Решение по дело №546/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е на 19.09.2023 г. по жалба на В. М. Ц. и Д. Х. Ц., от [населено място], чрез адв. Ю. Отузбирова, ДАК, срещу Заповед № 1312/ 28.08.23 г. на Кмета на Община [населено място].

С жалбата се настоява, че оспорената Заповед е нищожна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна. Според жалбоподателите Заповедта е издадена в нарушение на процесуалните и материалните норми, при липса на правни доводи за издаването ѝ, а същевременно при неяснота кои норми на закона са нарушени. Жалбоподателите твърдят, че им е разрешено на основание чл. 50 от Закона за устройство на територията ЗУТ) проектиране на пристройка към сгради 1 и 2 за жилищни нужди, до 40 кв. м, на един етаж, като настояват същевременно, че се касае за изграждане на временен строеж и издаденото разрешение за проектиране санира правото им да изградят пристройката. Според жалбоподателите посоченото разрешение за проектиране представлява виза за проектиране, конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план (ЗП) и за изграждането не е налице изискване за съгласие от съсобствениците, като се позовават на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Продължават, че соченото в оспорения акт лице – П. В. С., не притежавало права в процесния имот, респ. не в размерите, отразени в акта за собственост № 29 от 1995 г., като признават в негова полза евентуално 1/6 от имота или 55 [жк], че тъй като пристройката и основната сграда са под един покрив и една обща стена, то премахването на пристройката ще доведе до събарянето на основната сграда. Излагат становище, че издадената Заповед е в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като не била извършена преценка за характера, вида и обема на незаконното строителство, поради което липсвал баланс между обществения интерес, който следва да бъде защитен чрез премахването и техните права чрез цялостно увреждане на единствения им дом, като излагат становище, че премахването на пристройката ще се отрази негативно върху жилищната им сграда до степен на негодност и невъзможност за ползване. Продължават с възраженията, че Заповедта била издадена в нарушение на принципа на истинността по смисъла на чл. 7 от АПК, принципа на служебното начало и липса на изпълненията на административния орган по чл. 35 от АПК. При тези доводи искат обявяването на Заповедта за нищожна, алтернативно отмяната ѝ като незаконосъобразна и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се явяват лично и с адв. Отузбирова, която поддържа жалбата. Представя списък на разноските и претендира такива.

Ответникът, Кмет на Община [населено място], редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от юриск. Д., която оспорва жалбата. С изпращане на административната преписка представя Становище към жалбата (л. 40), в което описва процедурата, извършена преди издаване на Заповедта. Обсъжда възраженията на жалбоподателите и излага своите правни доводи за тяхната неоснователност. Иска да бъде оставен в сила оспореният акт и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателите, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорването е направено от страни с надлежна процесуална легитимация – собственици на имота, в който е изграден процесният обект, с оглед на което имат правен интерес от оспорването.

Обжалва се законосъобразността на индивидуален административен акт, изрично посочен в закона, чл. 214, т. 3, във връзка с чл. 225а, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Заповедта е съобщена на жалбоподателите с писмо с изх. № 94-00-440/ 29.08.2023 г. (л. 23), получено от г-жа Ц. на 30.08.2023 г. (л. 22). Жалбата е подадена на 11.09.2023 г. чрез административния орган, видно от печата върху нея (л. 4), с оглед на което се явява подадена в срок.

Предвид изложеното производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С н.а. № 160 от 11.10.1983 г., дело 1911 на ДРС, П. В. И. дарява, като преотстъпва правото на строеж на сина си В. П. И. върху 100 кв. м в идеални части от дворното място, цялото от 362 кв. м, находящо се в [населено място], [улица], парцел II, кв. 39, пл. № 484 по плана на [населено място] (л. 18).

С н.а. № 29, том IX, дело № 7991/ 1995 г. на нотариус при ДРС С. П. И. продава на П. В. С. собствения си недвижим имот в [населено място], [улица], а именно: Държавно дворно място от 151 кв. м, върху което продавачът има признато право на строеж, съставляващо идеална част от имот с пл. № 6504, целият с площ от 321 кв. м в кв. 25 по плана на [населено място], ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда с площ от 30 кв. м (л. 12).

С н.а. за покупко – продажба № 148, том IV, рег. № 6347, дело № 537 от 25.11.2021 г. на помощник – нотариус по заместване при нотариус, вписан под № 653 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Районен съд – Добрич, В. П. И., действащ лично за себе си и в качеството му на пълномощник на Й. Г. И., на П. В. И. и на Е. В. С., К. П. И., Р. П. И., М. И. С. и Р. И. К. продават на Д. Х. Ц. съсобствените си недвижими имоти, находящи се в [населено място], а именно: Сграда с административен адрес в [населено място], [улица], [идентификатор] по КККР на [населено място], със застроена площ от 50 кв. м, 1 етаж, с предназначение за жилищна сграда-еднофамилна, и сграда на същата улица № 27а, с [идентификатор], със застроена площ от 18 кв. м, 1 етаж, жилищна сграда-еднофамилна, ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], засягащо поземления имот с площ от 330 [жк], а съгласно удостоверение за признаване право на строеж с площ от 362 кв. м, номер по предходен план 484, кв. 39 (л. 8 – 11).

Според препис – извлечение от акт за сключен граждански брак на 02.03.1985 г. е сключен брак между жалбоподателите (л. 27).

Видно от Удостоверение № 182 от 11.01.1961 г. за признаване право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрение в мястото (л. 13) П. В. И. е признат за собственик на следните постройки и подобрения, направени в държавно дворно място парцел II, кв. 39, пл. № 484 по плана на [населено място] с общо застроена площ от 42 кв. м, като в т. 1 от Удостоверението е записано: Жилищна сграда на един етаж със застроена площ 42 кв. м. На същото лице е признато и правото на строеж и ползването върху това държавно дворно място съгласно параграфи 38 – 41 от Правилника за държавните имоти. Отразено е, че цялото дворно място – застроено и незастроено, е с площ от 362 кв. м.

Като доказателство по делото е прието Удостоверение за наследници на П. В. И. от 13.04.2020 г. (л. 14 – 16), от което се установява, че С. П. И. е син на П. В. И., който още през 1995 г. е продал своята наследствена част на П. В. С. от процесното място, ведно със сграда от 30 кв. м.

На 28.02.2023 г. е изготвен Констативен протокол, Акт № 53, том I, рег. № 1614, от Нотариус № 160 на Нотариалната камара, с който е удостоверено, че П. В. С., с постоянен адрес в [населено място], [улица], заявява, че не е съгласен с искането на Д. Ц. за изграждане на сграда и ремонт на сградите, по начина по който е посочено в нотариална покана до него, като е отбелязано, че ремонтът и строежът вече са започнали, с което той не е съгласен (л. 35).

Видно от Скица № С-135/ 24.02.2022 г. (л. 19), на основание чл. 50 от ЗУТ на жалбоподателите е разрешено проектиране на пристройка към сгради 1 и 2 за жилищни нужди до 40 кв. м на един етаж със задължение да представят нотариално заверено съгласие от съсобствениците, архитектурен и конструктивен проект.

На 25.10.2022 г. до В. М. е изпратено Предписание № 26, в което му е указано, че следва да бъдат преустановени СМР в имота до представяне на строителни книжа (л. 39).

На 18.05.2023 г. от Д. Х. Ц. е подадена жалба до Община [населено място] (л. 32) с твърдение за незаконно строителство на жилищна сграда, гараж и селскостопански постройки в имота на адрес [улица]. Като адрес за кореспонденция, на който са получавани всички съобщения по административната преписка, от г-жа Ц. е посочен този на апартамента им на [улица]в [населено място].

На 30.05.2023 г. във връзка с предходен сигнал от 26.09.2022 г. от служители на Община [населено място] е извършена проверка на поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КК на [населено място]. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 4/ 30.05.2023 г. (л. 29), в който е отразено, че собственици в ПИ съгласно н.а. от 2021 г. и съответно н.а. от 1995 г. са Д. Х. Ц. и П. В. С.. Установено е, че в имота е изграден без необходимите строителни книжа следния строеж: Едноетажна пристройка към съществуваща сграда с [идентификатор] по КК на [населено място] – ЗП от 65.34 кв. м, разположен в [ПИ] по КК на [населено място] с административен адрес: [улица], [населено място]. Отразено е, че строежът е собственост на Д. Х. Ц. и за проверката е осигурен достъп, като огледът е извършен в присъствието на Д. Х. Ц. и съпруга ѝ – В. М. Ц.. В КА е посочено, че като книжа не са представени строителни такива, а само съответният, цитиран вече нотариален акт от 2021 г. По изпълнението на строежа са описани извършените проверки, издадените предписания и възражението на В. Ц., че е предоставил конструктивно становище, заверено със син печат и продължава работа чл. 148, ал. 6 от ЗУТ. В КА е посочено, че в КК съществуващите сгради в [УПИ] съществуващите сгради с идентификатори 72624.606.290.1 и 72624.606.290.2, с функционално предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, са реализирани с отстъпено право на строеж, а за сграда с [идентификатор] с функционално предназначение за „друг вид производствена, складова дейност“ не е наличен документ за собственост. Описано е, че при извършената на 30.05.2023 г. е установено, че съществуващите сгради с [идентификатор] и 72624.606.290.5 (допусната е техническа грешка и вместо 290 е изписано 209) по КК на [населено място] са съборени и е изградена пристройка към съществуваща сграда с [идентификатор] по КК на [населено място], която е съгласно Приложение 1 към КА с приблизителна площ от 65.34 кв. м, с функционално предназначение за жилище. Изградена е от стоманобетонова конструкция и газобетонни блокчета, покривът на съществуващата сграда е премахнат и е започнато изграждането на нов общ покрив.

Според КА строежът е изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж в нарушение по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е, че строежът не е търпим по смисъла на ЗУТ спрямо условията на § 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ предвид годината на изграждане – 2023 г. За нарушени са посочени разпоредбите на чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.

КА е връчен на жалбоподателите (л. 25, 26 и 28), като на В. Ц. е връчен на 31.07.2023 г., а на Д. Ц. – на 5.06.2023 г.

Възражения не са постъпили по КА.

В резултат от Кмета на Община [населено място] е издадена Заповед № 1312/ 28.08.2023 г., предмет на настоящото производство с адресати В. М. Ц. и Д. Х. Ц., като е прието, че те са извършители на строежа. Посочено е в Заповедта, че ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] с административен адрес: [улица] е частна общинска собственост, като собственици на сградите са Д. Х. Ц. и В. М. Ц. в СИО, както и П. В. С. и са описани нотариалните актове и акта за брак, легитимиращи ги за собственици. Указано е, че за установените нарушения е съставен КА № 4/ 30.05.2023 г., по който не са постъпили възражения, като е пресъздадена фактическата обстановка от КА. При преценка на фактите административният орган е приел наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Добавил е, че не е налице и необходимото съгласие в нотариална форма от останалите собственици на имота съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. При тези изводи е наредено жалбоподателите да премахнат строежа „Едноетажна пристройка към съществуваща сграда с [идентификатор] по КК на [населено място] със ЗП от 65.34 кв. м в [ПИ] по КК на [населено място], определен е срок за доброволно изпълнение, указано е, че при липса на тока ще бъде подходено към принудително изпълнение, съответно е указан срок на обжалване и пред кой съд.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която сочи в заключението си (л. 72 и сл.), че е направило на 15.01.2024 г. в присъствието на жалбоподателя В. Ц. оглед на мястото, при който е констатирало, че ползването на процесния поземлен имот е разделено между съсобствениците и те имат отделни административни адреси, при което П. С. ползва източната част - [улица], а жалбоподателите - западната част - [улица]. Вещото лице продължава, че сграда 1 и сграда 2, собственост на сем. Цоневи, се намират на № 27а, като изтъква, че е установило грешка в нотариалния акт, където е изписано, че сграда 2 е на адрес № 27. Вещото лице потвърждава, че сгради с идентификатори 72624.606.290.1 и 72624.606.290.5, както и преддверието на сграда 2 са съборени, а на тяхно място е изградена пристройка с две помещения.

Вещото лице е изтеглило от Кадастрално-административната информационна система (КАИС) в сайта на АГКК актуални справки на поземления имот (Приложение 11) и на шестте сгради в него (Приложения 12 и 13), както и справка за координатите на подробните точки на сграда 2 (Приложение 14), след което е изчертало очертанията ѝ. По направените измервания на място е представило разпределението на сграда 2 и на пристройката. Вещото лице е означило двете запазени помещения на сграда 2 с „1“ и „2“, северното помещение - с „3“, а източното - с „4“ (Приложение 15 към СТЕ). За сгради 3, 4 и 6, както и за границите на имота, вещото лице е използвало графичните данни от скиците. На Приложения 17, 18, 19 и 20 към СТЕ то е поместило фотоснимки на имота и на процесния строеж. Снимките на покривите (Приложение 21) са му били предоставени от г-н Цонев, като по тях то е нанесло ориентировъчно застрояването в източната и южната част на [ПИ].

В заключението си вещото лице сочи, че [имот номер] по КККР на [населено място] е поземлен имот с площ от 332 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване - до 10 м. В този имот към момента на огледа вещото лице е установило шест постройки, като е отразило, че първата паянтова жилищна сграда (ПЖ на Приложения 2 и 4), нанесена в кадастралните планове от 1958 и 1973 г, собственост на П. В. П., не съществува.

1.Сграда с [идентификатор], със застроена площ 18 кв. м, не е била нанесена в кадастралния план от 1988 г.

2.Сграда с [идентификатор], със застроена площ 50 кв. м, е била нанесена в кадастралния план от 1988 г.

3.Сграда с [идентификатор], със застроена площ 34 кв. м, не е била нанесена в кадастралния план от 1988 г.

4.Сграда с [идентификатор], със застроена площ 6 кв. м, не е била нанесена в кадастралния план от 1988 г.

5.Сграда с [идентификатор], със застроена площ 6 кв. м, не е била нанесена в кадастралния план от 1988 г.

6.Сграда с [идентификатор], със застроена площ 2 кв. м, не е била нанесена в кадастралния план от 1988 г.

Проучванията на вещото лице установяват, че в разписните листи към кадастралните планове и КРНИ няма записвания за собственост на изградените постройки.

Вещото лице уточнява и потвърждава изложеното в КА, че преди да бъде изградена процесната пристройка са съборени сграда 1 и сграда 5, като допълва, че е съборено и преддверието на сграда 2. Сочи, че са запазени двете стаи на сграда 2 (на Приложение 15 - помещения 1 и 2) Пристройката е изградена към северната стена и към част от източната стена на сграда 2. Към северната стена е пристроено помещение 3, което няма функционална връзка със заварената сграда. Към източната страна е пристроено помещение 4 с входна врата от изток. То има функция на коридор и врати към помещения 1, 2 и 3. Пристройката е в груб строеж, без вътрешни инсталации и предназначението на тези три помещения не са ясни, сочи вещото лице. Застроената ѝ площ е 63.35 кв. м, колкото е установено и от длъжностните лица по КА.

Пристройката е изградена със стоманобетонна носеща конструкция - колони и греди. Ограждащите стени са от бетонни блокчета, а преградната стена между помещения 3 и 4 е от гипсови блокчета. Покривната конструкция е дървена - тавански гредоред и двускатен покрив. Според вещото лице освен функционално с вътрешни врати, пристройката е свързана конструктивно със заварената сграда 2 - чрез общи стени и общ покрив. Добавя, че сграда 2 има стени от кирпич, чиято височина е около 2.15 м. Нейният покрив е разрушен, стените са надзидани с кухи тухлени блокове до височина 2.70 м, над които са изпълнени бетонни пояси. На тях лежи дървеният гредоред, а над него - общият двускатен покрив.

Вещото лице заявява, че ако пристройката (помещения 3 и 4), заедно с покрива, се премахне, заварената сграда 2 остава без покрив. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако покривът бъде премахнат, старата сграда няма да бъде съборена, а ще остане без покрив. Добавя, че в старата част няма колони върху кирпичените зидове, а би трябвало да има и обяснява, че когато се прави преустройство на такава сграда, би трябвало да се изгради скелет, да се поставят колони и те да се вържат с греди, не просто с пояс, който да лежи върху старите кирпичени стени, както е направено в случая. Вещото лице продължава, че кирпичът не носи натоварен отгоре с тухлен надзид и с бетон, поради което строежът не е осигурен конструктивно. На въпроса на процесуалния представител на жалбоподателите дали ще пострада основната сграда, вещото лице отговаря, че това е конструктивен въпрос и следва да се прецени в процеса на премахване. Според вещото лице не е трябвало да се събаря сграда 1, а само пред старата къща да се изгради преддверието, както е защриховано във визата. На зададените въпроси отново от процесуалния представител на жалбоподателите вещото лице посочва, че няма в случая конструктивен проект, за да може да се направи преценка къде какво е поставено, но заявява, че старата сграда при премахване на незаконната част, няма да бъде съборена, а ще остане без покрив, който следва да бъде изграден само върху старата част, ако не може да бъде срязан.

След проверка вещото лице също потвърждава, че в Община Добрич няма никакви документи, удостоверяващи изграждането на пристройката, изискуеми по смисъла на ЗУТ. Определя категорията на процесната пристройка като пета съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ - жилищни и смесени сгради с ниско застрояване.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, приобщено е към доказателствения материал по делото като безпристрастно, задълбочено и компетентно дадено.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях.

По делото се установи, че в случая е налице строеж от пета категория съгласно класификацията в чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г” от ЗУТ (заключението не е оспорено от жалбоподателите относно изводите и констатациите в него), което и съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ обосновава компетентността на кмета на общината за издаване на оспорения акт - материална и териториална, представляващ индивидуален административен акт по определението в чл. 214, т. 3 от ЗУТ. В този смисъл Заповедта е издадена от компетентен орган и възражението на жалбоподателите, че същата е нищожна, е неоснователно.

Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, въз основа на изискуем по закон документ, с който се поставя началото на административната процедура, Констативен акт № 4 от 30.05.23 г.

За адресати на разпореденото с нея действие са посочени извършителите, които в случая се явяват и лица от кръга на визираните в чл. 225, ал. 6, т. 5 от ЗУТ – възложители и собственици на строежа.

Заповедта е издадена въз основа на съставен Констативен акт, който е надлежно съобщен, при спазване на процедурата по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и е дадена възможност за подаване на възражение срещу него, като такова не е постъпило.

Оспорваната заповед съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта.

При издаването на оспорената в настоящото производство заповед административният орган се е позовал на цитираната по-горе разпоредба на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда премахване на строежи, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Безспорно е по делото, че процесният строеж е бил изпълнен без необходимите строителни книжа. Това се потвърди и от заключението на вещото лице, неоспорено от жалбоподателите.

За преценката дали процесният строеж е незаконен и подлежи ли на премахване от съществено значение е установяването именно на тези необорени факти.

В мотивите на Заповедта е изложено съображение и че за конкретния строеж не е налице съгласие от съсобствениците в имота, което се потвърждава от приложения по делото протокол за несъгласие по отправената до съсобственика нотариална покана за изискване на съгласие, което сочи на визираното в Заповедта нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.

Няма спор, че строителството е започнало и се извършва след 2022 г., макар в КА е записано 2023 г., но независимо дали е едната или другата година, то строежът няма как да бъде приет за търпим, тъй като с оглед периода на строителство към него са неотносими хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

В процесния случай не е необходима преценка за друго отклонение от установените правила и нормативи, тъй като законодателят е въздигнал липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в самостоятелна хипотеза за определяне незаконност на строеж.

Проектирането на пристройката е разрешено с виза по реда на чл. 50, т. 1, б. „а“, предл. първо от ЗУТ, видно от текстовата част на визата - едноетажна пристройка към законно изградена сграда със застроена площ до 40 кв. м. Изискано е с визата изрично да има архитектурен и конструктивен проект, което не е изпълнено, а изградената без строителни книжа пристройка, видно от КА и потвърждаващото го заключение на вещото лице, е изградена в площ по – голяма от разрешената за проектиране – 65.34 кв. м. Съгласно чл. 51 от ЗУТ временните строежи по чл. 50 от ЗУТ се разрешават само еднократно в един поземлен имот въз основа на виза за проектиране с указан начин на застрояване, издадена от главния архитект на общината, и строителни книжа, издадени по общия ред, като при съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат да се разрешават на всеки от съсобствениците при спазване на изискванията на чл. 183. В случая тези условия не са изпълнени от жалбоподателите.

Безспорно целта на ЗУТ, предвид приета нарочна глава в нормативния акт, Глава 21, озаглавена „Недопускане и отстраняване на незаконно строителство“, е да не се допуска съществуването на строежи, извършени в нарушение на законовите изисквания, в т. ч. инвестиционното проектиране и строителство. Точно в изпълнение на тази цел са извършените от административния орган действия, поради което актът е издаден и в съответствие с целта на закона.

От заключението на вещото лице и изложеното от него в съдебно заседание, се установява, че премахването на изграденото в нарушение на закона няма да доведе до събаряне на старата сграда, а при добро конструктивно и техническо решение, ще може да бъде запазен и покривът на същата. В този смисъл възражението, че изпълнението на заповедта ще се отрази негативно върху правата на жалбоподателите и ще доведе до премахване на жилището им, е неоснователно. Засягането на старата сграда (евентуално премахване на премахване на покрива ѝ) същевременно ще е резултат от действията по изпълнение на процесната заповед и е въпрос, касаещ изпълнението на влезлия в сила административен акт, а не въпрос по съществото на спора относно законосъобразността на този акт (в този смисъл Решение № 4149 от 19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 854/2023 г., II о.). В допълнение следва да се има предвид и изявлението на вещото лице, че в конструктивно отношение пристройката не е осигурена, т.е. се явява и опасна за жалбоподателите. Освен това, служебна справка сочи, че постоянният адрес на жалбоподателите е жилище на ул. Силистра в [населено място], т.е. апартаментът, посочен в жалбата на г-жа Ц. от самата нея и на който са получавани съобщенията в административното производство, поради което възражението им, че се касае за единствено тяхно жилище (в което очевидно не живеят от 2022 г. поне, тъй като снимките и заключението сочат на груб строеж с помещения с неясно предназначение, а първият сигнал за незаконно строителство е от 26.09.2022 г.), е неоснователно. В този смисъл, като се имат предвид събраните в съвкупност доказателства, се налага изводът, че не е налице и претендираното от тях нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установиха основания за незаконосъобразност на оспорената Заповед, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и с оглед своевременно стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на последния, на основание чл. 143, ал. 3 следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В. М. Ц. и Д. Х. Ц., от [населено място], срещу Заповед № 1312/ 28.08.23 г. на Кмета на Община [населено място].

ОСЪЖДА В. М. Ц., [ЕГН] и Д. Х. Ц., [ЕГН], от [населено място], да заплатят на Община [населено място] солидарно сумата от 100.00 лв. (сто лева) разноски за първата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез А. съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.