Решение по дело №487/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 416
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 26 март 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова
Дело: 20195510200487
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     гр.К.10.12.2019г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав, в публичното заседание на петнадесети октомври,две хиляди и деветнадесета година  . . . . . . . . .          в състав:

                                                    Председател:Невена Иванова

                                       Съдебни заседатели:

                                                          Членове:

при секретаря . . . . Ана Цанова  . . .и в присъствието на

прокурора  . . . . . . . . . . .  . . . . като разгледа докладваното от

 . . . . . . . . съдията  . . . . . . . . АНД № 487  . . . . . . . по описа

за  . . . 2019 год. . . . за да се произнесе,взе предвид:

 

           Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0284-004221 от 04.02.2019г.на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора,РУ К..

           Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

           Въззиваемата страна,редовно призована,не изпраща представител в с.з.и не взема становище по жалбата.

           От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

           Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 18.08.2019г.в 20,10 часа в гр.К.по бул.“** “,до № 153,в посока север-юг,жалбоподателят М. управлявал л.а.“Форд Фокус“ с рег.№ ********,като на излизане от паркинга на магазин“К.“ не спазил и не спрял на пътен знак“Б 2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/,навлязъл в кръстовището и отнел предимството на движещия се по бул.“** “ в посока изток-запад лек автомобил Хонда Акорд с рег.№ СТ 9062 ВС,който го блъснал и настъпило ПТП с материални щети.Жалбоподателят не съобразявал поведението си с пътните знаци и маркировка.Настъпило ПТП.

            Прието е от административно-наказващия орган,че  с това си деяние жалбоподателят виновно е нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,ал.2,във врчл.179,ал.1,т.5.,пр.1,2 от ЗДвП му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.

            Съдът не констатира при съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,които да са основание за отмяна на НП.

            За изясняване на делото по същество са разпитани актосъставителя Г.В.Н.,свидетелите,вписани в АУАН-Х.Д.Д. и С.И.С.,другият водач,участвал в ПТП-П.С.Д.,както и доведените от жалбоподателя свидетелки Надежда Тошева М. и Румяна Иванова М..

            Актосъставителят-мл.автоконтрольор към РУ К. Н. установява,че на въпросната дата по сигнал от оперативния дежурен за настъпило ПТП без пострадали лица,посетил местопроизшествието в гр.К. на бул.“** “ срещу супермаркет „К.“.След разговор с двамата водачи установил,че жалбоподателят М.,излизайки с управлявания от него автомобил от паркинга на супермаркет“К.“,при наличие на пътен знак“Б 2“-„Стоп“,не пропуснал движещия се по пътя с предимство в посока с.Д. лек автомобил марка“Хонда“,който го блъснал,в резултат на което настъпили материални щети.При съставянето на протокола за ПТП и на АУАН актосъставителят взел предвид и показанията на присъствал при случване на пътния инцидент свидетел-очевидец.При вземането на решението си коя е виновната страна актосъставителят изслушал двамата водачи,и взел предвид и местоположението на автомобилите след настъпилото ПТП.

            Свидетелката Н.М.-дъщеря на жалбоподателя установява,че пътувала в управлявания от жалбоподателя автомобил,като била на гости на своите родители и заедно с тях отишли да пазаруват в магазин“К.“.След като приключили с пазаруването,тръгнали да се прибират,и жалбоподателят М. спрял на знак“ Б 2“ на излизане от паркинга на „К.“.Огледал се наляво и надясно.Свидетелката Н.М.,която седяла на предна дясна седалка-до водача,също огледала пътната ситуация и видяла,че няма движещи се автомобили по пътя с предимство.Баща и предприел маневра завиване наляво.В този момент настъпил силен удар с друг лек автомобил,който излязъл изневиделица.Усетил се много силен удар по задната лява част на управлявания от жалбоподателя автомобил.Когато настъпил удара,маневрата завиване наляво,която бил предприел жалбоподателя,била вече почти завършена и автомобилът на жалбоподателя бил вече почти изнесен в лявото платно.Свидетелката Н.М. счита като шофьор,че другият водач се е движил с много висока скорост,тъй като автомобилът му след удара изминал повече от 30 метра и спрял в тревните площи.След като пристигнали полицейските служители,те разговаряли с двамата водачи,както и със свидетел,който твърдял,че е бил на паркинга и е видял станалото.Свидетелката Н.М. заявила на един от полицейските служители,че баща и е спрял на знак“Стоп“ и че другият водач се е движил с много висока скорост и че е връхлетял с колата си върху колата на жалбоподателя.Бил съставен АУАН на жалбоподателя М. за това,че не е спрял-не е спазил знак“Стоп“.Полицейските служители обяснили на свидетелката Н.М.,че баща и може да обжалва акта по съответния ред.Жалбоподателят М. ***,но получил отказ да се образува досъдебно производство.

