Р Е Ш Е
Н И Е
№ 29
град Шумен, 11.03.2020 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №77 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от Е.Ж.Ф., ЕГН-**********,***” АД, ЕИК-********* като искове заведени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане от застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени вреди – болки и страдания претендирани в размер от 50 000 лв. за неимуществените вреди и 297.73 лв. за имуществените, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Сочи се, че около 06.15 ч. на 05.09.2018 г. на км 115+000 в община Шумен е настъпило ПТП между л.а. „Ауди“, рег. №... и л.а. „Форд“ Транзит с рег. № ... при което е пострадал ищецът Е.Ж.Ф., като водач на втория автомобил. Другият л.а. с марка „Ауди“, управляван от С.К.извършил нарушение на правилата за движение по пътищата като при маневра за изпреварване навлязъл в насрещната лента за движение и ударил намиращият се там л.а. „Форд“ Транзит, собственост на Община Шумен и управляван от пострадалият Е.Ж.Ф.. Пострадалия бил приет в МБАЛ Шумен, в стабилно състояние и били установени следните травматични увреждания – частичен върхов пневмоторакс на белите дробове, в ляво, фрактура на трета и четвърта метатарзални кости в дистална трета с дислокация на фрагментите на дясното стъпало, малък плеврален излив в д. белодробна основа. На кракът била поставена гипсова имобилизация за период от 35 дни, както и бил поставен интеркостален катетър за дренаж. По спешност още същият ден била направена операция, предхождана от диагностична плеврална пункция следоперативният период е протекъл гладко с първично заздравяване на оперативната рана. Лицето е изписано на 11.09.2018 г. Поради болки в челюстта при хранене ищецът е прегледан от стоматолог-хирург, като е установена фрактура на шийката на долната челюст в дясно, фрактура на короната на първи долен зъб в дясно, травматичен периодонтит на пети и шести зъб долу в дясно. По заключение на стоматолога вследствие на получените увреждания храненето на Е.Ф. ще е затруднено около 30-45 дни, което щяло да доведе до болки, страдания и неудобство. При преглед от съдебен лекар на 14.09.2018 г. са констатирани следните травматични увреждания – контузия на главата – счупване на ставния израстък на долната челюст в дясно в областта на шийката, частично счупване на короната на първи зъб долу вдясно; контузия на шията – кръвонасядане на шията в дясно – надключично; контузия на гръдния кош – множествени кръвонасядания в областта на предната гръдна стена срединно и вдясно, частичен върхов пневмоторакс в ляво; контузия на крайниците – фрактура на трета и четвърта предноходилни кости в предната им трета с разместване на фрагментите, множествени охлузвания, кръвонасядане и огнища на травматичен отток в областта на горните и долни крайници. Сочи, че по отношение на причинилият ПТП автомобил е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №BG/02/118001465979 със срок на валидност от 16.05.2018 г. до 15.05.2019 г. издадена от ответника ЗД „Бул инс“ АД по повод настъпилото ПТП при ответника е била заведена щета №**********/1510.2018 г., но с писмо изх. №8950/12.12.2018 г. ответника уведомил, че отказва да изплати застрахователно обезщетение. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника ЗД „Бул инс” АД да заплати сумата от 50 000 лв. неимуществени вреди от ПТП, както и сумата от 297.73 лв. – имуществени вреди, мораторна лихва върху претенцията за неимуществени вреди за период от ПТП – 05.09.2018 г. до датата на завеждане на ИМ – 16.07.2019 г. в размер на 4 375 лв., както и мораторна лихва, върху претенцията за имуществени вреди за същият период в размер на 26.05 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на настъпилото ПТП – 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, ведно с направените от ищеца разноски в производството.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗД „Бул инс” АД. Ответникът сочи, че исковете са недопустими частично, както и неоснователни по същество. Твърди, че с писмена застрахователна претеция от 15.10.2018 г. ищецът е претендирал имуществени вреди в размер на 50 лв. от застрахователя, докато с ИМ се претендират вреди от 297.73 лв. твърди, че суми в размер на 156.20 лв. са по фактури издадени след 15.10.2018 г. и те не са били заявявани пред застрахователя, като ищецът е следвало да ги претендира пред застрахователя. Сочи, че срокът по чл.498, ал.3 от КЗ към датата на подаване на ИМ и към момента на подаване на отговора на ИМ не е изтекъл по отношение на претенцията за неимуществени вреди за 156.20 лв., тъй като застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен началния момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл.496 от КЗ, съответно чл.498, ал.3 от КЗ. Намира, че не са представени доказателства удостоверяващи вината на водача, както и не били представени доказателства за спазване на изискванията на чл.498, ал.1 от КЗ. Сочи, че оспорва да е причинен деликт, оспорва механизма на ПТП, оспорва ПТП да е настъпило по вина на водача на застрахования л.а., оспорва законосъобразността и верността на издаденият констативен протокол за ПТ №2018-1058-501/05.09.2018 г., по отношение на съдържанието му, в което е описан механизма на ПТП, както и посоченото в графа пострадали лица. Според него последният документ не може да установи факти и обстоятелства, които не са се реализирали пред съставилото го длъжностно лице. В тази връзка с констативният протокол не може да се установи механизма на настъпилото ПТП, предвид и обстоятелството, че не е образувано досъдебно производство. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, интензитета им, периода, в който са се проявили. Оспорва размерът на исковата претенция. Оспорва, че са настъпили увреждания на здравето, като претендираните в ИМ. Намира, че това не е деликт, тъй като последиците са възникнали вследствие на случайно деяние. Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносният резултат от ищеца. Сочи, че последният не е ползвал обезопасителен колан при управлението на МПС, както и че се е движел със скорост, по-висока от указаната. Намира, че не са съобразени и други обстоятелства при движението – времето е било сумрачно, а ищецът не е избрал подходяща скорост при движението на воденото от него МПС. Оспорват се размерите на главните искове по претенциите за имуществени и неимуществените вреди. Намира, че претенциите са необосновано високи. Позовава се на наличната по делото медицинска документация, като сочи, че престоя на ищеца в болнично заведение е бил само 6 дни и същият е изписан в добро общо състояние, без усложнения. Сочи, че счупванията на кости в дясното ходило са с общо време за възстановяване от 2.5 – 3 месеца, включително и гипсовата имобилизация от 35 дни. Ето защо сочи, че претендираните суми за обезщетяване на неимуществените вреди в размер на 50 000 лв. са прекомерни и не отговарят на принципа на справедливост. Оспорва и неимуществените вреди като твърди, че няма ясни доказателства за връзката между платените суми и настъпилите за здравето на ищеца вреди. Оспорва претенцията за мораторни лихви от датата на увреждането до завеждане на исковата молба, тъй като може да се претендира най-рано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, като непредставянето на данни за банковата сметка на лицето има последици на забава на кредитора – чл.380, ал.1 от КЗ. Сочи, че кредиторът е неизправна страна и поради нормата на чл.106 от КЗ, която го задължава да представи доказателства за увредата, поискани от застрахователя. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като частично недопустими и неоснователни, а евентуално като частично
Ищецът не е
подал допълнителна искова молба в предвидения по закон срок. Последният е
уведомен за отговора на ИМ със съобщение получено на посочения в ИМ съдебен
адрес на 22.10.2019 г. Даденият му двуседмичен срок за депозиране на ДИМ е
изтекъл с изтичане на 05.11.2019 г. По делото е депозирано становище от ищеца,
което е подадено чрез куриер на 06.11.2019 г., като в посоченото становище се
направени твърдения във връзка с отговора на ИМ и направените там възражения,
поддържат се и направените доказателствени искания. Поради пропускането на
срока за подаване на допълнителна ИМ не може да се приеме, че е налице такава,
като неподаването на такава в срок прекъсва веригата от размени.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. В.У. ***. Последния сочи, че вредоносното деяние предвид воденото наказателно производство, завършило със споразумение е установено, както и са установени противоправния му характер и причинната връзка с настъпилите щети. Твърди, че ищецът по никакъв начин не е предизвикал и не е допринесъл за настъпилия резултат. Моли да бъде уважен така предявеният иск. Желае да му бъде присъден адвокатски хонорар съобразен с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид размера, до който бъде уважена претенцията. Сочи, че прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Депозира и писемни бележки, в които на база на анализ на представените доказателства се поддържа предявената претенция и като основание и като размер. За ответното дружество се явява адвокат Д.С.от АК – Варна. Последния намира претенцита за неимуществени вреди за недопустима. Алтернативно моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Намира претенцията за имуществени вреди в размер от 50 000 лв. за прекомерна и несъобразена с принципа за справедливост заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД. Сочи, че твърденията на ищеца, че вследствие на ПТП сериозно е занижен стандарта му на живот за период от 5.09.2018 г. до 01.04.2019 г. не отговаря на събраните доказателства, тъй като по делото било установено, че към 06.12.2018 г. са възстановени движенията на глезена на ищеца в пълен обем. Намира, че твърдяното от ищеца главоболие не е в причинно-следствена връзка с ПТП намира, че възстановителния период на пострадалия е протекъл гладко и без усложнения, както и няма неблагоприятни последствия за здравето на ищеца за в бъдеще. Твърди, че мораторна лихва следва да се дължи в 15 дневен срок от подаване на застрахователната претенция, като това е момент известно време след ПТП ето защо и претенцията за мораторна лихва е неоснователна в своята част от момента на ПТП до момента на изтичане на 15 дни от уведомяване на застрахователя. Моли да бъдат присъдени на ответника направените разноски в производството.
