Решение по дело №1434/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.209 от АПК, във вр. с чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. с [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат Й. С. срещу Решение № 630/14.05.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243110200294/2024г. на Районен съд - Варна, петнадесети състав.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл при неправилно ценене на събраните по делото доказателства, при фактическа обстановка, която не е установена по безспорен начин. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Старши полицай при РУ 04 в Областна дирекция на МВР – Варна – Ж. С. Л. с депозирано писмено становище чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г., счита касационната жалба за неоснователна и недоказана и моли съдът да остави в сила решението на Районен съд – Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита решението на районния съд за правилно, съобразено с установените по делото факти и събраните доказателства и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл.211 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение по н.а.х.д. №20243110200294/2024г. по описа на Районен съд – Варна е отхвърлена жалбата на М. Д. с [ЕГН], против Заповед за задържане на лице № 442зз-548 от 29.12.2023г., издадена от Ж. С. Л. – старши полицай в група „Опазване на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че М. И. Д. е бил задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР, за това, че на 29.12.2023г. на паркинга пред Четвърто РУ – ОД на МВР – Варна, при поискване от полицейски служител на документ за самоличност, Д. не е представил такъв за установяване на самоличност. След задържането на Д. от същия били снети сведения, срещу него бил съставен АУАН за нарушение на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, изготвена била докладна записка от отв. Л. за случилото се.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР, спазена е предвидената от закона писмена форма при издаването й. Приел е, че не са били налице основанията по реда на чл.146 от АПК за отмяна на административния акт. Първоинстанционния съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Противно на твърдяното в касационната жалба, при постановяване на обжалваното решение са преценени всички доказателства, като изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение. Правилна е преценката на районния съд, че задържаното лице не е представило документ за самоличност, поискан му от полицейски служител. Следователно, правилно съдът е приел, че са били налице данни, че след отказ на лицето да представи документ за самоличност, то целта на приложената мярка по чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР съответства на описаната фактическа обстановка.

По силата на ЗМВР полицейските органи имат правомощия да задържат лице за срок до 24 часа при невъзможност за установяване на самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70.

Прилагането на оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и предвид изложената фактическа обстановка същата е пропорционална. Прилагането й е оправдано, защото в случая е установено, че касаторът въпреки, че е бил помолен да представи документ за самоличност относно установяване на самоличността му, такъв не е бил представен. Настоящият състав намира, че с оглед изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5, §1, б.b от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, мярката е приложена на предвидено в закона основание, по установения ред и е в съответствие с възможността, предвидена от ЕКПЧ, за законно ограничаване правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение, предписано от закона.

Първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното решение.

По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно постановено, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора и съгласно чл.63д от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, определена на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП, във вр. с чл.144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 630/14.05.2024г. на Районен съд – Варна, петнадесети състав, постановено по н.а.х.д. №20243110200294/2024г.

ОСЪЖДА М. И. Д. с [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.4, ап.7, да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.