Р Е Ш Е Н И Е
№ 260752/20.05.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в
открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7576 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.... Б.. Ц.. срещу К.С.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът К.С.Й.
дължи на ищеца 103.47 лева (сто и три лева и четиридесет и седем стотинки)-главница,
представляваща неплатени далекосъобщителни услуги, за периода от 01.05.2017 г.
до 01.09.2017 г., по договор с клиентски номер …. от 21.04.2017. г., сключен с
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК
*********, за доставката по който са издадени данъчни фактури №
**********/01.06.2017 г., № **********/01.07.2017 г., № **********/01.08.2017
г., № **********/02.09.2017 г.,26.51 лева(двадесет и шест лева и петдесет и
една стотинки)-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторната
лихва/, за периода от 21.09.2017 г. до 01.04.2020 г., които вземания са
прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, с договор за цесия от 16.10.2018
г., който нов кредитор на свой ред ги е прехвърлил на „ЮБЦ“ ЕООД, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, с договор за цесия от 01.10.2019 г.,
за което длъжникът е уведомен от старите кредитори, заедно със законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението-09.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 3652/2020 г. по описа на БРС.
Сочи се, че между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и К.С.Й. е налице облигационна
връзка - договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ..
от дата 21.04.2017г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер …
с избран тарифен план VIVACOM Smart Net L с месечна абонаментна такса 19.99
лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 21.04.2019г. Издадени
са фактури №№ **********/01.06.2017 г„
**********/01.07.2017 г.. **********/01.08.2017 г.. **********/02.09.2017 г..
за периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г.на стойност 103.47лева.
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 103.47
лв. е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1./ да
прекрати едностранно индивидуалния договор. Поддържа се, че като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел ОУ на оператора.
Твърди се, че ищецът е кредитор въз основа на договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК”
ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани
в Приложение № 1 от договора.
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца
съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата чрез
назначения ѝ особен представител. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор по исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Сочи се, че след преустановяване заплащането на мобилните
услуги, такива не са били предоставяни и системата автоматично изключва
абоната. Оспорват се представените фактури, като се сочи, че самото включване
на задълженията във фактури не прави същите дължими. Твърди се, че договорът е
сключен в нарушение за ЗЗП, използваният
шрифт е с размер 8, а потребителят не е имал предоставена възможност и време да
се запознае с общите условия.
Като
прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и правна
страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Предявеният
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 1
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.07.2020 г.,
постановена по частно гражданско дело № 3652 по описа на Бургаски районен съд
за 2020 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от ответника на
претендираните суми, както и предвид връчването на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и предявяване на иска в едномесечния срок от получаване на
съобщението за това.
Ищецът
следва да установи, при условията на главно и пълно доказване, че между
„Българска телекомуникационна компания” АД и ответника са сключени договори за
далекосъобщителни услуги, по които това дружество е било изправна страна, т.е.
е предоставило услугите, чиято стойност се претендира, както и наличието на
валидни договори за цесия между „Българска телекомуникационна компания” АД и
„С.Г.Груп” ООД, съотв. между „С.Г.Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Ответникът следва,
при условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае ищцовите
твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че е заплатил исковите суми.
По
делото е представено копие на сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и К.С.Й. Договор № …-…. от 21.04.2017 г./ л. 17-19/ за предоставяне на услуга VIVACOM Smart Net L,
при месечен абонамент от 19.99 лв. с ДДС и срок на договора - 24 месеца.
На
16.10.2018 год. между „Българска телекомуникационна компания“ АД - цедент и
„С.Г.Груп“ ООД - цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания/л.22-27/,
посочени в приложение № 1, неналично по делото.
С
договор за цесия от 01.10.2019 год./л.20-21/, „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на
„ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от трети лица, в т.ч. от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД по силата на договора за цесия от 16.10.2018
год. и описани в приложение № 1, също неналично по делото.
Представен
е и изходящ от управителя на „С.Г.Груп“ ООД документ, озаглавен „Извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 год.“/л.11/, съдържащ и
елементи на потвърждение за станалата цесия, в който са вписани имената на
ответника и вземане към него, произтичащо от „договори за мобилни услуги,
лизингови договори и начислени неустойки по тях“ в размер на исковата сума за главница – 103.47
лв.
Съдът,
при тази фактическа съвкупност, намира предявените искове за неоснователни.
„Българска телекомуникационна компания“ АД и К.С.Й.
са били в облигационно правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги.
При
изначално възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не съумя да
проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че мобилният оператор е бил
изправна страна, което е обуславящо за дължимостта на исковите суми за стойността
на предоставени услуги. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят
предоставянето на услугите, респ. осигуряването на достъп до мобилната и
интернет мрежа за срока на договора. Изходящите от доставчика-праводател на
ищцовата страна фактури и справки за потребление, са неподписани от ответника,
поради което не разполагат с материална доказателствена сила, относно доставка
на посочената в тях услуга.
По
отношение на фактурираните месечни такси, дължимостта им не е обвързана от
доставката на услуги, то съдът намира, че ответникът дължи на „Българска телекомуникационна компания“ АД
посочените за периодите 01.05.2017г.-31.05.217 г., 01.06.2017 г.-30.06.2017г. и
01.07.2017 г.-31.07.2017 г. месечни
такси в размер на 19.99 лева на месец или общо 59.97 лева.
Недоказано,
обаче остава твърдението, че тъкмо вземането на „Българска телекомуникационна
компания“ АД от ответника, почиващо на твърдяното основание и произтичащо от
договора за далекосъобщителни услуги, е било предмет на договора за цесия,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ АД и „С.Г.Груп“ ООД на
16.10.2018 год., съотв. на договора за цесия от 01.10.2019 год., сключен между
„С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
С
договорите за цесия са прехвърлени множество вземания, които е следвало да са
описани в приложения. Такива приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и
процесното, както и волеизявленията на съдоговорителите за тяхното прехвърляне,
не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на приложенията не може да
се преодолее с изходящото от законния представител на „С.Г.Груп” ООД (а впрочем
и на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД) „извлечение“.
С
оглед на това съдът намира, че ищецът не е придобил валидно никаква част от
вземането на „Българска телекомуникационна компания“ АД към К.С.Й., съответно
тя не му дължи никакви суми.
Ето
защо, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим
от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.. Б.. Ц.. срещу К.С.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото сумата от 103.47 лева (сто и три
лева и четиридесет и седем стотинки)-главница, представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги, за периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г., по
договор с клиентски номер … от 21.04.2017. г., сключен с мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК *********, за доставката
по който са издадени данъчни фактури № **********/01.06.2017 г., №
**********/01.07.2017 г., № **********/01.08.2017 г., № **********/02.09.2017
г.,26.51 лева(двадесет и шест лева и петдесет и една стотинки)-обезщетение за
забавеното плащане на главницата/мораторната лихва/, за периода от 21.09.2017
г. до 01.04.2020 г., които вземания са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, с договор за цесия от 16.10.2018 г., който нов кредитор на свой ред
ги е прехвърлил на „ЮБЦ“ ЕООД, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, с договор за цесия от 01.10.2019 г., за което длъжникът е уведомен
от старите кредитори, заедно със законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението-09.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3652/2020 г. по
описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно
с оригинала: ЕХ