Така предявените претенции са е процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с бективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от страна пострадало от ПТП лице ищеца Е.Ж.Ф., ЕГН-********** като пряк иск по реда на чл.493, ал.1 от КЗ, предявими от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посочените искове са предявени срещу застрахователя и са придружени с акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Със споразумение за прекратяване на наказателното производство по ДП №1114/2018 г. на РУ – Шумен, одобрено на 19.12.2019 г. по НОХД №2677/2019 г. на ШРС К.Б.К., ЕГН-********** се е признал за виновен в това, че на 05.09.2018 г., на главен път І-2, км. 115+000 при управление на МПС – л.а. „Ауди А3“, рег. №... нарушил правилата на движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил телесни повреди на три лица, включително и на ищеца Е.Ж.Ф., която за последният се изразявала в трайно затруднение в движението на десния долен крайник (поради фрактура на трета и четвърта предноходилни кости на дясното стъпало – в долната им трета с разместване на фрагментите) деяние по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. В светлината на нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” Предвид това следва да се приеме, че вина за причинените вреди на пострадалия ищец Е.Ж.Ф. има К.Б.К.. Вредоносният резултат – настъпилите телесни увреди също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираното по-горе споразумение и възраженията на ответника за това дали има подобни наранявания и дали те са довели до вредоносния резултат са в противоречие с установеното от присъдата и отговорите на въпросите по СМЕ не биха могли да оборят презумпцията на чл.300 от ГПК. Предвид изложеното независимо от въвъзраженията на ответника следва да се приеме, че деянието е извършено от дееца, че същото е противоправно и е налице причинно-следствена връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. Между страните не е спорно, а също и се установява по делото (л.63), че причинилият ПТП автомобил „Ауди А3”, рег. № ... е имал застрахователна полица при ответника №BG/02/118001465979 за застраховка „Гражданска отговорност” по време на настъпването на вредоносният резултат за период от 16.05.2018 г. до 15.05.2019 г.
В настоящото производство се установи, че около 06.15 ч. на 05.09.2018 г. на главен път І-2, км. 115+000 в Община Шумен е настъпило ПТП при което л.а. „Ауди А3“, рег. №..., управляван от собственика К.Б.К., ЕГН-********** на прав участък е преминал в лентата за насрещно движение, където се ударил челно в движещия се насрещно л.а. „Форд“ Транзит с рег. № ... собственост на Община Шумен при което е пострадал ищецът Е.Ж.Ф., като водач на втория автомобил. Инцидента е възникнал поради неспазването на правилата за движение от страна на водача на л.а. „Ауди А3“ – обстоятелство, което съдът не може да възприеме по друг начин предвид цитираното по-горе споразумение по наказателното производство и нормата на чл.300 от ГПК. Но предвид твърденията за съпричиняване от страна на ответника съдът намира за необходимо да коментира, че в рамките на производството не са събрани никакви данни за подобни обстоятелства. Напротив данните са, че пострадалият като водач на другия автомобил участвал в ПТП е спазил всички законни изисквания за движение по пътищата и тези за собствената си безопасност. Комбинираната СМАТЕ установява, че движението на л.а. „Форд“ Транзит с рег. № ... собственост на Община Шумен, управляван от пострадалия се е движел със скорост от 63 км/ч на участък без ограничение на скоростта – т.е. с разрешена скорост от 90 км/ч. Автомобила се е движел в собствената си лента за движение, а според данните от СМАТЕ предвид скоростта на лекият автомобил причинил ПТП и обстоятелството, че същия е навлязъл в насрещната лента за движение (тази на пострадалия автомобил) ищецът дори да е бил извел от движение управляваното от него МПС – т.е. да е бил напълно спрял произшествието е щяло да настъпи. Т.е. той не е можел да предприеме други действия, за да избегне ПТП без сам да наруши изискванията за движение по пътищата. Не на последно място категорично се установява от СМАТЕ, че ищецът е ползвал обезопасителен колен. За това свидетелства и свидетелката С.А.А., която също е пътувала в автомобила, в качеството си на служител към Община Шумен. Предвид това съдът не може да възприеме твърдението за съпричиняване. Настъпилите вреди са изцяло по вина на застрахованият при ответното дружество автомобил.
В рамките на
производство категорично се установяват настъпилите за ищеца телесни увреди, а
именно: съчетана травма, глава,
шия, гръден кош, крайници: контузия на главата: счупване на ставния израстък на
долната челюст в дясно в областта на шийката. Частично счупване на короната на
първи зъб долу дясно. Контузия на шията: Кръвонасядане на шията в дясно -
надключично. Контузия на гръдния кош: Множествени кръвонасядания в областта на
предната гръдна стена срединно и вдясно. Частичен върхов пневмоторакс в ляво.
Контузия на крайниците: Фрактура на трета и четвърта предноходилни кости в
предната им трета с разместване на фрагментите. Множествени охлузвания,
кръвонасядания и огнища на травматичен оток в областта на горните и долни
крайници. Допълнително, през м. април.2019 г. е регистрирани лек оток с
деформация на ниво предкитково - пръстовата става на II пръст на дясна ръка.
Ограниченията в движенията в ставата били преценени като незначителни. Те
са описани в по-първична форма още в съставения на местопроизшествието
Констативен протокол за ПТП №2018-1058-50, в който за ищеца е записана фрактура
на костици на ходилото, но присъстват и в другата медицинска документация –
Епикриза съставена на 11.09.2018 г. в МБАЛ – Шумен, съдебномедицинско
удостоверение №258/2018 г. от 14.09.2018 г. на отделение по съдебна медицина
при МБАЛ Шумен Експертно решение №894/12.04.2019 г. на ТЕЛК І при МБАЛ Шумен. В началото - след претърпяното ПТП
ищецът е изпитвал силни болки в гръдния кош и десния горен крайник. В периода
след изписване от болницата - за периода м.10.2018 -м.12.2018 г. са
регистрирани ограничения в движенията в дясната глезенна става които също
обуславят болезненост при ходене. Проведени са консултативни прегледи с ортопед
и физиотерапевт и още към 06.12.2018 г. е отразено, че движенията на десния
глезен са възстановени в пълен обем. Останала е само лека болезненост на
дясното ходило. Към настоящия момент е възможна само непостоянна болезненост на
ходилото при физическо натоварване, продължително ходене, неудобни обувки и др,
но като цяло - без отклонения в дейностите от ежедневния живот. От
амбулаторните листи е видно, че след 26.11.2018 г. ищецът е провел еднократно
курс физиотерапия (ултразвук 7 броя, нискочестотно магнитно поле 7 броя) и
аналитична ЛФК 6 броя. Отразено е, че
походката му е самостоятелна, без помощно средство, но анталгична, което е отразено и в амб. лист от
06.12.2018 г. и на ищеца са дадени указания за провеждане на ЛФК в дома.
Анталгичната походка е отклонение от нормалната походка, при която се избягват
определени движения, които предизвикват болка. Според експертизата ищецът е бил
нетрудоспособен в продължение на 157 дни. Установено е, че независимо от своите
други заболявания – диабет, анемия, глаукома и т.н. възстановяването на
здравословното състояние на ищеца е протекло гладко в рамките на посоченият
възстановителен период. Налице е пълно възстановяване на функциите на пострадалия
крайник, а независимо то развития след ПТП плеврит също е настъпило пълно
възстановяване на функцията на белия дроб. Според експертизата по отношение на
претърпените при ПТП травматични увреждания, неблагоприятни последствия за
здравето на ищеца в бъдеще не се очакват. Дадените според експерта
възстановителни периоди за различните травми са били 1 месец за
торакоцентезата; от 1 ½ до 2 месеца за счупването на долната челюст и от
2 до 3 ½ месеца за счупването на предноходилните кости. СМАТЕ
установява, че ищецът е изпитвал болки и страдания за настъпилите вследствие на
произшествието вреди в продължение на четири месеца, като във връзка с главоболието
на ищеца не се заема категорично становище дали е в пряка връзка с ПТП и се
посочва, че същото може да има различна причина, но и тревога и притеснение.
Свидетелката С.Д.П. – майка на ищеца при разпита ѝ свидетелства, че
действително ищецът е пострадал при ПТП като бил настанен за лечение в болница.
Твърди, че не се опвлаквал, но ходил поне месец с патерици. Не свидетелства за
външно проявление на болки и страдания от страна на сина си. Сочи данни, които
се разминават с установеното по делото – твърди, че ищецът е бил в болнични
(неработоспособен) за повече от година, а от данните по делото се установява,
че става въпрос за половин година.
Съдът намира, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е изпитвал болки и страдания – по-интензивни към
момента на произшествието, а предвид данните за това и продължили до около шест
месеца след произшествието. Същите по данните от експертизата към момента са
отшумели.
В производството се установява, че
щетата е заведена при застрахователя въз основа на молба от страна на ищеца
подадена на 15.10.2018 г.
В рамките на производтсвото ищеца е представил
доказателства за претърпени имуществени щети в размер на в размер на 297.73 лв.
– фискален бон от 12.09.2018 г. на стойност 95.85 лв., ф-ра №104032/14.09.2018
г. на стойност от 35 лв., ф-ра №3/18.09.2018 г. на стойност от 50 лв., по
фискален бон от 11.10.2018 г. на стойност 20.35 лв., по ф-ра №105040/12.10.2018
г. на стойност от 5 лв., по фискален бон от 23.10.2018 г. на стойност от 19.53
лв., ф-ра №2927/16.11.2018 г. на стойност от 24 лв., ф-ра №2937/13.12.2018 г.
на стойност от 24 лв. и ф-ра №2946/10.01.2019 г. на стойност от 24 лв.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: В подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ, както бе посочено по-горе всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност, а по отношение на имуществените вреди да се определи тяхната основателност в претендирания размер. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението. Последният може да установява всички онези факти и обстоятелства, които биха го освободили от отговорност, включително, но не само – липсата на вина у водача, съпричиняване, липса на застрахователно правоотношение, плащане на щетата и т.н. Не се оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. Между страните се спори относно това дали настъпилите от ПТП увреждания в организма на пострадалия са в пряко причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП.Предвид обстоятелството, че съдът намира за установени предявените искове по основание, то следва да се разгледа въпросът за техният размер. Представените фактури и фискални бонове надлежно установяват плащания обективно свързани със здравословното състояние на ищеца след инцидента, предвид което искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан за пълният предявен размер от 297.73 лв.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по справедливост. В настоящото производство са налице данни за болки и страдания на ищеца към момента на произшествието, но и в един значителен период след това достигащ до около шест месеца. Въпреки това причинените телесни повреди не са предизвикали за ищеца трайна невъзможност да се справя сам с ежедневните си дейности извън периода за възстановяване, като възстановяването му е пълно и предвид данните по СМАТЕ окончателно, тъй като не се очакват последващи усложнения. Няма данни и за значителни по интензитет болки и страдания на лицето.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията за неимуществени вреди е основателна в размер на 20 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Следва да се уважи и исканетоза присъждане на мораторни лихви, но не от момента на настъпване на ПТП, а от момента настъпващ 15 дни след писменото уведомяване на застрахователя – т.е. от 30.10.2018 г. Следва да бъде отхвърлена претенцията за мораторна лихва за периода от 05.09.2018 г. – датата на настъпване на ПТП до 30.10.2018 г.
Предвид уважените размери на обективно съединените искове се дължат и разноски както следва: Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна такса, които при уважените размери на исковете възлизат на 800 лв. Следва да бъде осъден да заплати и 250 лв., представляващи заплатените от бюджета на съда суми за изготвяне комбинираната експертиза.
От ищеца се
претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско възнаграждение в
съответствие с чл.38 от ЗА. Съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения дължимият хонорар за претенция в уваженият
размер е 1 130 лв. – чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на Е.Ж.Ф., ЕГН-**********,***, сумата от 20 297.37 лв. (двадесет хиляди двеста деветдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки), от които 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания, а 297.37 лв. (двеста деветдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) имуществени вреди за претърпян от ищеца на 05.09.2018 г., на главен път І-2, км. 115+000 Община Шумен ПТП, причинено от К.Б.К., ЕГН-********** при управление на собствения му л.а. „Мерцедес 2225”, рег. №...„Ауди А3”, рег. № ..., за което деяние последният се е признал за виновен по споразумение за прекратяване на наказателното производство по ДП №1114/2018 г. на РУ – Шумен, одобрено на 19.12.2019 г. по НОХД №2677/2019 г. на ШРС, при което за ищеца Е.Ж.Ф., ЕГН-********** настъпват телесни повреди, дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност по полица №BG/02/118001465979 действаща за период от 16.05.2018 г. до 15.05.2019 г., ведно със законните лихви върху главницата от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница в останалата му част от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи разликата между предявения размер от 50 000 (петдесет хиляди) лева и уважения размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху сумата за главница от 20 000 (двадесет хиляди) лева за периода от 05.09.2018 г. – датата на настъпване на ПТП до 30.10.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати по сметка на ШОС сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева, представляващи разноски направени за сметка на бюджета на съдебната власт за назначената експертиза, както и дължимите суми за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на адвокат В.Т.У.,*** сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет) лева, представляващи дължимите суми за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: