Решение по дело №2379/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ( ЗОДОВ) във връзка с чл.203 от АПК.

Образувано е по предявен иск по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от И.С.К., ЕГН ********** подаден чрез адв. В. *** за присъждане на обезщетение в размер на 5000,00 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на принудителното изпълнение на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-903/14.07.2015 г. издаден от старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-026/18.08.2015 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна в частта, с която са установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил Форд ескорт с рег.№ В 1176 АН за данъчни периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. , отменен с Решение № 12371/17.10.2017 г. постановено по адм. дело № 4619/2017 г. по описа на Върховния административен съд, причинени за периода 14.07.2015 г. до 17.10.2017 г. и изразяващи се в отрицателни емоции и психически изживявания, стрес и безпокойство, влошаване на здравословното му състояние. Претендира и законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че в изпълнение на АУЗД е образувано изпълнително дело, за което е разбрах от наложен запор на банковата му сметка, като е бил в невъзможност да изтегли пари от банкомат. Сочи се, че е оспорил акта по съдебен ред, като с решение на Административен съд-Варна от 07.03.2017 г. е потвърден. По негова жалба решението на Административен съд- Варна е отменено с решение № 12371 на ВАС по адм. дело № 4619/2017 г. Сочи се, че в резултат на действията на Община Варна са блокирани банковите му сметки и оттам се е стигнало до липса на средства за покриване на месечните разходи за храна и комунални услуги. Били начислени такси за съдебния изпълнител. Съществувало е вероятност да бъде спрян на границата заради задълженията, а той е работел в чужбина. Това му е причинило допълнителен стрес. Наложен запор върху автомобил го е поставил в невъзможност да го продаде и е бил лишен от средства, от които е имал нужда. Наложен запор върху негов недвижим имот и извършените действия по опис и оценяване е причинил стрес на цялото му семейство. Преживял е заплахи от данъчните, че името му ще бъде написано в публичен регистър при липса на доброволно плащане. Изпитал е допълнителен стрес при загубата на делото в Административен съд-Варна. Посочените обстоятелства са причинили влошаване на здравословното му състояние, безпокойство, не е можел да спи добре вечер, станал е саможив и се е разклатило доверието му в държавните институции. В съдебно заседание се представлява лично и чрез процесуален представител. Поддържа предявения иск и претендира сторените по делото разноски съгласно представен списък. Представя писмено становище.

Ответникът – Община Варна оспорва иска в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител. Счита, че не се установяват твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между тях и отменения акт. Сочи, че всички действия по изпълнението са извършени по реда на ГПК. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Участващия в производството прокурор при ВОП, дава мотивирано заключение за неоснователност на иска.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

С Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-903/14.07.2015г., издаден от ст. инспектор „Контролно- ревизионни дейности” в дирекция „Местни данъци и такси” при Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-026/18.08.2015г. на директора на дирекция ”МД” при Община Варна са установени дължими от И.С.К. задължения за публични държавни вземания за данък върху превозните средства за лек автомобил с рег.№ В1176АН, лек автомобил с рег.№ В2398КТ, лек автомобил с рег. № В3105РК, лек автомобил с рег.№ В9477СС и лек автомобил с рег.№ В9778СК за данъчни периоди 2010- 2014г. вкл. общо в размер на 1680,81 лв. и са начислени следващите се лихви за забава в размер на 524,38.

И.С.К. е оспорил частично АУЗД потвърден с Решение № МД-РШ-026/18.08.2015г. на директора на дирекция ”Местни данъци“ при Община Варна пред Административен съд-Варна само в частта на установените задължения за данък върху МПС за лек автомобил Форд Ескорт с рег.№В 1176 АН за 2010г. в размер на 76.95 лева и лихви – 39.67 лева, за 2011г. в размер на 76.95 лева и лихви – 30.40 лева, за 2012г. в размер на 76.95 лева и лихви – 22.43 лева, за 2013г. в размер на 76.95 лева и лихви – 14.62 лева и за 2014г. в размер на 72.96 лева и лихви – 6.46 лева.

С решение № 381/07.03.2017 г. постановено по адм. дело № 2843/2016 г. по описа на Административен съд-Варна, съдът е отхвърлил жалбата на ищеца. Решението на първоинстанционния съд е отменено с решение № 12371/17.10.2017 г. постановено по адм. дело № 4619/2017 г. по описа на Върховния административен съд , с което касационната инстанция е отменила Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-903/14.07.2015г., издаден от старши инспектор „Контролно- ревизионни дейности” в дирекция „Местни данъци и такси” при Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-026/18.08.2015г. на директора на дирекция „Местни данъци” при Община Варна в частта, с която за И.С.К. са установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил Форд ескорт с рег. № В 1176 АН за данъчни периоди 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. и са начислени съответните лихви за забава.

До И.С.К. е изпратена показа на доброволно изпълнение на основание чл.182,ал.1 от ДОПК изх.№ ПДП001897/12.11.2015 г. за плащане на задълженията установени с Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-903/14.07.2015г. общо в размер на 2261,79 лв., от които главница в размер на 1680,81 лв. и лихви 580,98 лв. Поради липса на постъпило доброволно плащане, от Община Варна е изпратено писмо вх.№ 12744/21.03.2016 г. до ЧСИ - Д. Здравкова П.-Я. за образуване на изпълнително дело срещу И.С.К. въз основа на АУЗД № МД-АУ-903/14.07.2015 г. По искане на взискателя е образувано изп.дело № ****.

С постановление за присъединяване на публични задължения е присъединен като взискател по изпълнителното производство ТД на НАП-Варна , на основание чл.458 от ГПК за сумата в размер на 2 404,56 лв. До И.С.К. е изпратено съобщение изх.№ 15567/14.04.2016 г. , с което е уведомен за присъединяването като взискател на ТД на НАП и за дължимото към дата 14.04.2016 г. по изпълнително дело № **** задължение в размер на 5 398,84 лв., от които неплатени такси и разноски в размер на 151,00 лв. по т.1,2,4,5,31 от ТТРЗЧСИ и по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 503,45 лв., които следва да плати по посочената в съобщението банкова сметка.

***.04.2016 г. е регистриран в АИС-КАТ наложен от ЧСИ запор върху всички МПС, които са собственост на И.С.К..

С Постановление на ЧСИ от 03.10.2016 г. по изп.д. № **** е наложен запор върху всички сметки, банкови касетки и вземания, които И.С.К. има по договори сключени с Банка ДСК ЕАД. За наложения запор ищецът е уведомен с покана за доброволно изпълнение от ЧСИ изх.№ 39237/03.10.2016 г.

Ищецът е подал молба до ЧСИ да има възможност да разполага с една минимална месечна заплата от банкова му сметка за покриване на ежедневни нужди. Подал е и молба вх.№ 39754/18.10.2016 г. да не се предприемат изпълнителни действия, докато не бъде изяснен размерът на задълженията по изпълнителното дело. Към молбата са приложени възражение до Административен съд-Варна против решение № МД-РШ-026/18.08.2015 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна в частта на начислената сума за автомобил Форд Ескорт с рег. № В1176АН и възражение до ТД на НАП за отписване от данъчно-осигурителната му сметка на погасени по давност задължения.

И.С.К. е подал до ЧСИ молба вх.№ 8001/14.03.2017 г., с която е представил приходни квитанции от 13.12.2016 г., 10.02.2017 г. за платени задължения за данък върху МПС за обща сума от 1262,59 лв.; Разпореждане изх.№ С160003-035-0296657/19.08.2016 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна за частично прекратяване на производството по изп. дело № **********/2002 г. за вземания в общ размер от 547,79 лв. и копие на входящ документ вх.№ 3844/14.03.2017 г. на Административен съд-Варна. Молбата е изпратена от ЧСИ до Община Варна за изразяване на становище със съобщение изх.№ 8597/16.03.2017 г.

Ищецът е подал до ЧСИ молба вх.№ 408/08.01.2018 г., с която е приложил решение № 12371/17.10.2017 г. постановено по адм. дело № 4619/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Молбата е изпратена за становище до Община Варна със съобщение изх.№ 631/09.01.2018 г. от ЧСИ.

С Постановление на ЧСИ от 14.02.2018 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи собственост на И.С.К. до размера на задълженията за 11.04.2018 г. от 11,00 часа. Определена са дължими такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 24,00 лв. по т.5 от ТТРЗЧСИ, във връзка с насроченото принудително изпълнение. Към дата 14.02.2018 г. по изпълнителното дело има неплатени такси и разноски в размер на 196,70 лв. по т.1,2,4,5,9,31 от ТТРЗЧСИ и по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 532,94 лв., които са определени с влезли в сила постановления. До И.К. е изпратена призовка за принудително изпълнение изх.№ 4554/14.02.2018 г.

На 01.03.2018 г. е постъпила молба от кмета на Община Варна с вх.№ 5300, в която е заявил, че от общата сума по АУЗД № МД-АУ-903/14.07.2015 г. следва да се приспаднат начислените задължения за ДПС за лек автомобил Форд Ескорт с рег. № В 1176АН в размер на 494,34 лв. Посочено е , че в останалата си част актът не е обжалван и е влязъл в законна сила. За принудително събиране остава сумата от 1 710,85 лв., както и законово определените лихви върху тази сума до нейното окончателно изплащане, включително и съдебно-деловодните разноски по изпълнителното производство.

Постъпило е удостоверение вх.№ 6966/15.03.2018 г. издадено от орган по приходите при НАП-Варна. Видно от удостоверението общото задължение на И.С.К. към 28.02.2018 г. е в размер на 2075,34 лв. За обезпечаване на задълженията са наложени обезпечителни мерки- запори върху МПС Форд транзит Т“, рег.№ В 9477 СС и Форд ескорт, рег.№ В 9778 СК.

С Постановление на ЧСИ от 28.03.2018 г. е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на ищеца , находящ се в гр.Варна, местност „Ментеше“, кв. „Владислав Варненчик“. Определени са допълнителни такси и разноски по изпълнително дело № ****. Към 28.03.2018 г. по изпълнителното дело има неплатени такси и разноски в размер на 275,70 лв. по т.1,2,4,5,9,31 от ТТРЗЧСИ и в размер на 534,79 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ. Съобщения за наложената възбрана са изпратени до И.К.,***. Възбраната е вписана в Служба по вписванията гр.Варна на 30.03.2018 г.

С Постановление на ЧСИ от 04.04.2018 г. е насрочен опис и оценка на възбранения имот и са определени допълнителни такси и разноски по изпълнителното дело във връзка с насроченото принудително изпълнение. За насрочените действия по изпълнителното производство до И.К. е изпратена призовка за принудително изпълнение изх.№ 8969/04.04.2018 г.

С молба вх.№ 13906/28.05.2018 г. И.К. е сезирал ЧСИ с искане да бъде отменен описа на недвижим имот. Заявил е, че ще внася регулярно всеки месец сумата от 200,00 лв. На 28.06.2018 г. е подал молба за вдигането на запорите, които са наложени върху собствените му МПС, с цел да ги бракува.

Взискателят по изпълнителното дело Община Варна е представила на ЧСИ Акт по чл.106/107 от ДОПК № МД-АУ-4168/30.04.2018 г. за изменение на АУЗД № МД-АУ-903/14.07.2015 г. За посоченото И.К. е уведомен със съобщение изх.№ 18293/10.07.2018 г. В същото е посочено, че задължението по изпълнителното дело към 24.07.2018 г. за публични държавни вземания и такси и разноски по изпълнителното производство възлиза на 4 241,24 лв.

На 15.04.2019 г. от ЧСИ са изпратени съобщения до Банка ДСК ЕАД, Службата по вписванията-Варна и до ОДП-Варна за вдигане на наложените запори върху банковите сметки на жалбоподателя и всички МПС ,и заличаване на наложената възбрана върху собствения му недвижим имот. До ищеца е изпратено съобщение изх.№ 9961/15.04.2019 г., с което е уведомен, че с постановление на ЧСИ е прекратено изпълнителното дело № **** с взискател Община Варна.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Я. Д. и С. И. К..

Първият свидетел е заявил, че се познава с ищеца от основното училище. Известно му е , че е имал наложени запори върху сметките и че е дължал данъци. В този период е отказвал да ходи по общи събирания, по концерти и т.н., което е било обичайно занимание. Станал е по затворен и по-притеснен. Известно му е, че ищецът е водил дела и че данъкът е отменен от съда.

Свидетелката С. И. К. в качеството си на дъщеря на ищеца е заявила, че баща й е имал задължения за данъци за коли. Споделял е , че не е съгласен. Променил е поведението си, като е станал притеснен, нервен и е отказвал да прекарва време със семейството и приятелите си. Имали са притеснения да не им вземат къщата. Спомня си за посещението на човек, който дошъл да описва къщата им.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Искът е процесуално допустим, твърдят се неимуществени вреди от частично отменен АУЗД, издаден от орган, принадлежащ към структурата на ответника. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен РА са причинени вредите. В случая това е Община Варна , която по силата на чл.14 от ЗМСМА е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорност за дейност на приходната администрация, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 17, ал. 6 ДОПК, следва да са налице в условията на кумулативност трите елемента от правопораждащия я фактически състав: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие; 2. имуществени или неимуществени вреди и 3. пряка причинна връзка между тях. Отговорността е безвиновна - съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

С аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения от него иск, а на съда - да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на предявения иск обуславя неговата неоснователност.

Правото на обезщетение възниква за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които се намират в причинна връзка с противоправното поведение, а непосредствени – следващите по време и място неправомерния резултат.

Първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ е налице – АУЗД № МД-АУ-903/14.07.2015 г. е частично отменен с влязло в сила Решение № 12371/17.10.2017 г. постановено по адм. дело № 4619/2017 г. по описа на Върховния административен съд.

Вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличие на вреда. Ищецът твърди, че от частично отменения АУЗД са му причинени неимуществени вреди, които се изразявали в изразяващи се в отрицателни емоции и психически изживявания, стрес и безпокойство, влошаване на здравословното му състояние в резултат на предприетите действия по принудително изпълнение на установените с АУЗД задължения за публични общински вземания.

Спорът по делото е установява ли се третата предпоставка – пряка причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца неимуществени вреди и частично незаконосъобразния административен акт.

Необходимо е вредата да е "пряка и непосредствена последица" от противоправното поведение, което е приложимо по отношение на причинната връзка при всички видове правонарушения /деликт, договорно неизпълнение, административно нарушение, престъпление/. Прекият и непосредствен характер е присъща черта на причинната връзка. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата като факт от действителността трябва да бъде доказана във всеки конкретен казус. Доказването на причинната връзка е в тежест на ищеца.

Ищецът претендира вреди от частично отменен АУЗД , с който са установени задължения за данък върху ПС за пет леки автомобила, като актът е отменен само в частта на начисления данък за един лек автомобил.

Съгласно чл.4,ал.1 от ДОПК установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По силата на чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК, чл. 153, ал. 1 и чл.157,ал.1 от кодекса, АУЗД подлежи на предварително изпълнение независимо дали е обжалван. Към датата на издаването си – Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-903/14.07.2015г. е годно изпълнително основание и ищецът е длъжник за установените с него задължения в тяхната цялост. В разпоредбите на чл.153 и чл.157 от ДОПК са предвидени условията на спиране на изпълнението на ревизионния акт ( относимо и за АУЗД) във фазата на предприето обжалване по административен и по съдебен ред. Спиране на изпълнението се извършва само по искане на жалбоподателя и при установяване на законовите предпоставки за това.

В разглеждания случай ищецът не е депозирал искане за спиране на изпълнението на АУЗД, нито е платил доброволно установените с акта задължения. Възлагането на събирането на публични държавни и общински вземания от частен съдебен изпълнител е допустима хипотеза в условията на чл.163, ал.4 от ДОПК. Предприетите от ЧСИ действия по принудително събиране са извършени в производството по образуваното изпълнително дело № **** на частен съдебен изпълнител с рег.№ 711, район на действие ОС-Варна. Предмет на изпълнение в посоченото изпълнително производство са всички установени задължения с АУЗД, а не само в отменената част. Отделно по същото към изпълнително дело са присъединени и други вземания с взискател ТД на НАП-Варна. Частичната отмяна на акта не е обосновала липса на изпълнителен титул и съответно изпълнителното дело е продължило за събиране на другите установени и неплатени задължения за публични държавни вземания дължими от ищеца. Наложените обезпечителни мерки в изпълнителното производство по запор на банкови сметки, собствени на ищеца МПС и възбрана на негов недвижим имот представляват действия на съдебния изпълнител, които подлежат на самостоятелно оспорване по реда на ГПК.

Във връзка с горното, съдът намира , че ищецът не доказа наличието на третата кумулативно изискуема предпоставка, за да бъде уважен предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените като претърпени от него неимуществени вреди. Претендираните от ищеца неимуществени вреди не могат да бъдат квалифицирани като преки и непосредствени такива по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, а както вече бе посочено, липсата на която й да е от кумулативно изискуемите предпоставки, за да бъде осъществен фактическия състав за уважаване на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има за последица отхвърляне на предявения иск като неоснователен, със законните последици от това.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск срещу Община Варна следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.

При този изход на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното в хода по същество искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на ответника по иска следва да бъде присъдено такова, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лв.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2, от ЗОДОВ , съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от И.С.К., ЕГН ********** подаден чрез адв. В. *** за присъждане на обезщетение в размер на 5000,00 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на принудителното изпълнение на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-903/14.07.2015 г. издаден от старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-026/18.08.2015 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна в частта, с която са установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил Форд ескорт с рег.№ В 1176 АН за данъчни периоди 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. , отменен с Решение № 12371/17.10.2017 г. постановено по адм. дело № 4619/2017 г. по описа на Върховния административен съд, причинени за периода 14.07.2015 г. до 17.10.2017 г. и изразяващи се в отрицателни емоции и психически изживявания, стрес и безпокойство, влошаване на здравословното му състояние, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 ( сто) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: