№ 1546
гр. София, 13.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110134297 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата
по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
16.08.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за паричен заем №..., по силата
на който му била предоставена сумата от 715.81 евро, или левовата равностойност на
1400 лв. лв., която той се задължил да погаси за 6 месеца при ГПР от 44.43 % и ГЛП от
39.72 %. Договорено било и договорът да бъде обезпечен с гарант-трето физическо
лице, отговарящо на определени условия, а в случай на неизпълнение на това
задължение, заемателят дължал неустойка в размер на 543.16 лв., която следвало да се
плати разсрочено.
Твърди, че е изплатил изцяло сумата по сключения договор или сума в размер
на 1456 лв., като му била начислена горепосочената неустойка още при подписване на
договор, преди изтичане на предоставения срок за предоставяне на обезпечение. Счита,
1
че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, при неспазване на
нормите на чл.10, ал.1 вр. чл. 22 ЗПК поради неспазена форма, чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл.
22 ЗПК, поради непосочване на ГПР по кредита.; нищожност по чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД.
Отделно счита договора за нищожен на основание чл. 11, ал.1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК вр.
чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Евентуално смята клаузата за неустойка за нищожна на
основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, неравноправна на основание чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП.
Поради изложеното ищецът счита, че договорът е нищожен и съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК е следвало да заплати само сумата 1400 лв. на
кредитодателя, т.е. чистата стойност по договора, но не и сумата от 56 лв. Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати част от тази сума а именно 20 лв., недължимо
платена, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът подава писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен, при съображения,
подробно изложени в отговора.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 , предл. 1 ЗЗД
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен договор за паричен заем №
№.../16.08.2021 г., по силата на който на ищеца била предоставена от ответника сумата
от 715.81 евро, или левовата равностойност на 1400 лв. лв.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже заплащането на
посочената в исковата молба сума.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на основание за
задържане на същата.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 300 лв., вносими от
2
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Вл., която да се призове след
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК на ищеца, доколкото
ответникът е представил исканите документи с отговора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за 27.02.2023 г. от 10.00 ч., за когато да се призоват
страните, като им бъде връчен препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3