Решение по дело №237/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

2. Образувано по жалба С. В. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. Пловдивска, № 84, с посочен съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. П. М., № 9, адв. Л. М. против Заповед №312з-285 от 02.02.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР Пазарджик, с която на младши инспектор С. В. Р., на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на Областна дирекция на МВР, Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

3. Жалбоподателят счита оспорената заповед за издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, в противоречие с материалния закон, при липсата на безспорна установеност на всички елементи от обективната страна на вмененото нарушение

Сочи се, че в обжалваната заповед, неправилно е посочено, че Р. е нарушил разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, доколкото не е установено, той да е използвал физическа сила или помощни средства.

Възразява се, че при издаване на оспорената заповед, не е спазен двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като се счита, че той е започнал да тече от 15.08.2023 г.

Според жалбоподателя, в случая не са спазени изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като не са изложени съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Сочи се, че в заповедта не е посочено мястото, на което е извършено нарушението както и доказателствата, въз основа на които е установено същото, тоест тя не е надлежно мотивирана.

Иска се процесната заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Директора на Областна дирекция на МВР Пазарджик, в представено по делото писмено становище от процесуалния представител юрк. П. счита, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи обективирани в оспорената заповед. Сочи се, че осъществяването на дисциплинарно нарушение от Р. е доказано по несъмнен и категоричен начин и наложеното му дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца е напълно законосъобразно по основание и размер. Счита се, че в изпълнение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и с оглед вида и размера на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващия орган е съобразил тежестта на нарушението на служебната дисциплина и настъпилите от него вредни последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е била издадена в двумесечния срок от откриване на нарушението при спазване на изискваната от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди съответното юрисконсулско възнаграждение. Възразява се по отношение на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

 

III. За фактите:

 

6. С Докладна записка № 1006р-12398 от 15.08.2023 г.(л. 93), младши инспектор С. В. Р., на длъжност мл. автоконтрольор е уведомил началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, Пазарджик, за това, че по време на дежурство на 14.08.2023 г., съвместно с мл. инспектор К., около 01:20 часа са получили сигнал от Оперативната дежурна част, че в с. Калугерово, на центъра на населеното място се движи мотоциклет без регистрационна табела, управляван от пиян и неправоспособен водач от ромски произход. На място те установили, че мотоциклетиста и още двама души с него са тръгнали за с. Динката. Около 01:50 часа в с. Динката, видели да спира мотоциклет с двама души на него, като същият бил без регистрационна табела. Двамата с К. се опитали да слязат от служебния автомобил, но мотоциклетиста рязко потеглил и блъснал мотоциклета в предната дясна врата на служебния автомобил Опел Астра [рег. номер], след което завил на ляво и се блъснал в предния капак на автомобила, а след това тръгнал из улиците на с. Динката. К. и Р. го последвали с включени звуков и светлинен сигнал на патрулния автомобил, но мотоциклетиста не спирал в продължение на 10-15 минути. На кръстовище на улици 13-та и 14-та в с. Динката, водача и спътника му, захвърлили мотоциклета и започнали да бягат. Р. последвал водача, а К. бягал след пътника. Тъй като лицето било извършило престъпление от общ характер и се опитвало да избяга за да не бъде задържано, след като го предупредил, че ще използва служебно оръжие, Р. произвел четири предупредителни изстрела в безопасна посока с цел да респектира лицето което бяга и същия да остане на място, но той не се подчинил и продължил да бяга някъде около коритото на река Тополница. При получилата се суматоха, по улиците излезли хора и Р. преценил, че по нататъшното използване на служебно оръжие може да застраши живота или здравето на друго лице, поради което преустановил незабавно неговата употреба. Преследваното лице успяло да избяга и да се укрие.

Идентични са данните описани в Докладни записки рег. № 1006р-12396 от 15.08.2023 г. и № 1006р-12397 от 15.08.2023 г.(л. 91), изготвени от мл. инспектор И. А. К..

Въз основа на трите документа, от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, Пазарджик е била изготвена Докладна записка рег. № 1006р-12493 от 15.08.2023 г., с която е уведомил директора на ОДМВР, Пазарджик за постъпилата информация. Посочено е, че в случая са налице данни за извършени от мотоциклетиста престъпления по чл. 345, ал. 2 и чл. 270, ал. 1 от НК, като са образувани съответните досъдебни производства.

 

7. Със Заповед № 312з - 2467 от 15.08.2023 г. на Директора на ОДМВР, Пазарджик(л. 62), на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и чл. 10 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни в Докладна записка рег.№ 1006р-12423 от 15.08.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ относно използване на помощни средства и оръжие от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, Пазарджик.

Проверката е възложена на комисия в състав председател – комисар С.; членове – ст. инспектор Д. и мл. експерт П..

Определен е срок за извършване на проверката – до 13.09.2023 г., като е указано, за резултатите от същата да бъде изготвена справка. Указано е също така, че комисията трябва да следи за спазването на едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Със Заповед № 312з - 3324 от 14.09.2023 г. на Директора на ОДМВР, Пазарджик, срока на проверката е продължен с още 30 дни.

 

8. В хода на така назначената проверка са събрани Сведения рег. №312р 22507 от 08.09.2023 г. от мл. инспектор Р.(л. 65) и рег. №312р 22510 от 08.09.2023 г. от мл. инспектор К., в които отново са пресъздадени събитията от 15.08.2023 г., описани в предходните докладни записки.

Сведение рег. №312р 000 21104 от 13.09.2023 г. от Я. Ш. Г.(л. 67), който също сочи данни за инцидента станал на 14.08.2023 г., като е заявил, че братовчед му Я. управлявал въпросния мотоциклет, а той се возел с него. При пристигане на патрулния автомобил, Я. подал газ и полицаите започнали да ги гонят. Те паднали от мотора и го оставили на място, като продължили да бягат. Чули стрелба с оръжие, но пак продължили да бягат, като накрая успели да избягат и да се укрият.

Сведение рег. №312р 000 21105 от 13.09.2023 г. от Я. З. Г.(л. 68), който твърди да са се случили същите събития. Заявява, че е управлявал мотоциклета в с. Динката. Когато пристигнал патрулния автомобил, той се уплашил и тръгнал с мотоциклета, като ударил полицейския автомобил. Твърди, че няма обяснения защо е избягал. Сочи, че след като паднали от мотоциклета, продължили да бягат, като полицаите отново ги гонели. Чул стрелба, но успели да избягат.

Към преписката по проверката са изискани и приобщени копие на длъжностна характеристика и протокол за запознаване с нея на младши инспектор С. Р., както и кадрова справка относно мл. инспектор Р..

Според отразеното в съпроводително писмо рег. № 312р-21682 от 31.08.2023 г.(л. 70), не е установено наличие на протоколи за запознаване на Р. и К. с Наредба № 8121з-418 от 14 март 2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от органите на министерството на вътрешните работи.

С писмо от 21.09.2023г.(л. 80), е приобщено копие от материалите по разследването по досъдебно производство № 643/2023 г. по описа на Районно управление Пазарджик, прокурорска преписка № 4416/2023 по описа на Районна прокуратура Пазарджик.

 

9. Резултатите от проверката са обобщени в изготвена от комисията Справка рег. № 312п-26207 от 12.10.2023 г.(л. 58), в която са възпроизведени данните, описани в приложените по преписката сведения, предоставени от Р., К., Г. и Г..

Въз основа на тези данни, комисията е формирала следните изводи относно действията на мл. инспектор Р. :

Прието е, че в конкретния казус, въпреки че Я. Г. не се подчинява на полицейски орган и прави успешен опит да избяга, като потегля с управлявания от него мотоциклет, а след като пада от него, продължава бягството си, не е налице абсолютна необходимост по смисъла на чл. 85 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, доколкото такава се изключва, когато полицията има за задача да залови бягащ от нея заподозрян, ако : деянието, за което е заподозрян не включва насилие и б) като бяга, той не е опасен за други хора, в това число полицаите. Пояснено като пример е, че не може да бъде застрелян беглец, заподозрян за автокражби, който при бягството си не застрашава никого, като спрямо такъв беглец, полицията не може да употреби животозастрашаваща сила, защото задържането му не представлява цел, която може да оправдае дори рискуването, още по-малко отнемането на живота му.

В този контекст, от страна на комисията е прието, че деянието по чл. 345 ал.2 от НК осъществено от Я. Г., не включва насилие, и от характера на нарушението на обществения ред, и наличните към момента данни за личността на нарушителите, макар и събрани единствено в разговора с намиращите се на село Калугерово лица, не може да се направи извод, че те са опасни за други хора към момента на бягството си. Счетено от комисията е, че отправянето на изстрели с цел оказване на физическо и психологическо въздействие е прекомерно, включително с оглед обстоятелството, че не може да бъде категорично установено дали това е станало в рамките на или извън населеното място. Пояснено в справката е, че ползването на помощни средства в късната част на денонощието създава опасност и за засягане на лица, които случайно се намират в близост до мястото на преследването, като не може да се приеме, че в случая ползването на помощни средства е съобразено с конкретната обстановка и характера на нарушението на обществения ред. Крайният извод на комисията е бил, че макар служебното оръжие да ползвано, като са изстреляни стоп-патрони след отправено предупреждение, не е налице абсолютна необходимост за нееднократната ме употребата.

