№ 192
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Илнона“ ЕООД против Наказателно
постановление № 588911-F606335 / 22.07.2021 г, издадено от Началник на
отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Илнона
ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на
основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС за нарушение на чл. 27, ал. 1, т.
4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
1
отмяна по следните съображения:
АУАН е издаден за това, че при извършена проверка на 09.03.2021г. на
търговски обект кафе-аперитив, находящ се в гр. Пловдив, бул. Пещерско
шосе № 31 стопанисван от „Илнона" ЕООД с ЕИК ***, се констатирало че
жалбоподателят, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
телефонен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като
не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според
вида на продажбите.
Посочено било, че в случая трябвало продажбите да се регистрират в
група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък
върху добавената стойност.
Видно от изведения периодичен отчет от монтираното в обекта ФУ, за
периода от 01.01.2021г. – 09.03.2021г. всички извършени продажби на стоки
услуги били регистрирани в група „Б“ – стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20% данък върху добавената стойност. В АУАН е посочено, че
някои предлагани стоки и услуги в обекта били облагаеми сделки, които
следва да се отразяват в група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 9% данък върху добавената стойност.
За извършената проверка бил съставен Протокол сер. АА
№ 0081019/09.03.2021г.
Въз основа на така съставения АУАН е било издадено обжалваното
наказателно постановление. В него освен изложената в АУАН фактология,
било посочено, че такава продажба за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9% данък, е тази, за която е издаден ФКБ № 0004834/09.03.2021г. и
погрешно продажбата на кафе и минерална вода на общо стойност 4,00 лв. е
отразена в данъчна група „Б“.
Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства:
- разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание не само изрично
потвърди констатациите в АУАН, но и подробно описа механизма на
установяване на нарушението;
2
-приложени по делото писмени доказателства, сред които Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 0081019/09.03.2021г., Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА № 0081025/19.03.2021г., Опис на
парични средства в касата, Декларация за стопанисвани обекти от задължено
лице, заверени копия от фискални бонове и др.
В посочените доказателства липсват съществени противоречия, които
да изискват по-обстойния им анализ, като същите в пълнота изясняват
обстоятелствата по повод извършената проверка на органите на НАП и
последващите издадени актове въз основа на тази проверка.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя следва от представената Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г.
на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите
АУАН и издаденото въз основа на него НП обаче не отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
В нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН – относно съставения АУАН, както
и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в същите два акта липсва точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
На първо място следва да се посочи, че от начина, по който е отразена
фактическата обстановка в АУАН, липсва описание на деянието, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Записан е правният извод на актосъставителя, че някои предлагани стоки и
услуги в обекта са облагаеми сделки, които следва да се отразяват в гр. „Г“ –
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху
добавената стойност. Липсва каквото и да е описание кои са тези продажби,
за да може съдът въобще да може да събира доказателства, а оттам и да
направи съответни изводи, за това
1. има ли извършени такива доставки,
2. тези доставки облагаеми ли са и
3
3. следва ли същите да се облагат именно с 9% данък.
От друга страна, жалбоподателят не може да възрази по нито един от
горепосочените три пункта при подаването на възражението си срещу АУАН,
доколкото няма как да знае за кои конкретно доставки е ангажирана
наказателната му отговорност. Поради това и още в най-ранния етап на
административнонаказателното производство е било нарушено съществено
правото му на защита.
На следващо място, едва с Наказателното постановление е посочена
сделка, която според административнонаказващия орган е следвало да се
обложи с 9% данък - тази, за която е издаден ФКБ № 0004834/09.03.2021г. за
продажба на кафе и минерална вода на обща стойност 4,00 лв., която е
посочено, че е отразена в данъчна група „Б“.
Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е
актът в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента
на съставяне и предявяване на АУАН. Гарантирането на правото на защита на
наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите фактически
и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН. В противен
случай непоправимо се накърнява правото му на защита, доколкото същият
се явява в невъзможност да разбере кои са действителните фактически и
правни параметри на деянието за което е наказан – тези, очертани в
официалния акт, с който се повдига административното обвинение, или тези,
очертани в санкционния правораздавателен акт.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност да се
издаде НП и когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по
несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина. В
обжалваното наказателно постановление, административно-наказващият
4
орган е посочил, че постановлението е издадено на основание чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН. От граматическото и систематично тълкуване на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
във връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл. 52, ал. 2
ЗАНН се установява обаче, че този ред за саниране на процесуални
нарушения, допуснати в рамките на административно наказателното
производство, е неприложим, когато между АУАН и НП е налице
несъответствие в описанието на съставомерните фактически признаци на
извършеното деяние и/или в посочването на нарушените правни норми.
Затова приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до нарушения
на процесуалните правила в административно-наказателния процес, които не
са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и
субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна
квалификация. Поради това и описанието на конкретната доставка едва в НП
е нарушило правото на защита на жалбоподателя да възрази срещу
съставомерен факт от АУАН.
Отделно от горното, липсват каквито и да е посочени в НП основания
защо административнонаказващият орган е приел, че посочената едва в
наказателното постановление сделка следва да се облага с данък от 9%, като
нито е направено текстово описание от страна на органа, нито е направена
препратка към съответна норма на чл. 66 от ЗДДС, определяща данъчни
ставки в размер на 9%. По този начин съдът е поставен в ситуация да гадае
коя от посочените разпоредби на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС е визирал
административнонаказващият орган, за да може да извърши и съответната
преценка за законосъобразност на крайния извод в обжалваното наказателно
постановление за извършено нарушение. Без посочването на това
обстоятелство е отнета и възможността на жалбоподателя да възрази, че за
съответните доставки е дължим друг данък, различен от посочения,
включително и в размер на начисления от него.
Така например, в случай, че административнонаказващият орган е
приел, че се касае за ресторантьорска услуга по смисъла на чл. 6 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване
на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на
данъка върху добавената стойност (което не е посочено), съдът ще следва да
извърши проверка дали преценката е правилна и се касае за ресторантьорска
услуга или пък се касае за доставка на храна/напитки, в съответствие с
5
даденото разграничение между двете, разтълкувано в Решение на СЕС по
отправено преюдициално запитване по съединени дела C-497/09, C-499/09, C-
501/09 и C-502/09, чиято т. 64 гласи - „ ресторантьорските сделки се
характеризират със съвкупност от елементи и действия, от която
доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност
услугите подчертано доминират.“ Така в единия случай дължимият данък
ще е в размер на 9%, а в другия – в размер на 20%.
Такава проверка обаче съдът въобще няма как да извърши в процесния
случай, тъй като както вече се отбеляза, липсва посочване защо конкретно
тази доставка (или услуга) на кафе и минерална вода, както и на която и да е
друга доставка или услуга, извършена от жалбоподателя, следва да се обложи
с 9 процентов данък върху добавената стойност.
При така констатираните пороци на АУАН и НП, обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият състав напълно споделя
възраженията на жалбоподателя, че в конкретния случай не само не се е
стигнало до ощетяване на фиска, а до надвнасяне на данък (в случай че
въобще се приеме тезата на административнонаказващия орган за извършено
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, каквато преценка за правилност от съда при така
описаното нарушение в процесните АУАН и НП няма как да бъде
извършена). Няма как да бъде споделено възражението на
административнонаказващия орган, че при грешното определяне на данъка,
ощетен се явява крайният потребител. Видно от посочената в НП касова
бележка, цената на закупените контролно продукти – 2 броя кафе и 2 броя
минерална вода, е определена глобално – по 1 лев за 1 брой вода, респективно
за 1 брой кафе. Поради това и житейски логично се явява ценообразуването
от страна на търговеца да е извършено въз основа на крайната обща цена,
която той би искал да получи от потребителя, включваща и дължимия данък,
който впоследствие да бъде внесен в държавата. В противен случай при
крайна цена от 1 лев на продукта, в случай, че данъчната ставка е 20 %,
излиза, че търговецът ще следва да е определил предварително точна цена от
0,833333 лева на същия, която при данък от 0,166667 да доведе и до крайната
6
дължима от потребителя цена на стоката – 1 лев, което се явява житейски
необосновано. Аргумент в полза на горния извод е и фактът, че
предложението за промяна в ЗДДС на намалените ставки за
ресторантьорските услуги цели по-бързото възстановяване на сектора от
последиците от пандемията на вируса, т.е. законовата възможност търговците
при една и съща крайна за потребителя цена да внесат по-нисък данък. При
това положение ощетен, ако се приеме че е налице визираното в АУАН и НП
нарушение, се явява не крайният потребител, а търговецът, а
облагодетелствана се явява държавата, което изключва да е налице
обществена опасност на деянието.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължат на жалбоподателя.
Такива са претендирани и са представени доказателства за извършването им в
размер на 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар, поради което и
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да ги заплати. Договореният
хонорар не се явява прекомерен, тъй като не надвишава предвидения
минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна ЦУ на НАП не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е
част наказващият орган, а именно Национална Агенция по приходите, като
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 588911-F606335 / 22.07.2021
г, издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на „Илнона“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС за
нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.
7
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „Илнона“
ЕООД, ЕИК *** сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото
пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8