№ 314
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330203309 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4122517, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Г. П. СТ., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр.
с чл. 182, ал.2, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение
на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в две
допълнителни молби, чрез процесуалния си представител – адв. Т.И., моли
съда да отмени обжалвания електронен фиш, като неправилен и
незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му
представител не се явяват. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие. Прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат
доводи за потвърждаване на електронния фиш, като се претендират и
разноски за осъществена юрисконсулстска защита. При евентуално уважаване
на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския
1
хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес и в законово установения в чл.189, ал. 8
от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.09.2020 г. в 09:01ч. в общ. Марица на път ІІ-64км.50.0, в посока с.
Труд към гр. Пловдив извън населено място, било извършено нарушение за
скорост с МПС - л. а. "Ауди А4" с рег. № *********, установено и заснето със
система за автоматично фиксиране TFR1-М №529, като при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 98
км/ч или превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е ползвано от жалбоподателя Г.
П. СТ., ЕГН **********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21,
ал. 1 от ЗДП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя С. било наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административно-наказателната преписка писмени доказателства – снимков
материал, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1М, писмо на Български институт по метрология, Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка за собственици на превозното средство
относно л. а. "Ауди А4" с рег. № *********, справка за нарушител/ водач,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е
налице съставът на административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като на 26.09.2020 г. в 09:01ч. в общ. Марица на път ІІ-64
км.50.0, в посока с. Труд към гр. Пловдив, жалбоподателят С. при управление
2
на л. а. "Ауди А4" с рег. № ********* е превишил разрешената скорост за
извън населено място с 38 км/ч, което било установено и заснето със система
за автоматично фиксиране TFR1-М №529, като при въведено ограничение на
скоростта за извън населено място от 60 км/ч и отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена
скорост от 98 км/ч. Доказателство за установеното нарушение е и
приложеният към административната преписка снимков материал към
издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както дата и час на
нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият
участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочени
географските координати, посока на движение на автомобила и неговите
идентификационни данни. Дадената от наказващия орган правна
квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и
напълно съответна на текстовото описание на нарушението. Правилно е и
отразяването, че в случая е била нарушена нормата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл.
21, ал.1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която
форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗДП реквизити. От отразеното в ЕФ се установява, че
същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба
образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
Възраженията на жалбоподателя, че използвания вид на АТСС – мобилно,
не позволявало издаване на ЕФ са изцяло неоснователни. Действително с ТР
1/ 26.02.2014г. на ВАС се прие, че е недопустимо издаване на ЕФ при
използване на мобилни камери. В тази част тълкувателното решение, обаче е
прието при отменена материално правна уредба, като с оглед последващите
законодателни изменения следва да се приеме, че е загубило актуалност. По-
конкретно, в мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че е
недопустимо заснемането на гражданите с мобилни камери, поради липса на
3
разписани ясни и конкретни правила за извършване на това. Към момента
тези правила са подробно и изчерпателно уредени в приетата след
постановяване на тълкувателното решение Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
поради което към момента не съществува пречка за издаване на ЕФ при
използване на мобилни камери.
Възражението във връзка със заснемането на нарушението в присъствие на
контролен орган, който е поставил в действие камерата не държи сметка за
последващите ТР 1/2014 на ВАС законодателни изменения. След нарочните
изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г. изискването за отсъствие
на контролен орган се отнася само за самото издаване ЕФ, но не и за процеса
на извършване и установяване на нарушението. Поради изложеното
законосъобразността на ЕФ не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е
поставено в работен режим с участието на човешки фактор.
Относно възражението за невъзможност от снимковия материал да се
установи точното място и обстоятелства при който е извършено нарушението
следва да се отбележи, че те пълно и изчерпателно са индивидуализирани в
ЕФ, като включително е надлежно конкретизирана и посоката на движение. В
този смисъл това описание не буди съмнение или затруднение
жалбоподателят да разбере съществен елемент от състава на нарушението.
Нещо повече в приложеното по делото статично изображение са
конкретизирани и географските координати. Посоченото в ЕФ, място на
извършване на нарушението съвпада напълно и с това посочено в Протокола
за използване на АТСС.
Оборено от доказателствата по делото е и възражението на жалбоподателя,
че техническото средство, с което е установено нарушението, не е от
одобрения тип средство за измерване. Фактът, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M №529
съответства на одобрения тип е доказан по делото с приложено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от БИМ.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая
обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за измерванията
/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за
последваща проверка № 2-32-20 на мобилна система за видеоконтрол, видно
4
от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава
да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за
спазено.
Относно възражението на жалбоподателя, че мястото на поставяне на
АТСС, следва да бъде посочено с изричен акт, и след извършен анализ, Съдът
намира за неоснователно. За настоящия казус са ирелевантни показателите,
съобразно които административния орган е определил мястото за контрол с
АТСС и как е планирано използването им. Касае се за упражняване на
правомощия в обхвата на оперативната самостоятелност на специализираната
администрация, а дали същите са приложени според правилата на чл. 6, ал. 2
и чл. 15, ал. 2 от Наредбата е без значение за законосъобразността на
издадения ЕФ.
Налице са и доказателства за действието на поставен пътен знак В26 в
процесния участък въвеждащ 60 км./ч. ограничение на скоростта. Последното
се установява също от приложения по преписката Протокол за използване на
АТСС. Безспорен факт е, че такъв знак е имало към датата на нарушението.
По преписката не са налице доказателства, които да опровергават факта на
действието на пътен знак В26 към датата на нарушението. От друга страна
наличието му се установява с приложения по преписката Протокол, и
приложен снимков материал на пътен знак В26, поради което водачите на
МПС са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Ето защо съдът
не възприема съображенията, изложени в жалбата, насочени към отпадане на
отговорността на жалбоподателя, поради непоставен пътен знак.
Изцяло неоснователни са всички възражения във връзка със снимката на
АТСС. По делото надлежно е приложена такава, поради което законовото
изискване на чл. 10, ал.3 от Наредбата се явява спазено. Не на последно място
следва да се посочи, че според трайната съдебна практика, дори изобщо да не
бе представена по делото снимка на АТСС, то действително би било налице
нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено,
доколкото, както вече се отбеляза мястото на контрол и използването на
АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се установява от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в случая
неправилно е бил издаден ЕФ, вместо да бъде съставен АУАН и издадено НП.
Цитираната норма на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН намира приложение единствено
5
когато за установеното нарушение следва да бъде наложена глоба в размер на
необжалваемия минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, в размер от 10лв. до 50лв.
В настоящият случай глобата е в размер на 300лв. и нормата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН не намира приложение.
Правилно електронният фиш е издаден по отношение на жалбоподателя С.,
доказателство за което е представената по преписката извадка от база данни
на КАТ за собственици на превозното средство, където същият е вписан, като
ползвател на процесното МПС. Възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя, за недоказано авторство на деянието показва неразбиране
на специфичния механизъм за санкциониране на лицата при заснемане с
АТСС и издаване на ЕФ, който се отличава от общия ред. В чл. 189, ал.4 и 5
ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в
общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното
от него МПС нарушение на режима на скоростта. Той може да снеме
отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда
на чл. 189, ал.5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с
декларация да посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с
прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика
електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. Вторият
начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл.
4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните
работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП
отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ
се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от
правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация действителното
лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него. В конкретния
случай именно жалбоподателят е вписан като регистриран ползвател в
свидетелството за регистрация на МПС, поради което и правилно е
ангажирана неговата отговорност. Същият не се е възползвал от правото да
подаде декларация по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което не може да оспорва
авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
6
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
извън населено място и на посочения пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в
съответен размер на разрешената максимална скорост на движение, но
въпреки това е осъществил деянието си.
Предвид изложеното според съда няма нарушения нито в хода на
производство по издаване на ЕФ, нито в хода на констатиране на самото
нарушение, както и при прилагане на изискванията на горепосочената
наредбата при използване на АТСС.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда административно
наказание глоба в размер на 300 лв. Съдът счита, че в случая правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба и наложеният размер на
санкцията, който е фиксиран от законодателя и не подлежи на редуциране.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложено съдът намира, че обжалваният ЕФ, като законосъобразен,
следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер между 80 лв.
и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия, съдът определя минималния размер от 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
С оглед гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4122517, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Г. П. СТ., ЕГН **********, на основание чл.
189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е
7
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. П. СТ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8