Решение по дело №825/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. И. А. , против решение № 12/8.03.2024 г. по НАХД № 20233130200424/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия /ПРС/, с което е изменено издаденото от Началник отдел „КРПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ наказателно постановление /НП/ № 8217/13.06.2023 г., като наложената на основание чл.53, ал.1,т.2, пр.2 от З-на за пътищата /ЗП/ глоба на жалбоподателя в размер на 4000 лв. е намалена на 1500 лв. и същият е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Изложени са в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, тъй като : неправилно бил определен субекта на административно-наказателната отговорност ; предвид разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/ 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, не бил осъществен състава на адм. нарушение визиран в обжалваното НП, доколкото съответстващата на действителните факти правна квалификация на нарушението била тази по чл.177, ал.3, т.1 от З-на за движение по пътищата ; деянието не било доказано по причина, че не било установено наличието на правилно извършване на измерването на масата на процесното ППС ; съществували разминавания между АУАН и НП по отношение на описанието на приложимите правни разпоредби, което не било констатирано от въззивния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП, както и за присъждане на сторените по делото разноски. С депозирана от упълномощения адвокат С. К. молба с.д. 7946/4.06.2024 г., касационната жалба се поддържа и в съдебно заседание.

Ответникът – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ , чрез упълномощения юрисконсулт Ч.-Т. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП , на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП е наложена на касатора А. глоба в размер на 4000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. “а“, пр.2 от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б. “а“ , чл.7, ал.1, т.3 б. “б“ , чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1 , пр.1 от Наредба №11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС , а именно : затова, че на 11.05.2023 г. в 11.16 ч. на път АМ „Хемус“, км. 388 дясно, в посока [населено място] – [населено място], управлява и извършва превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ с рег. № [рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. № [рег. номер], без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/ , съгласно изискванията на чл.8, ал.1-2 от Наредба №11/3.07.2001 г. на МРРБ.

За да измени обжалваното пред него НП, районният съд е приел за установени описаните в него факти, както и че дадената тяхна правна квалификация е правилна, но поради неоправдано завишен размер на наложеното адм. наказание е преценил , че за постигане целите на същото е достатъчно налагането на глоба в размер на 1500 лв., в какъвто смисъл е постановил изменение.

Касационния съд намира, че не е налице заявеното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон.

Преди всичко, абсолютно необосновано е наведеното с касационната жалба възражение за неправилно извършено от контролните органи измерване на масата на процесното ППС - касае се за голословно отричане без позоваване на конкретни факти и доказателства, още повече, че такъв спор не е бил повдиган от А. в хода на въззивното производство. С оглед последното и предвид разпоредбата на чл. 220 от АПК, обхвата на касационната проверка е обусловен от приетият за установен от ПРС факт за правилно и точно извършено измерване с електронна везна на натоварванията на осите на процесното ППС.

Не съответства на действителното съдържание на АУАН и НП въведеното с касационната жалба твърдение, че разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, б. “а“ от Наредба № 11/3.07.2001 г. била цитирана за първи път едва в НП, т.е. добавена там без да се съдържа в АУАН – нормата касае натоварването на единичната задвижваща ос, фактите за което са описани в АУАН, а разпоредбата е цитирана на ред десети от описанието на деянието в АУАН.

Правилни са правните изводи на въззивния съд и относно субекта на нарушението – нормата на чл.53, ал.1 от ЗП ясно посочва като субекти на административно-наказателния състав физическите лица нарушили съответните изчерпателно изброени разпоредби и то без оглед на това дали те притежават особеното качество на превозвач, т.е. субекти са и водачите на съответното ППС, какъвто се явява касаторът А.. От гледна точка на вината, субективната страна на нарушението предполага съгласно пар.1, т.8 от ДР на ЗП наличието у водача на знание за масата на управляваното от него ППС, която настоящият касатор А. е бил длъжен и е могъл да узнае, т.е. евентуалната негова незаинтересованост не изключва наличието на умисъл, който в случая е проявен при осъществяване на изпълнителното деяние изразяващо се в управление на тежко по смисъла на чл.3 , т.2 от Наредба №11/3.07.2001 г. ППС за превоз на тежък товар, представляващо дейност от специалното ползване на пътищата, за която е липсвало надлежно разрешение. Действително, задължението за снабдяване с необходимото съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата разрешително е за собственика на ППС или превозвача , при което за извършителя на деянието не би съществувала административно-наказателна отговорност единствено в случаите на изпълнение на дадена по установения ред неправомерна служебна заповед , която не е съдържала очевидно за дееца нарушение по смисъла на чл.25 от ЗАНН, каквито данни касаторът никога не е навеждал, още по-малко доказвал.

Както вече бе посочено, цитираните в НП стойности на натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на МПС ( 15,015 т. ) и на една тройна ос на полуремаркето (31,905 т.) не са били оспорени в хода на въззивното производството. В тази връзка и при положение, че разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4, б. “а“ от Наредбата определя за единичната ос допустимо натоварване от 11,500 т., а разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ определя за тройната ос допустимо натоварване от 24 т., то установените превишения съответно с 3,515 т. и 7.905 т. са повече от 30 % по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредбата, поради което противното на изложените в жалбата доводи, нормата е неприложима. От друга страна, дори да бе приложима, същата изисква заплащане на дължимата такса, а от страна на касатора не се твърди нито осъществяването на заплащане на таксата , нито наличието на разрешение по чл.26, ал.1 от ЗП във вр. с чл.8, ал. 2 вр. с чл.3, т.2 от Наредбата, т.е. липсва установяване на тези два положителни и благоприятни за него юридически факти, за които доказателствената тежест е изцяло негова. Съобразно тези обстоятелствата, цитираният в касационната жалба административно-наказателен състав по чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП е неприложим.

При тази установеност в хода на въззивното производство на описаните в обжалваното НП юр. факти , правилно въззивния съд е потвърдил дадената им от наказващия орган правна квалификация като осъществен състав на адм. нарушение по чл. 53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б. “а“, пр.2 от ЗП , съответно като е намалил размера на глобата в рамките на предвиденото в нормата , ПРС е приложил правилно материалния закон.

Освен материално законосъобразно по гореизложените съображения, при служебно извършената от касационния съд проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, съответно основателна е тази на ответника с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт процесуално представителство по делото, за което на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва на ЮЛ към което принадлежи наказващия орган да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 12/8.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233130200424/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА С. И. А. с [ЕГН] да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София сумата от 80,00 лв. за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.