№ 1239
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100108006 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД
от С. Г. Г. срещу Специализирана болница за активно лечение по очни болести
„Зора“ ООД и Медицински център „Зора“ ЕООД за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени в реди – болки и страдания,
свързани с непозволено увреждане, осъществено на 12.07.2018 г. от служители на
ответниците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.07.2018 г. С. Г. Г. бил
приет в СБАЛОБ „Зора“ ООД за оперативно лечение на едното око. Поддържа, че
била проявена небрежност при извършване на първоначалния преглед в МЦ „Зора“
ЕООД, изразяваща се в непотвърдена с достатъчно изследвания и неправилно
поставена диагноза „отлепване на ретината“. Твърди се, че непредприетите преди
операцията по-щадящи методи и други варианти за лечение, направената
неуспешна операция, както и неправилното лечение в следоперативния период
(непредприемане на действия по лечение на получения вследствие на операцията
кръвоизлив в окото и неговото прикриване) довели до до трайно и необратимо
1
намаляване на зрението на дясното око при ищеца от 0,5 - установено при
приемането и преди операцията, до 0,02 след нея. Сочи се, че при направените
изследвания и съставените медицинските документи /история на заболяването,
оперативен протокол/ били налице пропуски, включително и че операцията била
осъществена от д-р И., която била без специалност по очни болести и без преминат
специализиран курс за извършване на такава операция на ретината. Навеждат се
твърдения за получени сърдечна аритмия и сърдечна недостатъчност вследствие
на преживения стрес.
Според ищеца гореизложеното обосновава извод за допуснати грешки в
провеждания диагностично - лечебен процес, както и неправилното лечение в
следоперативния период, като всичко това довело до трайно намаляване на
зрението на дясното око и трайно намалена работоспособност съгласно Експертно
решение от 25.09.2019 г. на ТЕЛК. Твърди се, че в резултат от така допуснатите
лекарски грешки и последвалото влошаване на зрението ищецът търпи силни
физически и емоционални болки и страдания, подробно описани в исковата молба.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с
който я оспорват. Признават, че в периода от 12.07.2018 г. до 14.07.2018 г. ищецът е
постъпил на лечение в ответната болница, но възразяват срещу всички твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, с които се обосновават допуснати
пропуски в диагностицирането и лечението на пациента в оперативния и
следоперативния период, довели до намаляване на зрението на дясното му око. По
подробно изложени в отговора съображения считат, че са спазени всички
утвърдени медицински стандарти и практики при лечението на ищеца.
Претендират разноски.
На основание чл. 219 от ГПК като трети лица – помагачи на страната на
ответника СБАЛОБ „Зора“ ООД са конституирани ЗАД „Алианц България“ АД и
ЗК „Уника“ АД. Същите оспорват предявените искове по основание и по размер.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 12.07.2018 г. ищецът С. Г. Г. постъпил в МЦ „Зора“ ЕООД с оплаквания за
внезапно намалено зрение от два дни на дясното око, като при направени
изследвания (зрителна острота, биомикроскопия, офталмолоскопия, параклиника и
изследване ВОН) се установила диагноза „отлепване на ретината с ретинално
разкъсване“, поради което пациентът бил опериран по спешност в СБАЛОБ „Зора“
2
ООД на 13.07.2018 г. и изписан с подобрение на 14.07.2018 г., видно от
представените Епикриза от 14.07.2018 г., История на заболяването (ИЗ) и
Оперативен протокол от 13.07.2018 г. Последният бил подписан от проф. П. и д-р
И. в качеството им на оператори.
При постъпването си в болничното заведение ищецът подписал
представените по делото декларация за информирано съгласие на пациента с очно
заболяване за участие на специализанти в лечението, декларация за
информираност и съгласие на пациента за реда за заплащане на диагностиката и
лечението на неговото заболяването, декларация за информирано съгласие за
провеждане на оперативно лечение при очни заболявания /л. 30-32/ и информирано
съгласие за оперативно лечение по клинична пътека № 135 и информирано
съгласие за конвенционална операция за отлепване на ретината и информирано
съгласие за парс плана витректомия /л. 260-261/, в които пациентът е декларирал,
че е информиран относно причините, целта и очаквания резултат на операцията, за
рисковете и възможните усложнения по време и след нейното приключване, сред
които са посочени и „помътняване на лещата – катаракта“ и „кръвоизливи или
вторична глаукома – най-често при диабетици и очи с тампонада“.
По делото са представени амбулаторни листове след операцията за периода
2018 г. – 2021 г. за преглед при различни лекари офталмолози с оплакване за
виждане на черно петно след операцията, впоследствие избледняло, но трудна
адаптация в пространството при гледане с едно око и усещане за намалено зрение
на оперираното око. Съгласно амбулаторен лист от 17.06.2019 г. на ищеца е
поставена диагноза „дегенерация на макулата и задния полюс д.о.“, а според
Епикриза от 01.07.2019 г. и амбулаторен лист от 02.07.2019 г. ищецът е постъпил в
СОБАЛ „Акад. Пашев“ на 28.06.2019 г. с диагноза „Суспектна глаукома на двете
очи. СъС.ие след отлепване на ретината на дясно около. СъС.ие след пломба и
серклаж на дясно око.“, при което били установени и „груби мътнини/остатъци от
хемофтал?/“ в дясното око. В анамнезата било посочено, че през септември 2018 г.
бил предложен PPV+Peeling на МЛИ на дясно око, която пациентът отказал.
Видно от приложените по делото болнични листове и епикриза от 14.07.2018
г. ищецът е бил неработоспособен в режим на лечение домашно-амбулаторен за
период от 12.07.2018 г. до 28.07.2019 г., а с експертно решение № 2474 от
25.09.2019 г. му била определена 50 % трайно намалена работоспособност поради
заболяване „Отлепване на ретината с ретинално разкъсване на дясно око“.
По сигнал на ищеца била извършена проверка по случая от Изпълнителна
3
агенция „Медицински надзор“. Съгласно Констативен протокол ИАМН-КП-13-
438/15.11.2019 г. при проверката агенцията не констатирала нарушения при
лечението.
Във връзка с твърдените заболявания на сърцето е представен амбулаторен
лист от 12.07.2018 г. с поставена диагноза „хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност“. Ищецът посочил, че има високо артериално налягане в
листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка преди
операцията. Видно от Епикриза, издадена от Клиника по кардиология на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД ищецът е постъпил в лечебното заведение на
18.05.2023 г. и изписан на 23.05.2025 г. с диагноза „Остра сърдечна
недостатъчност. Артериална хипертония“ и определена временна
неработоспособност от 18.05.2023 г. до 22.06.2023 г.
Във връзка с твърденията за осъществяване на операцията от д-р И.,
специализант по това време в болницата, за която се твърди да е била без
придобита специалност по очни болести и без преминат специализиран курс за
извършване на операция на ретина са представени следните документи – Диплома
за завършено висше образование с придобита професионална квалификация и
правоспособност в специалност „магистър-лекар“ от МУ-София, договор за
обучение за придобиване на специалност на място срещу заплащане от 14.04.2014
г. От изпратено писмо от РЗОК – София-град до съда се установява, че д-р Б. И. е
включена в Приложение № 1А към индивидуален договор № 22-242/22.05.2018 г.,
като съгласно представените приложения същата фигурира в списъка на
специализантите, оказващи медицинска помощ по клинични пътеки, сред които
КП № 135 „Оперативно лечение при заболяване на ретината, стъкловидно тяло и
травми, засягащи задния очен сегмент“.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по комплексна
съдебномедицинска експертиза. От офталмологичната част на заключението и
поясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че използваният
при ищеца метод за диагностициране на ретината бил офталмоскопия, която била
основен метод за преглед на ретина, като нямало данни да не се е виждало очното
дъно и зоната с отлепена ретина. Вещото лице посочва, че извършената
оперативна интервенция „пломба със серклаж“ е утвърден метод за лечение на това
заболяване, при която се постигало блокиране на руптурата на ретината с
пломбата, а с пункция се евакуирала субретиналната течност. Съществувала и
друга утвърдена операция „парс плана витректомия“, при която тампонадата на
ретината се постигала със силикон или газ. Посочва се, че е невъзможно да се
4
постигне слягане на ретината с консервативни методи, като използване на лазер,
както и че операцията следва да се извърши в най-кратки срокове след поставянето
на диагнозата, за да не настъпи цялостно отлепяне на ретината и дефинитивна
загуба на окото, което можело да се случи и за един час след откриването на
заболяването. Във връзка с хипертонията е посочено, че в амбулаторен лист от
12.07.2018 г. лекарят е записал, че ищецът страда от артериална хипертония (АХ)
от години, която била лекувана системно с лекарства. Вещото лице пояснява, че
непосредствено след операцията ищецът не виждал заради кръвоизлива. Сочи се,
че операцията крие рискове, с които ищецът е бил запознат, като например
кръвоизливи, усложнения и намаление на зрението. По отношение на съС.ието на
окото след операцията се твърди, че на 16.07.2018 г. зрението на дясното око е било
0.02, долу ППЛЦ, след месец е имало значително подобрение при визус 0.3-0.4, а
на 11.12.2018 г. – 0.08. Описаната епиретинна мембрана в макулата, за която през
септември 2018 г. е предложено PPV+peeling на МЛИ на дясното око, отказано от
ищеца, е най-вероятната причина за намаляване на зрението. При ищеца се
установява понижена амплитуда на В-вълната в зоната на фовеята в двете очи, по-
изразена в дясното око, което се случвало при дегенеративни процеси в макулите,
като етиологията не била напълно изяснена, а дискусионна. Самото отлепване на
ретината, което не може да бъде оставено без хирургическа намеса, допринесло за
ускоряването на тези процеси. Ищецът бил с 2 % зрение на дясното око и 80 % на
лявото око след корекция, като било видно, че през първите седмици и месеци след
операцията зрението се подобрило значително от 2 % на 40 %. Направените при
ищеца изследвания били минимално изискуемите за изпълняването на клиничната
пътека. Вещото лице посочва, че извършената операция била винаги съпроводена с
различни по интензивност болки, при индивидуален праг за всеки, а страданията
при ищеца идвали най-вече от намаленото зрение, което продължавало и към
момента. След оперативната интервенция и разнасянето на кръвоизлива,
епиретинната мембрана, за която е предложен и отказан пилинг, е допринесла за
атрофията на ретината в зоната на макулата, което нямало да се възстанови. По
отношение на възстановителния период се посочва, че същият е строго
индивидуален, това увреждане било най-тежкото за окото, някои пациенти
виждали след първия месец, а други не проглеждали никога. При ищеца атрофията
на ретината на дясното око нямало как да бъде възстановена, а щяла да остане за
цял живот, с липса на централно зрение, но при наличие на периферно виждане,
което да помага за ориентиране в пространството и ежедневието. Възможно е
увреждането да доведе ищеца до депресивни съС.ия. При това положение много от
5
дейностите щели да бъдат затруднени, а други – невъзможни за цял живот.
Съгласно кардиологичната част на заключението по КСМЕ се установява, че
на ищеца била проведена предоперативна кардиологична консулатация, отразена в
амбулаторен лист от 12.07.2018 г. Към момента се установявали следните
заболявания: „Артериална хипертония 2 степен, 2-ри стадий. ИБС. Двуклонова
коронарна болест. САП 2-ри ФК по CCS. РПН. Рецидивиращо персистиращо
предсърдно мъждене. АВ блок 1-ва степен. Хронична сърдечна недостатъчност 2-
ри функционален клас по НИХА. Дислипидемия.“. Сочи се, че ищецът имал
инцидентно повишено артериално налягане предоперативно, за което инцидентно
приемал антихипертензивни медикаменти. Продължавал да има придружаващи
кардиологични заболявания, които били диагностицирани в края на 2020 г. и
същите не са оказали влияние върху получените постоперативни увреждания.
Заболяванията артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и пристъпно-
рецидивиращо предсърдно мъждене не били в пряка причинно-следствена връзка с
получените постоперативни увреждания на зрението. Артериалната хипертония
(АХ) била мултифакторно заболяване и не можело да се посочи само една
причина, която да е в причинно-следствена връзка с възникването му. Стресът бил
един от факторите за възникването на артериалната хипертония. Продължителният
стрес увеличавал нивата на адреналина, норадреналина и кортизола, които от своя
страна повишавали артериалното налягане, сърдечната честота и нивата на
кръвната захар. По този начин при ищеца при наличие на стрес, свързан с
възникналите усложнения, същият се отразявал върху неговото здравословно
съС.ие, предизвиквайки повишаване на артериалното налягане. АХ се сочи, като
един от рисковите фактори за възникване на исхемична болест. Високото
артериално налягане и исхемичната болест на сърцето водели до структурни
промени на сърцето, които били в причинна връзка с възникването на
предсърдното мъждене. Според цитирания по-горе амбулаторен лист в анамнезата
е отбелязано, че ищецът имал лабилна АХ от години, която лекува системно, при
макс. стойности 150/100. Лабилно се тълкувало като инцидентни покачвания на
кръвното налягане и не се провеждало лечение на АХ, поради което се счита, че
ищецът не е имал поС.на АХ и затова не е приемал лекарства за нея. Налягането е
било лабилно до оперативната интервенция, поради което инцидентно са приемани
медикаменти за него. Според представената справка от НЗОК за изписвани
медикаменти, такива за АХ започват да се изписват от януари 2020 г.
