№ 672
гр. Варна, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500947 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „***“
АД - Варна против решение № 3679 от 14.11.2023 г., постановено по гр.д.№
16206 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, в
следните части: с която е прието за установено, че К. Н. К. не дължи на
въззивното дружество заплащане на сума за разликата над 95,80 лева до
претендираната сума от 564,65 лева, представляваща незаплатена главница за
мрежови услуги, предоставени за периода от 16.05.2022 г. до 30.07.2022 г.,
както следва: сумата от 23,14 лева за месец май 2022 г. по фактура №
********** от 13.06.2022 г., сумата от 26,22 лева за месец юни 2022 г. по
фактура № ********** от 13.07.2022 г. и сумата от 46,44 лева по фактура №
********** от 12.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.09.2022 г./ до
окончателното изплащане на дължимата сума, и за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 6223 от
26.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 12729/2022 г. на ВРС; в частта, с която е прието за
установено, че К. Н. К. не дължи на въззивното дружество заплащане на сума
за разликата над 0,93 лева до претендираната сума от 11,65 лева,
представляваща законната лихва за забава върху главницата от 95,80 лева за
периода от 20.06.2022 г. до 08.09.2023 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 6223 от 26.09.2022
г. по ч.гр.д.№ 12729/2022 г. на ВРС; както и в частта за разноските.
1
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважат исковете
в отхвърлената част.
Постъпила е и въззивна жалба от К. Н. К. против посоченото по-горе
решение в следните части: с която е прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът К. Н. К. дължи на ищеца „***“ АД сумата от
95,80 лева, представляваща незаплатена главница за мрежови услуги,
предоставени за периода от 16.05.2022 г. до 30.07.2022 г., както следва:
сумата от 23,14 лева за месец май 2022 г. по фактура № ********** от
13.06.2022 г., сумата от 26,22 лева за месец юни 2022 г. по фактура №
********** от 13.07.2022 г. и сумата от 46,44 лева по фактура № **********
от 12.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /23.09.2022 г./ до окончателното
изплащане на дължимата сума; в частта, с която е прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът К. Н. К. дължи на ищеца „***“
АД сумата от 0,93 лева, представляваща законната лихва за забава върху
главницата от 95,80 лева за периода от 20.06.2022 г. до 08.09.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от
ГПК № 6223 от 26.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 12729/2022 г. на ВРС; както и в
частта за разноските.
Във въззивната жалба се сочи, че решението в атакуваните му части е
незаконосъобразно, тъй като при правилно възприета фактическа обстановка
е направил неправилни изводи. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърлят изцяло исковете.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че през периода от 17.10.2006 г. до
30.06.2021 г. К. Н. К. бил клиент на „***“ АД с клиентски № *** по
отношение на обект на потребление, находящ се в град Б. – почивна база с
предназначение за стопански нужди. От 01.07.2021 г. във връзка с
либерализация на пазара на електроенергия за небитовите потребители
същият е клиент „***“ АД в качеството му на доставчик от последна
инстанция с клиентски № ***. Извършена е проверка от дружеството предвид
направеното възражение против заповедта за изпълнение от страна на К. Н.
2
К., която е установила, че до датата на подаване на жалбата не са подавани
искания за прекратяване на договорните отношение с дружеството. Към
датата на съставяне на процесните фактури титуляр на партидата в системата
на дружеството е К. Н. К. ЕГН **********, поради което между страните
съществува облигационно правоотношение за продажбата на електроенергия.
За да бъде доставяна електроенергия до обекта на потребителя, същият е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД и съгласно член 29 от Правилата за търговия с електрическа
енергия /ПТЕЕ/ клиентите, присъединени към електроразпределителната
мрежа, заплащат освен цена за потребена електроенергия и цена за мрежови
услуги, измежду които и достъп и пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Поради това ищецът е фактурирал за
периода на потребление освен количеството потребена електроенергия в
обекта, така и суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа
при резервирана мощност. Излага, че съгласно § 1, точка 33а от ПЗР към ЗЕ
"небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Процесният обект на потребление е заведен в базата данни на дружеството
като стопански, поради което и след като обектът се ползва за небитови
нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на ЗЕ. Твърди, че
за посочения период ищцовото дружество доставя електрическа енергия в
качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото
правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на
ПЗР на ЗИД на ЗЕ /“Държавен вестник“ брой 57 от 2020 г., в сила от
26.06.2020 г./. Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на член 94а от
ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител са отпаднали всички небитови
клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени,
поради което е невъзможно оставането на процесния стопански обект на
регулирания пазар, като той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител
по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за
доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.
Съгласно член 95а на ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява
снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да
бъдат клиенти на крайния снабдител по член 94а, алинея 1 от ЗЕ до избора на
друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи
от крайния клиент причини. Излага, че съгласно § 15, алинея 5 от ЗЕ, считано
от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България
следвало да преминат на свободния пазар на електроенергия, избирайки
доставчик. Смяната на доставчика се извършвала при условията на член 95 от
ЗЕ, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с
допълнителни задължения за него. В последното изречение на алинея 5
изрично е регламентирано правното положение, че клиентите, които не са
избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно
3
на доставчик от последна инстанция /ДПИ/. Така основанията за дължимост
на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни
клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е
нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти. Излага още, че
съгласно член 29, алинея 1 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с правилата по член 83, алинея 1, точка 6 от ЗЕ и договорите по
член 11, точки 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. След 01.08.2021 г.
поради възприет нов метод на ценообразуване /индивидуалното изчисляване
на цената на електрическата енергия за всеки обект/, е преустановено
обявяването на цена за всеки съответен месец на интернет страницата.
Считано от 01.08.2021 г. влиза сила Методика за определяне на цените на
електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, с която е
въведен различен начин за ценообразуване.
Ответникът в депозирания отговор в срока по член 131 от ГПК оспорва
иска като недопустим и неоснователен, като твърди, че не е надлежна страна
по спора. Отделно излага, че искът е неоснователен, тъй като на 19.12.2012 г.
е прехвърлил чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
30, том 6, рег.№ 10534, дело № 932 от 2012 г. на нотариус Жана Тикова,
собствеността на процесните недвижими имоти с идентификатори №№ ***,
по КККР на град Б., област Варна, одобрени със заповед № РД - 18 - 47 от
18.08 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК на „***“ ООД.
Предявен е иск с правно основание член 422 от ГПК от „***” АД срещу
К. Н. К. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на следните суми: 564,65 лева,
представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по фактури,
издадени за периода от 13.06.2022 г. до 12.08.2022 г.; 11,65 лева - мораторна
лихва на всяка една от претендираните фактури за периода от падежа на
същата до 08.09.2022 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в Районен съд - Варна до окончателното
погасяване на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 от ГПК № 6223 от 26.09.2022 г. по ч.гр.д.№
12729/2022 г. по описа на ВРС.
Законът за енергетиката /ЗЕ/ регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия /без значение дали е за битови или
небитови нужди/ като произтичащо от договор, при държавно регулирани
цени от КЕВР и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител, а купувач – крайният клиент.
Легалната дефиниция на понятието "краен клиент" е в § 1, точка 27г от ДР на
ЗЕ и това е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване. ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената с качеството
4
на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, но допуска при това правоотношение клиент
на доставената електроенергия да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика, респективно с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот.
Основният довод, който е навел ответника е, че през 2012 г. е продал
имота на потребление и не е негов собственик към процесния период, за
който са издадени фактурите - от 13.06.2022 г. до 12.08.2022 г.
За доказване на това твърдение е представил следните нотариални
актове: НА за покупко-продажба на недвижими имот № 30, том 6, рег.№
10534, дело № 932 от 19.12.2012 г., по силата на който К. Н. К. продава на
„***“ ООД ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, находящи се в град
Б., местност „Л.“; НА № 29, том І, рег.№ 1055, дело № 27 от 09.06.2021 г. К.
Н. К., с който е продал на Р.А.Х. и Д. Г.Х. следните свои недвижими имоти:
ПИ № ***, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор № ***.3, находящи се на адрес в град Б. - ***; НА за
продажба на недвижим имот № 181, том V, рег.№ 12090, дело № 960 от
26.10.2021 г., с който К. Н. К., К.А.П. и М.Б.П. са продали на Д.Б. ПИ с
идентификатор № ***, находящ се в град Б. - местност „Л.“, ведно с
находящата се в имота и в ПИ с идентификатор *** еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор ***.1, с адрес на ***.
От така представените НА е видно, че ответникът се е разпоредил с
няколко поземлени имота в местност „Л.“ и със сгради, които обаче не
попадат под описанието „почивна база“, а са жилищни сгради. Като извод се
налага, че не е установена идентичността на продадените имоти с обекта на
потребление, за който са съставени посочените фактури.
Съъщо така следва да се отбележи, че съгласно член 17, точка 3 от
ОУДПЕЕ на "***" АД/ потребителят има задължението да съобщава в 30-
дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по член 12, алинея 1
от ОУ, както и за промени свързани със собствеността. Последица от
неизпълнението на това задължение е, че отговорността за заплащане на
консумираната електроенергия остава да тежи върху собственика на имота,
което обуславя интереса на собственика на имота своевременно да уведоми
доставчика на енергийна услуга за всяка промяна. Действително, така би
могло да се стигне до погасяване на чуждо парично задължение, което да
5
бъде основание за претендиране на обезщетение за неоснователно
обогатяване между собственика на имота и наемателя, но това
правоотношение е извън предмета на договорната отговорност по настоящия
спор.
С § 15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /“Държавен
вестник“ брой 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./ е приет ред, по който да
бъде извършено преминаването на стопанските абонати към доставчик на
електрическа енергия по свободно договорени цени, като е предвидено, че в
30-дневен срок от влизането в сила на разпоредбата крайните снабдители
изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване
снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
в съответната лицензионна територия. В случай че до 30 септември 2020 г.
включително клиентът не е сключил договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия
сеизвършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на
лицензия по член 39, алинея 1, точка 5 от ЗЕ, като доставчикът сключва типов
договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са
сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е
със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия
договор доставчикът по алинея 2 осигурява доставката на електрическа
енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими
суми във връзка с доставката. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са
избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на
член 95а от ЗЕ.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа за процесния
период е определена с точка 3.3 от решение № С-29 от 01.07.2020 г. на
ДЕКВР, с което е променен дотогавашният начин на ценообразуване като
вместо да се заплаща цена на достъп спрямо потребеното количество
електроенергия е възприет нов подход да се заплаща електроенергия по цена
на ден с оглед отпусната мощност по определени от ДЕКВР цени. Приетата
цена за процесния период съгласно цитираното решение е в размер на 0,02053
лв./kW/ден, каквато именно е и посочената цена във фактурите.
В случая ищецът основана исковата си претенция на твърдението, че
6
ответникът е небитов абонат на ищцовото дружество и като такъв дължи цена
на достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 62
кВт съгласно решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на ДКЕВР и на основание член
30, алинея 1, точка 13 от ЗЕ.
Няма спор в случая, че с оглед самото предназначение на обекта
„почивна база“ се касае за стопански обект.
По делото се претендират суми по фактури за периода от 13.06.2022 г. До
12.08.2022 г. Първата фактура обхваща период от една година преди
издаването й - от месец юли 2021 г. до месец май 2022 г. От представения
констативен протокол № 6107821 от 18.05.2021 г. е видно обаче, че СТИ в
обекта на потребление е демонтиран на тази дата. От констативен протокол
№ 6202197 от 16.05.2022 г. се установява, че на посоченета дата е монтиран
нов електромер и е възстановено захранването на обекта. Тоест, доставката на
електрическа енергия в обекта на потребление е била невъзможна от
18.05.2021 г. до 16.05.2022 г., поради което през този период в обекта на
потребление не е можело да се ползва предоставената на потребителя
мощност, респективно да се консумира електрическа енергия.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
решението на Районен съд – Варна следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора – неоснователност и на двете въззивни жалби -,
то не следва да бъдат присъждани разноски за въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3679 от 14.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 16206 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8