по
АНД № 163 / 2020 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С Мотивирано
постановление от Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай,
е повдигнато обвинение против обвиняемата Д.Д.С.,
ЕГН **********,***, за това, че на
11.04.2020 година в 23:50 часа в село Брягово, община Първомай, област Пловдив,
предава по телефон – на ЕЕН „112“ до „Районен център - 112“, град Кърджали към
Дирекция „Национална система 112“ при МВР, град София, невярно повикване за
тревога и помощ, а именно – че четири
неизвестни лица от ромски произход са проникнали в дома й в село Брягово, област
Пловдив, и чрез използване на сила са отвлекли дъщеря й К.Д.С., ЕГН **********,
след което са се качили в бронзов на цвят автомобил и са потеглили в неизвестна
посока, като обаждането е осъществено от мобилен телефон с номер: *** и
прието в „Районен център - 112“, град Кърджали – престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по
делото обвиняемата да е осъществила състава на престъплението, предмет на
делото, и фактическата обстановка, подробно описана в постановлението. Намира,
че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същата да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер около минимума на предвиденото в закона, а
алтернативно, ако Съдът счете, че деянието представлява административно
нарушение, а не престъпление – да се наложи съответното по чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 наказание глоба.
За вещественото
доказателство – оптичен носител CD-R EMTEC 700 MB, съдържащ аудиозапис от телефонното обаждане, регистрирано в
„Национална система 112“ от мобилен телефон с номер *** (приложен като л. 21 от
досъдебното производство), – предлага да остане приложено по делото.
Защитникът адвокат С.М.П.
*** изразява пълно съгласие с казаното от представителя на Районната
прокуратура по отношение на вида и размера на наказанието.
Обвиняемата Д.Д.С. се присъединява към защитника
си. В хода на съдебното следствие при изпълнение на процедурата на основание чл.
276, ал. 3 и чл. 277, ал. 1 от НПК признава вината си и се възползва от правото
си да не дава обяснения, освен кратки такива за семейното си положение и
материално състояние, като потвърждава заявеното пред органите на Полицията;
при последна дума отново признава вината си, моли за малка глоба и казва, че друг
път няма да прави така.
Съдът, след запознаване
с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено
следното:
Обвиняемата Д.Д.С. е родена на *** ***, ЕГН **********,
самоопределяща се като калайджийка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана,
без образование (завършен 2. клас, грамотна), работеща обща земеделска работа
на частни начала, с постоянен адрес:***, живуща ***.
Към инкриминираната дата Д.Д.С., мъжът й И.С.К. и
двете й дъщери Н.И.К. и К.Д.С. с детето си В.И.К.
(на 8 месеца) живеят в къща на улица * № * в село ***,
община Първомай, област Пловдив.
Баща на В. е С.М.Г., който не е припознал детето си, живее в село ***,
но двамата с К. поддържат връзка, като от време на време живеят заедно.
През деня на 11.04.2020 година, докато С. е в град Харманли, К. му телефонира
да я вземе вечерта, но без родителите й да разбират за това (Д. и И. са против
връзката им). Г. се съгласява, по-късно вижда две непознати за него лица на
гарата в Харманли, моли ги да го закарат с автомобила си до адреса на К. в село
Брягово и те се съгласяват за сумата от 35 лева. Докато пътуват той й се обажда
и й казва, че идва, а междувременно К. заявява на
майка си и баща си, че иска да отиде при мъжа си.
Щом С. пристига, К. излиза от дома си, но оставя В. на майка си, да се
грижи за него, тъй като е болен, и казва, че ще се върне за детето, когато
оздравее. Навън моли Г. да е по-тих, за да не се притеснят родителите й, но в същото
време те излизат и виждат как дъщеря им се качва в автомобила при другите и
потегля към село Помощник.
Минути по-късно Д.С. телефонира на Г. и го пита той ли е бил в колата, а С.
й отвръща утвърдително и й казва да не се притеснява, защото дъщеря й е с него,
но обвиняемата му заявява, че ще се обади в Полицията, след което телефона на
мъжа взема К., казва на майка си да не го прави, че иска да живее с детето си
при С., да не се бърка в живота им и затваря.
Ядосана от факта, че дъщеря й е с Г., с когото не желае тя да се среща, и
че й е оставила и детето си на нейните грижи, обвиняемата взема телефона на И.К.
