№ 148
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100604660 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.10.2020 г., постановена по НЧХД №19433/2017г., СРС, НО, 147-ми
състав, е признал подсъдимия Г. Л. Д. за НЕВИОВЕН в това на 22.05.2017г. в гр. София, с
уведомление с peг. № 94-1325 от 22.05.2017 г. до Министъра на земеделието, храните и
горите на Република България да е разпространил чрез писмен документ позорни
обстоятелства срещу СН. Д. Д. в качеството й на длъжностно лице -Директор на дирекция
„Административно-правна“ на „Напоителни системи“ ЕАД, по повод изпълнение на
служебните й задължения и й приписал извършването на престъпление по смисъла на чл.
143, ал.1 от НК със следните изрази: „тези служители /членове на комисия- инж.И.П.,
инж.В.Б. и инж. М.А./ бяха подложени на натиск от централното управление в това число и
г-жа Д., която по това време ръководеше юридическия отдел, да съставят тези протоколи и
да ги подпишат, че всичко е изпълнено и да се изплати по трите договора сумата общо в
размер на 147 283,68 лева без включено ДДС, както и ако не подпишат ще бъдат уволнени
от предходния управител на клона“ – престъпление по148, ал. 2, вр. ал.1,т.1, т. 2 и т. 3, вр.
чл. 147, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по това
обвинение.
Срещу така постановената присъда е депозирана жалба, заедно с допълнение към нея,
от адв. Б. М. – повереник на ЧТ СН. Д. Д.. С жалбата се иска отмяна на атакуваната присъда
като неправилна и незаконосъобразна и постановяването на друга, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение. Алтернативно се отправя
искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
районния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, без същите изрично
да се посочват. В допълнението към жалбата се излагат твърдения за неправилно
1
приложение на материалния закон, което е резултат от допуснати съществени процесуални
нарушения при оценката и анализа на доказателствата. Изказва се несъгласие с
фактическите и правни изводи на решаващия съд, прави се анализ на събраните
доказателства, като отново се отправят исканията, направени с въззивната жалба– за
постановяване на осъдителна присъда, алтернативно за връщане на делото за разглеждане от
друг състав на районния съд.
В жалбите не се правят искания по доказателствата.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица,
както и събирането на нови писмени и веществени доказателства.
По изрични указания на съда, подсъдимият по делото е заявил, че желае
производството по делото спрямо него да бъде прекратено поради изтекла абсолютна
давност, като не желае съдът да се произнася по съществото на правния спор.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка и
жалбоподателка С.Д.- адв.Б. М. заявява, че поддържа изцяло жалбата по съображенията,
изложени в нея, като твърди, че давността не е изтекла.
Частната тъжителка и жалбоподателка С.Д. редовно уведомена не се явява и не
взима становище по делото.
Защитникът на подс.Г.Д. - адв.- адв.Т. редовно уведомена не се явява и не взима
становище по делото.
Подсъдимият Г.Д. редовно уведомен не се явява поради карантина, като в писмена
молба до съда сочи, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие и
поддържа заявеното в предходно съдебно желание делото спрямо него да бъде прекратено
поради изтекла абсолютна давност.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Делото пред СРС е образувано по частна тъжба на С.Д. срещу Г.Д. с обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 от НК с
инкриминирана дата на деянието 22.05.2017 г.
С присъдата на С$РС подсъдимият Д. е бил признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение с частната тъжба с дата на деянието 22.05.2017 г.
Към датата на проведеното по настоящето дело пред въззивната съдебна инстанция
съдебно заседание по съществото на делото, а именно към 23.02.2022 г., респ. към момента
на приключване на съдебните прения пред въззивната инстанция е изтекла абсолютната
давност за преследване на престъплението, за което подсъдимият е бил предаден на съд и
във връзка, с което е депозирана и жалбата пред въззивния съд.
Деянието съгласно обвинението е извършено на 22.05.2017 г. За престъпление по
чл.148, ал.2 вр. ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание глоба и обществено
2
порицание. От своя страна разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК гласи, че наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 3 години от
извършване на деянието за всички случаи, при които предвиденото от закона наказание за
съответното престъпление е различно от лишаване от свобода. От своя страна разпоредбата
на чл.81, ал.3 от НК гласи, че независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Следователно за престъпления, за които законодателят
е предвидил глоба, абсолютната давност е 4 години и 6 месеца и с нейното изтичане се
погасява наказателната отговорност на лицето и възможността на държавата да реализира
същата спрямо него.
Изложеното по- горе съотнесено към конкретния казус сочи, че към 23.11.2021 г.,
както и към 23.02.2022 г. е изтекъл срок, който надвишава с една втора давността за
преследване на деяние, квалифицирано като престъпления по чл.148, ал.2 вр. ал.1 от НК- т.е.
изтекъл е срок повече от 4 години и 6 месеца- той е изтекъл към 22.11.2021 г., поради което
и наказателната отговорност на подс.Д. за конкретното деяние с правна квалификация по
чл.148, ал.2 вр. ал.1 от НК, за каквото той е предаден на съд и за което се поддържа и
обвинението спрямо него с депозираната жалба срещу присъдата на СРС и с което
обвинение по този повод е сезирана и въззивната инстанция е погасена поради изтекла
абсолютна давност.
Подсъдимият изрично заяви, че желае да се ползва от закона за давността и
производството спрямо него да бъде прекратено, като не пожела въззивният съд да се
произнася по въпроса за вината.
Същевременно изричната разпоредба на чл.334, т.4 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК
гласи, че единственото правомощие на въззивния съд е, когато констатира, че наказателната
отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, да отмени
присъдата на първостепенния съд и да прекрати наказателното производство по делото. В
настоящия случай както вече бе отбелязано абсолютната давност за преследване на
конкретното престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 от НК с оглед датата на конкретно
инкриминираното деяние, е изтекла. При това положение за въззивния съд е налице една
единствена законова възможност, а именно тази предвидена в чл.334, т.4 вр. ч.24, ал.1, т.3 от
НПК- да отмени първоинстанционната присъда изцяло и да прекрати изцяло наказателното
производство спрямо Г. Л. Д., водено срещу него за престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 от
НК. В този случай съдът не разполага и с възможност да обсъжда дали е налице
съставомерно деяние и неговата правна квалификация.
Ето защо и с оглед прекратяване на наказателното производство по делото спрямо
подсъдимия поради изтекла абсолютна давност и доколкото съдът не разполага с
възможност да се произнесе по вината на подсъдимия, то и направените по делото разноски
следва да останат в тежест на частната тъжителка, така както е било постановено и от
първостепенния съд. В тежест на частната тъжителка и жалбоподателка следва да бъдат
възложени и направените от подсъдимия разноски и пред въззивния съд, като възраженията
3
на повереника за прекомерност на същите, не следва да бъдат уважавани предвид липсата на
такава процесуална възможност в рамките на наказателното производство, в което въпросът
за разноските е изрично уреден и поради това и правоприлагането по аналогия на правилата
на ГПК в случая не намира основание.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 05.10.2020 г., постановена по НЧХД №19433/2017г., СРС, НО,
147-ми състав в частта, с която подсъдимият Г. Л. Д. е признат за невиновен и оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147,
ал.1 т НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу Г. Л. Д. ЕГН **** за
престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 т НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА частната тъжителка СН. Д. Д. ЕГН ********** да заплати на основание
чл.190, ал.1 от НПК в полза на подсъдимия Г. Л. Д. ЕГН **** сумата от 1500 лв.,
съставляващи направени от него разноски за адвокат пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15- дневен срок от
съобщението до страните.
Препис да се изпрати на подсъдимия Д., на неговия защитник и на частната тъжителка
Д..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4