При това положение е прието, че са установени достатъчно данни за нарушение на чл. 85, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 2, предложение първо и чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-418 от 14 март 2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи, тоест налице е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което съгласно чл. 200 ал. 1 т. 15 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца до една година.

Комисията е предложила на директора на ОДМВР, Пазарджик да образува дисциплинарно производство срещу мл. инспектор Р..

 

10. Последвало е издаването на Заповед № 312з-4065 от 23.10.2023 г.(л. 26), на директора на ОДМВР, Пазарджик за образуване на дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР срещу мл. инспектор С. Р.. В този случай, назначената комисия е в състав : председател - гл. инспектор А. Д., на длъжност началник сектор „Опазване на обществения ред“ към ОДМВР, Пазарджик; членове – ст. инспектор М. П. и инспектор П. К..

Относно издаването на тази заповед, жалбоподателя е уведомен с Покана рег. № 312р-277988 от 30.10.2023 г.

 

11. Отново са събрани Обяснения рег. № 312р-28207 от 02.11.2023 г. от мл. инспектор К., рег. № 312р-28910 от 07.11.2023 г. от мл. инспектор Р.(л. 46), П. А. П. от с. Калугерово, който е подал сигнала до ЕЕН 112(л. 47). Повторно са изискани и приложени типова длъжностна характеристика и кадрова справка(л. 48).

С Протокол рег. № 312р-29528 от 16.11.2023 г.(л. 35), са присъединени материалите от предходната дисциплинарна проверка. Със съпроводително писмо рег. № 10585р-3447 он 13.11.2023 г. са приобщени аудиозапис и разпечатка на данни от електронен носител относно постъпилият сигнал на ЕЕН 112.

 

12. От комисията е била изготвена Обобщена справка рег. № 312р-32029 от 14.12.2023 г.(л. 28). В същата е възпроизведен изцяло текста на предходната Справка рег. № 312п-26207 от 12.10.2023 г., като е добавен преразказ на дадените за пореден път обяснения от мл. инспектор Р. и сведенията дадени от П. А. П. от с. Калугерово, който е подал сигнала до ЕЕН 112. Каквито и да е други действия не са предприемани, нито пък са събрани други доказателства.

В този случай, от страна на комисията е също е прието, че е налице хипотезата на чл. 85, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а именно при задържане на правонарушител, същият не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган. В този контекст е посочено, че е установено визуално от служителите на сектор „Пътна полиция“ факта, че Я. Г. е бил с мотоциклет без табела с регистрационен номер, поради което те са спрели до него със служебния автомобил, за да извършат проверка за престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК. Констатирано е, че с бягството си Г. е осъществил и състава на престъпление по чл. 270 от НК, като е прието, че той е извършил и извършва престъпление към момента на пристъпване към проверка, като се опитва да избяга, след като потегля с мотоциклета си, а след това продължава бягството си и пеш.

Комисията е счела, че не се установява по категоричен начин, че в случая, не е налице абсолютна необходимост за използване на помощни средства от страна на мл. инсп. С. Р.. Отбелязани са обаче фактите, че ползването на оръжие от Р. е в тъмната част на денонощието, в близост до границите на населено място, което е създало опасност за околните; че нарушението на обществения ред се изразява в управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред и противозаконното пречене на орган на властта, изразяващо се в бягство при опит за задържане; че липсват данни нарушителите да са опасни за служителите или за други лица по време и след бягството им. При това положение е прието, че негативният ефект, който би могъл да настъпи вследствие ползването на оръжие в случая, надхвърля значително целения резултат - задържането на лицата. Според комисията, броят на отправените четири изстрела не е съразмерен на преследваната цел, а именно оказване на психологическо въздействие, което да способства за преустановяване на бягството, като явно още първият изстрел не е оказал такова въздействие върху Г. и Г., което да преустанови бягството им.

Крайната констатация на комисията е, че са установени достатъчно данни за извършено от Р. нарушение на чл. 85, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чл. 2, предложение първо и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите в Министерството на вътрешните работи, което е съставомерно по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР.

До жалбоподателя е отправена Покана рег. № 312р-32031 от 14.12.2023 г.(л.43), за запознаване с обобщената справка, като според Протокол рег. № 312р-32277 от 19.12.2023 г.(л. 25), Р. не е представил писмени обяснения или възражения по констатациите на комисията.