От приетото по делото заключение по съдебно-психологичната експертиза,
което съдът кредитира в цялост, като го счита за дадено обективно, компетентно и
6
безпристрастно, се установява, че към настоящия момент ищецът преживявал
безвъзвратна загуба, която протичала в пет фази – фаза на шок и отричане; фаза на
гнева; договаряне; депресия; приемане. Същият все още не бил достигнал до
фазата на приемане, доколкото при него се наблюдавали висока тревожност,
напрегнатост, емоционална неудовлетвореност, безсилие и безизходица. Вещото
лице посочва, че ищецът преди е работил като уролог-хирург, а сега го терзаели
мъчителни чувства на безполезност, доколкото съС.ието му не позволявало
практикуването на професията за напред. Професионалната реализация за ищеца
била същността на живота му и въпросната операция с безвъзвратните й
последици владеела мислите, чувствата и поведението му. Качеството му на живот
било драстично влошено, поради загубата на възможността да работи пълноценно
като хирург-уролог. Към момента на събитията ищецът преживял стресова
реакция, изразяваща се в силни неудоволствени преживявания на гняв, обида,
огорчение, омерзение, силно раздразнение. Психологически това било изразено в
напрегнатост, многократно неволево връщане и преживяване на травмиращото
събитие, трудно заспиване, главоболие, повишена раздразнителност, нарушения на
съня. Преживяванията са изявени във всички сфери на личността – емоционално,
когнитивно и поведенческо ниво.
Във връзка с твърденията за претърпени от ищеца болки и страдания по
делото са разпитани и свидетелите Н.Г. и А.Ч., чиито показания съдът не намира
основание да не цени, отчитайки евентуалната им заинтересованост по реда на чл.
172 от ГПК. От показанията на свидетелката Г. се установява, че два дни след
операцията ищецът й споделил, че почти нищо не вижда с оперираното око, на
което имал кръвоизлив. При всяко посещение в дома й, когато сядал на масата
бутал чаши, отмествал пепелника й, слизайки по стълбите се държал за колоните,
търсил стъпалата. След операцията станал различен човек – отказвал да идва на
събиранията на свидетелката, а самият той престанал да организира такива.
Започнал да се оплаква от главоболие, станал много затворен, а преди три години
сърцето му излязло от ритъм, направил тромб. В момента работел като консултант,
защото не можел вече да практикува професията си на уролог – престанал да
приема пациенти, защото се страхувал да не ги подведе. СъС.ието му пречило,
разстройвало го и го дразнело. Не гледал телевизия, идвал в дома й да види общия
им син, но не правели семейни събирания. Споделя, че по отношение на
шофирането бил колеблив. Твърди, че преди събитието нямал проблеми с
кръвното, а след това се появили, преди 2-3 години, като причината била
психическото напрежение. Ищецът определено не бил същият човек, станал
7
дистанциран, подтиснат и избухлив.
Свидетелят Ч. твърди, че видял ищеца 2-3 дни след операцията и последният
имал кръвоизлив. Оплакал се, че не се чувства добре, виждал раздвоено, ходил
допълнително на лекари и изследвания, а свидетелят го придружавал, защото не
можел да шофира. Преди бил общителен, лъчезарен човек, а след операцията и
трудоустрояването се затворил, станал друг човек, виждали се рядко, защото
странял от хората, а когато се виждали, се оплаквал, че не може да упражнява
професията си. Обичал да ходи на лов и риболов, след операцията престанал да
прави и това.
Като свидетел по делото е разпитана и М.М.Б., работеща в СБАЛОБ „Зора“,
чиито показания съдът не намира основание да не цени, доколкото същите се
подкрепят от останалите по делото доказателства, в частност от заключението по
КСМЕ и приложените медицински документи. Същата твърди, че се запознала с
ищеца на контролен преглед след операцията, като при прегледа установила една
добре направена операция за съС.ието, при което пациентът постъпил в болницата.
Последният се оплакал, че не вижда, което било нормално за този вид операция,
като невиждането било субективно, според усещането на пациента, като било
постигнато най-доброто зрение при тази операция. Отлепването на ретината било
второто по тежест, след тумора на окото заболяване в нейната специалност, като
съществували два основни метода за операция на съС.ието – външна операция,
осъществена при ищеца, и вътрешна, която била много по-тежка, като и в двата
случая не било сигурно как ще завърши. Сочи, че целта на тази операция била
запазването на окото като орган и на периферното зрение. Ищецът дошъл при нея
месец след операцията, за да удължи дадения му след операцията болничен – казал,
че не вижда и иска да му бъде удължен болничния, като идвал за това 14 пъти в
годината, а преглед трудно бил извършан, заради това, че самият той не желаел.
