№ 196
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120200272 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена
от А. К. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 22-0769-003064 от
23.11.2022 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва правилността и законосъобразността на НП, като излага
доводи за липса на субективния елемент на нарушението. Моли за отмяна на НП и
присъждане на разноски, направени за адвокатско възнаграждение.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява, но се представлява от адв.А., който отново моли за отмяна на
атакувания акт.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от
юрисконсулт Желязкова, която оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.05.2022 г., около 13:55 часа св. Х. К. - мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ –
Бургас, изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На ул. „Яким Якимов“ той
спрял за проверка товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ****, управляван от
жалбоподателя, който се движел в посока към бл.147 на ж.к.“Славейков“. В хода на
проверката св. К. констатирал, че автомобилът не е собственост на водача, както и че е със
1
служебно прекратена на 29.03.2022 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
За констатираното на място св.К. съставил АУАН с бланков № 072705/06.05.2022 г.,
като посочил, че автомобилът е с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения. В нарочно сведение (л. 13) Д. посочил,
че не е знаел, че МПС-то е с прекратена регистрация и никой не го е информирал за това.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
26.10.2022 г. (л. 10) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно
производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 23.11.2022 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и решил, че с действията си Д. е осъществил състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, от правна страна намира следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
към датата на издаване на НП е бил оправомощен. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Д. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
2
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 29.03.2022
г., но за това действие към 06.05.2022 г. не е уведомен собственикът на автомобила.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от същия закон, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от
водача да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както би било
примерно в случая по чл. 143, ал. 15 ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи
реално са извършили това прекратяване. След изтичане на договора за застраховка
гражданската отговорност, считано от тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка.
След това служители на Гаранционния фонд, които след констатиране на изтекъл договор,
изпращат писмо на фонда до Сектор „ПП“ по електронен път, а самата регистрация се
прекратява впоследствие. Следователно дори да се приеме, че собственикът или ползвателят
би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на
автомобила ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове
извод, че той може да е наясно дали съответните органи ще решат да извършват проверка, а
още по-малко кога, както и кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор „ПП“ и
кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на това
уведомление. Всичко това води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки
автомобила на 06.05.2022 г., Д. е знаел или поне е могъл да знае, че регистрацията е
служебно прекратена преди тази дата. Следователно жалбоподателят не е действал виновно,
а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл -
Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 394/21.03.2022 г. по к. н. а. х. д № 41/2022
година на АдмС-Бургас; Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на
XIII състав на Административен съд – Бургас.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 5), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
3
размер на 400 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по
дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер
на 400 лв. – т. е. в конкретния случай заплатеният хонорар е в рамките на минималния
предвиден, поради което и няма как да бъде допълнително намален от съда.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003064 от 23.11.2022 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на А. К. Д., ЕГН **********,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са
му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ
на А. К. Д., ЕГН ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4