с мобилен номер ***, звъни на спешен номер 112 и иска да я свържат с
първомайската полиция, като съобщава, че три пияни момчета са влезли в дома й и
ще изнасилят детето й К. на пътя. Операторът осъществява контакт между
обвиняемата и дежурния полицай от оперативната част в РУ на МВР - Първомай, на
когото Д.С. разказва, че няма и пет минути, когато,
докато са спели, три момчета нахлуват в двора и в дома им, борят се с тях, при
което стената е бутната и керемидите са строшени, изтръгват дъщеря й К. от
ръцете й, с голяма кола тръгват по пътя за Дебър (квартал на град Първомай) и
ще излязат в посока град Хасково, защото са от някакво Харманлийско село.
За извършване на необходимите издирвателни мероприятия по установяване на
въпросния автомобил и отвлеченото лице са сформирани два екипа от служители при
Полицейското управление.
Единият от екипите в състав младши автоконтрольор Р.И.А. и младши
полицейски инспектори П.К.П. и А.А.П. посещават адреса на обвиняемата в село
Брягово. Там установяват самоличността й, а пред тях Д.С. признава, че същата
вечер след 23:00 часа в дома й е пристигнал С.Г., с
когото доскоро К.С. е живяла на семейни начала, двамата са тръгнали за село Помощник,
като са й оставили В.. Обяснява, че това я е подразнило и за това се е обадила
на единен европейски номер 112, след което предоставя телефон за връзка с
дъщеря си и мъжа й. Полицаите се обаждат незабавно и констатират, че К. не е
отвличана от С., жената се чувства добре, тръгнала е доброволно с него и двамата
искат да живеят съвместно в село Помощник.
Чула разговора, Д.С. се ядосва, отказва да дава повече обяснения по
случая и се затваря в дома си.
А., П. и П. докладват за ситуацията на дежурния в оперативната част на РУ
на МВР - Първомай, който се свързва по телефона с Г., представя му се и му
разпорежда да се яви в Управлението в град Първомай за изясняване на случая. С.
категорично отказва. Отказва и К., която също разговаря с дежурния полицай и му
заявява, че нито е била отвличана, нито е държана от някого против волята й.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорна и категорична от приложените по делото писмени доказателства: Справка за
съдимост (л. 16 от делото), Характеристична справка (л. 8 от дознанието), Справки
от АИС на МВР (л. 9 - л. 11, л. 24, л. 25 от
дознанието), Писмо
рег. № 10585р - 1273 / 04.06.2020 година (л. 19 от дознанието), Протокол
за оглед на веществени доказателства (л. 23 от дознанието), от обясненията
на обвиняемата на досъдебното производство (л. 5 от дознанието) и от
дадените в съдебно заседание за материалното й положение и имуществено
състояние, от показанията на свидетелите
(л. 12 - л. 18 от дознанието), както и от веществените доказателства (оптичен носител EMTEC CD-R
700 MB с аудиозапис на телефонното обаждане до ЕЕН 112 и електронен
картон на приетото повикване от номер ***) – всички приобщени по
реда на чл. 277, чл. 282, чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени и по реда на чл.
378, ал. 2 от НПК.
Въз основа на
посочената кредитирана доказателствена съвкупност – логична, обективна и
взаимнодопълваща се, се установява изложената по делото фактическа обстановка, и
не са налице противоречия, свързани с предмета на доказване, които да влияят
върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение за виновно извършеното
от обвиняемата деяние.
Съществуват
разминавания между възприетите от Съда и изложените от Държавното обвинение обстоятелства
относно Районния център 112, в който е регистрирано обаждането (в Русе, а не в
Кърджали), както подробности във връзка с твърдяното от обвиняемата отвличане
на дъщеря й К., но основните факти
по извършеното деяние субсумират признаците на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, и не е налице съществено изменение в обстоятелствената му
част, а срещу тези обвинителни факти е провеждана защита в пълен обем от
обвиняемата още на досъдебното производство.
С оглед на горното Съдът
намира от правна страна, че с деянието си обвиняемата Д.Д.С. осъществява
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 326, ал.
1 от НК, тъй като на 11.04.2020 година около 23:50 часа в село Брягово, община
Първомай, област Пловдив, предава на единен европейски номер 112 невярно
повикване за тревога и помощ – че неизвестни лица са проникнали в дома й в село
Брягово, община Първомай, област Пловдив, и чрез използване на сила са отвлекли
дъщеря й К.Д.С. – като обаждането е осъществено от мобилен телефон с номер ***
и е прието в Районен център 112 - Русе на Дирекция
„Национална система 112“ при Министерството на вътрешните работи.
