О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260136/19.03.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 19.03.2021г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д.
№ 488/2020 по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Д.М.П. и Т.М.П. чрез адв. Р.Е.
срещу решение № 260 163/22.07.2020 год по гр.д. № 725/2019 год на Окръжен
съд Варна.
Производството по делото е образувано след отделяне (с
определение № 5012/2019 год по гр.д. № 18636/2018 год на Районен съд
Варна) на насрещен иск, предявен от Ф.Г.Г.
срещу Д.М.П. и Т.М.П., за заплащане на сумата 65000 евро, дадени на техния
наследодател за построяването на жилищна сграда и гараж в поземлен имот с
идентификатор 10135.3505.498 с адрес гр.Варна, с.о. „Сълзица“ № 498. По съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени. Претендират за разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от Ф.Г.Г. чрез процесуалния й
представител адв. Б.Б. е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
След оставяне на исковата молба без движение е постъпила
уточнителна молба от ищцата чрез процесуалния й представител, в която е
заявила, че предявените искове са, както следва: Срещу Д.М.П. като наследница
на М. П. – за сумата 32 500 евро, дадени на нейния наследодател за
построяване на процесната сграда, ведно със законна лихва от завеждането на
иска до окончателното изплащане и срещу Т.М.П. като наследник на М.П. – за
сумата 32 500 евро, дадени на нейния наследодател за построяване на процесната
сграда, ведно със законна лихва от завеждането на иска до окончателното
изплащане.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете,
са че по време на фактическото съжителство на ищцата с наследодателя на
ответниците тя е предоставила на последния свои лични средства, с които той
изградил намиращата се в описания по-горе имот жилищна сграда и гараж. За тази
цел бил продаден имот в курортен комплекс „Чайка“, съсобствен между ищцата,
брат й С.Г.Г.и майка им Л. Ст.Г., срещу покупна цена в размер на 25 000
евро, преведена от купувачката по сметката на М.П.. Част от тази сума в размер
на 20 000 евро била оформена като договор за заем между М.П. от една
страна като заемател и ищцата и брат й – като заемодатели, с уговорен
петгодишен срок за връщане, съгласно представената разписка от 09.11.2006 год.
Освен това ищцата твърди, че след извършена делба между нея и бившия й съпруг,
придобила собствеността върху семейното жилище в гр.Варна, ж.к. „Победа“ бл.11,
вх.А, ап.24, като поела задължението да изплаща ипотечния заем. Тъй като не
искала имота да остане на нейно име, поради задълженията й към банка като
гарант на нейна позната, ищцата твърди че през 2005 год „фиктивно продала“ на М.П. този имот, но
всъщност извършила безвъзмездно разпореждане с него. Впоследствие, през 2009
год М.П. продал имота за сумата от 40 000 евро, включваща предварително
получената като задатък сума от 8 000 евро. С лични средства от
спестяванията си ищцата заплатила останалата част от ипотечния заем за жилището
в размер на 11 000 лв, а получената покупна цена от продажбата му била
използвана за доизграждане на къщата в процесния имот. Ищцата твърди, че с М.П.
са имали устна уговорка след завършване на строителството да сключат брак и той
да й прехвърли имота, в замяна на парите, които е вложила в него. Тези
намерения били осуетени от преждевременната му смърт. Поради това ищцата
претендира предоставените парични средства, дадени на наследодателя на
ответниците на неосъществено основание (чл. 55 ал. 1, предл.2 от ЗЗД), а в
условията на евентуалност, като получени без основание (чл. 59 от ЗЗД).
Постъпил е отговор от въззивниците след уточняване на
исковата молба, в следния смисъл:
Ищцата не е прецизирала размера на претенцията си за
сумата 20 000 евро с отчитане на собствените си права, поради което
считат, че в тази част исковата молба е нередовна и следва да бъде върната.
Сщото се отнася и за претенцията в размер на 5000 евро. Липсват твърдения в какво се изразява
неоснователното обогатяване със сумата от 40 000 евро от продажбата на
апартамента. Наред с това поддържат заявеното пред първата инстанция възражение
за погасяване на исковете по давност.
С оглед така изразеното становище въззивниците молят да
бъде върната исковата молба като нередовна, а постановеното решение да бъде
обезсилено и производството – прекратено. В условия на евентуалност молят за
частично обезсилване на решението и прекратяване на производството с отчитане
на притежаваните от ищцата права. На последно място, при неприемане на
предходните становища, молят за отмяна на решението като незаконосъобразно и
отхвърляне на исковете.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че
нередовностите на исковата молба са отстранени. Предявени са обективно и
субективно съединени искове за осъждане на ответниците по отделно да заплатят
на ищцата по 32 000 евро, дадени на техния наследодател поради
неосъществено основание, а в условия на евентуалност – поради липса на
основание, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното
изплащане.
По изложените съображения съдът намира, че делото следва
да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Доказателствени искания не са направени.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
делото за 28.04.2021 год от 9,00 часа, за когато да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.