Определение по дело №309/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл. 145 и сл. От АПК.

Образувано е по жалба на К. Г. Д. от гр. В. Търново, [улица] вх. Б против Заповед № 186/24.10.2023г. на Директор на ПГМД гр.В. Търново, с която са отменени съответно Заповед № 160/18.10.2023г. и Заповед № 161/18.10.2023г. с искане за прогласяване нейната нищожност.

Направените в жалбата оплаквания са, че същата е постановена при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, както и при порок във формата на акта . Смята , че е нарушен чл. 59, ал.1 т. 4 от АПК, тъй като не са изложени нито фактически обстоятелства, нито правни такива, които да обосноват необходимостта от отмяна на Заповедите, с които е било определено допълнително трудово възнаграждение. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, доколкото той не е бил уведомен за започване на производството, нито за издаването на административния акт. Твърди, че е налице и материална незаконосъобразност на акта, тъй като същият е постановен в противоречие с чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ , според който не се допуска упражняване на права, ако то накърнява права или законни интереси на други в случая чл. 259,ал.1 от ЗПУО , доколкото са накърнени нейни права, а именно това на допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната 2022/23г., чл. 26, ал.1 от Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда. Издателят на акта е нарушил чл. 22, ал.1 от ЗУПО , както и чл. 29, ал. 3 р. с чл. 25 от Наредба № 4/20.4.2017г. за нормиране и заплащане на труда. Освен това процесната Заповед не съответства на целите на закона, за мотивация, ангажираност и стимулиране на по- високи достижения, справедливост и равнопоставеност, положително влияние върху образованието, добро финансово управление, социална ефективност. От съда се иска прогласяване нищожността на горепосочената, доколкото същата страда от съществени пороци, които не могат да бъдат санирани.

Оспорва направеното от ответник жалба искане за присъждане на разноски, като излага аргументи за нередовност на представеното банково бордеро. Прави възражение за прекомерност, тъй като гимназията била в тежко финансово положение, поради което е следвало договореното възнаграждение да бъде минимално, а освен това тя е била уволнена от Директора , което означава, че и тя е в затруднено финансово положение.

 

Ответник жалба - М. Г. – Директор на ПГМД, гр. В.Т. чрез адв. Т. оспорва така подадената жалба, като намира, че същата е недопустима, тъй като не представлява индивидуален административен акт Заповедта обективира волеизявление на работодателя, свързано с организацията на работата в гимназията при условията на делегиран бюджет по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Отношенията между страните към момента на постановяване на този едностранен акт са трудово правни, т.е. граждански такива, а не на власт и подчинение, поради което същите се уреждат от КТ , а не от АПК. Моли делото да бъде прекратено. Претендира за заплащането на адвокатско възнаграждение , за което представя Договор за правна помощ и съдействие, платежно нареждане за заплатена сума от 1000 лева и списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното :

 

По делото няма спор, че жалбоподателката е престирала труда си при ответника в качеството на учител съгласно сключен писмен договор. Със Заповеди както следва № 160/18.10.2023г. и Заповед № 161/18.10.2023г. е определено за изплащане допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати съответно на педагогическите специалисти за учебната 2022/2023г. и съответно на непедагогическите специалисти за същата учебна година. По делото са приложени горните две Заповеди, като от първата на стр. 32 от делото се вижда, че в т. 7 е определено за изплащане допълнително трудово възнаграждение на жалбоподателката в размер на 874,20 лева. Няма данни по делото тази Заповед да е била връчена на жалбоподателката. С процесната Заповед № 186/24.10.2023г. са отменени и двете Заповеди, като също няма данни да е връчена на жалбоподателката.

 

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи

 

На оспорване по реда на чл.145 и сл. От АПК пред съд подлежат индивидуалните административни актове, които по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК са изрични волеизявления или изразени с действие или бездействие волеизявления на административен орган, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. Видно от разпоредбата на чл. 257, ал.1 от ЗПУО, орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът. Съответно, според чл. 258, ал.1 от ЗПУО "Директорът на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно развитие организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.". Анализът на разпоредбата води до извод, че директорът на образователно звено действа като орган на власт по смисъла на §1,т.1 от АПК само когато осъществява правомощия, свързани с прилагането на държавния образователен стандарт, като именно във връзка с тези правомощия издава заповеди, които са индивидуални административни актове по арг. и от чл. 259 от ЗПУО.

Съгласно чл. 216, ал.1 от ЗПУО трудовите договори с педагогическите специалисти се сключват и прекратяват от директора на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие.. След като жалбоподателката има сключен трудов договор, то всички въпроси свързани с неговото изменение вкл. И досежно трудовото възнаграждение, прекратяване и др. се уреждат от КТ и специалния закон ЗПУО и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него. Това се отнася и за изплащането на допълнително трудово възнаграждение, свързано с резултатите от трудова дейност, както и за неговата отмяна. След като правоотношението има трудовоправен характер, а не административен, ответникът действа в качеството си на работодател, а не на административен орган, съгласно §1,т.1 от ДР на АПК, то процесния акт няма качеството на ИАА по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и съответно подадената с/у него жалба се явява процесуално недопустима. /в тази насока Определение № 10770 от 10.07.2019г. на ВАС по адм. д. № 6870/2019 г., VII о. /. Споровете за законосъобразност на заповеди за изплащане или отмяна на изплащане на допълнително трудово възнаграждение са трудови спорове по смисъла на чл. 357 от КТ. Съответно тези спорове не са подсъдни на административния съд, а на съответния районен съд /чл. 103, вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК и чл. 360, ал. 1 от КТ при изборната местна подсъдност по чл. 114 от ГПК и се разглеждат по реда на ГПК

Като краен извод от горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията по смисъла на чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, за оставяне без разглеждане на подадената жалба и прекратяване на производството по адм. дело № 309/ 2024 г. по описа на АСВТ.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответник жалба за заплащане на разноски в производството на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Същите се претендират в размер на 1 000, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за заплащане на сумата от 1000 лева. От жалбоподателката е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не е с голяма фактическа и правна сложност, а обемът на извършената от процесуалния представител на ответника работа се свежда до изготвяне на отговор на жалбата, без осъществено процесуално представителство. На основание чл. 78, ал. 5 във вр. с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая делото е с материален интерес под 1000 лева и съгласно чл. 7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/9.7.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такъв е от 400 лева, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника. След като е постановено решение по С-438/22г на СЕС paзпopeдбaтa нa чл. 78, aл. 5 oт ГΠK пoĸaзвa, чe бeз дa ce oтĸлoнявa oт пpиeтoтo в Peшeниeтo нa CEC, cъдът мoжe дa изпoлзвa peфepeнтнитe cтoйнocти нa Hapeдбaтa ĸaтo бaзa зa aнaлoгия, ĸaĸтo и дa „ĸopигиpa“ „peзyлтaтa“ c oглeд нa ĸpитepиитe (1) „пpeĸoмepнocт“ и (2) „дeйcтвитeлнaтa пpaвнa и фaĸтичecĸa cлoжнocт нa дeлoтo“. Eдин пoглeд ĸъм aл. 6 нa чл. 47 oт ГΠK cъщo пoĸaзвa нaличиeтo нa тaĸъв ĸpитepий и възмoжнoтo фyнĸциoниpaнe нa cтoйнocтитe в Hapeдбaтa нe ĸaтo зaдължитeлни тaĸивa, a ĸaтo peфepeнтни.

 

Водим от горното и на основание чл. 159 т.1 и т. 4 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Г. Д. от гр. В. Търново, [улица] вх. Б против Заповед № 186/24.10.2023г. на Директор на ПГМД гр.В. Търново , с която са отменени съответно Заповед № 160/18.10.2023г. и Заповед № 161/18.10.2023г. с искане за прогласяване нейната нищожност.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 309/ 2024 г. по описа на Административен съд – В. Търново.

 

ОСЪЖДА К. Г. Д. от гр. В. Търново, [улица] вх. Б да заплати на ПГМД гр. В. Търново [улица] разноски в производството в размер на 400- четиристотин – лева.

 

ЗАЛИЧАВА дата за о.з. на 19.09.2024г. от 10 ,00 часа.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

Препис от Определението да се връчи на страните по реда на чл. 137 от АПК.