№ 14079
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110170484 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Й. В. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 38.73 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот
– апартамент № 42, находящ се в гр. София, адрес, от които: главница за
доставена топлинна енергия в размер на 22.27 лева за периода от 01.05.2019 г.
до 31.12.2019 г. вкл, и 16.46 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2020 г. до 22.05.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 29874/2023 г. на СРС – 01.06.2023 г. до окончателното плащане на
сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
1
Уточнява се, че сумите се претендират от ответника като собственик на
топлоснабдения имот.
С исковата молба са представени: нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 36, том VI, рег. № 8503, дело 926 от 2019 г. от 23.12.2019 г.,
нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 30.11.1988 г., протокол от
ОС на СЕС и договор между СЕС и ФДР, фактура, извлечение от сметка,
договор между ищеца и ФДР, копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор – чрез адв. Д. Д.. В същия предявените
искове се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за погасяване
по давност на процесните суми изцяло. Посочва се, че не ставало ясно как е
формирана процесната сума за главница – по месеци в рамките на процесния
имот. Обръща се внимание, че ответнницата се е разпоредила с имота на
23.12.2019 г.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично. Претендират се разноски.
С определение № 16136/15.04.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД,
което не е изразило становище по спора.
В хода на производството по делото от ищеца са представени
съобщения към фактури, извлечение от сметка и кредитно известие.
В съдебно заседание, проведено на 25.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответницата изразява становище за
отхвърляне на исковете поради погасяване на претенциите по давност.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. №
153599/01.06.2023 г. срещу ответницата за вземанията, които са предмет на
настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед № 18169/23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29874/2023 г. по описа
на СРС. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
От представени по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 36 от 23.12.2019 г., том VІ, рег. № 8503, нот. дело № 926/2019 г. и
2
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 85 от 30.11.1988 г., том
ХХХІІІ, нот.дело № 5483/88 се установява, че процесният имот – апартамент
№ 42, находящ се в гр. София, адрес е бил собственост на ответницата Й. В. К.
– от 30.11.1988 г. до 23.12.2019 г., когато последната се е разпоредила със
същия като го е продала на трето лице.
Останалите ангажирани по делото доказателства не са необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което и съдът не ги
обсъжда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
18169/23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29874/2023 г. по описа на СРС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В настоящия случай основният и единствен спорен по делото въпрос е
направеното възражение за давност.
Същото е изцяло основателно, доколкото предвид разпоредбата на чл.
111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка и като съобрази падежната дата на съответното месечно
вземание в процесния период за топлинна енергия съдът намира, че
възражението за погасителна давност се явява изцяло основателно – предвид
датата на заявлението по ч.гр.д. № 29874/2023 г. по описа на СРС – 01.06.2023
г. Това е така, доколкото съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца вземанията му
се дължат до 45 дни след периода, за който се отнасят. В случая процесното
вземане за главница е за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. като
задължението за последният отчетен месец, а именно м.12.2019 г. е следвало
да бъде платено до 15.02.2020 г. Така давността за последния процесен месец
изтича три години по-късно – т.е. на 15.02.2023 г. Заявлението е депозирано
чак на 01.06.2023 г. – т.е. процесната сума за главница е изцяло погасена по
давност.
При положение, че погасено по давност е вземането за главница, то
погасено се явява и вземането за обезщетение за забава.
3
С тези аргументи исковите претенции следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 29874/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявител претендира разноски
в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото претенцията е
неоснователна.
Ответницата претендира разноски за адвокат от 300 лева – действително
заплатени, видно от договор за правна защита и съдействие. От ищеца обаче е
направено възражение за прекомерност на същите, което съдът намира за
основателно. В тази връзка и при съобразяване актуалната практика на СЕС и
на ВКС – намерила израз в Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и др., както и фактическата и правна
сложност на същото, обема на доказателствения материал и на
предоставената защита – съдът намира, че следва да присъди възнаграждение
за адвокат от 100 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 70484/2023 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /като
разноските за юрисконсулт съдът определя съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минималния размер/. С оглед изхода на делото претенцията се явява
неоснователна.
Ответната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение от
400 лева – действително заплатени, видно от ДПЗС. Независимо от
направеното възражение за прекомерност от страна на ищеца сумата от 400
лева следва да бъде присъдена изцяло. Съдът приема този извод независимо
от ниската правна и фактическа сложност на делото, доколкото предявеното
вземане е в очевидно незначителен размер и очевидно погасено по давност. С
разпореждането по ч.гр.д. № 70484/2023 г. по описа на СРС, с което съдът е
дал указания на ищеца за възможността му да предяви установителен иск -
съдът изрично е вписал, че длъжникът прави възражение за давност. Въпреки
4
очевидната му основателност обаче ищецът е решил да предяви
установителни искове – досежно които дори държавната такса е по-висока от
размера им. Така с очевидно неоснователна претенция с цена под 50 лева
ищецът е ангажирал ресурс на съда вкл. за провеждане на о.с.з. и изготвяне на
съдебно решение и на ответницата – за подготовка на отговор на искова молба
от адвокат и явяване на последния в съдебно заседание. Поради това и
доколкото подобно поведение от страна на ищеца не следва да бъде
толерирано сумата от 400 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б против Й. В. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, адрес за признаване за установено, че Й. В. К. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, сумата от общо 38.73 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот
– апартамент № 42, находящ се в гр. София, адрес, от които: главница за
доставена топлинна енергия в размер на 22.27 лева за периода от 01.05.2019 г.
до 31.12.2019 г. вкл, и 16.46 лева – обезщетение за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2020 г. до 22.05.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 29874/2023 г. на СРС – 01.06.2023 г. до окончателното плащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 29874/2023 г. на СРС, поради
погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Й. В. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, адрес сумата от общо 100 лева, представляваща разноски за
адвокат в производството по ч.гр.д. № 29874/2023 г. на СРС и сумата от общо
400 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 70484/2023 г. на СРС за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 29874 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6