гр. Сливен, 02. 02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Детелина
Бозукова
При участието на секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия Бозукова административно
дело № 391 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от Д.К.К.
*** против Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № П-02002019212343-135-001
от 14.05.2020 г., издаден от Г. и. по п. при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, с
който по отношение на Д.К.К. са установени задължения за данък върху доходите
от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014 г. - 31.12.2017г.
в общ размер на 400,02 лева, от които: главница– 295,28 лева и лихва - 104,74
лева, изчислена до 14.05.2020г.
В жалбата си оспорващият твърди, че
оспореният акт противоречи на процесуалния и материалния закон и моли да бъде
отменен. Излага съображения, че не са налице основания за прилагане на нормата
на чл.107 ал.3 от ДОПК. Счита, че въпреки че е установено, че е ползвал данъчно
облекчение по чл.19 ал.2 от ЗДДФЛ като застраховано лице по застраховка
„Живот“, реално не е получил средствата, представляващи данъчно облекчение.
Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалвания акт и потвърждаващото
го решение на Директора на ТД на НАП Бургас.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административният орган – Директорът на
ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от упълномощен п. п.- ст. юриск. Д., който оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на
оспорения АУЗ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди
и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по
делото доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.05.2020 г. от длъжностно лице – Г.
и. по п. при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, на основание чл. 106 ал.1 от ДОПК и въз основа на РИП №П-02002019212343-0РП-001/17.12.2019г.,
изменена с РИП №П-02002019212343-0РП-002/14.02.2020г., изменена с РИП
№П-02002019212343-0РП-003/16.03.2020г. за изследване изложените факти и
обстоятелства в постъпилия доклад П-29002919001651-0ИС-002/22.11.2019г, е издаден АУЗ № П-02002019212343-135-001 от 14.05.2020 г., с който по
отношение на Д.К.К. *** са установени размери на задълженията за данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 400,02 лева, от които: главница– 295,28 лева
и лихва - 104,74 лева, изчислена до 14.05.2020 г.
Актът е обжалван по административен ред,
съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Бургас с жалба,
подадена на 29.05.2020г. Директорът на ТД на НАП Бургас се произнесъл с Решение
№ 135 от 05.08.2020 г., с което на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, е потвърдил акта. Решението е връчено на оспорващия на 21.09.2020 г.
Жалбата срещу акта, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
изпратена по пощата на 02.10.2020 г.
С акта е установено, че за проверявания период –
01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. са сключени договори за застраховка "Живот"
между "С. В. К. - СиВЗК" и физическите лица от СЖБ, представлявани от
П. Б., в качеството му на П. на с. и наричан у. п. за з. на лица работещи по
трудови или приравнени на тях правоотношения в НКЖИ. Сключените по този начин
договори са Договор за групова застраховка по тарифа „Танго" № 100-1 от
11.10.2007 г., Договор за групова застраховка №20008 от 09.04.2012 година по
тарифа "Кентро", тарифа „Кентро - силвър" и индивидуални
застрахователни полици по тарифа „Електра" и
тарифа „СУР". Органът по приходите установил, че оспорващият Д.К.К. е
заявил желанието си за ползване на данъчно облекчение, полагайки подпис в
предложението за сключване на застраховка "Живот" по тарифа
„СУР" и груповото предложение по чл. 184 ал.2 от КЗ (отм.) за сключване на
застраховка „Живот" тарифа „КЕНТРО-СИЛВЪР" със "С. В. к.
СиВЗК". Съгласно посочените договори, СиВЗК приема да застрахова физически
лица намиращи се в трудови или приравнени на тях правоотношения с НКЖИ, срещу
внасяне ежемесечно на застрахователна премия удържана от застрахованото лице, в
размер на максималния размер на данъчното облекчение за застраховки
"Живот" предвидени в ЗДДФЛ. Откупната стойност на застраховките
възлизала на сума до 90% от стойността на застрахователните премии. В
договорите застрахователя СиВЗК е посочил, че правата на застрахованите лица са
изразени с постоянно предявена претенция за субсидиране на лицата от страна на
СиВЗК. В договорите било отбелязано, че претенцията на лицата ще се
удовлетворява ежемесечно, като заплащането на застрахователната премия и
"субсидирането" ще се извършват чрез системата за масови плащания на
застрахователя. В конкретния случай органът по приходите установил, че премиите
са за сметка на застрахованите, удържани и превеждани от техния работодател по
сметка на застрахователя. На застрахованите лица, вкл. оспорващия К., са
връщани още в същия месец 90 % от застрахователната премия под формата на
субсидия от застрахователя.
По делото е разпитана като свидетел Р.К.
– г. и. по п. в ТД на НАП Бургас ИРМ Сливен и и. на акта, от показанията на
която се установява, че в хода на извършената проверка е установено, че Д.К. е
ползвал данъчно облекчение от 10%, като съответните суми са му връщани
още в месеца на изплащане на застрахователната премия под формата на договор за
заем, с което е ощетен фиска.
