РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. Сливен, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230103185 по описа за 2021 година
В исковата молба ищцата твърди, че с разпореждане от 19.01.2021 г. на ТП на НОИ –
Сливен е приета за трудова злополуката по чл. 55, ал .1 КСО станала с А.С.С.. Сочи се, че
злополуката е станала по време на работа при подмяна на изолаторите на технологичното
оборудване на ВЕЛ Райнино – гр. Исперих, обл. Разград – изход, посока с. Свещари по
наряд № 128/24.09.2020 г. При работа на далекопровод вследствие на високо волтова дъга
Сейфула пада от около 12 метра височина на ниво терен. Поставена е диагноза травматичен
шок, съчетана с травма на множество органи, кома, в последваща смърт. Сочи се, че
ответника е декларирал трудовата злополука с декларация за трудова злополука. Съставен е
протокол за трудова злополука, който удостоверява резултатите от проведеното разследване
на назначената комисия. Твърди се, че ищцата е сестра на починалия и цял живот са живели
в едно семейство и са поддържали едно домакинство. Между тях е била изградена силна
емоционална близост. Отношенията им били винаги на взаимност, любов и всеотдайност.
Сочи се, че ищцата и брат й никога не са имали конфликти, а брат й е бил нейната опора,
надежда и радост. Твърди се, че трудовите доходи на Сейфула са били основни за дома и
домакинството на ищцата, тъй като тя е безработна и не може да се издържа сама. Твърди се,
че брата на ищцата се е грижел за плащането на сметките, снабдяването с дърва за огрев
през зимата, купуването на храна и т.н. Твърди се, че брата на ищцата изцяло е поел
грижите за нея. Твърди се, че ищцата не си представя живота без брат си, непрекъснато
плаче, не може да се съвземе емоционално от преживения стрес и шок от загубата. Твърди
се,ч е загубата на брат й е сринала емоционално ищцата до краен предел и не може да си
представи живота без него. Сочи се, че ищцата няма друг човек в живота си, на когото да се
1
опре емоционално и житейски, ищцата не е семейна, сина й отдавна живее свой собствен
живот и ищцата не може да го откъсне от неговите грижи и проблеми и да го ангажира с
нейните. Твърди се, че ищцата изпитва тежка тревога и несигурност в бъдещето и не може
да намери начин да се справи сама, без опората и подкрепата на любимия си брат.
Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания получени вследствие на смъртта на брат й, която е в резултат
на трудовата злополука, ведно със законната лихва за забава от деня на трудовата злополука
от 24.09.2020 г.
Поискано е да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск за неимуществени вреди, като такъв с
правно основание чл.200 ал.1 пр. 1 от КТ вр.чл.200,ал.3 от КТ.
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й, че
е настъпила трудова злополука на 24.09.2020 г. около 14:50 часа, че вследствие на трудовата
злополука А.С.С. е починал, че ищцата и А.С.С. са живели в едно домакинство, че брата на
ищцата е заплащал всички разходи за домакинството и се е грижил за ищцата, че ищцата е
безработна и няма средства и имущество, че ищцата изпитва болки и страдания вследствие
смъртта на А.С.С., че е преживяла стрес и шок от смъртта му, че не може да си представи
живота без него, че е срината емоционално, че между ищцата и А.С.С. е имало
изключително силна емоционална близост и отношенията помежду им са били на
взаимност,любов и всеотдайност, че ищцата няма други близки, които да се грижат за нея, че
ищцата няма на кого да разчита в битов и емоционален план, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим, но неоснователен
ПРИЗНАВАТ се обстоятелствата, че между А.С.С. и ответното дружество е
съществувало трудово правоотношение, както и че на 24.09.2020 г. е станала трудова
злополука.
Направено е възражение, че настъпилата трудова злополука е в резултат на проявена
небрежност единствено и само по вина на работника. Сочи се, че в деня на инцидента
Сейфула заедно с други работници е извършвал подмяна на изолатори на електропреносната
мрежа, на изхода на гр. Исперих, посока с. Свещари по наряд 128 от 24.09.2020 г. с пълно
изключване на напрежението и заземяване за времето от 08:00 до 17:00 часа. Сочи се, че
преди започване на работа дежурния диспечер е изключил напрежението на подстанция по
стълб линия Райнино. Служителите пристъпили към зазимяване на ЖР 33 първи по линията,
чрез преносим зазимител и е поставена табела да се работи тук. Сочи се,че на членовете на
бригадата и на Сейфула е проведен инструктаж на работното място при допускане, като им
е обяснено коя стълбова линия е ВЕЛ Райнино. Твърди се, че около 15 часа на 24.09.2020 г.
бригадата завършила подмяната на изолаторите по линията и отклонение от главния
електропровод, като е трябвало да продължат работата по следващия ЖР, бригадата се е
2
отклонила от издадения наряд за работа, допуснала е груба грешка и е започнала работа по
стълб под напрежение от електропреносната ВЕЛ на друга линия, който не е бил предвиден
за работа. Сочи се, че макар при ответното дружество да не са зачислени документално за
индивидуално ползване защитни средства, всички работници са имали нужните им за работа
защитни такива – защитна каска за глава, осигурителен колан и работно облекло. Твърди се,
че А.С.С. и другите работници от бригата са сгрешили ЖР и са започнали да правят
заготовка на ЖР който е под високо напрежение, необезопасен. Сочи се, че заради това
трудовата злополука е изцяло по вина на Сейфула. Твърди се, че Сейфула е проявил груба
небрежност и самонадеяност и въпреки, че е имал предпазни средства не ги е използвал, с
което е станал причина за настъпилия инцидент и загубата на живота си. Сочи се, че след
инцидента е направено всичко необходимо за да се помогне на Сейфула и е заплатено
лечението му. Направено е възражение, че размера на претендираното обезщетение за
неимуществени щети е прекомерно завишен. Направено е възражение, че трудовата
злополука е съпричинена от синът на ищцата, тъй като сам се е поставил в ситуация на
повишен риск при грубо нарушаване на основните правила за безопасност. Пострадалия е
предприел действия за ЖР под високо напрежение, което въобще не е предвидено за ремонт.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поне 80%. Поискано е
исковата молба да бъде оставена без уважение, алтернативно да бъде намалено поисканото
обезщетение поне с 80%. Направено е искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията му, че А.С.С. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като е
проявил груба небрежност, самонадеяност и е предприел действия за ЖР под високо
напрежение, че Сейфула е имал предоставено защитно облекло каска, предпазен колан и
облекло, че на работниците на 24.09.2020 г. е проведен инструктаж и им е казано коя линия
от началото до края ще се подменят изолаторите, че Сейфула е отговарял за това към кой
желязо-решетъчен стълб ще се подменят изолаторите следобеда на 24.09.2020 г., е негова
Указано е на ответника, че не сочи доказателства по отношение на твърденията си, че
А.С.С. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като е проявил груба
небрежност, самонадеяност и е предприел действия за ЖР под високо напрежение, че С. е
имал предоставено защитно облекло каска, предпазен колан и облекло, че на работниците на
24.09.2020 г. е проведен инструктаж и им е казано коя линия от началото до края ще се
подменят изолаторите, че Сейфула е отговарял за това към кой желязо-решетъчен стълб ще
се подменят изолаторите следобеда на 24.09.2020 г., кой е бил ръководителя на бригадата,
извършвала ремонта на 24.09.2020 г.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява. От името на адвокат
пълномощника й е постъпила писмена молба, с която е поискано да бъде уважен
предявеният иск, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, представител не се
явява. В писмена защита излагат подробни съображения за отхвърляне на предявеният иск и
3
присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
С трудов договор от 14.07.2020 г. А.С.С. е назначен като електромонтьор в Арет 90
ООД.
Със заповед от 30.09.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение между Арет 90
ООД и А.С.С., поради настъпила смърт на работника.
С разпореждане от 19.01.2021 г. е прието за трудова злополука станалата на
24.09.2020 г. с А.С.С., като е прието, че злополуката е станала по време на работа при
подмяна на изолаторите на технологичното оборудване на ВЕЛ Райнино гр. Исперих, обл.
Разград – изход в посока с. Свещари, по наряд № 128/24.09.2020 г.
От удостоверение за родствени връзки, издадено на Б. З. Ш. се установява, че З.Ш. С.
й е майка, Г. Т. И. й е син, А.С.С. й е едноутробен брат, починал на 26.09.2020 г. и Т. С. К. й
е едноутробен брат.
От справка на ТД на НАП Варна, офис Силистра се установява, че за А.С.С. има
подадени уведомления от работодател Арет 90 ООД за трудов договор с дата на сключване
14.07.2020 г. и дата на прекратяване 26.09.2020 г.
От експертно решение н ТЕЛК Силистра издадено на 29.04.2015 г. се установява, че
на Б. З. Ш. е определена 61% трайна неработоспосочност за срок от две години.
От експертно решение н ТЕЛК Силистра издадено на 10.04.2017 г. се установява, че
на Б. З. Ш. е определена 52% трайна неработоспособност за срок от три години.
От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А.С.С. е починал на
26.09.2020 г.
От показанията на свидетелката З. С. се установява, че свидетелката е живеела заедно
със сина си Айдън и с другия си син. От показанията й е видно, че сина й е пазарувал на
ищцата и е ходел да й помага през седмицата. От показанията на свидетелката е видно, че
свидетелката ходи да помага всеки ден на дъщеря си Б.Ш.. От показанията й се установява,
че А.С.С. е ходел да помага на ищцата за няколко часа в седмицата. От показанията й е
видно, че ищцата още преживява загубата на брат си. От показанията на свидетелката е
видно, че А.С.С. е ходел да помага в дома на сестра си и да върши каквото се налага.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Сейфула в частта за здравословното
състояние на ищцата, доколкото свидетелката сама заявява, че ищцата не е ходела на лекар
и не са й предписвани лекарства.
От показанията на свидетеля И. – син на ищцата се установява, че живее с майка си и
чичо му А.С.С. е помагал много на майка му, като е оправял бойлера, хладилника,
пералнята, нещата, които са по неговата специалност. От показанията на свидетеля е видно,
4
че А.С.С. е ходел при сестра си два до три пъти в седмицата за по час – два. От показанията
на свидетеля се установява, че бабата на свидетеля помага на ищцата. От показанията му е
видно, че майката на свидетеля страда за загубата на брат си и свидетеля не знае, дали майка
му и вуйчо му са си споделяли лични неща. От показанията на свидетеля се установява, че
след смъртта на А.С.С., не се е налагало ищцата да ходи на лекар. От показанията му е
видно, че ищцата може сама да отиде на лекар, до магазина и до аптека. От показанията му
се установява, че когато А.С.С. е ходел при сестра си, ищцата му е споделяла какво е
счупено и какво трябва да се оправи.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че в деня на инцидента групата, в
която е работел свидетеля и А.С.С., са били направили жеретата си и след 15:30 ч са решили
да направят още едно жере, за да уплътнят времето до 17:30 часа, като първи се е качил
колегата им В., а след това се е качил А.С.С. и свидетеля Георгиев е чул само вик и после е
видял С. да пада в краката му.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на
работодателя да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в следствие на
трудовата злополука,причинила смъртта на брат й А.С.С.. Съдът приема предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Безспорно се доказа в производството, че А.С.С. е претърпял
трудова злополука на работното си място по време на изпълнение на трудовите си
задължения. Не се доказа в производството обаче, на първо място трайната и дълбока
емоционална връзка между А.С.С. и едноутробната му сестра Б. З. Ш.. От показанията на
свидетелите З. С. и Г. И. се установи, че връзката между Б. З. Ш. и едноутробния й брат
А.С.С. е била в рамките на нормалната между брат и сестра. В производството не се доказа
А.С.С. и Б. З. Ш. да са живели в едно домакинство, напротив, от събраните гласни
доказателства се установи, че Б. З. Ш. и А.С.С. са живели в различни домакинства. От
разпитаните по делото свидетели се установи, че починалия А.С.С. е ходел да помага на
сестра си и да отремонтирва, когато трябва развалени електроуреди. Не се установи в
производството, починалия и ищцата да са живели дълъг период от време заедно, както и
ищцата да е разчитала само и единствено на помощта на брат си А.С.С.. Не се доказа в
производството, че от настъпилата смърт на брат си, ищцата търпи продължителни болки и
страдания, които да следва да бъдат обезщетени. От разпитаните по делото свидетели се
установи, че ищцата не е ходила на лекар и не е вземала лекарства. В настоящия случай се
доказа, че ищцата тъгува за брат си, към който е била нормално привързана, но не и в трайна
и дълбока емоционална връзка, по смисъла на тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
ТР № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане в отговора, ще
следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото
разноски в размер на 3200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
5
съразмерно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Сливенския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 200, ал.5 от КТ от Б. З. Ш. с ЕГН
********** от гр. С. ул. С.В. № ......... срещу Арет 90 ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. Йордан Богдар № 7, сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Ш. неимуществени вреди от смъртта на брат
й А.С.С., ведно със законната лихва за забава, считано от 24.09.2020 г. до окончателното
плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. З. Ш. с ЕГН ********** от гр. С.ул. С.В. №.............. на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Арет 90 ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. Йордан Богдар № 7 направените по делото разноски в размер на
3200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6