Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 15402 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № № 180587 от 31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 13984/2016 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, З. „У.“ АД е осъдена да заплати на Г.И.Р., на основание чл.208 КЗ (отм.), сумата от 17 000 лв. – главница по предявен частичен иск в пълен размер от 21 525 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпило ПТП на 04.10.2015 г. на АМ „Хемус“ 361+400 в посока гр. Варна – гр. Шумен между лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел Ц 200 компресор, рег. № ******и лек автомобил марка „Пежо“, модел 308, рег. № ******, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“, по застрахователна полица № 15900170181/28.01.2015 г. с период на застрахователно покритие от 28.01.2015 г. до 27.01.2016 г., сумата от 1 080 лв. – главница, представляваща застрахователно обезщетение за реализирани разходи за транспортиране,престой, допълнителни огледи и разглобяване на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.03.2016 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 676, 63 лв. – лихва за периода от 21.10.2015 г. до 11.03.2016 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 190 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски
Срещу постановеното съдебно решение
е депозирана въззивна жалба от ответника З. „У.“ АД,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно ,постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че клаузата на т.6.5.16 от общите условия на
застрахователя напълно кореспондира с чл.211 КЗ, в който са регламентирани
основанията за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. От
изслушаното пред СРС повторно заключение на вещото лице Й.Й.е
установено, че уврежданията на лекия автомобил марка „Мерцедес“ не съответстват
като характер на уврежданията на лекия автомобил „Пежо“ и същите не са получени
по механизъм на произшествието, отразен в представените по делото
доказателства. Липсват еквивалентни вреди между двете МПС, участвали в разглеждания
инцидент. Получените вреди по лекия автомобил марка „Мерцедес“ са характерни
при сблъсък с висока преграда и подпъхване на автомобила. В случая обаче такова
не е налице, тъй като предходният автомобил е с по – малки габарити, като двата
автомобила са се движили успоредно един зад друг. Неправилно решаващият съд е
кредитирал експертното заключение на нещото лице А.М., което счита, че е
необосновано и неправилно, вместо повторното експертно заключение. СРС не е
съобразил и показанията на разпитания
водач на лекия автомобил марка „Пежо“. Излага съображения, че от ангажираните
по делото доказателства се установява липсата на причинно – следствена връзка
между вредите и настъпилия инцидент, поради което не е налице настъпил
застрахователен риск по смисъла на § 1, 3 ДР на КЗ (отм.) и не дължи заплащане
на обезщетение за настъпилата щета. Счита, че неправилно е определен и размерът
на вредите, който възлиза на 13 577, 56 лв. по средни пазарни цени,
съгласно повторното експертно заключение. От тази сума следва да се приспадне 5
% самоучастие. С оглед на това счита, че ако се дължи
застрахователно обезщетение, то същото би било в размер на 12 898, 69 лв.
на основание чл.194, ал.3 КЗ (отм.) тотална щета на МПС е увреждане, при което
стойността на разходите, необходими за ремонт, надвишават 70 на сто от
действителната му стойност. При наличие на тотална щета отговорността на
застрахователя се ограничава до пазарната цена на повреденото имущество, след
приспадане на остатъчната стойност на запазените части. Така при наличие на
тотална щета и действителна пазарна стойност от 22 319 лв. и
застрахователна сума от 21 525 лв., 70 % от последната възлиза на
15 067, 5 лв., от която сума следва да се приспадне 5 % самоучастие. С оглед на това застрахователното обезщетение
при тотална щета би било в размер на 14 314, 13 лв. Счита, неправилно
решаващият съд е уважил иска за заплащане на мораторна
лихва, тъй като не е бил поставен в забава. Поддържа, че неправилно е присъдена
сумата от 1 080 лв., представляваща разноски за транспортиране, престой ,
допълнителни огледи и разглобяване на автомобила, тъй като тези разходи не са
част от покритите рискове. Моли съда да обезсили обжалваното решение,
евентуално да го отмени и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца от
ищцата Г.И.Р., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Счита, че по делото са доказани всички елементи от правопораждащия фактически състав на претендираното
право – сключен между страните договор за имуществена застраховка; настъпило
застрахователно събитие в срока на действие на договора; причинени имуществени
вреди; незабавно уведомяване на застрахователя за събитие; изпълнение на
указанията на застрахователя за запазване на застрахованото имущество и
установяване на действителния размер на вредите – транспорт на увреденото МПС
до посочен от ответника автосервиз. Вещото лице Й.е приел, че уврежданията,
получени при процесното ПТП, отговарят на механизма
на настъпването му. В последваща допълнителна
експертиза и при липса на поставен
въпрос същият е влязъл в противоречие с предишното негово заключение, като е формирал
изводи в обратната насока. След своевременно оспорване на допълнителното
експертно заключение вещото лице М.е достигнал до обоснования извод, че вредите
са причинно – следствена връзка с настъпилия инцидент. Размерът на вредите е
съобразен с експертното заключение на вещото лице М., съгласно което стойността
на ремонта на автомобила по средни пазарни цени с ДДС е на стойност от
17 558, 29 лв. моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
сторените във въззивното производство разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание
чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че е сключил с ответника на 28.01.2015
г. договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил
марка „Мерцедес-Бенец“, модел Ц 2—компресор, рег. № ******.
Платил е изцяло и в срок дължимата разсрочено застрахователна премия. Срокът на застрахователния договор е от
28.01.105 г. до 27.01.2016 г. На 04.10.2015 г., в 20.30 ч. е настъпило ПТП на
АМ „Хемус“ 361+400 км., посока гр. Варна – гр. Шумен, от което застрахованитя автомобил е увреден. Твърди, че
застрахованият автомобил е управляван от И.С.И.и се е движел зад друг автомобил
марка „Пежо“, рег. № ******. Последният рязко намалил скоростта на движение и
водачът на застрахования автомобил не успял да реагира, в резултат на което е
настъпил сблъсък между двата автомобила. След инцидента е подаден сигнал на
тел.112 и мястото на инцидента е посетено от полицейски патрул, като е съставен
протокол за ПТП. Незабавно уведомил ответника за настъпилото ПТП и същият е
образувал щета № 115119000411/05.10.2015 г. ответникът е дал указания на ищеца
увреденото МПС да бъде транспортирано до доверен автосервиз „Топес“ ООД, където въз основа на възлагателно
писмо от ответника автомобилът е бил приет за извършване на ремонт. Стойността
на репатрирането на превозното средство е 700 лв., за което е съставена фактура
и платежен документ. Съгласно проформа фактура №
90025747/23.02.2016 г., издадена от „Б.С.Р.“ ООД – оторизиран дилър и сервиз на
„Мерцедес – Бенц“, за отстраняване на щетите по застрахования автомобил е
необходима сумата от 22 798, 98 лв. с ДДС. Със застрахователния договор е
приел самоучастие от 5 %. Така дължимото от ответника
застрахователно обезщетение е в размер на 21 525 лв. Ответникът е отказал
заплащане на застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 17 000 лв. – част от
дължимо застрахователно обезщетение в общ размер от 21 525 лв., сумата от
1 080 лв. – застрахователно обезщетение за целесъобразно направени разходи
за транспортиране, престой, допълнителни оглед и разглобяване на автомобила,
сумата от 676, 63 лв. – законна лихва за периода 21.10.2015 г. – 11.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва иска. Признава наличието на
застрахователно правоотношение между страните за посочения в исковата молба
автомобил и период на застрахователно покритие.
Твърди, че повредената броня на застрахования автомобил е с по – голяма
площ от 50-60 см. спрямо площта на увредената броня на лекия автомобил марка
„Пежо“, модел 308, с размери 30-35 см. позовава се на несъответствие на предния
капак на автомобила, както и че е налице пълно несъответствие на огъването на
предния капак и неговото положение съобразно наличния снимков материал и
височината на вредите, получени от лекия автомобил марка „Пежо“, модел 308.
Така получените от застрахования автомобил вреди не съответстват на описания от
ищеца механизъм на ПТП. На основание т.6.5.16 застрахователят има право да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение тогава, когато при сключване на
застраховката и/или в срока на действието й застрахованото лице или негов
представител депозират становища, несъответстващи на действителните факти и
обстоятелства, които биха попречили на застрахователя да установи дали
настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от
застрахованото лице или негов представител. С оглед на това счита, че не е
налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Относно размера
на претендираното от ищцовата
страна обезщетение се позовава на т.12.9 от общите условия, съгласно която при
пълна загуба застрахователят изплаща обезщетение в размер на 70 % от
действителната стойност на МПС към деня на застрахователното събитие, като
застрахованият задържа останките на МПС. В конкретния случай застрахователната
сума е 21 562 лв. и след приспадане на овехтяване от 10 м. – 4 %,
стойността на застрахованото имущество възлиза на 20 627 лв., а 70 % от
същата възлиза на 14 439 лв. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Страните не спорят, а и от
представения по делото препис от застрахователна полица се установява, че
ищецът е застраховал при ответника лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел С 200
компресор, рег. № ******по застраховка „Каско на
МПС“. Уговорената застрахователна сума е 21 525 лв., а застрахователната
премия е в размер на 957 лв., платима разсрочено на 4 вноски, всяка от които в
размер на 244, 04 лв. Предвидено е самоучастие от 5 %
и минимум от 100 лв. от размера на одобреното обезщетение при всяка щета, като
сумата на самоучастие ще се приспада от него. Срокът
на действие на застрахователния договор е от 28.01.20145 г. до 27.01.2016 г. В
застрахователната полица е посочено, че неразделна част от нея са валидните към
датата на сключване на застраховката Общи условия, избраните от застрахования
клаузи, издадените добавъци, дебитни ноти и предложението
за сключване на застраховката. Представени са разписки относно заплащане на
уговорената застрахователна премия.
В т.6.5.16 от представените Общи
условия по застраховка „Каско на МПС“, приети с
решение на УС на З. „У.“ АД от 14.05.2014 г. и влизащи в сила на 02.06.2014 г.,
застраховката не покрива и съответно застрахователят не заплаща обезщетение,
когато при сключване на застраховката и/или в срока на действието й
застрахованото лице или негов представител депозират становища, несъответстващи
на действителните факти и обстоятелства, които биха попречили на застрахователя
да установи дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от
застрахованото лице или негов представител. В т.12.9 е предвидено, че при
тотална щета застрахователят изплаща обезщетение в размер до 70 % от
действителната стойност към деня на застрахователното събитие, като застрахованият
задържа останките на МПС. Съгласно т.12.16 в обезщетението се включват и
разумно направените разноски, доказани с документ, издаден от лицето, извършило
услугата.
Във връзка на настъпилото ПТП е
съставен протокол за ПТП № 1610285 от 04.10.2015 г. в него е удостоверено, че
на посочената дата, в 20.00 ч., на АМ „Хемус“, в посока гр. Варна – гр. Шумен е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 200
компресор, рег. № ******, собственост на Г.И.Р. и управляван от И.С.И.и лек
автомобил марка „Пежо“, модел 308, рег. № ******, собственост на В.Е.Т.и
управляван от нея. Като причини и обстоятелства за настъпилото ПТП е посочено,
че първият участник не спазва необходимото разстояние от движещото се пред него
второ МПС, не успява да спре, когато то намалява скоростта и става причина за
ПТП. Описани са материалните щети.
Съставен е и акт за установяване
на административно нарушение на 04.10.2015 г. е настъпило ПТП на АМ „Хемус“,
361+400 км, в посока гр. Варна – гр. Шумен, с участието на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел Ц 200, рег. ******, собственост на Г.И.Р., като при
управлението му се движи на голямо разстояние от движещото се пред нея друго
превозно средство марка „Пежо“, модел 308, рег. № ******, от което са настъпили
материални щети.
На 05.10.2015 г. ответникът е
съставил приемателен протокол, както и опис на щетите.
С писмо изх. № 5005 от 22.12.2015
г. ответникът е уведомил ищцата, че отказва да изплати застрахователно
обезщетение, като се позовава на т.6.5.16 от общите условия за застраховка „Каско на МПС“.
Съгласно фактура №
**********/29.02.2016 г. за престой на застрахования при ответника автомобил е
определена сумата от 480 лв. с ДДС. Сумата е преведена по банков път с платежно
нареждане от 29.02.2016 г.
Представена е проформа
фактура от „Б.С.Р.“ ООД относно стойността на ремонта на застрахования при
ответника автомобил за сумата от 22 798, 98 лв.
От заключението на вещото лице
инж. Й.Й.по изслушаната пред СРС авто
– техническа експертиза се установява, че застрахованият при ответника лек
автомобил марка „Мерцдес“, модел Ц 200, рег. № ******е
участвало в ПТП, настъпило на 04.10.2015 г., около 20.00 ч. Автомобилът се е
движил по АМ „Хемус“ с посока на движение от гр. Варна към гр. Шумен и на
361+400 км., поради неспазване на безопасна дистанция, водачът реализира ПТП
със спиращия рязко пред него лек автомобил марка „Пежо“, модел 308, рег. № ******.
Вещото лице е посочило видимите щети на застрахования автомобил и е достигнал
до извода, че щетите се намират в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото на 04.10.2015 г. Към датата на ПТП автомобилът е бил на 8 години, 3
месеца и 23 дни от датата на първоначалната регистрация, която е извършена на
12.96.2007 г. Стойността за възстановяване на процесния
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
9 268, 96 лв. Вещото лице е посочило, че при предоставяне на допълнителни
описи от застрахователя, заключението ще бъде допълнено или коригирано. За да
бъдат съпоставени уврежданията по двете превозни средства, вещото лице е
приело, че е необходима да бъдат предоставени автомобилите за оглед или да бъде
приложен достатъчно ясен снимков материал на щетите, непосредствено сред
настъпване на произшествието.
При изслушването му вещото лице е
пояснило, че всички увреждания, причинени на застрахования при ответника лек
автомобил марка „Мерцедес“, се намират в предната му част и е възможно те да се
получат по механизма, който е отразен в представените по делото документи. На
вещото лице не е предоставен снимков материал, за да може да сравни
уврежданията на двата автомобила, участвали в процесното
ПТП. След представянето на такъв, би могъл да вземе категорично становище.
Пред СРС е изслушана допълнителна
авто – техническа експертиза, изготвена след
представяне на допълнителни материали на вещото лице. От допълнителното
експертно заключение се установява, че необходимата сума за възстановяване на застрахования
при ответника лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Ц 200, рег. № ******,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 13 577, 56 лв.
При удар между две превозни средства силите, които действат върху техните
контактни повърхности, предизвикват еквивалентни деформации. С оглед
констатираните деформации по двете увредените МПС, участвали в процесното ПТП, вещото лице приема, че съгласно механизма
на ПТП и сравнението на щетите в описа на застрахователя, се налага извода, че
уврежданията по лекия автомобил марка „Пежо“, модел 308, рег. № ******, не се
намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 04.10.2015 г.
