Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №9426
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
28.05.2018 год., постановено по гр.дело №79974/2017 год. по описа на СРС, ГО,
42 с-в, е признато за установено по предявения от Ц.В.К. /понастоящем Г./ срещу
„Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 551.70 лв., представляваща
допълнително начислена коригирана стойност на електрическа енергия по фактура от
13.09.2017 год., като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото размер на 50 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Ч.Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че
ответникът не бил доказал
изменението на Общите условия, предвиждайки ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съобразно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Неправилно не е взето предвид обстоятелството, че ищецът сам бил признал
получаването на фактурата за корекция, която му била изпратена по реда на чл.
17 вр. с чл. 49 от Общите условия. Ищецът бил уведомен фактически за корекцията
и видно от подадената искова молба бил упражнил правото си на защита срещу нея.
Не можело да се поддържа липса на уведомяване, защото адресът на ищеца бил
посетен от куриерската фирма, притежаваща съответния лиценз и след като не е
бил намерен на адреса било залепено уведомление, с което е спазен и чл. 5, ал.
3 от Общите условия за доставяне на пощенски пратки и колети, приети от
Комисията за регулиране на съобщенията, с което следвало да се счита изпълнено
и задължението за уведомяване. Клиентът бил търсен и по времето на извършване
на самата проверка, както се установявало от свидетелските показания, но не е
бил открит на адреса, което безспорно било потвърдено и от казаното от
свидетеля, че по времето на проверката е бил спрян за малко токът, но никой от
адреса не се е явил до таблото да протестира. Следвало да се има предвид, че
Общите условия на ответника – чл. 17 вр.
с чл. 49, уреждали подробно редът за уведомяване на
клиента в случаи на корекции на сметки. След изменението на ЗЕ от 2012
год. ответникът не следвало да приема нови Общи условия или да изменя действащите, тъй като и към
настоящия момент редът за уведомяване бил достатъчно детайлно регламентиран в посочените
клаузи. Ищецът по делото сам признавал, че бил получил фактурата за корекция, с
което по делото било доказано неговото фактическо уведомяване за корекцията и фактът
дали Общите условия били изменени или не бил без правно значение, доколкото за
конкретния клиент и за конкретния случай било доказано, че е уведомен, т. е.
изпълнено било изискването на чл. 98а, ел. 2, т. 6 ЗЕ спрямо конкретната
корекция. Целта на посочената норма била единствено клиентът да бъде уведомен, за
да може да упражни своевременно законоустановените си права и да организира
защитата си, в случай че счита корекцията за неправилна. В този смисъл в чл.
17,, ал. 2 от Общите условия било установено задължението за изготвяне на справка
за дължимите суми по корекцията и за уведомяване на клиента в седемдневен срок
за сумите, които дължи или които ще му бъдат възстановени със следващото
плащане. Следвало да се има предвид също така, че КЕВР имал делегация да приеме
ПИКЕЕ, съдържащи методика за извършване на корекция на сметки в полза на
крайния снабдител, каквато била методиката по чл. 48 ПИКЕЕ. Уредбата в ЗЕ
потвърждавала правото на крайния доставчик да извършва корекция на сметки на
абонатите си, ако при условията и по реда на ПИКЕЕ била установена манипулация
на измервателното средство или схемата на свързването му с електрическата
система, водеща до неотчитане на потребената електрическа енергия. ПИКЕЕ имали
характера на нормативен административен акт, тъй като се приемали на основание
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, като имали задължителен характер за всички негови
адресати. А доколкото те били нормативен
акт, то и при прилагането им от ответника не се касаело за „договорна клауза“
по смисъла на ЗЗП. При наличието на
нормативен акт, Директива 93/1 З/ЕИО от 05.04.1993 г. не се прилага с оглед чл.
1, ал. 2 от същата. Ответникът не бил длъжен да доказва пряка
вина на потребителя за манипулацията, както и периода на грешното мерене на
електромера. Предвидено било законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в
ПИКЕЕ корекционна процедура се отнасяла за случаите, при които липсва средство
за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че
средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система
се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно
предвидена била възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване бил предвиден начин на извършване на
корекцията. Тази процедура въвеждала обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като
освобождавала доставчика от задължението да докаже периода на неточното
измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на
потребителя било при оспорване на установените по този ред данни да ангажира
доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед
намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не ангажиране на отговорността на потребителя
за негово виновно поведение. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответницата по жалбата Ц.В. К.в счита, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Правилно СРС бил приел, че след
приемане на ПИКЕЕ ответникът, в качеството си на доставчик на електрическа
енергия, бил предвидил ред за уведомяване на клиентите си относно извършване на
едностранна корекция на сметките им. Нямало основание за ангажиране на
отговорността на потребителите при извършване на едностранна корекция на
сметките им. Отделно от това ищцата не била уведомена за корекцията на сметката
й нито преди нейното извършване, нито след това. В нарушение на Общите си
условия – чл. 17 и 18, ответникът не бил направил опит да уведоми ищцата за
извършената корекция на сметката й. В тежест на ответника било да установи настъпването
на всички факти, при които се пораждало правото му да извърши едностранно
корекция на сметката на ищцата, като битов клиент на електрическа енергия. Не били
представени доказателства, от които да е видно, че след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ бил приел нови Общи условия или е
изменил действащите преди това такива, по начин, че тяхното съдържание да
отговаря на изискванията на тази законова норма, а именно като включи в тях
клауза, която да установява ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки при доказано неточно отчитане на потребената енергия. Такъв
ред не бил разписан в клаузата на чл. 17, ал. 2 от Общите условия. Освен това самостоятелно основание за недължимост на процесната
сума било и обстоятелството, че разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ били
създадени извън законовата делегация по чл. 83 ЗЕ. Последната уреждала
делегация само за реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно или
неточно измерена електрическа енергия. Тази делегация обаче не обхващала начина
на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия
при установена при проверката неточност или неотчитане на потреблението. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото.
С определение на
СРС по горепосоченото дело от 06.07.2020 год., постановено по реда на чл. 248,
ал. 1 ГПК, е допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските и
ответникът е осъден да заплати на адв. Веселин В.Т. сумата от 300 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 2 ЗА.
Срещу така
постановения съдебен акт е била подадена в законоустановения срок частна жалба
от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, който поддържа, че адв. В.Т. нямал качеството на
„близък“ по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗА. Посочените в ЗА хипотези на оказване
на безплатна правна помощ подлежали на конкретно установяване и по принцип
следвало да бъдат изключение в практиката на адвоката. Посоченият адвокат водел
множество дела срещу ответника, по които сочел, че е близък с ищците, поради
което и не следвало да му се присъжда възнаграждение.
Ответницата по
частната жалба Ц.В. К. не е депозирала писмен отговор.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Установено е по
несъмнен начин по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени
доказателства по делото, а и е безспорно във въззивното производство, че
страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, както и че в процесния недвижим имот, чийто
собственик е ищцата, е била доставяна електрическа енергия от страна на
ответника.
Основният спорен между
страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 551.70 лв., която
е била начислена от ответното дружество с фактура №********** от 13.09.2017
год., като корекция на сметки въз основа на констативен протокол №3018972 от
13.05.2017 год.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование
КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013
год.
Неоснователно е
възражението на ищцата, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата
делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на
законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата
на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по
който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015
год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива правила
на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила на
16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по
смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за
които се отнасят.
С решение №12897
от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение №
1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС
са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на
нормите на чл. 48, 49, 50 и 51, които са приложими в частност /според изричната
разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение – посочените норми са
били отменени едва с Решение № 2315 от 2018 год. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2018
год., в сила от 23.11.2018 год./.
Същевременно в
неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание
крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното
дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат
различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната
процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител
/доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по
предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване
на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се
в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на
ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и
ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила
от 16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно
въззивният съд приема, че при наличието на законова възможност за корекция на
сметките и въведени обективни правила, по които са се извърши същата,
начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от
хипотезите, установени в чл. 48 ПИКЕЕ.
Както вече бе
посочено по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва регламентация в самите правила
относно изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол. В
решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС по гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о.,
ГК, е прието, че тази празнота в уредбата не може да се отрази върху
законоустановената възможност за извършване на корекция – предвид правилото на
чл. 183 ЗЗД /в т.ч. обвързващите страните общи условия/ и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана
електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните
доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на
спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Така даденото разрешение се споделя от настоящият съдебен състав /като
съдията-докладчик отстъпва от становището си, изразявано в предходни съдебни
актове, поставени във връзка със спорове за дължимостта/недължимостта на
коригирана стойност на електрическа енергия по реда на чл. 48 ПИКЕЕ/.
За пълнота трябва
да се посочи, че съгласно клаузата на чл. 17, ал. 1 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които е доказано, че са били
публикувани и са влезли в сила, продавачът, въз основа представени от
електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена
енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за изминал период. Според чл. 58 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, които също е доказано, че са били публикувани и са влезли в сила, в
случаите, когато по силата на тези общи условия се съставя констативен протокол
/а такъв се съставя според чл. 25, ал. 2, при проверка, при която е установено
неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия/, той се подписва
от представителя на електроразпределителното дружество и потребителя. Ако
потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол,
последният се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и представители на
сдружения на потребителите/. В случай, че потребителят не присъства при
съставянето на протокола, електроразпределителното предприятие го изпраща на
потребителя по реда на изпращане на документи съгласно общите условия. Към
посочените изисквания в Общите условия за съставянето на протокола се наслагва
и изискването в ПИКЕЕ той да е съставен в присъствието на органите на полицията
и да е подписан от тях.
При това
положение СГС намира, че с оглед последователността на действията, посочени в
Общите условия, първо следва да бъде потърсен
клиента, за да присъства на проверката. Изпълнението на това задължение
е доказано по делото въз основа на събраните гласни доказателства по делото
чрез разпита на свидетеля М.П.Н., чиито показания при преценката им /в т.ч. по
реда на чл. 172 ГПК – доколкото посоченият свидетел е служител на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД/ подлежат на кредитиране като ясни, последователни и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото.
Представеният по
делото констативен протокол №3018972 от 13.05.2017 год. е подписан от
представители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и двама свидетели, които не са
служители на посоченото дружество и на ответното дружество, като от същия е
видно, че при извършената проверка е установено, че липсва пломбата на щита на
ел.таблото; пломбата на клемния блок е със скъсана пломбажна тел; пломбите –
фирмена и метрологична са отваряни и лепени; стикерите от ляво и дясно са срязани;
след измерване с еталонен уред е отчетена грешка от – 81.41 %; електромерът е
демонтиран и на негово място е монтиран нов такъв. Следователно протоколът е
съставен в съответствие с изискванията на Общите условия, поради което и следва
да се приеме, че процесното средство за търговско измерване е свалено именно от
обекта на ищцата и че същото е измервало потребената в него електрическа
енергия. Ангажирани са и доказателства, от които е видно, че протоколът е бил
изпратен на ищцата с препоръчано писмо с обратна разписка и е бил получен от нея.
Установено е също
така, че демонтираното средство за търговско измерване е било изпратено в БИМ и
за извършената там метрологична експертиза е съставен констативен протокол №1210
от 21.08.2017 год., от който е видно, че светодоида за регистрираните импулси
на изхода за проверка е изкривен и поради тази причина не могат да се изследват
метрологичните му характеристики; осъществен е достът по вътрешността на
електромера; от вътрешната страна на клемния блок един от проводниците от
електрическата схема е срязан, изместен и презапоен към токовата пластина,
свързваща токовите клеми; има изменение на електрическата схема и по този начин
е постигнато отклонение на преминаващата през електромера електрическа енергия
в посока минус.
Констатациите в
горепосочения протокол са потвърдени от заключението по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране. От последното се
установява, че е осъществен нерегламентиран достъп в средството за търговско
измерване, респ. неправомерно въздействие до защитената вътрешност на
електромера с промяна на схемата на измерване, което съответно води до частично
измерване на преминаващото през електромера количество електрическа енергия.
Това състояние не е производствен дефект и се постига само чрез монтиране. Въззивният
съд приема за доказано въз основа на заключението по съдебно-техническата
експертиза, че корекцията в представеното по делото предложение за корекция на
сметка /което не се спори, че е било връчено на ищеца/ за период от 90 дни е
извършена правилно в размер на 3 858 KWh, при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б.
“а“ ПИКЕЕ, като е остойностена съобразно действащите за периода цени на
електрическата енергия.
Следователно
доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника
да коригира сметката на ищцата при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, поради което и релевираната отрицателна установителна претенция по чл.
124, ал. 1 ГПК се явява изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Изводите на
въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение следва да
бъде изцяло отменено /в т.ч. и в частта му за присъдените на ищцата разноски и за
присъденото на адв. В.Т. възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което и подадената от ответника
частна жалба се явява без предмет/, а предявеният иск – отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП ищцата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя /ответника/
направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за
вещо лице в размер на 200 лв. и сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 28.05.2018 год.,
постановено по гр.дело №79974/2017 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, допълнено
в частта за разноските с определение от 06.07.2020 год., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от Ц.В.К. /понастоящем Г./, с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 551.70 лв., представляваща допълнително начислена
коригирана стойност на електрическа енергия на основание констативен протокол
№3018972 от 13.05.2017 год., за което е била издадена фактура от №********** от
13.09.2017 год.
ОСЪЖДА Ц.В.К. /понастоящем Г./, с ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице в размер на 200
лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
25 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/