Р Е Ш Е Н И Е
13.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12756/ 2018 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски № 114 , мецанин, е
депозирала против ответника С.И.К., ЕГН **********,***, искова молба с искане да
се установи съществуването на парично вземане на ищеца против ответника ,
произтичащо от договор за кредит, на което вземане ищецът е цесионер.
Според изложеното в молбата , на 11.02.2015
год. между трето на спора лице .................... и ответника е сключен
договор за кредит № ...... По силата на договора, сключен от разстояние чрез
използване на средства за електронна комуникация , К. получил в заем сума в размер на 600 лв.,
усвоена изцяло. От своя страна, последния се задължил да върне заемната сума
ведно със възнаграждение на кредитора в размер на 71.94 лева, за срок от 181
дни, на шест рвни вноски. На същия ден,
11.02.2015г., между К. и друго трето лице, ..................., бил сключен
договор за гаранция със същия номер ....., по силата на който, гарантът се
задължил да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя,
солидарно с последния; К. се задължил да плати такса за така предоставената
гаранция в размер от 354.06 лева. При неизпълнение, било договорено
кредитополучателя да плати и административна такса в размер на 440 лева, и
обезщетение за забавата в размер на законната лихва за периода на тази забава.
Нямало извършени по двата договора
плащания от К., които изпаднал в забава. Кредитодателят поискал и получил от
гаранта пълно изпълнение.
На дата 01.12.2017г вземането на ...................
било прехвърлено на ищеца с договор за цесия , за която К. бил уведомен.
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, се снабдило
със заповед за изпълнение на парично задължение № 3005, издадена по ч. гр. дело
№ 5044 по описа на Районен съд-Пловдив за 2018 година. Заповедта била връчена
на К. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , при което ищецат иска
от съда да постанови решение , с което да установи вземането със сила на
пресъдено нещо, при следните размери: 600
лв. – главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението –
28.03.2018г. до окончателното изплащане,
71.94 лв. договорна лихва за периода от 14.03.2015 год. –
11.08.2015год., 440 лв. административна такса за събиране на вземането, и
сумата от 354.06 лв. такса „гаранция“ по
договор за гаранция № ..... с ..................., както и да се присъдят на ищеца сторените по делото
разноски. В друга част, касателно вземането на ищеца за сума от 16.57 лева ,
представляваща обезщетение за забава ( мораторна лихва ) в плащането на
главницата, която лихва е начислена за периода от 12.08.2015г до 22.03.2018г.,
производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба , като иска се оспорва като неоснователен и
недоказан. Отрича съществуването на договор между страните , недоказано
останало получаването на сумата от К..
Спори се , че приложената по делото цесия на вземанията, рамков договор, не
включва в рамката си вземането на ................... против ответника. Отсъствал договор за гаранция със ..............,
а последното дружество не било встъпило в правата на удовлетворения кредитор,
доколкото нямало данни за извършено от същото
плащане в полза на .....................
Оспорва се активната легитимация на ищеца като
носител на материалното право , тъй като нямало договор за цесия, или ако такъв имало, то К. не бил уведомен за
нея. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника
сторените по делото разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза дава заключение, че сумата от 600 лева е преведена на С.К. от страна
на кредитодателя на дата 12.02.2015г. В счетоводството на кредитора няма
осчетоводени плащания от ответника по договора. Към датата на депозирането на
заявлението по чл. 410 от ГПК, 28.03.2018г, остатъчното задължение на К. по
договорите е общо 1626.08 лева, от които 600 лева главница по договора за
кредит, 71.94 лева възнаградителна лихва
по същия договор, 354.06 лева такса „гаранция „ и 440 лева административна такса за събиране на
вземането.
Допустими като установителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, чл. 86 и чл. 99 от същия
закон, във връзка с чл. 422 ГПК. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са
спазени, като има идентичност между вземането, така , както е описано в
заявлението за издаване на заповед за плащане, от една страна , и исковата
молба , от друга.
При така изложеното, и с оглед
ангажираните от страните доказателства , съдът приема следното от фактическа и
правна страна:
По делото, на лист 7, е
представено извлечение ( „информация“ ) от заявка за кредит по електронен път,
която съдържа съществените елементи на договор за кредит между К. и .....................
С оглед казаното в заключението на вещото лице , че сумата от 600 лева е
преведена на ответника по банкова сметка *** .............. на дата 12.02.2015г., съдът приема съществуването на
договор за кредит между тези две страни.
Договорът за заем е реален независимо от начина на сключването си;
валидното му възникване се предпоставя от получаването на сумата от страна на
заемателя.
Не е доказано обаче съществуването на договора за гаранция № .....
между .............. и ответника. В исковата молба отсъстват твърдения този
договор да е сключен по електронен път; по делото е предствено единствено копие
от общите условия на договорите на .............. с получателите на отпусканите
от .................... кредити. Никъде в същите обаче име или подпис на К. не
фигурират, а и не могат от тези общи условия
да се извлекат съществените елементи на договора за гаранция , така ,
както са посочени в исковата молба. Например,
не личи да е договорен размер на таксата за предоставяне на гаранцията ,
като вместо това , общите условия изрично предвиждат задължение на страните
тези елементи да бъдат уредени в нарочен индивидуален договор. Такъв няма. Има
в копието от заявка за кредит на л. 7
графа „дата на трансфер към ............, но това извлечение е съставен неясно
от кого частен документ, а и от самото него не личи какво точно е трансферирано
към гаранта. Без посочен автор е и
частният документ на л. 20 от делото, озаглавен ............, и затова съдът, дори
оценявайки тези документи в съвкупносту, не може да формира извод за
съществуването на договора; то не е доказано при условията на пълно главно доказване.
На следващо място, ищецът черпи права от договор за цесия, сключен с ..............,
гарант по договор за гаранция № ......
Между ищеца и .................... отсъства такова частно правоприемство.
Гаранта всъщност поръчителства за изпълнението на вземането, доколкото се е
задължил солидарно със кредитополучателя; за да има гаранта регресно вземане
против длъжника, встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор, следва да е платил на последния, по аргументи
от чл. 127 ал. 2, 143 и 146 от Закона за задълженията и
договорите. Доказателства за това плащане не са представени по делото. В мотивите към заключението си, вещото лице
казва , че ............ твърди пълно плащане по договора за кредит и
договора за гаранция от страна на гаранта ............, но съдът не може да
базира изводите си на недоказани от доказателства твърдения на трето на спора
лице. Затова се кредитира това възражение на ответната страна, а оттам - остана недоказано в полза на цедента да е
възникнало претендираното регресно вземане. А никой не може да прехвърли повече
права, отколкото притежава.
Исковете следва да се отхвърлят. Предвид изхода на спора, разноски в
полза на ищеца не могат да бъдат присъдени , а ответната страна не е направила
такива, тъй като е била предствлявана от назначен от съда особен
представител.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски
№ 114, мецанин, да се признае за установено по отношение на С.И.К., ЕГН **********,***, съществуването на вземане
за реално изпъленние по договор за кредит № ..... с .................... за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
3005 по ч. гр. дело № 5044/18 по описа на РС Пловдив: 600
лв. – главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението –
28.03.2018г. до окончателното изплащане,
71.94 лв. договорна лихва за периода от 14.03.2015 год. –
11.08.2015год., 440 лв. административна такса за събиране на вземането , както
и за сумата от 354.06 лв. такса „гаранция“ по договор за
гаранция № ..... с ...................
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
Вярно с оригинала!
ММ