правила и върнала делото на

прокуратурата.Извършено е ново допълнително разследване , като на 04.07.2007 г. е предявено обвинение на г-н В. за същите престъпления и е взета мярка за неотклонение „ подписка ". Проведен е разпит на обвиняемия. Материалите от разследването са предявени на 27.07.2007 г. на доверителя ми.

На 11.10.2007г. наблюдаващият прокурор е предявил отново обвинение за три престъпления срещу г-н В. и му определя мярка за неотклонение „ подписка ." Провежда разпит и на 15.10.2007г. му предявява материалите от разследването.

На 19.11.2007г. ОП-П. внася обвинителен акт в съда и е образувано НОХД № 948/2007г. по описа на ОС-П.. Проведени са 12 съдебни заседания на : 10.12.2007г.;17.01.2008 г.; 18.01.2008г.; 22.02.2008г.;14.03.2008г.; 21.04.2008г.; 04.04.2008 г.;21.04.2008 г.; 22.05.2008 г.;27.06.2008г.; 30.06.2008г. и на 01.07.2008г., когато съдът с Присъда № 59 осъжда К.В. за престъпление по чл. 283а т.1 вр. 282 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и му определя общо наказание в размер на З години лишаване от свобода , глоба - 5000 лева и лищаване от право по чл. 37 от НК за срок от 3 години за престъпления по чл. 283а и по чл. 220 от НК. За престъплението по чл. 282 ал. 2 от НК е оправдан .

По въззивна жалба на осъдения е образувано ВНОХД № 513/2008 г. по описа на АС -П.. След проведени заседания на 28.10.2008 г. и на 25.11.2008 г. допуснатото съдебно следствие е приключило. С Решение № 287 от 30.12.2008 г. въззивната инстанция отменя присъдата ,поради допуснати съществени прозцесуални нарушения на досъдебното производство и връща делото на ОС-П. за ново разглеждане. Образувано е НОХД № 58/2009 г. по описа на ОС-П.. На 02.02.2009 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ОП-П..

Наблюдаващият прокурор с Постановление от 26.02.2009 г. предявява обвинение срещу К.В. за престъпление по чл. 283а т.1 вр. чл. 282 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Определя мярка за неотклонение    „подписка ". Провежда му разпит . На 06.03.2009 г. предявява материалите от разследването.С Постановление от 06.03.2009 г. частично прекратява производството срещу г-н В. за обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. чл. 282 ал. 1 и вр. чл. 26 ал. 1 от НК и на 10.03.2009 г. внася отново обвинителен акт в Окръжен съд. Образувано е НОХД № 183/2009 г. Проведени са 14 съдебни заседания ,както следва : 09.04.2009г.; 30.04.2009 г.;25.05.2009 г.; г.; 19.10.2009г.; 16.11.2009г.; 04.12.2009г.; 08.01.2010г.; 11.01.2010 г.; г. 26.02.2010 г.; 26.03.2010 г.; 29.03.2010 г. и на 26.04.2010г. С Присъда №26 от 26.04.2010 г. съдът постановява осъдителна присъда , с която признава подс.В. за виновен да е извършил престъпленията по чл. 283а от НК и по чл. 220 от НК ,като му определя наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години при приложение на чл. 66 от НК , за срок от 5 години , глоба и „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност" за срок от 5 години. Съдебен заседател е подписал присъдата с особено мнение .

По въззивна жалба на доверителя ми е образувано ВНОХД №280/2010 г. по описа на Апелативен съд - П. . Проведено е съдебно следствие в три съдебни заседания- на 08.07.2010 г., на 23.09.2010 г. и 29.09.2010 г. С Решение № 186 от 01.10.2010 г. присъдата е отменена и делото е върнато за разглеждане на ОПС-П. поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила .

Образувано е НОХД №632/2010г. по описа на ОС-П.. Поради отводи на всички съдии и на 25.10.2010 г. делото е изпратено на ВКС на Република България за определяне на съд ,който да разгледа обвинението. С Определение № 147 от 24.11.2010г. делото е изпратено на ОС- П. .

Образувано е НОХД № 3056/2010 г. по описа на ОС-П.. Проведени са 9 съдебни заседания на : 21.02.2011 г. ;05.04.2011г.; 31.05.2011г.; 15.09.2011 г.;г.;16.01.2012г.;13.02.2012г.;30.03.2012 г. и 14.05.2012 г. С Присъда № 47 от14.05.2012г. съдът е оправдал ищеца ми за повдигнатите му обвинения.

По протест на прокуратурата е образувано ВНОХД № 302/2012 г. на АС -П. .Заседанието е проведено в един ден - 12.10.2012 г. С Решение № 175а от 06.11.2012          г. АС-П. отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -непълноти в обвинителния акт.

На 13.12.2012 г. е внесен нов обвинителен акт от прокуратурата. Образувано е НОХД № 641/2012 г. по описа на ОС-П. . Следват отводи на съдии и делото отново е изпратено на ВКС за определяне на съд,който да разгледа обвинението. С Определение №18 от 23.01.2013 г. по ЧНД № 95/2013 г. делото е изпратено на ОС-Благоевград.

В ОС-Б.е образувано НОХД № 31/2013 г. С Разпореждане № 394 от 06.02.2013г. на председателя на състава ,съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ОП - П. за отстраняване на процесуални нарушения.

Наблюдаващият прокурор е подал частен протест срещу прекратяването до АС- С. . С Определение № 70 от 03.04.2013 г. Апелативен съд - С. е потвърдила прекратяването на ОС - Благоевград.

С Постановление от 16.05.2013 г. наблюдаващият прокурор е прекратил частично наказателното проиозводство по сл.д. № 231/2003 г. по описа на ОСлС-П. срещу ищеца по обвинението за престъпление по чл. 283а т.1 вр. 282 ал. 2 от НК и по чл. 283а т.2 вр. чл. 283 от НК. Прокуратура е разпоредила наказателното производство да продължи по обвинението за престъпление по чл. 220 ал. 1 от НК и го изпратила по компетентност на РП-П.. Доверителят ми е получил прокурорския акт на 22.05.2013 г. Това постановление е обжалвано пред ОС-Б.и е образувано НЧД № 2985 /2013 г. С Определение от 23.07.2013 г. жалбите са оставени без разглеждане,а АС-С. е потвърдила с Определение от 07.10.2013 г. горното определение на ОС-Благоевград.

Делото е изпратено на РП-П..С Постановление от 19.12.2013 г. наблюдаващият прокурор е прекратил производството по сл. д. № 231/2003 г. по описа на ОСлС - П. срещу доверителя ми и за престъплението по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК поради липса на престъпление. Изложени са мотиви,от които е видно , че изначало деянието не е престъпление , тъй като поде. в. е действал като пълномощник на ОбС -Б.и не имал качеството на длъжностно лице , а субект на престъплението по чл. 220 от НК е само длъжностно лице.

Постановлението за прекратяване е връчено на г-н В. на 21.12.2013 г. като срокът за обжалването му е 7-дневен,но жалба не е подадена.

Така наказателното производство срещу г-н К.В.  продължило 10 години , 5 месеца и 13 дни.

За времето от повдигане на обвинението 15.07. 2003 г. и определяне на мярка за неотклонение   и до окончателното приключване на наказателното производство,К.В. е бил призоваван многократно да се явява пред следовател от ОСлС , пред първоинстанционния съд , въззивната инстанция , прокуратура. Стриктно спазвал процесуалната дисциплина и изцяло бил под тежестта на обвинението ,угрозата от осъждане . Явяването пред съответните институции било свързано и с пътувания от гр. Б.,където живее постоянно и до гр. П. , П. , разходване на средства,отсъствия от работното място. Притеснения , страх и ужас от повдигнатите му обвинения , разследването , изправянето му пред съда били свързани и с узнаване на тези обстоятелства,които се опитвал да прикрие пред съгражданите ,семейството и роднините си . Особено пред родителите си , които били с влошено здраве. Упреквал се и страдал за тревогите и неудобствата на децата си. Най-силни били претесненията му от колегите . Те узнали за повдигнатите му обвинения от присътвието си в съдебната зала , от разпитите пред следовател , от изискването на всякакви документи , посещения на експерти . Тези притеснения и страдания го изтощили психически и морално , сринали   човешкото му достойнство, страдал и се измъчвал. Чувствал се опозорен пред колеги ,близки и приятели .

Към повдигането на обвинението г-н В. бил Председател на ОбС на Община —Б.. Ползвал се с професионален авторитет и уважение , имал добро име в района , имал доходи, физическо и психическо здраве, топли семейни отношения на привързаност и взаимопомощ с съпругата си и децата си. Бил приветлив и отзивчив към болките на близки и приятели , чувствал уважението и обичта на родителите си ,на близки и познати. От повдигане на обвинението за тежки умишлени престъпления от общ характер , животът му се променил.Изпитвал срам и унижение , неудобство,чувствал се белязан и упреквай. Усещал , че хората се съмняват в него .Затворил се в себе си , не споделял напрежението си, притесненията и страха си. Станал нервен и избухлив. Промяната му довела до влошаване на отношенията в семейството и несигурност за бъдещето му .

Според обвинението в тези тежки престъпления , за които е предвидено наказание от 1 до 8 години , от 3 - 10 години , от 1 до 6 години лишаване от свобода, кумулативно -   глоба и лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 от ПК, непрекъснатите призовавания в следствието,прокуратура и съда, пътуванията до други градове за извършване на следствени действия и за съдебните заседания се коментирали сред съгражданите му. Привличан е в качеството на обвиняем 7 пъти и всеки път е вземана мярка за неотклонение . Макар и най-леката , този човек я възприема като тежест ,която носи до края на производството. Седем пъти са извършвани действия по предявяване на материалите от разследването, явявал се на 6 наказателни производства в ОС - П. или общо 33 съдебни заседания ; на 5 дела в Апелативен съд - П. . С тази си ангажираност и с напрежнието и тревогата за бъдещето си трудно и с много усилия се справял и изпълнявал служебните си задължения .

Ищецът изживял интензивни и продължителни отрицателни емоции на напрежение, страх , тревога и смут ,които довели до главоболие , прилошаване , неспокоен сън и бърза и продължителна умора . Осъждането му на лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност и за периодите от 01.07.2008 г. до 25.11.2008 г. и за втори път ,за времето от 26.04.2010 г. до 01.10.2010 г. били свързани с особено интензивни страдания . застрашавали непосредствено

Наказателното преследване,дългите години на съдебно производство, протестите на прокуратурата срещу оправдателните присъди променили изцяло живота,характера и здравето на ищеца

В резултат на воденото незаконно наказателното преследване и в   пряка причинно-следствена връзка били претърпените от ищеца неимуществени вреди, които съдът следвало да оцени по справедливост - всички и в пълен размер .

Ищецът  не е бил осъждан и срещу него до този момент не били водени наказателни дела, не е имал криминална регистрация . Никога преди това не се ебил сблъсквал с   тежестта на  държавната репресия, затова и повдигането на обвиненията, извършената регистрацията възприел като тежка присъда и предварително произнесена.        

          В законния срок е постъпил писмен отговор, изготвен от прокурор от ОП-П., за когото няма спор, че има правомощия и да представлява ответника, освен да участва в процеса на осн. 10, ал.1 от ЗОДОВ. 

          Направеното в отговора възражение за нередовност на исковата молба съдът намира за неоснователно, а такива по допустимостта на исковете не се правят.

          Срещу основателността на претенциите се възразява, че вредите били недоказани „по основание, размер и като пряка последица от действията на прокуратурата“, като се оспорват всички твърдения за причинени вреди.

          Правят се възражения и относно размера на претендираните обезщетения от 50 000 лв., който не съответствал на описанието на вредите, сочени от ищеца, на съдебната практика за подобни случаи, на икономическия стандарт на живот в страната и на обстоятелствата, свързани с развитието на наказателното производство.

          По конкретно се твърди,че наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, което обуславяло по-продължителния период на развитието му.По-голямата част от забавянето било в съдебната фаза, която се ръководела от съда, а не от прокурора. С оглед на фактическата и правна сложност процесът бил протекъл в един разумен срок.

          Мярката за неотклонение била най-леката – подписка.

          Претенциите за продължителен и неразумен срок не подлежали на обезвреда в това производство, тъй като  ищецът не представял доказателства дали е предявил искане за обезщетяване по чл.2Б от ЗОДОВ по реда на глава 3а от ЗСВ и ако е предявил – какъв е неговия резултат.

          Недоказани били твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство той е изпаднал в различни негативни и стресиращи изживявания; несигурност, отрицателно въздействие върху здравословното му-състояние, психиката и поведение. Не се сочел никакви доказателства за произхода на твърдените заболявания и причините за настъпването им. Не били приложени и никакви медицински документи за твърдяно влошаване на здравословно състояние. Липсвали доказателства за поведението на Ищеца на работното му място и в близкото му обкръжение. Липсват доказателства за засягане в личен или професионален план.

Претенции за търпени вреди от евентуална криминалистическа регистрация били неоснователни и недоказани, защото принудителни административни мерки се налагат от административните органи, които са различни от Прокуратурата на Република България, и на съответно законово-правно основание.

Претенцията за лихви  се погасявала с тригодишна давност, поради което се прави възражение за погасяването й до датата 16.05.2015 г.

Възразява се срещу исканията за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, тъй като ищецът не е представил никаква документация за психологическото му състояние преди образуването на наказателното производство. Освен това, от последното постановление на РП гр. П. от 19.12.2013 г. насам периодът от време бил прекалено дълъг, а този период е извън предмета на исковата молба.

Възразява се срещу искането за допускане на трима свидетели, тъй като не е конкретизирано кои са тези лица и за кои обстоятелства ще свидетелства всеки един от тях по отделно.      

          Като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

          Безспорно е установено, че от страна на Прокуратура сещу В. е имало повдигнати две обвинения – първото за две престъпления по чл.282, ал.2, пр. 1 и 2 във вр. с ал.1, пр. 2,3 и 4 от НК и по чл. 283а,т.2 във вр. с чл. 283 и по чл. 220 от НК, като наказателното производство за тяхното разследване е било образувано първоначално с Постановление от 11.02.2002 г. по сл. д. № 28/2003 г. на ОСлС-П., по което е привлечен кат обвиняем. По второто обвинение за престъпление по                  чл. 220, ал.1 НК наказателното производство е започнало на 29.09.2003 г., като с Постановление от 30.07.2004 г. наблюдаващият прокурор е обединил двете наказателни производства и след ново привличане като обвиняем за изброените деяния от 21.10.2004 г. и извършване на следствени действия с участие на обвиняемия на 16.03.2005 г. е внесен обвинителен акт в ОС-П..

          Проведени са 7 съдебни заседания по НОХД № 227/2005 г. и делото е приключило в срок от 9 месеца с постановяване на оправдателна присъда за всички обвинения.

По повод протест от Прокуратурата присъдата е била отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния, който е го връща на Прокуратурата, а тя от своя страна – за дораследване на следствието.

На 02.08.2006 г. ищецът е привлечен отново като обвиняеми разпитан като такъв за същите престъпления, а на 16.10.2006 г. е извършено предявяване на материалите по делото.

На 08.01.2007 г. е внесен отново в съда обинителен акт, но поради констатирани съществени нарушения на процесуланите правилата съдията-докладчик е прекратил производството по НОХД № 16/2007 г. и е върнал делото на Прокуратурата. След допълнително разследване отново е привлечен като обвиняем за същите престъпления на 04.07.2007 г., проведен му е разпит и материалите са му предявени на 27.07.2007 г. Същите действия се извършват отново и от наблюдаващия прокурор през м. октомври 2007 г., а та 19.11.2007 г. се внася нов обвинителен акт за трите престъпления.

След проведени 12 съдебни заседания с присъда от 01.07.2008 г. ищецът е оправдан по обвинението по чл. 282, ал.2 от НК и е осъден за другите две престъпления, като му е определено едно общо наказание от 3 години лишаване от свобода, 5000 лв. глоба и лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност.

Втората присъда отново е отменена от АС-П. поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, което е наложило връщане отново на делото на Прокуратурата от страна на първоинстанционния съд.

След извършване на определени процесуални действия наблюдаващия прокурор прекратява  частично наказателното производство срещу К.В. за престъплението по чл. 282, ал.2 във вр. с чл. 282, ал.1 от НК и внася нов обвинителен акт за другите две престъпление на 10.03.2009 г.

След проведени 14 съдебни заседания на 26.04.210 г. е постановена осъдителна присъда по двете останали обвинения. Наказанието лишаване от свобода за тях е със срок от 3 години е било отложено за срок от 5. Отново има наложена глоба и лишаване от права по чл. 37 ог НК.

И тази трета по ред присъда е била отменена поради констатирани от АС-П. съществени процесуални нарушения. След връщане на делото на ОС-П. и последвал отвод на всички съдии от този съд е ВКС определя делото да бъде разгледано от П.ския окръжен съд.

По образуваното пред него НОХД № 3056/2010 г. са проведени 9 съдебни заседания и подсъдимият е оправдан с присъда от 14.05.2012 г. , която отново е протестирана от Прокуратурата и отменена от АС-П., който констатира процесуални нарушения, изразяващи с в непълноти на обвинителния акт.

По внесения на 13.12.2012 г. нов обвинителен акт и образуваното по него НОХД е направен отвод на всички съдии от ОС-П.. За разглеждането на делото е определен ОС-Благоевград, който го връща на ОП-П. за отстраняване на нарушения.

Следва частично прекратяване на производството по обвинението за престъпление по чл. 283а,т.1 във вр. с чл.282, ал.2 НК и с указание за продължаването му за деянието по чл. 220,ал.1 от НК делото е изпратено по компетентност на РП- П.. Това става с Постановление от 16.05.2013 г.

РП-П. прекратява производството по сл. д. № 231/2003 г. и по последното останало обвинение срещу него, с мотиви за липса на престъпление по чл. 220, ал.1 от НК. Постановлението от 19.12.2013 г. е връчено на ищеца на 21.12.2013 г. и влязло в сила след изтичане на 7-дневния срок за обжалването му, т. е. считано от 29.12.2013 г.

Общата продължителност на наказателното производство срещу К.В. е 10 години, 5 месеца и 13 дни, като както стая ясно наказателното производство е било прекратявано поетапно по обвиненията за трите престъпления: още на 06.03.2009 г. за престъплението по чл. 282, ал.2 във вр. с чл. 282, ал.1 от НК и през май 2013 г.  – за това по чл. 283а, т.1 във вр. с чл. 282, ал.2 от НК.

Това е един твърде дълъг период, независимо от конкретната фактическа и правна сложност на делото и неговата продължителност следва да се има в предвид при преценката за определяне на справедлив размер на обезщетението от незаконно обвинение. Без значение в случая, по повод възражението на Прокуратурата в този смисъл, е, дали пострадалият е предявил искане да обезщетяване по специалния ред, предвиден в Глава 3а от ЗСВ , защото не се търси отделно обезщетение за това, че делото не е приключило в разумен срок. Но при определяне размера на обезщетението за незаконно обвинение не може да не се държи сметка за продължителността на производство, тъй като неговия срок има значение за преценката на вредите във всеки конкретен случай.

През целият описан период, т. е. повече от 10 години ищецът е търпял тежки  негативните последици от незаконното обвинение в трите посочени по-горе престъпления, във връзка с които негативи последици следва да и бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като се вземат предвид освен тежестта на обвиненията и следните други обстоятелства, установени в хода на процеса:

Ищецът В.  е бил обвинен в извършването на престъпленията и наказателното производство срещу него е започнало когато е бил на възраст 41 г., много деен, работоспособен, позитивен и спокоен в отношенията си с хората, независимо дали е ставало въпрос за тези в семейството или в работата му. /св. Г. В. и Д.а/. Ползвал се с уважението и доверието на бизнес партньорите си и с на гражданите в гр. Б., в качеството си на председател кмет и председател на ОбС.

Според показанията на свидетелите всичко това се променило след повдигането на обвиненията през 2003 г. Станал подтиснат, общувал все по-малко с децата и родителите си, а със съпругата си често се карал. Всички те се притеснявали за него и за развоя на делото, което пък го натоварвало още повече психически, поради факта, че живеели заедно в една къща, децата били още непълнолетни и той с разстройвал много, когато синът или дъщеря му го попитали какво може да стане. От отговора, че „всичко може да се случи в едно дело“, те разбирали, че се  страхува от осъдителна присъда.

Престанал да обръща внимание на близките си, да обсъжда с тях техни проблеми и семейни въпроси, изолирал се и се затворил в себе си.Дори на сватбата на дъщеря си през 2009 г. бил унил, „навел глава и нищо не казваше“, според показанията на сина Г.В..

Престанал да се храни добре, отслабнал, отказал се от навика си да тича сутрин по няколко километра. Започнал да вдига кръвно, пиел хапчета за успокоение./св. В./.

В работа си станал разсеян, не можел да взима адекватни решения, за разлика от преди /св. Д./. Забелязвала се обърканост в действията му, започнали да се появяват депресивни състояния.

Св. Д.твърди, че бизнес-партньорите му се отдръпнали след като се разбрало за обвиненията и обществеността в гр.Б.и общината загубила доверието си във К.В..

Макар да дава вяра на показанията на свидетелите в града „шушукали“ и го „сочели с пръст като престъпник“, защото това е една обичайна реакция на хората в Б.,особено в малък град като Б., съдът не установи като резултат от воденото наказателно производство в периода 2003-2013 г. К.В. да е загубил кардинално своя обществен авторитет и доверието на симпатизиращите му и познаващи го граждани. Доказателство за това, че е продължил да се ползва с доверие               е ,че на местните избори през 2007 г. е избран за общински съветник, а през 2011 г. – за кмет на Община – Б.. Т. е. незаконните обвинения макар да са били факт и за тях да се е говорело през всичките тези години, не са довели до загуба на доверието в качествата на В. като общественик и той е получил чрез вота на избирателите възможността да продължи да работи в местната власт.

Има известно противоречие в показанията на св. Д. и тези на св. М., доколкото първата твърди, че успеха на изборите дошъл трудно и се дължи на много усилия и работа от страна на В., на много събрания и разговори, които той успял на проведе /и те очевидно са били  добре организирани и проведени щом са имали резултат, а втората се опитва да убеди съда, че предизборната кампания за местни избори през 2007 г. ищецът е бил толкова объркан, смутен и депресиран, че прекъсвал срещи с избиратели, не можел да устои да отговори и да продължи изявите си след всяко едно подвикване или подхвърляне на осъдителната му присъда. Да, няма причина да не се даде вяра на св. М. и да се приеме, че имало подобни случи на някои срещи, на които тя е присъствала, но преценявайки нейните показания с тези на св. Д. и с резултатите от последвалите избори, съдът стига до извод, че въпреки обвиненията срещу него ищецът е мобилизирал силите и способностите си и е успял да убеди жителите на общината в своите качества, така че да постигне избиране като общински съветник.

Колкото до показанията на с. М., че работата му като председател на Общински съвет 2007-2011 г. страдала поради това, че често бил ангажиран да се явява пред съда  и органите на досъдебното производство, съдът приема, че обективно е възможно да е било така, но свидетелските показания са твърде общи. Не става ясно кога, колко пъти, заради кои явявания през кой орган е не е било проведено или е прекъснато някое заседание. Т. е. дори да е имало такива инцидентни случаи, не може да се приеме,  че качеството на обвиняем на К.В. е дало толкова съществено отражение на работата му като общински съветник и председател на ОС през този мандат.

Той работил и е доказвал качествата си, заради което вероятно на следващите избори, макар и трудно по думите на св. М., след втори тур е бил избран за кмет на Община – Б..

Общото в показанията на тримата свидетели обаче е, описанието на вътрешното, психологическо състояние на ищеца през 10-те години на висящото наказателно преследване. Във всяка една област от личния и социалния му живот е била забелязана промяна в начина на действие и на общуване с околните, които свидетелите и без да притежават специални познания са могли да определят като някакъв вид депресия. Свидетелите говорят за безпокойство, загуба на увереност и на самочувствие, намаляване на активност, безапетитие, вялост, разсеяност, затваряне в себе си. Тези прояви не са били типични за него преди обвиненията, поради което се отнасят като последица от тях в личната сфера на незаконно обвинения.

Експертната оценка на всички тези прояви в поведението на ищеца е направена от вещото лице М.К., което е заключава, че в резултат от обвиненията К. В. изпада в състояние на стрес и изразена тревожност с богата невротична симптоматика. Оценява повдигането на обвиненият като „стресогенно събитие“, а последиците от него определя като „разнообразни негативни емоции и мисловни преработки като: повишено чувство за напрежение, безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията, подтиснато настроение, влошено самочувствие, мисли за безперспективност, чувство на изолираност“.

И все пак, ищецът очевидно е запазил способността си да се бори и да се справя с тези негативни последици за психиката, след като е взел и осъществил решение за участие в избори през 2007 г. и през 2011 г. Сформирал екип/предизборен щаб и общувал с него, осъществявал е макар и тежко за него и с перипетии срещи с избирателите и е постигнал успех като краен резултат и двата пъти на местните избори.

За това съдът приема, че в периода на воденото наказателно производство ищецът не е бил в такава тежка депресия, която да е довела до пълна изолация и отказ от участие в обществения живот. Пострадало е обаче неговото вътрешно чувство за комфорт, спокойствие, самочувствие и усещане, че владее ситуацията, че може да организира и планира добре всичко и да сигурността в осъществяването на плановете. Вместо това е станал колеблив, неуверен, тревожел се е повече, както разказват свидетелите. Това следва да има в предвид, при определяне на степента и интензитета на предизвиканите негативни последици, в резултата от незаконното обвинение.

Вещото лице дава заключение, че депресивните епизоди продължават няколко седмици, до месеци и години, като продължителността им се дължи на това, че не са лекувани, както е в случая с ищеца. Той не е потърсил помощ от специалист, който да го наблюдава и предпише лечение, поради което е налице бездействие, допринесло за увеличаване на вредните последици – а именно, депресията се е задълбочила и продължила през целия ход на наказателното производство, а и до сега – както установява вещото лице.

Като се има в предвид, че наказателното производство е приключило в края на 2013 г. , а още след избора му за кмет през 2011 г. е бил снет образно казано, един значителен товар от плещите на К. В., което го е накарало да сподели със свидетелката М.: „Мисля, че най-накрая това нещо приключи.“, следва да се приеме, че до сега ищецът е имал възможност да сложи край на негативните емоции и мисловни преработки във връзка със старите стресогенни фактори, ако беше  потърсил медико-психиатрична помощ, както препоръчва в заключението си вещото лице. Бездействайки в това отношение е допринесъл да удължи значително периода на депресивното си състояние.

Основателно е и възражението на Прокуратурата, че не е доказано сегашното му негативно психическо състояние, установено обективно от вещото лице, да се дължи на психологичната му реакция, отключена и задвижена от незаконните обвинения, повдигнати през 2003 г.  и приключили окончателно през 2013 г.

Това възражение се основана на обстоятелствата, че именно през последните години, след като е било изминало време от прекратяване на производството и по последното обвинение, срещу ищеца са започнали други две разследвания, за които участващия по делото прокурор представи справка /л. 112/. От момента на образуване на новите наказателни производства и предмета на обвиненията, посочен в справката,може да се направят изводи, че те са изиграли ролята на нови стресогенни фактори, а старите, оказали се незаконни обвинения, може би допринасят само за подсилване интензитета на сегашните негативни преживявания, доколкото са свързани с неприятните спомени на ищеца за развоя на тогавашните събития.

Данните за други две висящи наказателни производства, макар никой от свидетелите да не говори за това как се отразяват на ищеца, категорично сами по себе си опровергават наличието на пряка причинна връзка между по-отдалечените във времето събития /незаконните обвинения, за които се търси обезщета/ със сегашното психично състояние на ищеца, констатирано след направеното обследване от вещото лице.

По-логично е да се приеме, знаейки как е реагирал психически при обвиненията от 2003 г., че новите обвинения от 2014 г. и 2016 г. са причината за сегашните „тежката депресия  и изразена личностова тревожност“, за което състояние ищецът продължава да не търси специализирана помощ.

За здравословни проблеми, извън промяната в психичния му статус, ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства: че е посещавал лекар, че му констатирано високо кръвно налягане, че е предписана и провеждана терапия за това. Споменаването в показанията на сина му, че започнал да вдига кръвно и вземал лекарства за успокоение са твърде общи и не са убедителни, за да се приеме някакво трайно,обективно и сериозно влошаване на здравословното състояние на ищеца по време на продължителното наказателно производство. 

Мярката да отклонение на ищеца през цялото време е била „подписка“ и не се установи от нея да са произтекли някакви по-съществени вреди, различни от обичайните неудобства, които нейното спазване причинява на лицето, на което е наложена.

          Вземайки предвид в тяхната съвкупност обсъдените по-горе обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца обезщетение от 60 000 лв. за всички вреди от повдигнато незаконното обвинение в трите престъпления, описани по-горе, по отношение на които наказателното производство е било прекратено в последна сметка.

          За разликата до 100 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установиха такива по характер и интензитет вреди, които на които да съответства парично обезщетение в този по-висок размер.

          Присъденото обезщетение в размер на 60 000 лв. за вреди от незаконното обвинение се дължи заедно със законната лихва, от датата на влизане в сила на постановлението за окончателното прекратяване на наказателното производство по сл. д. № 231/2003 г. , т. е. считано от 29.12.2013 г. , както се претендира и в исковата молба, макар и без да се сочи конкретната дата.Съдът определя началото на лихвоносния период от деня, следваща датата на влизане в сила на постановлението от 19.12.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по последното останало висящо обвинение срещу ищецо.

          Основателно е възражението на ответника да изтекла давност по отношение вземането за лихви за периода от 29.12.2013 г. до 15.05.2015 г., тъй като за този период 3-годишният давностен срок е бил изтекъл към момента на предявяване на иска, което е станало на 16.05.2018 г. Ето защо лихви следва са се присъдят за периода от 16.05.2015 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение.

         

          На осн. чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ ответникът Прокуратурата на Република България следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковете направени разноски по делото, които са общо 4 010 лв. /10 лв.-ДТ и 2 000 лв. – адвокатско възнаграждение/. С оглед съотношението между размера на предявения и уважен иск ответникът дължи разноски до размера от 2 406 лв.

          Следва да се отбележи, че направеното от участващия в производството прокурор възражение за прекомерност на запратеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. е напълно неоснователно, като се има в предвид цената на предявения иск и разпоредбата на чл.7, ал.1 т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която минималното възнаграждение в случая е 3 805,10 лв.

По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд

 

Р  Е   Ш   И :

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 , ал.1,т.3 от ЗОДОВ в размер на 60 000 лв. /шестедесет хиляди лева/ на ищеца  К.  Г.В., ЕГН ********** ***, за незаконното обвинение в извършване на престъпления, за които образуваното производство по сл. д.  № 231/2003 г. по описа на ОСС--гр. П. е прекратено, заедно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение, считано от 16.05.2015 г. до окончателното му плащане, като отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 29.12.2013 г. /влизане в сила на постановлението за окончателното прекратяване на наказателното производство по сл. д. № 231/2003 г. по описа на ОСС--гр. П./ до 15.05.2015 г.

          ОТХВЪРЛЯ  иска на К.Г.В. по чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение  за разликата от 60 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика.         

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца  К.Г.В. разноски по делото в размер на 2 406 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

          Решението подлежи на обжалване пред П.ския апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него от всяка от страните.

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: