ПРОТОКОЛ
№ 401
гр. Карлово, 27.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.ева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
и прокурора П. П. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Анна Г. Г.ева Наказателно дело от общ
характер № 20245320200332 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Откри се съдебно заседание.
За Районна прокуратура П., ТО-Карлово, редовно призовани, явява се
прокурор П. Р..
Подсъдимият Г. Н. Ч., редовно призован, явява се лично и с адв. Г. С..
ОЮЛ ОДМВР П.-редовно призовани, не изпращат представител.
Защитникът адв. Г. И. С. -редовно призован, явява се лично.
По хода на разпоредителното заседание:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание, няма
пречка за това.
Адв. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Г. Н. Ч. -** години, роден на *****г. в гр.С., обл.П., с постоянен адрес -
гр.К., обл.П., ул. „Д.ш.” ***, ***,**,**, ***,**** със **** образование, ******,
***,***-***, ЕГН **********.
Съдът разясни на подсъдимия правото му да участва в обсъждането на
въпросите,предмет на разпоредителното заседание, както и правата му по чл.
1
55 от НПК.
ПОДСЪДИМ: Разбирам правата си.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
ПОДСЪДИМ: Получих препис от обвинителния акт, съобщение за
насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането
на съда преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК.
ЗАЩИТНИК: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМ - Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТНИК- Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а
именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОР – Г-жо Съдия, считам, че делото е подсъдно на съда, не са
2
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, няма допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия.
Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по
диференцираната процедура, освен ако подсъдимия и неговия защитник не
заявят съгласие за това. Няма основание за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването
на съдебни следствени действия по делегация. Няма основания за изменяне на
взетата мярка за процесуална принуда, следва да бъде потвърдена, нямам
искания за събиране на нови доказателства.
адв. С.- Г-жо съдия, делото е подсъдно на РС Карлово, но по мое
скромно мнение в хода на ДП са допуснати съществени процесуални
нарушения от кръга на отстранимите и от категорията на тези, които
ограничават пълноценното право на защита на вече подсъдимия пред вас- Г.
Ч.. Какво имам в предвид. Предназначението на обвинителния акт по
принцип, съгласно правилата на НПК, е да очертае фактическата рамка на
обвинението, в който обвинителен акт прокурорът следва да изложи
обвинителната си теза, като опише конкретно фактите, които счита,
извършени от подсъдимия, осъществяват състава на конкретно престъпление
от НК. В обвинителния акт, послужил като основание за образуване на
настоящото производство, в обстоятелствената част на обвинителния акт ,
стр. 1, 2 и 3-та е направена доста подробна ретроспекция на случилото се на
инкриминираната дата на 27.04.2024 г., тоест там са описани поредица от
събития с участието на Г. Ч.. след това на стр. 5-та от обвинителния акт,
представителят на публичното обвинението е направил своя анализ на
описаната на предходните страници фактология, като е казал следното,
цитирам, това е абзац трети, изречение второ: „От показанията на същите се
установяват и конкретните действия, извършени от обвиняемия –
съпротивлявал се, първо, второ, не е изпълнявал полицейските
разпореждания, трето, лягал е по земята и четвърто, ритал е с крака“. Това
са според прокурора, от обективна страна, тези действия представляват реално
действията, с които подсъдимия Г. Ч. е извършил основното според мен
престъпление по обвинението, това за хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК.
Сега тук се поставя въпроса в какво се изразяват действията – съпротивлявал
се. В обстоятелствената част на обвинителния акт, стр. 1-3 тази дума
„съпротивлявал се“ е използвана два пъти, на стр. 3-та, в началото на
страницата, когато според обвинението, полицейските служители се опитвали
да сложат на Г. Ч. белезници, той се съпротивлявал яростно и на същата
страница, почти най-долу, пак прокурора обяснява, че при поставянето на
белезниците на краката Ч. се е съпротивявал яростно. За нас не става ясно,
какво значи съпротивлявал се яростно, какви са конкретни действия, с които
Г. Ч. е манифестирал своята съпротива. Определението на думата
„съпротивлявал се“, сама по себе си може да съдържа много действия или
3
бездействия, които да представляват тази съпротива и за да ни е ясно на нас в
какво точно ни обвиняват, на нас трябва да ни се подскаже в какво са се
изразявали действията на Г. Ч.. Това е на първо място, на второ място, втората
група действия, които прокурора приема за част от хулиганските такива на Г.
Ч., са неизпълнението на полицейски разпореждания. Кога, как, на какво
основание, какви точно полицейски разпореждания са му давани по смисъла
на ЗМВР, защото там ясно е посочено кога, как и защо полицейските
служители могат да разпореждат на определено лице определени действия, в
обвинителния акт изложение няма. Сега оставям на страна и няма да
коментирам третата група действия или действие, с което, според прокурора е
осъществено хулиганството – лягал е по земята, защото според
обстоятелствената част на обвинителния акт Г. Ч. не е легнал на земята
доброволно, той е бил съборен там, бил е притиснат от полицаите, поради
което няма как това му поведение по своята същност да да представлява
хулиганско действие, но тъй като това ще е част от принципната ми защита по
същество, няма да навлизам в подробности тук, но за мене лягането на земята
като действие, няма как да консумира състав на престъпление по чл. 325, ал.1
от НК. И накрая, последната група действия, с които се счита, че Г. Ч. е
извършил престъпление -хулиганство, е „ритане с крака“ на стр. 5-та. В
обвинителния акт, в останалата част от обстоятелствената част, един,
единствен път се споменава– ритане с крака, само че то, това ритане е част от
обективния състав, според публичното обвинение, на другия текст на
обвинителен акт, в който е обвинен Г. Ч., престъплението по чл. 216, ал.1 от
НК, защото, според прокурора, ритайки с крак, Г. Ч. е счупил прозореца в РУ
Полиция, тоест на мен не ми става ясно това ритане с крак като какво
действие се приема от прокурора, действие хулиганство, или действие,
представляващо част от състава на чл. 216 от НК, или за двете, и на мен не ми
става ясно, защото ритането с крак е анализирано в обвинителен акт в частта, с
която се анализира и се мотивира и аргументира виждането на прокурора за
извършеното от Г. Ч. престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.
Ето защо, аз Ви моля, предвид казаното до тук, да приемете че
обвинителния акт не отговаря по съдържание на изискванията на НПК и на
задължителната съдебна практика на съдилищата, да прекратите съдебното
производство и да върнете делото на РП Карлово с указания да оправи
пропуските, които току що си позволих да визирам, естествено, ако приемете,
че такива пропуски са налице. Предвид искането за връщане на делото за
доразследване, няма да вземам становище по останалите въпроси по чл. 248 от
НПК, т.к. смятаме това за безпредметно.
Благодаря!
ПОДСЪДИМ – Поддържам казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: аз като наблюдаващ прокурор съм изпълнила
задължението си и съм посочила всички факти, които обуславят
съставомерността на деянията и участието на обвиняемия в осъществяването
4
им. Обвинението се отличава с нужната пълнота и яснота, дава възможност на
подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен и в съответствие с
това да изгради защитната си теза. Право на подсъдимия е да узнае всички
факти в обвинението, правната квалификация и инкриминираните
престъпления, доказателствата, на които се основава. В случая обвинителния
акт не страда от пороци, той определя и предмета на доказване от гледна
точка на извършените престъпления, участието на подсъдимия в тях, като по
този начин поставя основа на рамките на процеса и доказване и
осъществяване правото на защита, в този смисъл е постоянната съдебна
практика, съответно обвинителния акт отговаря на Тълкувателно решение №
2/2002 г. на ВКС.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След тайно съвещание, СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на
страните и като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери
следното:
Делото е подсъдно на Карловски районен съд по правилата на местната
и родова подсъдност;
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство;
Съдът намира, че във фазата на досъдебното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което засяга правата, както
на подсъдимия, така и на ОЮЛ. В повдигнатото обвинение по чл.216 ал.1 от
НК и внесения обвинителен акт е посочено, че собственик на вещите, предмет
на престъплението е РУ- Карлово към ОДМВР- П.. Подобно изписване на
ОЮЛ се явява некоректно, тъй като създава неяснота относно правният
субект, явяващ се ОЮЛ, а от тук и объркване, на кого напр. следва да се
възстановят причинените имуществени щети. В конкретния случай и предвид
обстоятелствата в диспозитива на обвинението и тези, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно, че вещите, предмет на
обвинението по чл.216 от НК са част от сградата на РУ- Карлово, което не е
самостоятелно юридическо лице, а такова се явява единствено ОДМВР- П.,
част от структурата на което е и РУ- Карлово. / по аргумент от разпоредбата
на чл.42 ал.3 от ЗМВР/. От друга страна, съгласно чл.39 ал.1 т.7 ППЗМВР
именно Директора на ОДМВР отговаря за предоставените на дирекцията
имоти и вещи - държавна собственост, каквато се явява и сградата на РУ-
Карлово.
Във връзка с направеното възражение относно липсата на яснота чрез
изложените обстоятелства чрез какви действия се явява осъществена
съпротивата на Г. Ч. по отношение на полицейските служители, същото е
основателно. В съдържанието на ОА е използвана думата съпротива, без да са
посочени действията, чрез които подсъдимият е оказал съпротивата. В този
смисъл следва прокурора да уточни тези действия при връщане на делото за
5
доразследване.
От обстоятелствената част на ОА не става ясно и чрез кои действия на
подсъдимия прокурорът приема, че същия не е изпълнил полицейско
разпореждане и кое точно полицейско разпореждане, така че да е осъществил
престъплението по чл.325 от НК, предвид че в ОА е посочено, че спрямо Ч. е
съставен и АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане и осуетяване
на полицейска проверка, а наказателна и административнонаказателна
отговорност не може да се реализират спрямо едно и също лице при едни и
същи обстоятелства, а липсата на изложени обстоятелство което полицейско
разпореждане подсъдимия не е изпълнил и с кои точно действия и/или
бездействия го е направил препятства възможността да се извърши преценка,
дали не е ангажирана наказателна и административнонаказателна отговорност
едновременно. Горепосочените съществени процесуални нарушения се явяват
отстраними чрез връщане на делото на прокурора, поради което и следва
съдебното производство да бъде прекратено, а делото върнато на РП за
изпълнение на посочените по- горе указания.
Мотивиран от горното и на основание чл. 249 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 248
ал. 1 т. 3 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 332/2024 г. по описа
на КрлРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура - П., ТО - Карлово за
отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес по реда на Глава 22 от НПК пред Окръжен съд – П..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 10,00 часа.
мт
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Секретар: _______________________
6