 

13. В тази хронологична последователност е издадена процесната Заповед №312з-285 от 02.02.2024г. на Директора на ОДМВР Пазарджик, с която на мл. инсп. С. Р. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

В заповедта са възпроизведени фактическите констатации и изводите, изложени в Справка рег. № 312п-26207 от 12.10.2023 г. и Обобщена справка рег. № 312р-32029 от 14.12.2023 г.

Прието от страна на наказващия орган е, че Р. не оспорва фактите и обстоятелствата свързани с процесното деяние. В тази насока са обсъдени писмени обяснения рег. № 312р-22507 от 08.09.2023 г. и рег. № 312р- 28910 от 07.11.2023 г. Прието е, че не се установява изстрелите да са били произведени от жалбоподателя извън населеното място.

Крайният извод на дисциплинарно наказващия орган е бил, че в настоящия случай, необходимостта от използването на служебното оръжие и произвеждането на изстрели с помощни средства - четири броя патрони с пластмасови куршуми, макар и във въздуха като предупредителни такива, изцяло не е била съобразена с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. Според директора на ОДМВР, анализът на тези обстоятелства - произвеждане на изстрели в границите или в близост до населеното място, през тъмната част на денонощието, при опит за задържане на лице, чието деяние не включва насилие и се изразява в управление на нерегистрирано МПС, и по отношение на което няма данни да е опасно за служителите или други лица по времена на и след бягството му, не обосновава абсолютна необходимост от използването на огнестрелно оръжие и помощни средства за задържането му. Макар че стоп-патроните са ползвани след отправено предупреждение, не е налице абсолютна необходимост за ползването им, и то нееднократно.

Конкретни съображения са изложени по отношение на : тежестта на нарушението; настъпилите от него последици; обстоятелствата, при които е извършено деянието; формата на вината и цялостното поведение на младши инспектор С. Р..

Счетено е, че с деянието си жалбоподателя е осъществил състав на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо и второ от ЗМВР, тоест неизпълнение на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, в случая чл. 85, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 2, предложение първо и чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи.

Според дисциплинарно наказващия орган, при налагане на наказанието са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като едногодишния срок от извършване на деянието е започнал да тече на 15.08.2023 г., двумесечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече на 20.12.2023 г., когато първоначално материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган и изтича на 20.02.2024 г.

 

V. За правото:

 

14. Според чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР. Съобразно Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР(Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.), длъжността директор на Областна дирекция на МВР е „ръководна“. Това ще рече, че процесната заповед е издадена от снабденият с необходимите за това правомощия орган от структурата на МВР.

 

15. Според чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Съответно, според чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

 

16. Преценката относно спазването на сроковете установени в прежде цитираните текстове от закона, налага да се съобрази следното :

Според чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител.

Според чл. 205, ал. 2, изр. първо от ЗМВР, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.

Съобразно чл. 10 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.), сигнали за допуснати дисциплинарни нарушения от служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР се проверяват само по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или в дисциплинарно производство, а според чл. 30, ал. 1 от същата Инструкция, компетентният дисциплинарно наказващ орган разпорежда проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед, като в нея определя състав на проверяваща комисия и нейния председател.

 

17. В случая каза се, на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и чл. 10 и чл. 30 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г., със Заповед № 312з - 2467 от 15.08.2023 г. на Директора на ОДМВР, Пазарджик е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни в Докладна записка рег.№ 1006р-12423 от 15.08.2023 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към областната дирекция.

Проверката е приключила с изготвянето на Справка рег. № 312п-26207 от 12.10.2023 г., в която конкретно и подробно са описани всички факти свързани с действията на мл. инспектори Р. и К. на 15.08.2023 г. в с. Динката при установяване и опита за залавяне на водача на процесния мотоциклет Я. Г. и пътували с него Я. Г.. Както се посочи, комисията е подложила на подробен анализ несъмнено установените при проверката данни, съотнесла ги е към съответните материално и дисциплинарно наказателни норми, като е формирала еднозначен извод, че в случая е налице осъществено от Р. нарушение на чл. 85, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 2, предложение първо и чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, тоест налице е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което съобразно чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца до една година.

Това именно са фактите, материалните и дисциплинарно наказателните норми, въз основа на които с процесната Заповед №312з-285 от 02.02.2024г. на Директора на ОДМВР Пазарджик, на мл. инсп. С. Р. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

 

18. Казано с други думи, в хода на повторната дисциплинарна проверка, назначена със Заповед № 312з-4065 от 23.10.2023 г. на Директора на ОДМВР, Пазарджик, не са установени нито някакви нови факти и обстоятелства, нито пък е променена материално и дисциплинарно наказателната квалификация на деянието, осъществено от Р..

Несъмнено е, че със Заповед № 312з-4065 от 23.10.2023 г., не е разпореждано на проверяващата комисия събиране на допълнителни доказателства в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 4 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г.

При това положение, следва да се приеме, че при получаване на Справка рег. № 312п-26207 от 12.10.2023 г. и преписката от проверяващата комисия, съдържащи данни както за извършителя, така и за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, провеждането на нова процедура по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и преповтарянето на всички действия по събиране на доказателства и повторно установяване на доказани вече обстоятелства, не би могло да послужи за удължаване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание.

Тоест, след получаване на справката на проверяващата комисия, към което е била приложена пълната преписка по проверката, за директора на ОДМВР, Пазарджик е съществувало задължение в рамките на два месеца да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да приключи производството посредством издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание или да прекрати производството.

В този смисъл, съобразно чл. 37, ал. 1, т. 9 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г., при установено и доказано дисциплинарно нарушение, дисциплинарно наказващия орган извършва действията по чл. 206, ал. 1 – 4 от ЗМВР, тоест преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения; при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да съобрази тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата; да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.

Казано с други думи, при установено и доказано в хода на проверката дисциплинарно нарушение, дисциплинарно наказващия орган е задължен да предприеме всички действия, извършването на които е задължително преди налагане на дисциплинарно наказание и съответно въз основа на тях да наложи предвидената в закона санкция.

 

19. В случая, Справка рег. № 312п-26207 от 12.10.2023 г. и преписката към нея са получени от директора на ОДМВР, Пазарджик на 17.10.2023 г., видно от положената върху справката резолюция. Това ще рече, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена след повече от три месеца след откриване на нарушението от дисциплинарно наказващия орган по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР сиреч, след изтичане на преклузивния двумесечен срок предвиден в чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

В този контекст, трябва да се съобрази, че според чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Изричното, нормативно уреждане на правото на държавния служител на участие и защита е ясно указание за разбирането на законодателя, че дисциплинарното производство, независимо от формата в която се провежда, засяга в твърде съществена степен както правната, така и лично-емоционалната сфера на лицето, срещу което е образувано и водено.

Независимо, че става реч за осъществяване на една от формите на юридическа отговорност на физическото лице, в случая дисциплинарната, то несъмнено е, че дисциплинарно наказващия орган, трябва да осъществява правомощията си в рамките и при спазване на общите принципи, установени в Административнопроцесуалния кодекс. Това именно гарантира, цялостната охрана на правата и законно установените интереси на лицето срещу което се провежда дисциплинарно производство.

Съобразно чл. 6, ал. 1 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а според чл. 6, ал. 5 от АПК, административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това са две конкретни форми на проява на принципа за „съразмерност“ установен в АПК.

С оглед конкретиката на текущия казус, несъмнено се налага извода, че провеждането на повторна дисциплинарно наказателна процедура, при която просто са преповторени действията осъществени в предходната такава, е било напълно излишно действие от страна на наказващия орган, предприето в разрез с изискванията за съразмерност, възведени в обсъждания принцип на АПК.

 

20. Следва да се добави, че съобразно чл. 34, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г., проверяващата комисия запознава служителя, срещу когото се извършва проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, и подпомагащия го в защитата с всички материали и със справката по чл. 33, ал. 1, които полагат подпис и отбелязват дата и час; при запознаването по ал. 1 на служителя се връчва покана за даване на писмени обяснения или възражения до дисциплинарно наказващия орган; отказът на служителя да даде писмени обяснения или възражения, да се запознае със справката и материалите или да получи поканата се отбелязва писмено в присъствието на двама свидетели.

Нито едно от тези действия не е предприето в процесния случай, което следва да бъде квалифицирано като съществено нарушение на правото на жалбоподателя на участие и защита в дисциплинарно наказателното производство.

 

VІ. За разноските :

 

21. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорената заповед, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството които се констатираха в общ размер на 760,00 лв. Договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 750,00лв. е съответно на фактическата и правна сложност на спора, предмет на настоящото производство.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №312з-285 от 02.02.2024г. на Директора на Областна дирекция на МВР Пазарджик, с която на младши инспектор С. В. Р., на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на Областна дирекция на МВР, Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик да заплати на С. В. Р., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. Пловдивска, № 84, сумата от 760,00лв.(седемстотин и шестдесет лв.), представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.