Р Е Ш Е Н И Е
№
193
гр. Нови пазар, 31.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1203 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с установителна претенция с цена на иска от 1 200 лв., от които 500 лв. – главница, дължима на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД и 700 лв. – договорно възнаграждение, също дължимо на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на “ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от *** С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото *** Р.И.И.против ответника Р.Р. Х. с ЕГН ********** ***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На ***г. между ищцовата страна, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №***. Параметрите на договора били следните: Общо задължение по кредита 1 200 лв., включващо сума по кредита 500 лв., за срок от 12 месеца с размер на вноската 100 лв., годишен процент на разходите - 554,14 % и годишен лихвен процент - 203,31 %. Договорът бил подписан при общи условия. Ищецът изпълнил точно задълженията си по договора, като на ***г. превел договорената сума от 500 лв. по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***жения, не превел нито една месечна погасителна вноска. Падежът на последната погасителна вноска бил на 05.05.2015 г. Ищцовата страна подала в съда заявление по чл.410 от ГПК за въпросната сума и било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на НпРС. Длъжникът не бил намерен на постоянния си и настоящ адрес за връчване на заповедта, при което връчването на заповедта било извършено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, и съдът на основание чл.415, ал.1, т.2 о ГПК дал съответните указания на ищцовото дружество, предвид които то предявява настоящия иск, като моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи горепосочените суми, представляващи задължения по договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Ищцовото дружество моли и да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в установителното производство.
Ответникът се представлява от назначен особен представител - адвокат Р.Т. ***. Същата е депозирала писмен отговор по исковата молба, в който твърди, че счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди се, че при сключване на договора същият не е съдържал клаузи относно годишен процент на разходите и годишен лихвен процент, като тези данни били допълнително включени в съдържанието му. Това ставало ясно от обратната разписка с дата на изпращане на договора 09.05.2014 г., с отбелязано съдържание - 1 бр. договор с погасителен план. Към датата на сключване на договора ответникът не разполагал с екземпляр от него. Липсвал и погасителен план, който бил задължителна и неразделна част от договора. Предвид това била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Особеният представител счита сключеният договор за потребителски кредит и за нищожен, като противоречащ на добрите нрави и принципите на добросъвестност в договарянето. Договорената годишна лихва от 203,31% надхвърляла значително размера на законната такава от 10.04 %, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2014 г. и 10 пункта добавка. Клаузата за уговорен ГПР също следвало да се счете за нищожна, предвид договорения размер. Предвид тези обстоятелства особеният представител моли съдът да отхвърли исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана и да прогласи нищожността на договора.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На ***г. между страните по делото е сключен договор за кредит №***, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 500 лв. за срок от 12 месеца, при годишен процент на разходите 554,14 %; годишен лихвен процент от 203, 31 %, и лихвен процент на ден от 0, 56 %. Така общата дължима сума възлиза на 1 200 лв., при размер на месечна вноска от 100 лв. Ден преди това – на 29.04.2014 г. е попълнен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и карта на клиента, подписани от ответника. Ответникът е подписал и декларация във връзка с обработката на личните данни.
На ***г. сумата по договора от 500 лв. е била преведена от страна на ищеца по банкова сметка ***.
Съгласно общите условия на “Профи Кредит България“ ЕООД (чл.3), след като клиентът подпише договора за кредит и неговите приложения, той предава договора на кредитора, чрез кредитния експерт. Кредиторът подписва и подпечатва договора и изпраща на клиента екземпляр от него, заедно с известие за одобрение и погасителен план за вноските по кредита. На 09.05.2014 г. чрез куриер до ответника е бил изпратен договор за потребителски кредит, заедно с погасителен план, които обаче не са били получени от Х..
От страна на ответника не била заплатена нито една погасителна вноски до края на срока на договора. Поради това ищцовата страна подала в съда заявление по чл.410 от ГПК за сумата от 1 200 лв. (от които 500 лв. – главница по договора за кредит и 1 200 лв. договорно задължение). По повод заявлението било образувано ч.гр.д. №***г. по описа на НпРС. По заповедното производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №**от 01.04.2019 г.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото писмени доказателства – заверени копия на договор за кредит №*** от ***г.; декларация във връзка с обработката на лични данни; Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за кредит, версия 28.04.2014 г.; преводно нареждане от ***г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; карта на клиента; карта за оценка на клиента; извлечение от сметка към договор за кредит №*** и обратна разписка за доставка на пратка №***, поръчка №*** от 09.05.2014 г.
На базата на така установените факти от посочените доказателства се
налагат следните правни изводи: Безспорно се доказва по делото, че на ***г. е
бил подписан договор за кредит от страна на ответника и на същата дата по
негова сметка от страна на ищцовото дружество е била
преведена сумата от 500 лв. По отношение на този договор са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищцовата
страна в писмено становище по делото е заявила, че спрямо договора, сключен с
ответника са приложими разпоредбите на отменения ЗПК, тъй като договорът бил
сключен при действието именно на отменения закон. Това становище, обаче е
погрешно, тъй като предходният действащ ЗПК е бил приет през 2006 г. и е
отменен през 2010 г., откогато е в сила понастоящем действащият ЗПК. Видно е,
че договорът, въз основа на който ищцовата страна
претендира исковите суми, е бил сключен при действието на настоящия ЗПК.
Последният в чл.11, ал.1 съдържа изисквания, на които следва да съответства
един договор за потребителски кредит, някои от които изисквания са условия за
неговата действителност.
Относно възраженията, направени от особения представител на ответника, че при сключване на договора същият не е съдържал клаузи относно годишен процент на разходите и годишен лихвен процент, а тези данни били допълнително включени в съдържанието му, съдът счита, че се установява следното: Представеният по делото договор в заверено копие съдържа отбелязване на въпросните параметри, и както по-горе се спомена, е подписан от ответника. Също така от него е подписан в предходния ден, преди подписаване на договора за кредит, и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно потребителския кредит, където са посочени стойностите на ГПР и лихвен процент. Предвид това съдът счита, че не може да се направи категоричен извод, че към момента на подписване на договора от ответника, последният не е имал информация за размера на лихвата и ГПР. Данните по делото сочат, обаче, че отношенията между страните са се развили в съответнствие с чл.3 от общите условия на “Профи Кредит България“ ЕООД, тъй като е видно, че след датата на договора на ответника е бил изпратен екземпляр от договора, ведно с погасителен план. По делото не е представен погасителен план, който да е подписан от ответника, нито има данни изпратеният му да е получен от него. Наличието на погасителен план е условие за валидност на договора за потребителски кредит. Действително в договора от ***г. се съдържат данни за ГПР, лихва, главница, срок на договора, размер на погасителна вноска, дата на погасяване и общо задължение. Тези данни, обаче не може да се приеме, че съставляват пълната информация на погасителния план, тъй като от тях е неясно кога е първата падежна дата и кога последната, както и определената месечна вноска от 100 лв. каква част от главницата и каква част от лихвата погасява. По делото от страна на ищеца е представено извлечение по сметка към договора за потребителски кредит, където тези данни са посочени, но няма доказателства те да са обявени на ответника при сключването на договора и договорени с него. Предвид това съдът счита, че обсъжданият договор за кредит не съдържа погасителен план и на ответника не е бил предоставен такъв. Направеното в този смисъл възражение от особения представител на ответника съдът намира за основателно. Договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като не съдържа погасителен план и поради това в съответствие с разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът следва да се счита за недействителен.
Относно възражението за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, предвид размера на договорената лихва, съдът счита, че то също е основателно. По отношение на размера на договорната лихва е от значение да се има предвид, че няма нормативно ограничение при договарянето на размера й. Съдебната практика по случая в редица решения на съдилищата приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие. В настоящия случай е видно, че размерът на договорната лихва от 203, 31 %, надвишава значително трикратния размер на законната лихва, предвид което договорът в тази част е нищожен поради противоречие с добрите нрави. В случая, обаче доколкото договорът се счита недействителен на основание чл.22 от ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК от страна на ответника се дължи чистата стойност на сумата по договора, без лихви.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е частично основателна и доказана, а именно само до размера от 500 лв., представляваща главницата по договора за кредит, т.е. чистата стойност на кредита. Поради това в тази ѝ част исковата претенция следва да се уважи, а в останалата част за останалия размер до исковата претенция от 1 200 лв., като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли, а именно за сумата от 700 лв., представляваща задължение за договорно възнаграждение. Сумата от 500 лв. следва да се признае за дължима ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.03.2019 г., до окончателното плащане.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна направените от последната разноски, съразмерно на уважената част от иска. От общо направените в заповедното производство разноски от 77, 82 лв. ответникът следва да заплати на ищцовата страна 32, 68 лв. От общо направените в установителното производство разноски от 639 лв. (25 лв. - внесена държавна такса, 300 лв. – дължими за ***ско възнаграждение и 314 лв. – внесен депозит за особен представител) ответникът следва да заплати на ищцовата страна 268, 38 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Р. Х., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от *** С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото *** Р.И.И.сумата от 500 лв. (петстотин лева) - главница по договор за кредит №*** от ***г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №**от 01.04.2019 г. по ч.гр.д. №***г. на РС – Нови пазар.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от *** С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото *** Р.И.И.против Р.Р. Х., с ЕГН ********** ***, в останалата му част до пълния му размер от 1 200 лв., а именно за сумата от 700 лв. съставляваща задължение за възнаграждение по договор за кредит №*** от ***г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №**от 01.04.2019 г. по ч.гр.д. №***г. на РС – Нови пазар.
ОСЪЖДА Р.Р. Х., с ЕГН ********** *** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от *** С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото *** Р.И.И.направени разноски по настоящото установително производство в размер на 268, 38 лв. (двеста шестдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Р.Р. Х., с ЕГН ********** *** да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”България” №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, представлявано от *** С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г., с пълномощник по делото *** Р.И.И.направени разноски по заповедно производство – ч.гр.д. №***г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 32, 68 лв. (тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: