Р Е Ш Е Н И Е
№ 478
град Пловдив, 15.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3210 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е касационна жалба
от „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГАРИЯ“ АД, срещу Решение №2072 от 07.11.2022г.,
постановено по АНД №1785/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ №51053-S005743/08. 07.2011г. на
Заместник Териториален директор на ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение
на чл.40, ал.1, т.1, б.“В“ от ЗЗО, във връзка с чл.104, ал.1 от Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/ на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГАРИЯ“АД е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева.
В жалбата се сочи, че
решението е недопустимо, алтернативно неправилно, като се развиват доводи за
противоречието му с материалния закон и се настоява за отмяната му и отмяната на
НП.
В съдебно заседание – С.А. –
изпълнителен директор на дружеството поддържа жалбата.
Ответникът по касационната
жалба – ТД на
НАП – Пловдив не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и
в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната жалба е
подадена в срок и от надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав
установи, че при извършена проверка относно спазването на данъчното и
осигурителното законодателство е констатирано, че в качеството си на
дружество-осигурител „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГАРИЯ“ АД не е спазило срока за
внасяне по сметката на ТД на НАП Пловдив дължимите вноски за здравно
осигуряване за периода 01.05.2010г. – 31.05.2010г. на работещите в дружеството
35 /тридесет и пет / лица по трудови правоотношения.
Установено е, че възнагражденията
за месец май 2010г. са начислени на 29.06.2010г., но не са изплатени към
датата на съставяне на акта, а дължимите здравно осигурителни вноски е следвало
да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът, т.е. до 30.06.2010г. /вкл./, поради което след тази дата дружеството се
намира в нарушение.
При тази фактическа и правна
обстановка е издадено и оспореното пред ПРС наказателно постановление, с което
на АД-то е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
4000 лева на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на атакуваното НП, ПРС е приел от една страна, че
фактическата обстановка е обективно и правилно установена, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и правилно. Според ПРС са приложени материалният
закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Съдът е приел, че не
са налице основания за погасяване на производството поради изтекла давност.
Настоящата инстанция намира, че е налице изтичане
на абсолютната давност за административно наказателно преследване, която е
започнала да тече от довършване на нарушението – 01.07.2010г. и е изтекла след
изтичане на четири години и шест месеца, считано от тази дата.
В тази насока следва да се съобрази
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. на
ВКС и ВАС, в което се посочва, че в ЗАНН са предвидени два вида срокове - по
чл.34 ЗАНН и по чл.82 ЗАНН, първите от тях са давностни, а вторите преклудират
възможността на компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция.
Срокът по чл.82 ЗАНН има
предвид влязло в сила НП, това е т.нар. изпълнителска давност, която може да
бъде квалифицирана като обикновена /по чл.82 ал.1 ЗАНН/ и абсолютна такава /по
чл.82 ал.3 ЗАНН/. В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81
ал.3 НК, уреждаща абсолютната преследвателска давност и именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 НК във
връзка с чл.11 ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в НК.
Никой от текстовете на ЗАНН
– този по чл.34 ЗАНН и този по чл.82 ЗАНН не третира междинния срок в случаите,
когато НП е издадено, но не е връчено на адресата си и поради това не е влязло
в законна сила, ето защо и именно липсата на уредба в ЗАНН относно срока, течащ
след издаване на НП до влизането му в законна сила, води до приложението на
неговия чл.11, изрично препращащ към нормите на общата част на НК по отношение
на обстоятелствата, изключващи отговорността.
В конкретния случай е налице
изтекла абсолютната преследвателска давност от четири години и шест месеца
предвид съответното приложение на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 НК,
поради което и издаденото НП следва да бъде отменено.
Като е стигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил неправилен
съдебен акт.
С оглед изложеното, са
налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното
решение на районния съд като несъответстващо
на материалния закон следва да се отмени, а по същество се постанови решение, с
което се отмени и НП.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав,
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №2072/07.11.2022г., постановено по АНД
№1785/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №51053-S005743/08.07. 2011г.
на Заместник Териториален директор на ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение
на чл.40, ал.1, т.1, б.“В“ от ЗЗО, във връзка с чл.104, ал.1 от Закона за
здравното осигуряване на „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГАРИЯ“АД е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :