Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 12.06.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова при участието на секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14831 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение от 11.07.2018
г., постановено по гр.д.№ 6352/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68
състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. „Б.В.И.Г.”*** /ЕИК ********/
срещу З. „Л.И.” АД- *** /ЕИК ********/ осъдителен иск по чл.213, ал.1, изр.3 К3 /2005 г.- отм./ за осъждане на
ответното дружество- в качеството застраховател по риска „Гражданска
отговорност" на собственика на л.а.“БМВ" с peг.№ ********, да заплати
на ищцовото дружество cумата 125.75 лв., представляваща
непогасена част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение
по риск "Булстрад Каско Стандарт" по щета № 470414141446001 за
имуществените вреди на автомобил "Фолксваген Кади" с peг.№ ********,
причинени при реализирано на 06.10.2014 г. в гр. Варна пътно- транспортно произшествие.
На основание чл.78, ал.8 ГПК ищецът З. „Б.В.И.Г.” е осъден да заплати на ответника З. „Л.И.” АД сумата 50 лв.- разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.”*** /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното
регресно обезщетение, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата
страна З. „Л.И." АД- *** /ответник
по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение да бъде
потвърдено, като претендира за разноски.
Предявен е иск с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС, 68 състав решение е неправилно и следва да бъде
отменено.
Регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква
в момента, в който е удовлетворил
застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай
регресното право на ищеца- като застраховател по имуществена застраховка
„каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на
делинквента.
В първоинстанционното
производство не е било спорно между страните, че ответникът е застраховател по
риска „Гражданска отговорност” на виновния за процесното ПТП водач /писмен
отговор на исковата молба от 25.03.2016 г./. Обстоятелството, че управляваният
от А.Р.лек автомобил „БМВ” е бил застрахован при ответника З. „Л.И.” АД към
датата на настъпване на ПТП е отразено в съставения на 6.10.2014 г. по реда на чл.123, ал.1, т.3, б."б" ЗДвП двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от участниците в
ПТП, като наличието на застрахователна полица за застраховка „ГО” № 221140
02038772/ 6.08.2014 г., сключена със З. „Л.И.” АД, валидна от 7.08.2014 г. до 6.08.2015
г., е установено и въз основа на приложена от ищеца справка от Информационния
център към ГФ, според която за процесния автомобил „БМВ“ е била сключена
застрахователна полица № 22114002038772/ 6.08.2014 г. с ответното
застрахователно дружество, със срок на действие от 7.08.2014 г. до 6.08.2015 г.
Съгласно изричната разпоредба на чл.295, ал.7 КЗ /отм./ вписаните в
Информационния център данни имат официално оповестително действие и до
доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с
обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Тъй като в приложената по
делото справка от базата данни на Информационния център към ГФ не е отразено
прекратяване на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с
цитираната по- горе застрахователна полица, а и не е спорно между страните, че
делинквентът е бил застрахован по риска „ГО“ при ответника, налага се
приемането на извод, че към датата на ПТП- 6.10.2014 г., З. „Л.И.“ АД е
отговаряло за причинените от делинквента при управление на л.а. с рег.№ ********
вреди.
Относно това
релевантно обстоятелство е направено и признание от ответника с отговора на
исковата молба, което е предпоставило оттеглянето на заявеното от ищеца
доказателствено искане по чл.190 ГПК за задължаване на ответника да представи
полицата като доказателство по делото. Налице е наред с това и извънсъдебно
признание на вземането от ответника, който е извършил частично плащане по
регресната претенция на ищеца до размер на сумата 386.52 лева /при общо
претендирани по щетата 512.27 лева, с включени ликв. разноски/.
Предвид изложеното,
при липсата на спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и делинквента, ищецът не дължи доказването на
този елемент от фактическия състав на регресното си право при условията на
пълно доказване.
Следователно, тъй
като е възникнала отговорността на причинителя на основание деликт, е
възникнала и отговорността на застрахователя на основание застрахователно
правоотношение по застраховка срещу гражданска отговорност, т.е. предявеният от
З. „Б.В.И.Г.” регресен иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е доказан по основание.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
14831/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Спорен в настоящото съдебно
производство е въпросът за размера на дължимото на ищеца З. „Б.В.И.Г.” регресно
обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация в правата на
увреденото при ПТП на 6.10.2014 г. лице, вследствие извършено по имуществена
застраховка „каско” плащане на застрахователно обезщетение за причинените при
ПТП имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл.267, ал.1, т.2 КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество,
като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора
/чл.267, ал.3 КЗ /отм.//. Според чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ при вреди на
имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Нормата на чл.273, ал.2, изр.2 КЗ /отм./ препраща
към Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета от
Комисията за финансов надзор, когато се касае за вреди на МПС. Цитираната
методика е въведена с отменената към настоящия момент Наредба № 24/ 8.03.2006
г. „за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2 КЗ и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС”, издадена от
КФН, която съгласно & 3, ал.1 и ал.3 от действащата Наредба
№ 49/ 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 КЗ и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в сила от 4.11.2014 г./, независимо от настъпване на
суброгацията на 21.03.2015 г., е приложима в случая и се прилага от
застрахователите и Гаранционния фонд и урежда взаимоотношенията между трети
лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ
/отм./, както и в случаите, когато друг застраховател е встъпил в правата на
третото увредено лице на основание чл.213 КЗ /отм./, какъвто е настоящият
случай. Изрично в Методиката /чл.4/ е предвидено, че тя се прилага само като
минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз, и за случаите,
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.273 КЗ
/отм./ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната
обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 КЗ /отм./, означава, че обезщетението има за
цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди
увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на
цитираната норма съдебна практика на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг.
дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№
652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010
г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./. Действителната
стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 и чл.203 КЗ /отм./ /респ. и по
чл.208, ал.3 КЗ /отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по
търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
В случая от ищеца е
представена по делото фактура за извършени в сервиз ремонтни дейности по
увредения при процесното ПТП лек автомобил „Фолксваген Кади“, придружена със
съответна калкулация, според които стойността на ремонта, включая вложени материали
и труд, възлиза на 487.27 лв. /с включен ДДС/.Не е спорно по делото, а се
установява и от представените писмени доказателства, че по процесната щета
застрахователят- ищец е заплатил за увредения при ПТП на 6.10.2014 г. лек автомобил
„Фолксваген Кади“ /чрез сервиза, на който е възложен ремонтът му/ застрахователно
обезщетение от 487.27 лв. /преводно нареждане от 21.03.2015 г./.
Според заключението
на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство авто-
техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
въззивния съд като компетентно и обективно дадено, средната пазарна стойност за
възстановяване на щетите, нанесени на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с peг.№ ********
при ПТП на 6.10.2014 г., които са в причинно- следствена връзка с
произшествието, възлизат на общо 612.72 лв. /с включен ДДС/.
При това положение
действителната стойност на причинената вреда /чл.273, ал.2 КЗ /отм.// към
датата на настъпване на застрахователното събитие, до която застрахователят-
ответник дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде
определена на 487.27 лв., като направеното в тази насока възражение за
несъответствие между претендираното от ищеца регресно обезщетение и
действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е
неоснователно.
При тези данни и
доказателства, при зачитане принципа за пълната обезвреда, залегнал в чл.273,
ал.2 КЗ /отм./, регресната претенция, имаща за предмет платената в сервиз
стойност на ремонта на увредения автомобил, се явява основателна. Изплатеното
от застрахователя- ищец застрахователно обезщетение от 487.27 лв. покрива
действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата
съобразно чл.213, ал.1 КЗ /отм./ суброгация подлежат на възстановяване в пълния
претендиран по делото размер. Искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е основателен и
доказан и следва да бъде уважен за сумата 125.75 лв., при отчитане на
обстоятелството, че сумата 386.52 лв. е заплатена от застрахователя- ответник
преди завеждане на делото.
При тези съображения
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено решение за присъждане на процесното регресно обезщетение от 125.75
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът-
въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата 289 лв.- разноски
за първоинстанционното производство /50 лв.- платена държ. такса, 144 лв.- заплатено
адв. възнаграждение, и 95 лв.- за възнаграждение на вещо лице/, и сумата 385
лв.- разноски за въззивното производство /25 лв.- държ. такса, и 360 лв.- адв. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Л.3 на Реш. по гр.д.№
14831/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 11.07.2018 г., постановено
по гр.д.№ 6352/ 2016 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД- *** /ЕИК ********/ да заплати на З. „Б.В.И.Г.”*** /ЕИК ********/
на основание чл.213, ал.1 К3- 2005 г. /отм./ сумата
125.75 лв. /сто
двадесет и пет лева и 75 ст./- остатък от дължимо регресно обезщетение по щета
№ 47041414146001 /с включени ликвидационни разноски/, за причинени при пътно-
транспортно произшествие на 6.10.2014 г. в гр. Варна имуществени вреди на лек автомобил "Фолксваген Кади" с
peг.№ ********, собственост на „А.“ ООД-
гр. Варна, ведно със законната
лихва от 4.02.2016 г. до
окончателното й изплащане, а също и
сумите 289 лв. /двеста осемдесет и девет лева/- разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, и сумата 385 лева /триста
осемдесет и пет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.