произшествие на АМ „Хемус“. При удар от лекия автомобил марка „Мерцедес“ би следвало да се увреди и левия стоп на лекия
автомобил марка „Пежо“. От снимковия материал вещото лице е установило, че
задната броня на лекия автомобил марка „Пежо“ е счупена в долната лява част.
Вещото лице е приело, че уврежданията на лекия автомобил марка „Мерцедес“ не
съответстват като вид и характер на уврежданията на лекия автомобил марка
„Пежо“ и същите не са получени по механизма, отразен в представените по делото
доказателства.
Вещото лице е пояснило в открито
съдебно заседание при изслушването му, че в първото заключение е изследвана
причинно – следствената връзка между уврежданията и механизма на ПТП само въз
основа на степените на увреждания на детайлите. Второто заключение дава
еквивалентност на уврежданията и дали те могат да бъдат получени при
съприкосновенията точно на тези две превозни средства с техните детайли.
Изводите в двете заключения са различни, тъй като е използван различен
материал. Средните пазарни цени за автомобил, който е извън гаранционния
период, се получават като се анализират данни за доставчици, както на
оригинални резервни части, така и на алтернативни доставчици. Така в
експертното заключение са определени средните пазарни цени, като са осреднени
оригиналните части и алтернативните части. По същия начин са осреднени и
стойностите на труда в официалните представители и в другите сервизи, които
извършват извънгаранционно обслужване и ремонти
на автомобил с техническа характеристика на процесния. Вещото лице е използвало и данни от
официалните представители, но стойностите са осреднени. Вещото лице не може да
определи скоростта за движение въз основа на получените деформации, като
приема, че уврежданията по лекия автомобил марка „Мерцедес“ в горната част на
капака по никакъв начин не могат да бъдат получени при удар с лекия автомобил марка „Пежо“. При наличие
на такъв удар, в областта на левия стоп на автомобила марка „Пежо“ е следвало
да има деформация, каквато няма. Вещото лице приема, че ударът на застрахования
при ответника лек автомобил марка „Мерцедес“ е във висока преграда, която да
остави задиране върху неговия преграден капак – високо превозно средство или
друга висока част. Налице е подпъхване на предния капак на лекия автомобил
марка „Мерцедес“. При задействане на спирачната уредба, се получава 7-10 см.
спадане на предната част на автомобила, но дори тогава тези деформации не могат
да бъдат получени от посочения лек автомобил марка „Пежо“. При рязко спиране се
получава понижаване нивото на предната част на автомобила и няма как да се
повдигне задницата. При конкретните две МПС повдигането на лекия автомобил
марка „Пежо“ е не повече от 5 см. и по никакъв начин по – тежкия автомобил
марка „Мерцедес“ не може да се подпъхне под по – ниския лек автомобил марка
„Пежо“. За поведението на девет МПС вещото лице е черпило сведения от
съставения протокол за ПТП, а относно еквивалентността на деформациите е
ползвал предоставения снимков материал.
Експертното заключение е оспорено
от ищцата.
От показанията на разпитаната
пред СРС свидетелка В.Е.Й.се установява, че си спомня за настъпилото през м.09.
– м.10.2016 г., на АМ „Хемус“ ПТП, в което е участвала. Свидетелката е
управлявала лек автомобил марка „Пежо“, модел 308, който е бил ударен в задната
част, отляво от лек автомобил марка „Мерцедес“. По това време се извършвал
ремонт на магистралата. Свидетелката намалила скоростта си на движение заради
завой и при извършване на десен завой автомобилът зад нея не можал да намали и
ударил автомобила й отзад и от ляво. Управляваният от свидетелката автомобил
бил изтласкан леко в дясно, а другият автомобил продължил напред и спрял.
Ударът не бил много силен. И двамата водачи не били пострадали. По лекия
автомобил марка „Мерцедес“ имало много щети, автомобилът пушел и не можел да се движи, бил видимо смачкан.
Водачът поискал телефон от свидетелката, за да се обади на негов приятел.
Свидетелката не познава водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“.
Свидетелката не усетила повдигане на нейния автомобил. Спирането й не било
рязко, тъй като пътят бил в ремонт.
Пред СРС е разпитан и свидетеля И.С.И.–
водач на лекия автомобил марка „Мерцедес. От показанията му се установява, че
си спомня за участието му в ПТП пред м.10.2015 г. Връщал се от гр. Варна към
гр. Шумен. Пътят бил в ремонт и автомобилите можели да се движат само в една
лента за движение. Пътят свивал в един участък и трябвало да се отбила в дясно
заради извършвания ремонт. Нямало конуси, нито някакви означения. Автомобилът
пред него се движил със 60-80 км/ч. и в последния момент завил. Свидетелят
нямал възможност да реагира и последвал удар. Управляваният от свидетеля
автомобил е марка „Мерцедес“. След удара по другия автомобил почти нямало
никакви щети, само драскотини, в задната част на автомобила. Задният стоп имал увреда, но щетите били малки. В управлявания от него
автомобил се отворили двете въздушни възглавници. В дясната му част имало
голямо увреждане. Щетите по управлявания от свидетеля автомобил бил в предна
дясна част. Опитал се да отбие в ляво, но не успял. Така се ударил в автомобила
пред него с предната дясна част на управлявания от свидетеля автомобил. Фарът
бил счупен, имало вдлъбнатина, гумата сякаш щяла да падне. Имало увреждания и
по капака на автомобила. След инцидента се обадили на полицията и дошли
представители, които направили снимки. Направили им проби за алкохол, които
били отрицателни. Водачката на другия автомобил продължила пътуването, тъй като
почти нямало щети по автомобила. В продължение на 4-5 часа свидетелят чакал
идването на пътна помощ, не можел да се придвижва на самоход.
Управлявал автомобила с около 70 км/ч. С такава скорост се придвижвал и
автомобила пред него. Дистанцията с автомобила била около 6 метра. Преди
инцидента управляваният от свидетеля автомобил е нямал увреждания, не знае да е
бил удрян. Нямал е видими щети.
Свидетелят го управлявал предния ден в гр. Варна.
Във връзка с ангажирани
допълнителни материали от застрахователя по застраховка „Каско“
на лекия автомобил марка „Пежо“, модел 308, участвал в процесното
ПТП и събраните гласни доказателства е допусната допълнителна авто – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.
А.М.. От допълнителното експертно заключение се установява, че механизмът на
ПТП е следният: на прав участък от АМ „Хемус“, пред отклонение за ремонт на
пътя, водачът на лекия автомобил марка „Пежо“, модел 308, намалява скоростта на
движение за отклонение надясно и е ударен в задна лява част от движещия се зад
него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 220, с предна дясна част в задна
лява част на лекия автомобил марка „Пежо“, модел 308. Застрахованият при
ответника лек автомобил е на 8 години и 4 месеца към датата на ПТП. Вещото лице
приема, че действителната стойност на автомобила към този момент е 22 319
лв., а стойността на ремонта е 17 558, 59 лв., т.е . 78, 67 %. С оглед на
това е налице тотална щета. Дължимото обезщетение при тотална щета в размер на
75 % възлиза на 16 739, 25 лв. по конструктивни съображения частите в
предната част на всяко МПС се изработват така, че по – лесно се деформират и
омекотяват удара, докато в задната част са усилени и се деформират при по –
висока скорост. Въз основа на констатираните деформации при двете МПС вещото
лице е достигнало до извода, че са се движили със скорост от 45-50 км/ч.
Калникът в областта на стопа е огънат предварително конструктивно на 90 градуса
и има по – голяма здравина от тази на предната част на лекия автомобил марка
„Мерцедес“ вещото лице приема, че деформацията в горната част на капака на
последния не е от директен удар, а е от деформацията на ламарината на капака
(пано). При деформация на основата на капака, където има П-образни профили,
усилващи горната част на капака, паното приема формата на огъване на арматурата
на капака с пречупване. Вещото лице е направило самостоятелни замервания на
височината на деформациите по двете МПС, участвали в ПТП, въз основа на които е
достигнало до заключението, че описаните деформации по МПС отговарят на
механизма на ПТП, с оглед скоростта на МПС преди удара, разположението им на
пътното платно. При конкретните щети на лекия автомобил марка „Мерцедес“, той
не може да се движи самостоятелно, затова е използвал пътна помощ. Повредите по
преден десен калник, десен фар, радиатори и на интерколектора
са решаващи за движението на автомобила.
Вещото лице е пояснило при
изслушването му, че не е работило с височини в статично положение на
автомобилите, а съобразил движението на двата автомобила и механизма на ПТП.
При предприетото от водачката на лекия автомобил марка „Пежо“ спиране, за да
направи десен завой, задната част на автомобила се приповдига, а предната част
пада надолу. По същия начин е и с лекия автомобил марка „Мерцедес“. Да за
извърши завоя, който е под прав ъгъл, скоростта на движение на лекия автомобил
марка „Пежо“ е 10-15 км/ч., за да се качи на разделителния остров, който е около
15 см. по – висок от пътното платно.
Вследствие активиране на спирачната система ресьорите
дават възможност да има едно вертикално движение на автомобила около 15 см.
Такова окачване на дава възможност на автомобила да се наклони наляво или
надясно, на напред пружините и амортисьорите дават
възможност около 100-15 см. автомобилът да се спусне напред, доколкото лекият
автомобил марка „Мерцедес“ е произведен 2007 г. подпъхването се е осъществило
за 0, 15 секунди, като е съобразил показанията на разпитаните по делото
свидетели. Използвал е и скицата, съставена от КАТ. Също така е снимал точното
местоположение, където е била свалена мантинелата
заради извършения ремонт на пътя.
Експертното заключение е оспорено
от ответника, поради което е допуснато изслушването на тройна авто – техническа експертиза, която впоследствие е отменена
от съда поради невнасяне на дължимото възнаграждение за вещите лица.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че Обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Страните не спорят относно обстоятелството, че са обвързани
от застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застраховка „Каско
на МПС”, сключена на 28.05.2015 г. Обект на договора и съответно на
застрахователното покритие е лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Ц 200
компресор, рег. № ******. Предвид обстоятелството, че застрахованият е приел
писмено установените от застрахователя общи условя и на основание чл.186, ал.1 КЗ (отм.), действал към момента на възникване на облигационната връзка, същите
са задължителни за страните и регулират спорното правоотношение.
През време на действието на договора за застраховка „Каско
на МПС” – на 04.10.2015 г., застрахованият
автомобил е увреден в резултат на настъпило ПТП.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско на МПС“
носи отговорност за всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие,
предвидено като покрит застрахователен риск в застрахователния договор и в
Общите условия към него.
Налице е спор между страните дали в тежест на
застрахователя е възникнало задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение и съответно дали е налице основание за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя или не.
Ответникът своевременно е релевирал възражение с писмения отговор на исковата молба, което поддържа и във въззивната жалба, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение на основание т.6.5.16 от приложимите за спорното правоотношение общи условия.В посочената клауза са регламентирани основания, които дават право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение - когато при сключване на застраховката и/или в срока на действието й застрахованото лице или негов представител депозират становища, несъответстващи на действителните факти и обстоятелства, които биха попречили на застрахователя да установи дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от застрахованото лице или негов представител.
Основанията, на които застрахователят може законосъобразно да откаже изплащане на застрахователно обезщетение са регламентирани в чл.211 КЗ (отм.) - при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в други случаи, предвидени със закон. Посочените в разглежданата клауза основания за освобождаване на застрахователя от отговорност за обезвреда на причинените на застрахованото имущество щети могат да се отнесат към чл.211, т.2 КЗ (отм.). Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, формирана по приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.) e възприето разрешението, че за да е основателен отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие, не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е значително от гледна точка на интереса на застрахователя. Наред с това е необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на произлезлите от него вреди да са последица от неизпълнението на това задължение, т. е. да съществува причинно - следствена връзка между неизпълнението и застрахователното събитие. Ето защо за да възникне право на отказ в полза на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ (отм.), не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а следва да се докаже от застрахователя, че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, респ. че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието. В този смисъл са решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 144 от 21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). С оглед на това за основателността на възражението на ответника е необходимо да се докаже от жалбоподателя, че е налице препятстване от страна на застрахования на доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието. В разглеждания случай се установи, че застрахованият своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Същият е изпълнил указанията на застрахователя, дадени по реда на чл.207, ал.4 КЗ (отм.), като е организирал транспортирането на автомобила до доверен сервиз на застрахователя. Допуснал е застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество, във връзка с което са съставени опис на щети, както и е представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите, съобразно изискванията на чл.207, ал.3 КЗ (отм.).Жалбоподателят поддържа, че заявеният от застрахования механизъм на ПТП не съответства на ангажираните по делото доказателства. Ангажираните по делото доказателства установяват настъпването на застрахователното събитие, както е заявено от застрахованото лице. Действително в допълнителното заключение на вещото лице ин Й.Й.е застъпено становището, че уврежданията по лек автомобил марка „Мерцедес“ не съответстват като вид и характер на уврежданията по лек автомобил „Пежо“. За съда обаче е налице задължение да извърши преценка на всички ангажирани по делото доказателства, които следва да се преценят в тяхната съвкупност. Този извод на вещото лице не кореспондира с останалите ангажирани по делото доказателства. Участниците в настъпилото ПТП са надлежно установени от органите на КАТ, като е съставен протокол за ПТП, подписан от съставителя, както и от участниците без възражения. В него са удостоверени обстоятелствата, при които е настъпили пълния инцидент, съставена е схема на ПТП, както и са описани щетите по МПС. Съставен е и акт за установяване на административно нарушение, в който са възпроизведени същите обстоятелства. Показанията на разпитаните пред СРС свидетели - водачите на МПС, участвали в процесното ПТП, също са в подкрепа на заявения от застрахования механизъм. В тази насока е и заключението на вещото лице инж. А.М.. Съдът възприема последното, тъй като вещото лице е съобразило всички материали по делото, които е обсъдил задълбочено, съобразило е спецификите на автомобилите, участвали в процесното МПС и е достигнало до обосновани изводи относно механизма на ПТП. Заключението на вещото лице инж. А.М. изцяло кореспондира с останалите ангажирани по делото писмени и гласни доказателства относно механизма на ПТП и настъпилите от него увреждания на участвалите в него автомобили. Ето защо изводите на вещото лице Й.Й.са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Няма никакви данни, че застрахованият автомобил се е ударил във висока преграда или в друго високо превозно средство или някаква друга висока част, каквито предположения е направило вещото лице. Всички доказателства по делото непротиворечиво установяват участниците в настъпилото на 04.10.2015 г. ПТП, както и получените от инцидента щети върху автомобилите. По изложените съображения въззивният съд счита, че правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон – чл.202 ГПК, решаващият съд не е възприел изводите на вещото лице инж. Й.Й.относно механизма на ПТП, а е кредитирал заключението на вещото лице инж. А.М.. Тъй като заявеният от застрахования механизъм на ПТП изцяло кореспондира с ангажираните по делото доказателства, не е налице основание по чл.211, т.2 КЗ за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.По отношение на предвиденото в т.6.5.16 от общите условия на застрахователя като основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение - измама или опит за измама от застрахованото лице или негов представител, следва да се отбележи, че застрахователната измама не подлежи на инцидентно установяване в гражданския процес. Касае се за инкриминирано деяние, установяването на което се извършва с влязла в сила присъда на наказателния съд, респ. с влязло в сила съдебно решение за установяване на престъпни обстоятелства, които са от значение застрахователното правоотношение при наличие на предпоставките на чл.124, ал.5 ГПК (решение № 4 от 21.03.2012 г. по т. д. № 81/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 181 от 03.06.2010 г. по т. д. № 281/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Такива доказателства в случая не са ангажирани, поради което се налага изводът, че не са налице предпоставките на т.6.5.16 от общите условия на жалбоподателя за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Предвид обстоятелството, че застрахователното събитие е
настъпило през време на действието на застрахователния договор и на основание
чл.208, ал.1 КЗ (отм.), за застрахователя е възникнало
задължението да заплати дължимото застрахователно обезщетение. Неговият размер
следва да се определи съгласно нормата на чл.208, ал.3 КЗ (отм.) – размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от действителната стойност на увреденото
имущество.
Жалбоподателят поддържа, че стойността на ремонта на
застрахования при него лек автомобил възлиза на 13 577, 56 лв., съгласно
заключението на вещото лице инж. Й.Й..
Обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. Съгласно нормата на чл.208, ал.3 вр. с ал.4 КЗ (отм.), когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество.
Ето защо правно релевантна е пазарната му стойност. В тази насока е и
формираната съдебна практика – решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2009
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 37/23.04.200 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
ТО; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Застрахователната
сума при частична увреда не може да надвишава
възстановителната стойност на застрахованото имущество – стойността, необходима
за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи, без прилагане на обезценка.
Вещото лице инж. Й.Й.е определил
средните пазарни цени като осредняване на цените на оригиналните части и на
алтернативните части – използвани части. Така използвания метод за определяне
на средните пазарни цени за възстановяване на застрахованото имущество, не може
да послужи като база за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, предвид законоустановения начин на
определяне на дължимото застрахователно обезщетение. Ето защо и доколкото
вещото лице инж. Й.Й.не е определил стойността на
ремонта като средни пазарни цени за необходимите оригинални, нови части за
ремонт на увредения автомобил, въззивният съд не
възприема изводите на вещото лице в тази им част.
Съдът възприема изводите на вещото лице инж. А.М. относно
общата стойност на ремонта на застрахования при жалбоподателя лек автомобил,
тъй като тя е определена въз основа на цените за ремонт с нови части. Същата
възлиза на 17 558, 59 лв.
Съгласно нормата на чл.193, ал.4 КЗ (отм.) тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения
способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа
фактура, при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка при
изплащане на парично обезщетение. В случая необходимият ремонт е на стойност от
78, 67 % от действителната стойност на застрахования автомобил и съответно 81, 57 % от застрахователната сума.
Ето защо в случая е налице тотална щета по смисъла на чл.193, ал.4 вр. с ал.3 КЗ (отм.). Съгласно т.12.09 от общите условия на
застрахователя при тотална щета застрахователят изплаща обезщетение в размер на
до 70 % от действителната стойност към датата на застрахователното събитие,
като застрахованият задължа останките на МПС. Дължимото застрахователно
обезщетение следва да се определи съобразно уговорената застрахователна сума –
21 525 лв., доколкото действителната стойност на автомобила към датата на
ПТП е по – висока – 22 319 лв. Същевременно отговорността на
застрахователя е лимитирана до размера на
застрахователната сума. С оглед на това стойността на вредите възлиза на 15 067,
50 лв. От значение за обема на отговорността на застрахователя е постигнатата
между страните уговорка, в рамките на предвидената в нормата на чл.194, ал.1 КЗ
(отм.) възможност, за самоучастие на застрахования от
5 %. С оглед на това от дължимото застрахователно обезщетение в размер на
15 067, 50 лв. следва да се приспадне сумата от 753, 37 лв. – самоучастие на застрахования. Така дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 14 314, 13 лв.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че предявеният иск е основателен за сумата от 14 314, 13 лв.
Жалбоподателят релевира доводи,
че неправилно в полза на ищеца са присъдени разходи за транспортиране, престой,
допълнителни огледи и разглобяване на автомобила, тъй като тези разходи не са
част от застрахователното покритие. На основание чл.208, ал.2 КЗ (отм.) застрахователят
обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване
на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията
му са останали безрезултатни, като в този случай застрахователят може да бъде
задължаван и над застрахователната сума, когато разходите са били направени в
изпълнение на негови указания. С оглед на това сторените от застрахования
разходи не съставляват обезщетение за осъществен покрит застрахователен риск, а
подлежат на заплащане от застрахователя по силата на закона. Жалбоподателят не
е заявил оплаквания относно определения от решаващия съд размер на посочените
разходи, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън
пределите на въззивния контрол и не следва да се
обсъжда по същество.
Жалбоподателят поддържа, че не е поставен в забава, тъй
като ищецът не е доказал дерегистрация на
застрахования автомобил.
На основание чл.193, ал.3 КЗ (отм.) преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на
застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство. С решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., на
ВКС, ТК, І ТО, е прието, че дължимостта на обезщетението
по чл.208, ал.1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията
към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Изпълнението на
административната процедура обуславя плащането, а не установяването на
задължението по съдебен ред. Изпълнението или неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за главницата. Поради това и поставянето в диспозитива на решението на условие за представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към главницата.
В този смисъл е и решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г., на
ВКС, ТК, І ТО, както и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г., на
ВКС, ТК, ІІ ТО.
В настоящия случай доказателства за прекратяване на
регистрацията на застрахованото при жалбоподателя МПС не са представени, а и
липсва заявено фактическо твърдение от ищцовата
страна за такова прекратяване. С оглед на това обезщетение за забава се дължи
от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на
това обстоятелство.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е присъдено
застрахователно обезщетение в размер над 14 314, 13 лв. до пълния присъден
размер от 17 000 лв., както и в частта, с която е присъдена сумата от 676,
63 лв. – мораторна лихва, като искът за заплащане на
застрахователно обезщетение в посочения размер следва да се отхвърли, а
началната дата на обезщетението за забава следва да бъде поставена в зависимост
от сбъдването на горепосоченото условие. В останалата част обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 67, 25 лв. – държавна такса за въззивно обжалване по съразмерност. На основание чл.78,
ал.8 вр. с ал.1 ГПК и доколкото жалбоподателят е
защитаван във въззивното производство от юрисконсулт,
следва да му се присъди и сумата от 17, 93 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В полза
на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата от 984, 88 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство във въззивното производство по съразмерност.
Обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ответника е
възложена сумата над 2 618, 13 лв. до 3 190 лв.
В полза
на ответника следва да се присъди сумата от 77, 08 лв., сторени разноски в
производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 17, 93 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 180587 от 31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 13984/2016 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, В ЧАСТТА, с която З. „У.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***-13, е осъден да заплати на Г.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. М.А., на основание чл.208 КЗ (отм.), сумата над 14 314, 13 (четиринадесет хиляди триста и четиринадесет лева и тринадесет стотинки) лв., до 17 000 (седемнадесет хиляди) лв. – главница по предявен частичен иск от сума в размер от 21 525 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпило ПТП на 04.10.2015 г. на АМ „Хемус“ 361+4002 в посока гр. Варна – гр. Шумен между лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел Ц 200 компресор, рег. № ******и лек автомобил марка „Пежо“, модел 308, рег. № ******, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка „Каско на МПС“, по застрахователна полица № 15900170181/28.01.2015 г., с период на застрахователно покритие от 28.01.2015 г. до 27.01.2016 г., В ЧАСТТА, с която З. „У.“ АД, ЕИК ******, е осъден, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати на Г.И.Р., ЕГН **********, сумата от 676, 63 (шестстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) лв. – лихва за периода от 21.10.2015 г. до 11.03.2016 г., както и В ЧАСТТА, с която З. „У.“ АД, ЕИК ******, е осъден, да заплати на Г.И.Р., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над 2 618, 13 (две хиляди шестстотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки) лв. до 3 190 (три хиляди сто и деветдесет) лв., представляваща сторени по делото разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. М.Е.А., срещу З. „У.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***-13, с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.), за сумата над 14 314, 13 (четиринадесет хиляди триста и четиринадесет лева и тринадесет стотинки) лв., до 17 000 (седемнадесет хиляди) лв. – главница по предявен частичен иск в общ размер от 21 525 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпило ПТП на 04.10.2015 г., както и иска с правно основание чл.86 ЗЗД – за сумата от 676, 63 (шестстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) лв. – лихва за периода от 21.10.2015 г. до 11.03.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***-13, да заплати на Г.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. М.Е.А., на основание чл.86 ЗЗД, ЗАКОННА ЛИХВА върху сумата от 14 314, 13 лв., считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел Ц 200 компресор, рег. № ******, до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 984, 88 (деветстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА
Г.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. М.Е.А., да заплати на
З. „У.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***-13, сумата от 67, 25
(шестдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща държавна такса за въззивно
обжалване по съразмерност, сумата от 17,
93 (седемнадесет лева и деветдесет и три стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство, сумата
от 77, 08 (седемдесет и седем лева и
осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени
разноски в производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от иска,
както и да заплати сумата от 17, 93
(седемнадесет лева и деветдесет и три стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в производството пред СРС,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180587 от 31.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 13984/2016 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.