Отчита
се от настоящия състав, че действията на обвиняемата на инкриминираната дата
осъществяват и квалифициран състав на нарушение по чл. 28, ал. 1 от Закона за
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, чийто текст визира: Забранява се
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от
електронни устройства, с изключение на „eCall“ повикванията, и пускане на
предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като за това нарушение
извършителят се санкционира на основание чл. 38 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112: Който предава
чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание (ал. 1) и Когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани
ресурси на службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до 20
000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, както и обезщетение за
причинените на службите вреди (ал. 2).
Противоправността
на деянието се изразява в противоречието му с предписанията на определена
правна норма и съдържа в себе си определено ниво на обществена опасност,
изразяващо се в степента на увреждане или заплахата с увреждане на
правнозащитени права и интереси, а от степента на обществена опасност зависи
дали деянието представлява административно нарушение, предопределящо и по-малка
репресивност с налагане на предвиденото административно наказание, или покрива
състав на престъпление, за което субектът се санкционира по НК.
Друг
формален критерий за разграничаването на двата вида противоправни деяния е и
дали съответното действие или бездействие е отбелязано в специалната част на НК
- щом е посочено там, е квалифицирано като престъпление.
В
конкретния случай деянието на Д.Д.С. осъществява
състава на престъпление по 326, ал. 1 от НК, за което е предвидена наказателна
отговорност.
От
една страна, е недопустимо за едно и също деяние, с което се нарушава
едновременно наказателна и административна норма, деецът да носи отделно
отговорност и за двете, а наказателната отговорност поглъща административната (Тълкувателно
решение № 51 / 29.12.1978 година на ОСНК на ВС). Този принцип намира
процесуално разрешение в чл. 33 от ЗАНН – не се образува
административнонаказателно производство, когато за деянието е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата (ал. 1) и при констатиране
на признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство
се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор (ал. 2).
От
друга страна, цялата деятелност на обвиняемата сочи по-висока степен на
обществена опасност, определяща противоправните й действия на 11.04.2020 година като престъпление, защото осъщественото от
нея повикване за тревога и помощ е съпроводено с излагане на неверни данни и за
други престъпления, освен отвличане – срещу телесната и половата
неприкосновеност, срещу неприкосновеността на жилището и срещу собствеността.
От
обективна страна
с действията си обвиняемата осъществява обективните признаци от състава на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната
дата на единен европейски номер за спешни повиквания 112 предава невярно и
заблуждаващо съобщение, че дъщеря й е отвлечена.
От
субективна страна
деянието е осъществено при форма на вината пряк
умисъл – обвиняемата съзнава обществено опасния характер на действията си, защото
знае, че казаното от нея не отговаря на действителността, и иска настъпването
на обществено опасните последици, тъй като целенасочено създава лъжливо,
погрешно мнение за инцидент с дъщеря си в дома им.
С оглед на така установената
правна квалификация на извършеното от обвиняемата Д.Д.С. престъпление, Съдът
намира, че същата следва да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба
на основание чл. 78а от НК.
Налице са всички
кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт – за извършеното
деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години и същото е умишлено; обвиняемата
е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг път не се ползвала от
привилегията на Глава осма, раздел ІV
от НК; от престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За
да определи размера на глобата, Съдът отчита съдействието от обвиняемата за
разкриване на обективната истина, липсата на предишни криминалистични
регистрации и нелекото й материално и социално положение – същата е
неквалифицирана и трудно си намира обща работа, грижи се за болното си дете
(по-малката й дъщеря, изискваща специално поддържащо медикаментозно лечение), а
се грижи и за детето на по-голямата си дъщеря (чистото съдебно минало се отчита
във връзка с реда, по който се разглежда делото, а посочените по-горе обстоятелства,
съпровождащи неверният сигнал за помощ и тревога, – като факти, определящи
деянието, предмет на делото, не като административно нарушение, а като
престъпление.
Всички
тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на обвиняемата, я характеризират като лице с невисока, степен на
обществена опасност, а обществената опасност на деянието й е отчетена в
предвиденото по закон наказание за този род престъпления и настоящата инстанция
е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в
минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000
(хиляда) лева.
Това
наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и
на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне
целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Причини
за извършване на деянието
– ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в
страната правов ред.
Вещественото
доказателство – приложеният по досъдебното производство оптичен
носител EMTEC, тип CD-R, с памет 700 mb, 80 min, 52х, с аудиозапис на телефонното обаждане до ЕЕН 112 и електронен
картон на приетото повикване – следва да се остави между кориците на делото.
Воден от горните
съображения, Съдът постанови Решението.
Районен
съдия: (п)
СЗ