Установила, че има кръвоизлив на оперираните места, което било отразено.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по характера си и
производна за възложителя на работата, доколкото възниква при наличие на
виновно поведение от страна на извършителя. В този смисъл лечебното заведение
носи отговорност при неправомерно поведение на оказалите медицинска помощ
негови служители, извършено виновно, и от което са настъпили вреди за пациент.
8
Ангажирането на отговорността на лечебното заведение е предпоставено от
установяването на съставните елементи на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, а именно на противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
претърпяната вреда, както и вина, за която действа оборимата презумпция по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД. Освен тях следва да бъдат доказани и фактическите предпоставки
по чл. 49 от ЗЗД – лицето, на което е възложена работа, е причинило непозволеното
увреждане при или по повод извършването на работата.
В съдебната практика на ВКС са дадени разяснения по отношение на
понятието противоправност при медицинските деликти / Решение № 130 от
13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 245 от
26.01.2021 г. по гр. д. № 4597/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 255 от
18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др./, според които най-
често противоправността се определя като действие или бездействие, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии за осъществяване на медицинската помощ – чл. 79, ал. 1 ЗЗ, с
утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл. 6,
ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда
на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина, с основния принцип на правото на медицинска помощ –
качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност
и достатъчност на медицинската помощ, неспазване правата на пациентите, като
например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл.
86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на
медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на
българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на
посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия,
като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена
манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение,
несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение
и др.
От разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал. 1 и чл. 92 ЗЗ се извличат
основните задължения на лекаря - да приложи диагностични и лечебни методи,
които са общоприети, отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение,
безопасни и безболезнени са, доколкото това е възможно; да уведоми пациента за
лечението и произтичащите от него рискове, с цел да го подготви за неговото
информирано съгласие, което включва уведомяване за диагнозата и характера на
9
заболяването, за целите и естеството на лечението, за разумните диагностични и
терапевтични алтернативи, очакваните резултати, евентуалните рискове, свързани
с предлаганите на пациента диагностично - лечебни методи, за вероятността за
благоприятно повлияване и риска за здравето при прилагане на други методи,
имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-
лечебния процес. Изпълнението на тези задължения гарантират правата на
пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури,
провеждани по време на лечението му и правото му да получи ясна и достъпна
информация за здравословното си съС.ие и методите за евентуалното му лечение.
Когато пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен метод,
манипулация или операция, след като е получил информацията, посочена в чл. 88,
ал. 1 ЗЗ, рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за
предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този
смисъл пациентът се съгласява с възможните рискове, вътрешно присъщи за
съответната медицинска интервенция, но това не означава предварително съгласие
с лекарската грешка и нейните вредоносни последици, т.е. наличието на дадено в
писмена форма съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря
от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение.
По делото е безспорно, че ответниците имат качеството на лечебни заведения
по смисъла на чл. 2 от ЗЛЗ, както и че същите се явяват възложители на работа по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД.
По делото се установи, че на 12.07.2018 г. ищецът е постъпил по спешност в
лечебното заведение с оплакване за намалено зрение от два дни, като при
осъществен преглед е поставена диагноза „отлепване на ретината с ретинално
разкъсване“, установено посредством посочените в епикризата изследвания. С
оглед съС.ието му е извършена операция на 13.07.2018 г. в болничното заведение,
от служителите на същото – проф. И.П. и д-р Б. И..
Съгласно приетото по делото заключение по КСМЕ се установява, че
диагнозата е била определена чрез офталмоскопия, която е основен метод за
диагностицирането на това заболяване, при спазени всички необходими
изисквания на клиничната пътека. Установява се също така, че предприетата
операция е била подходяща за съС.ието, като утвърден метод за лечението му,
както и спешна, доколкото отлепването на ретината било едно от най-тежките
заболявания на очите, налагащо оперативна намеса в най-кратки срокове, с оглед
предотвратяване на предстоящо отлепване на ретината изцяло. Експертите са
10
посочили в заключението си, че запазването на окото не може да бъде извършено
чрез консервативно лечение.
От писмените доказателства по делото, заключението по КСМЕ и
свидетелските показания се установява, че след операцията в дясното око се е
появил кръвоизлив. Вещото лице посочва обаче, че при тази хирургическа намеса
са възможни усложнения, като например кръвоизливи, намалено зрение и т.н.
Самата операция не може да гарантира, че при извършването й зрението би се
възстановило напълно, тъй като същата цели запазването на окото като орган и на
периферното зрение /показания на свид. Б./. Съгласно представените декларации за
информирано съгласие, подписани от ищеца, същият е бил информиран за
възможните рискове от извършването на операцията, както и от пропускането й,
сред които изрично е посочен и настъпилият при него кръвоизлив в окото. С
подписването на тези декларации ищецът се е съгласил с възможното настъпване
на усложнения и съответно рискът за това е преминал върху него.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗЗдр при хирургични интервенции, обща анестезия,
инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен
риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му,
информацията по чл. 88, а именно тази за диагнозата и характера на заболяването,
описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните
резултати и прогнозата, потенциалните рискове, свързани с предлаганите
диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите
лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно
повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при
отказ от лечение, и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
Медицинската информация се предоставя на пациента своевременно и в подходящ
обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. В настоящия
случай информацията по чл. 88 и информираното съгласие на пациента са
предоставени от лекаря в пълен обем и са съобразени с изискванията на закона,
като е налице и формалното съгласие на пациента, дадено в писмена форма, с
подписването на посочените декларации.
От друга страна, следва да се посочи и това, че при настъпилия кръвоизлив
на ищеца е било предложено лечение с пилинг, което според становището на
вещото лице по КСМЕ е била подходяща форма на лечение, но същият е отказал,
което от своя страна е довело до влошаване на съС.ието.
Ищецът е навел твърдения за извършване на операцията от лекар-
11
специализант д-р И., която не била преминала успешно специализиран курс за
провеждането на операция на ретината. Същото се явява неоснователно, доколкото
се опровергава от приетите по делото писмени доказателства. На първо място,
съгласно чл. 18, ал. 2 и 3 от НРД за МД 2023-2025 ( ДВ., брой 77 от 08.9.2023 г.)
лекари без придобита специалност и специализанти могат да извършват дейности
от БП под ръководство и по разпореждане на лекар с придобита специалност, който
извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и
носи отговорност за това, както и дейности от СИМП по разпореждане в графика и
под ръководство и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва
медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи
отговорност за това. Отделно от това се установява по делото, че д-р И. е включена
в списъка на лекарите-специализанти, оказващи медицинска помощ по КП № 135
„оперативно лечение при заболявания на ретината, стълкновидното тяло и травми,
засягащи задния очен сегмент“. Видно от оперативния протокол операцията е била
извършена не само от лекар-специализант, но и от проф. д-р П., действаща като
ръководител.
С оглед на горното не се установяват каквито и да е действия или
бездействия на служителите на ответниците, които да са в нарушение на
медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика, чието
доказване е в тежест на ищеца. Наличието на противоправно поведение на
изпълнителя на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД е основна предпоставка за
уважаването на иска и за съответното ангажиране на отговорността на
възложителя. Липсата й, установена в настоящия процес, води до отхвърлянето на
исковете като неоснователни, без да се разглеждат останалите елементи от
фактическия състав и без да се обсъждат наведените от ответниците възражения.
Предвид неоснователността на иска по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД
неоснователна се явява и претенцията на ищеца за законна лихва върху главницата,
считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат единствено ответниците
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Разноските са понесени от ответника СБАЛОБ
„Зора“ ООД, поради което на същия следва да се присъдят следните суми: 4 800
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, 700 лева възнаграждения за вещи лица и
6 лева такса копия.
Така мотивиран, съдът
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Г., с ЕГН ********** срещу
СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ
„ЗОРА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Младост“, бул./ул. „*******, и „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗОРА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“,
бул./ул. „*******, иск па чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД - за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно сума в размер на 30 000 лева - обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от неправилно поставена диагноза, извършена
операция и проведено лечение на дясно око, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 12.07.2018 г. до окончателно плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Г. Г., с ЕГН ********** да заплати на СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ „ЗОРА“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост“,
бул./ул. „*******, сумата от 5 506 лв., представляваща сторените в настоящото
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на „ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ““АД, ЕИК ********* и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД, ЕИК 04045186, в качеството им на трети лица – помагачи на страната
на ответника СБАЛОБ „ЗОРА“ ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третите лица помагачи.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13