Въз основа на установените по делото
факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в
предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ, който е потвърден при обжалването
му по административен ред от Директора на ТД на НАП Бургас, съгласно чл. 155 във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗ е издаден от
компетентен административен орган по смисъла на чл.
107 от ДОПК. Спазена е установената от
закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за
издаването му. Действително и. по п. е отразил като основание за
издаване на горецитираният АУЗ разпоредбата на чл.106, ал.1, от ДОПК, но видно
от самият акт става ясно, че издаден при условията на чл.107, ал.3, изречение
последно от ДОПК, поради което съдът приема, че позоваването на нормата на
чл.106 от ДОПК е в резултат на техническа грешка. Нормата на чл.107, ал.3,
изречение последно от ДОПК предвижда да се издаде служебно АУЗ въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия. В конкретния случай е изчерпан реда по чл.103 от ДОПК и
доколкото оспорващият е отказал да подаде декларация, от органът по приходите е
издаден акт за установяване на задължението по чл. 107, ал.3, изречение
последно от ДОПК. Ето защо съдът намира, че в производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. Издателят на акта е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен АУЗ. Актът е издаден във връзка с извършвана
проверка във връзка със сключена от Д.К. застраховка "Живот" по тарифа „СУР" и
груповото предложение по чл. 184 ал.2 от КЗ (отм.) за сключване на застраховка
„Живот" тарифа „Кентро-Силвър" със "С. В. к. СиВЗК".
К. не оспорва размера на задълженията,
установени с процесния АУЗ, но сочи, че не е получил средствата, представляващи
данъчно облекчение. Именно застрахованите лица обаче ползват
максималния размер на данъчното облекчение по чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ, като това
става чрез работодателя. Съгласно цитираната разпоредба месечната
данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходи от трудови
правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични
вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от
месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца
за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и
премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10
на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2. Съгласно ал.3 данъчното облекчение по ал. 1 и
2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното
дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е
застраховано/осигурено. Целта на данъчното облекчение по чл. 19
от ЗДДФЛ е да насърчи спестовността в дългосрочен план, а в настоящия случай от
органа по приходите е установено, че съответните суми са връщани още в месеца
на изплащане на застрахователната премия. Отпускането на субсидиите на
работниците и служителите във връзка със застрахователните договори между СиВЗК
и работници и служители на НКЖИ в качеството му на работодател, по същество
представлява действие на страните по връщане на сума, близка до дължимата
застрахователна премия, което е извършено само с оглед формалното отчитане
наличието на условия за ползване на данъчните облекчения по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ. Очевидно е, че контрагентите по тези сделки съзнателно са ги сключили
при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, т.е. налице е
фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл.77 от ЗДДФЛ във връзка с чл.
16. ал. 1 от ЗКПО. Отпускането на субсидиите на работниците и служителите във
връзка със застрахователния договор между СиВЗК и Н. К. "Ж. И." в
качеството й на работодател, по същество представлява действие на страните по
връщане на сума, близка до дължимата застрахователна премия, което е извършено
само с оглед формалното отчитане наличието на условия за ползване на данъчните облекчения по чл.
19, ал. 2 от ЗДДФЛ. Застрахователните договори, сключвани от "С. В. К. - СиВЗК"
следва да се третират като сключени с цел отклонение от данъчно облагане. В
тези застрахователни договори, целта е формално да бъдат изпълнени условията за
ползване на облекчение по чл.19, ал.2 от ЗДДФЛ и съответно да бъде намален
размерът на дължимия ДДФЛ. За да се елиминира ефектът на отклонение от
данъчното облагане е необходимо дължимият данък по чл. 42, респективно по чл.
49 от ЗДДФЛ, да се определи без да се прилага данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ , каквото лицата неправомерно са ползвали чрез работодателя НКЖИ на база
описаните застрахователни договори. Следва да се отбележи, че действията на
страните по сключените застрахователни договори и последващото отпускане на
„заеми" /субсидии/ като резултат постигат отклонение от данъчно облагане
на 10 на сто от месечната, респективно от годишната данъчна основа, поради
което на основание чл. 77 от ЗДДФЛ тези договори правилно не са зачетени от органа по приходите за целите на
облагането по този закон.
С оглед на изложеното, установените с
оспорения акт задължения са установени законосъобразно. Задълженията са
установени, както по основание, така и по размер, съобразен с разпоредбата на чл. 42 вр. с чл.49 от ЗДДФЛ. Съобразено със закона е и задължението в частта
за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
По изложените съображения, оспореният
акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от гореизложеното и на чл. 160, ал. 1, пр. последно от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.К. *** против
Акт за установяване на задължение № П-02002019212343-135-001 от 14.05.2020 г.,
издаден от Г. и. по п. при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, с който по отношение
на Д.К.К. са установени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени
на тях правоотношения за периода от 01.01.2014 г. -31.12.2017г. в общ размер на
400,02 лева, от които: главница– 295,28 лева и лихва - 104,74 лева, изчислена
до 14.05.2020г.
ОСЪЖДА Д.К.К. *** с ЕГН: ********** да
заплати на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 160 ал.7 вр. с чл.140 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: