Протокол по дело №364/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 365
Дата: 10 август 2023 г. (в сила от 10 август 2023 г.)
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20235000600364
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 365
гр. Пловдив, 10.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора М. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20235000600364 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:55 часа се явиха:
Обвиняемият П. К. М. се явява лично и с адв. Д. Т., с пълномощно по
делото.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Б..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Обв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частната жалба на адв. Т. –
защитник на обв. М., срещу определението на Окръжен съд – Пазарджик, с
което спрямо него е взета мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА. Съдебният акт се атакува, като неправилен и незаконосъобразен,
иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
1
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.
Адв. Т.: Поддържам жалбата. Не правя отводи. Бих искала да приемете
представените с частната жалба и да приложа други писмени доказателства,
които нямах възможност да представя пред Окръжен съд Пазарджик, а
именно, че през 2021 и 2022 година е работил във „В. К.“ на кораб по Д. като
мияч на чинии и че се е ползвал от парично обезщетение за безработица.
Поддържам и направеното искане за допускане до свидетел на майката
на обвиняемия, която ще даде показания за това с какво той се е занимавал, с
какви хора се е движел, защото доказателствата, които са събрани са
прекалено оскъдни. Водим свидетелката.
Обвиняемият М.: Не възразявам този състав да гледа делото. Да се
приемат представените от защитника ми днес и с частната жалба
доказателства. Да се допусне до разпит майка ми.
Поддържам жалбата на защитника си.
Прокурорът: Нямам против да се приемат писмените доказателства, но
възразявам да се допуска като свидетел майката на обвиняемия. Знам какво
ще каже, тъй като става дума за отношения майка-син, т.е. възразявам да се
допуска свидетел по дело, което е само по отношение на мярката за
неотклонение на обвиняемия.
Адв. Т. (реплика): Възразявам срещу държавното обвинение, тъй като
смятам, че майката няма да го охарактеризира какви качества притежава като
човек, а ще обясни по какъв начин е извършвал работата, за която е бил
назначен по трудов договор, дали му е бил осъществяван контрол, дали
стриктно са били проверявани от властите, когато са преминавали границата
по време на круизите и ако евентуално има данни, че е извършвал
престъпление, това ще е стигнало до нейното знание, а не за самата му
личност.
Съдът, след съвещание, намира, че представените от защитата на
обвиняемия М. писмени трудови договори и болнични листове, следва да
бъдат приети като писмени доказателства, тъй като са относими към предмета
на делото.
Относно искането за допускане до разпит на майката на обвиняемия
като свидетел, която да установи как се е представял той по време на
2
осъществяване на трудовата му дейност, съдът намира, че същото е
неоснователно, тъй като гласните доказателства, които се иска да бъдат
ангажирани чрез въпросния разпит, биха излезли извън предмета на делото
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прочита и приема представените от защитата на обвиняемия М.
трудови договори и болнични листове относно същия.
Оставя без уважение искането на защитата на обвиняемия за допускане
до разпит на неговата майка като свидетел.
Прокурорът: Други искания нямаме.
Адв. Т.: Няма да сочим други доказателства.
Обв. М.: Също нямам искания.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да потвърдите
определението на Окръжен съд Пазарджик. Моля да приемете същия акт за
правилен, обосновани и законосъобразен. Констатирано е, че на 01 август
тази година във В. обвиняемият М. на площад, на публично място, е държал
1,35 грама марихуана и от същия вид марихуана са намерени над половин
килограм - 866 грама на адреса на ул. Н. И., № *. Тези факти са обосновани в
повдигане на обвинение по чл. 354, ал. 1 от НК Касае се за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода в значителен размер. Констатирано е, че има
и други криминалистически регистрации, свързани с разпространение на
наркотични вещества. Посочени са 4 дела, вярно те са прекратени, но
въпреки всичко те са индикация, че той се занимава с разпространение на
наркотици във В.. Делата са били прекратени на основание, че намереното
количество е малко, но по настоящето дело има и доказателствена
обезпеченост за наличието на повече от половин килограм марихуана. При
3
това положение, според мен правилно Пазарджишкият окръжен съд е взел
най-тежката мярка за неотклонение, защото се касае за деяние с висока
степен на обществена опасност. Вярно е, че деецът не е такъв. Има постоянен
адрес, но обстоятелството, че няколкократно се е занимавал с
разпространение на наркотично вещество според мен обосновава реалната
опасност да продължи да реализира подобен вид деяния Като имате предвид
тези съображения, моля да потвърдите мярката за неотклонение.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да отмените определението
на Окръжен съд Пазарджик и измените взетата най-тежка мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на моя подзащитен в по-
лека – „домашен арест“, защото считам, че не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за вземане по отношение на него на най-тежката
мярка за неотклонение.
Не е предмет на това производство, но считам, че деянието не е
квалифицирано прецизно. Дали е деяние по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК или
изпълва разпоредбата на чл. 354, ал. 3 от НК подлежи на доказване, като
считам, че обвинението е базирано на намереното голямо количество. Моля
да отчетете, че при повдигане на обвинението подзащитният ми казва
имената на лице, на което му е предадено уж да го държи, което ме навява на
мисълта, че той просто е използван за изкупителна жертва, за да се прикрият
по-големи разпространители. Обвинението също така се базира на предишни
преписки, по които факт е, че са откривани прекалено малки количества,
които не са дали повод за повдигане на обвинение, но това не означава, че той
може да се определи като разпространител. Да се приеме, че той е
разпространител трябва да бъдат събрани достатъчно доказателства, поне
имената на лицата, хората, с които се е събирал и попадал в такива среди.
Доказателства, които да сочат, че той изпълнява тази дейност, няма.
Считам, че не са налице и другите две предпоставки – да извърши друго
престъпление или да се укрие. Има доводи, че едва ли не, след извършване на
справка, той е излизал извън територията на Б.. Такива данни бяха изнесени
от представителя на държавното обвинение в П., което каза, че е изнасял и
разпространявал наркотици в други държави. Представихме доказателства, че
години назад подзащитният ми е излезнал, работил е, получавал е парично
обезщетение за безработица, прескачал е от държава в държава с цел да си
4
намери по-заплатена работа. Първите две години е работил в Ш., после от
2022 г. до 09.04.2023 г. е бил в Н. в някакъв склад за електроника. След това
се е върнал и веднага е започнал работа. Към настоящия момент, доколкото
знам, договорът му е прекратен, но работодателят му е бил доволен от него и
ще го приеме отново на работа. Поради това считам, че ако евентуално той се
е занимавал с тази дейност, нямаше да бъде толкова отдаден в трудовия
процес и нямаше да има това минало.
Не е налице и другата предпоставка, че може да извърши друго
престъпление. Той е с чисто съдебно минало, няма и други осъждания. На
следващо място, това обвинение не е в толкова особено големи размери. Няма
опасност да се укрие, има постоянен адрес. На работа е. Очакват го.
С оглед на всички тези доводи, считам, че по-лека мярка за
неотклонение, като „домашен арест“, повече би изпълнила предпоставките и
наказанието което, ще му се определи, още повече, че сме обсъждали
възможността за споразумение с прокуратурата. Приложили сме болнични
листове, от които е видно, че точно преди залавянето е бил на домашно
лечение и се притесняваме задържането да не доведе до влошаване на
състоянието. Това задържане той приемаше много тежко - да не отключи
емоционален проблем. Смятам, че това, което сега преживя, ще изпълни
превенцията и той ще се поправи. Затова ви моля да измените мярката му за
неотклонение в „домашен арест“.
Обвиняемият П. К. М. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
адвоката ми, не съм съгласен, че в Д. е било с цел разпространение. Моля да
ме пуснете под домашен арест.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият М.: Моля за домашен арест.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
5
Образувано е по частна жалба на адв.Д.Т., защитник на П. К. М.,
обвиняем по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР
гр.В., срещу протоколно определение № 411/04.08.2023г. на Окръжен съд
гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 766/2023г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия М.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последния.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и
изложените в нея съображения.
Обвиняемият М. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като
правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пазарджик е приел,
че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия М..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към деянието по чл.354а, ал.1 от НК, с предмет
667,58 грама марихуана, за което е привлечен към наказателна отговорност. В
подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени и веществени
доказателства.
6
На следващо място, касае се за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до осем години и глоба.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, нейният предмет, като вид, количество, разфасовки,
приобщените веществени доказателства гриндери, ел. везна, настоящият
състав също намира, че съществува реална опасност обвиняемият М. да
извърши престъпление. Тази опасност се извлича и от недобрите му
характеристични данни. Видно от приложените по делото постановления на
Районна прокуратура гр.В. и решение на Районен съд гр.В., постановено по
АНХД № П.***/****г. по описа на същия съд, е установено, че на
03.02.2013г., 31.10.2013г., 20.11.2015г., 25.02.2016г., 06.07.2020г.
обвиняемият е държал високорисково наркотично вещество марихуана. За
едно от деянията - по чл.354а, ал.5 вр ал.3, т.1 от НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Правилна е преценката на първостепенния съд, че не е налице реална
опасност от укриване.
Доводите на защитата за постоянен адрес, трудова заетост, чисто съдебно
минало не водят до оборване на горните изводи.
Тези за здравословни проблеми не са подкрепени с доказателства.
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, настоящата инстанция намира, че
целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Те не биха се постигнали с по-лека,
каквото е становището на защитника на обвиняемия М.. Мярка „домашен
арест“ не би била подходяща с оглед местоизвършването на престъплението.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.Пазарджик е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, Апелативен съд

7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 411/04.08.2023г. на
Окръжен съд гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 766/2023г. по описа на
същия съд, с което спрямо П. К. М., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР гр.В., е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13:18 часа.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8