            Свидетелката Р.М.установява,че пътувала с дъщеря си,съпруга си и внучката си.Автомобилът бил управляван от съпруга и-жалбоподателят Т.М..Било август месец,към 20 ч.,било светло,пътният участък бил сух,имало видимост.На излизане от магазин“К.“ съпругът и спрял на знак“Стоп“.Свидетелката Р.М.седяла отзад вляво-зад съпруга си,а дъщеря и била отпред на мястото до водача.Жалбоподателят М. спрял на знак“Стоп“,нямало никакво движение-нито отляво,нито отдясно.Свидетелката Р.М.също погледнала и видяла,че няма идващи автомобили-макар и седнала отзад,същата имала добра видимост.Когато почти се изнесли,настъпил страхотен удар в лявата задна част на колата от друг автомобил,който се движел в посока да излиза от гр.К..След удара другият автомобил спрял на около 30-40 метра от тях-след мебелния магазин,в градинката.След като дошли полицейските служители,разговаряли най-напред с другия водач,а след това и с жалбоподателя М.. Съставили АУАН на жалбоподателя М..

           Свидетелят Х.Д.Д. установява,че се намирал на паркинга на магазин“К.“-на петдесетина метра от случилото се.Видял лек автомобил Хонда,който се движел в посока запад-да излиза от гр.К.-в посока към магазин Техномаркет.Другата кола изведнъж излязла от паркинга на магазин“К.“ от западния изход и завила наляво.Хондата набила спирачки,след което се блъснала с другата кола.Шофьорът на лекия автомобил Хонда се опитал да избегне удара като набил спирачки,завил надясно в другата лента,ударил се в бордюра,счупило се окачването отпред,и продължил да се пързаля по градинката.Св.Д. отишъл да види дали има пострадали в автомобила на жалбоподателя М.,и се обадил на полицията.Изчакал идването на полицейските служители,разказал им какво е видял,а след това дал и писмени показания.От мястото,където се намирал св.Д.,имало добра видимост към мястото на съприкосновението на автомобилите.Свидетелят определя,че лекият автомобил Хонда се движел със скорост може би около 60-70 км/ч.Според неговите възприятия не е възприел лекият автомобил Хонда да се е движил с висока скорост.Този автомобил се намирал в лявата лента на движение.Преди него-в дясната лента се движел друг автомобил,който продължил в посока излизане от града,или пък завил към паркинга на магазин“К.“-свидетелят не си спомня точно.Свидетелят видял,че управляваният от жалбоподателя М. автомобил излязъл от паркинга на магазин“К.“,но не може да каже дали водачът е спрял на знак“Стоп“.

            Свидетелят С.И.С. установява,че на 18.08.2018г.отишъл на местопроизшествие-ПТП до магазин“К.“ по сигнал на колегата си от пътен контрол.На място установил автомобил,който не спазил знак“Стоп“ на излизане от паркинга на магазин“К.“,на изхода към КАТ-К.за околовръстното.Автомобилът се движил в посока запад-изток,пресякъл пътното платно и настъпило ПТП без пострадали лица.Другият автомобил,участник в ПТП,се движил по бул.“Александър Батенберг“ в посока изток-запад и бил засечен от първия автомобил.Тези факти свидетелят установил след като видял местоположението на автомобилите след настъпилото ПТП,и след като разговарял с двамата водачи и с пътниците в управлявания от жалбоподателя М. автомобил.Жалбоподателят М. обяснил,че не е видял движещия се по главния път автомобил.Пътниците в автомобила на жалбоподателя твърдяли,че другият автомобил се е движел бързо,но свидетелят нямало как да установи това,тъй като не е експерт.

            Свидетелят П.С.Д. установява,че на 18.08.2018г.пътувал от гр.К. към с.К..На излизане от гр.К.вдясно от него се движел друг автомобил.Св.Д. дал сигнализация да го изпревари,защото този автомобил влизал в паркинга на магазин“К.“.В момента,в който тръгнал да изпреварва,видял автомобил,който излязъл от паркинга на магазин“К.“-от втория изход на паркинга,като този автомобил излязъл директно от паркинга,без да спре на знак“Стоп“.Преди да предприеме изпреварването,свидетелят Д. управлявал автомобила си със скорост 50-55 км/ч. В момента,в който св.Д. изпреварвал,автомобилът на жалбоподателя изведнъж,в последния момент излязъл от паркинга и когато видял автомобила на свидетеля Д.,спрял в средата на пътя,на непрекъснатата лента на пътя напряко.Св.Д. натиснал газта,за да избегне удар с автомобила на жалбоподателя като мине зад него.Въпреки това не успял да избегне удар с автомобила на жалбоподателя,ударил го в задната лява гума,а от удара автомобилът на св.Д. бил изхвърлен вдясно,минал през две градинки и едва тогава спрял.Св.Д. обяснил какво се е случило на пристигналите на местопроизшествието полицейски служители.Последните разговаряли и с хората от другия катастрофирал автомобил.

            По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза,която дава следното заключение:

            Мястото на удара между двете МПС в надлъжно разположение се намира около източния край на западния вход към паркинга на супермаркет“К.“,а в напречно на около 0,5-0,8 м.северно от непрекъсната разделителна линия между двете разнопосочни ленти на движение-в лентата на движение на л.а.Хонда.Към този момент надлъжната ос на л.а.Хонда е била разположена успоредно или леко косо в дясно спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна част,насочена в посока запад /северозапад/ като лекия автомобил е бил изцяло позициониран в лявата лента за движение в посока запад,а надлъжната ос на л.а.Форд е била разположена на около 40 градуса в дясно спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна част,насочена в посока югоизток,като задната лява ос се е намирала на около 0,5-0,8 м.северно от непрекъснатата разделителна линия между разнопосочните ленти за движение.

            Скоростта на процесния лек автомобил Форд преди настъпването на произшествието е възлизала на 0 км/час.Скоростта на движение на процесния лек автомобил Форд към момента на удара с л.а.Хонда е възлизала на 4,8 м/сек.= 17,3 км/час.Скоростта на движение на процесния лек автомобил „Хонда“ преди и към момента на удара е определена от свидетелските показания и е възлизала на 70 км/час /19,4 м/сек./.

            Дължината на опасната зона на спиране на л.а.Хонда при конкретните пътни условия и скорост на движение 70 км/час е възлизала на 46,8 м.,а при движение с максимално разрешената скорост за конкретния пътен участък 50 км/час   би възлизала на 28 м.,а тази на л.а.Форд-на 7,2 м.

            Водачът на процесния лек автомобил Хонда при попътното движение с преднодвижещия се лек автомобил е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка в зоната на динамичната надлъжна дистанция от порядъка на около 20-30 м.пред фронта,а при навлизането и движението в лявата лента- на повече от 200 метра пред фронта на автомобила.Тъй като линията на видимост на водача пред фронта на автомобила е била значително по-голяма от пълния му спирачен път,следва да се приеме,че технически съобразената скорост с далечината на видимост е надвишавала максимално разрешената скорост за конкретния пътен участък,възлизаща съобразно категорията на МПС за населено място на 50 км/час.

            Водачът на л.а.Хонда е възприел л.а.Форд по време на извършването на маневрата му от момента на навлизането на същия в лентата на движение на л.а.Хонда.Липсват технически данни,както и данни в показанията на водача на л.а.Хонда за задействане на спирачната система на автомобила непосредствено,преди,по време и след удара.Водачът на л.а.Форд е възприел процесния лек автомобил Хонда при навлизането на главния път.В случая липсват данни за предприети действия от страна на водача при възприемането на опасността-движещия се в посока запад л.а.Хонда.

            Отстоянието на предната част на л.а.Хонда до мястото на удара от момента,в който водачът е имал техническа възможност да възприеме л.а.Форд,е възлизало на 38 м.Водачът на л.а.Форд би имал техническа възможност да възприеме л.а.Хонда от около 33 м.

            Ако л.а.марка“Хонда“,модел“Акорд“ с ДК № СТ 9062 ВС се е намирало непосредствено до източния край изход /вход/ на магазин“К.“ и се е движил със скорост 50 км/час и водачът му в този момент е забелязал излизащия от западния край изход /вход/ на магазин“К.“ МПС марка“Форд“,модел“Фокус“ с рег.№ ********,водачът на л.а.Хонда би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП,тъй като пълният спирачен път на л.а.Хонда при скорост на движение 50 км/час /13,9 м/сек/ е значително по-малък от линията на видимост на водача пред фронта на автомобила-повече от 200 м.

            При всяка скорост на движение под 59,4 км/час водачът на л.а.Хонда би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на произшествието.

            В конкретната пътна ситуация,водачът на процесния л.а.“Форд Фокус“ е следвало преди да предприеме навлизане на булеварда от изхода на паркинга,да се убеди,че при предприемането на маневрата няма да създаде опасност за другите участници в движението,а при извършване на маневрата,да се съобрази с местоположението и скоростта на движение на другите участници в движението-в частност с тези на л.а.Хонда и при необходимост да пропусне тяхното преминаване.Водачът на л.а.Хонда е следвало да се движи в рамките на позволената скорост,която за конкретния пътен участък,съобразена с категорията на превозното средство,е възлизала на 50 км/час.

            При извършения оглед на процесния лек автомобил се установило,че основният удар е настъпил в задно ляво окачване,а не в елементите на купето,поради което не може да се даде обективна експертна оценка за скоростта на движение към момента на удара.

            При посочените пътни условия на 18.08.2018г.около 20,10 часа в гр.К. по бул.“23 Пехотен Шипченски полк“ в посока запад се е движил л.а.марка“Хонда“,модел“Акорд“ с рег.№ СТ 9062,управляван от Д..Попътно пред него в дясната лента за движение в посока запад се е движил друг лек автомобил,който достигайки западния вход /изход/ на паркинга на супермаркет“К.“,е предприел маневра завой на дясно.Преди извършването на посочената маневра от неизвестния лек автомобил,водачът на задно движещия се л.а.“Хонда“ със скорост 70 км/час предприел изпреварване,като за целта навлязъл в лявата лента за движение в посока запад.По същото време от западния вход /изход/ на паркинга на хипермаркет“К.“ лек автомобил марка“Форд“,модел“Фокус“ с рег.№ ********,управляван от М.,предприел навлизане на булеварда,при което в надлъжно разположение около източния край на западния вход към паркинга на супермаркет“К.“,а в напречно разположение-на около 0,5-0,8 м.северно от непрекъсната разделителна линия между двете разнопосочни ленти на движение /в лентата на движение на л.а.Хонда/ настъпва сблъсък с него.В резултат на произшествието на автомобилите са нанесени материални щети.Ударът по характер е кос-страничен и е настъпил с предна лява централна част на л.а.“Хонда“ в задна лява част на л.а.Форд-в областта на задна лява гума.Към този момент надлъжната ос на л.а.Хонда е била разположена успоредно или леко косо в дясно спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна част,насочена в посока запад,като лекият автомобил е бил изцяло позициониран в лявата лента за движение в посока запад /северозапад/,а надлъжната ос на л.а.Форд е била разположена на около 40 градуса в дясно спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна част,насочена в посока югоизток,като задната лява ос се е намирала на около 0,5-0,8 м.северно от непрекъснатата разделителна линия между разнопосочните ленти за движение.

            Основните технически причини за настъпване на конкретното ПТП са:

            -технически неправилно извършена маневра от страна на водача на л.а.Форд,който при условия на нарушена линия на видимост е навлязъл на булеварда,без същия да се убеди за наличие на други превозни средства и без да се съобрази с местоположението и скоростта им на движение;

            -движение на л.а.Хонда със скорост 70 км/час,надвишаваща максимално разрешената за конкретния пътен участък-50 км/час и при която водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

            В съдебно заседание вещото лице на поставени му въпроси отговаря и пояснява,че знакът за ограничение на скоростта от 40 км/час е поставен до фабрика “К.“ и този знак важи до първото кръстовище.Местопроизшествието настъпва извън зоната на ограничение и местопроизшествието не е в зоната на ограничение на този знак.Възможно е л.а.“Хонда“ да се е движел с по-висока скорост от посочената в експертизата,тъй като липсват данни за определяне на скоростта на движение на автомобила,и поради това вещото лице е определило скоростта на движение на автомобила на базата на свидетелските показания,като е взел предвид най-неутралните от тях и е посочил в експертизата,че лекият автомобил Хонда се е движил със скорост 70 км/час.Автомобил Хонда след съприкосновението е имал траектория на движение от 20-30 метра,но на базата на това не може да се отговори категорично дали автомобилът се е движил с по-висока скорост от посочената,тъй като тогава се навлиза в теорията на вероятностите.

            При анализа на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,е видно на първо място,че свидетелските показания са разнопосочни и противоречиви досежно това каква е била скоростта на движение на двата автомобила и спрял ли е жалбоподателят на знак „Стоп“. В една група могат да се оформят показанията на свидетелките Н.М. и Р.М.,пътували в управлявания от жалбоподателя автомобил,които твърдят,че жалбоподателят е спрял на знак „Стоп“,огледал се е в двете посоки и е видял,че по главния път няма движещи се автомобили /а и двете свидетелки видели това,тъй като също погледнали/.Твърдят,че автомобилът,управляван от св.Д.,се е движел с много висока скорост.

            Втора група свидетелски показания са тези на полицейските служители,посетили местопроизшествието-актосъставителят Н. и св.С..Тези свидетели не са очевидци на случването на пътнотранспортното произшествие.Те са пристигнали на мястото,след като ПТП вече е настъпило,изпълнили са своите служебни задължения като са извършили оглед на място,разпитали са участниците в ПТП и свидетели-очевидци,оценили са цялостната пътна обстановка /включително-и местоположението на автомобилите и щетите по тях/ и на базата на всички тези данни и сведения,които са получили,са приели,че жалбоподателят не е спрял на знак “Стоп“,нарушил е чл.6,т.1 от ЗДвП и са съставили АУАН на жалбоподателя М..

            Трета група са показанията на св.Д.,които са коренно противоположни на показанията на свидетелките Н.М. и Р.М..Св.Д. твърди,че е управлявал автомобила си със скорост 50-55 км/ч.; че управляваният от жалбоподателя М. автомобил излязъл внезапно и директно от паркинга на магазин“К.“,без да спре на знак „Стоп“ и че свидетелят Д. успял да предотврати настъпването на ПТП с по-сериозни последици.

            И четвърта група са показанията на свидетеля Д.,който е неутрален свидетел-очевидец.Св.Д. установява,че не е видял и не може да твърди дали жалбоподателят М. е спрял или не е спрял на знак“Стоп“. От друга страна,св.Д. е видял и възприел,че управляваният от жалбоподателя автомобил изведнъж е излязъл от паркинга на магазин “К.“,което възприятие,в съвкупност с показанията на полицейските служители Н. и С. /които също са неутрални свидетели/,е индикация да се приеме,че жалбоподателят не е спрял на знак „Стоп“.Също така св.Д. установява,че Хондата не се е движила с много висока скорост.Определя според своите възприятия скоростта на движение на л.а.Хонда около 60-70 км/час,която скорост /70 км/ч./ е взета предвид от вещото лице в изготвената от него съдебна авто-техническа експертиза  като най-неутрално посочена-от неутрален свидетел-очевидец.

            Съдът намира,че правилно вещото лице е възприело тази скорост на движение на л.а.Хонда-70 км./ч.и също я възприема,тъй като при липса на каквито и да било други данни за скоростта на движение на леките автомобили; при положение,че местопроизшествието не е било запазено и следователно липсват каквито и да било находки,единствените данни,които могат да послужат за изготвянето на експертизата,и в частност-за отговор на въпроса с каква скорост са се движили леките автомобили,участници в ПТП,са свидетелските показания; и правилно вещото лице е взело предвид онези от тях,които са неутрални.

            Съдът намира,че следва да се възприеме заключението на съдебната автотехническа експертиза и в останалите му части,тъй като експертното заключение е подробно,задълбочено,обосновано и компетентно изготвено.Вещото лице е отговорило на всички поставени му въпроси като е извършило задълбочен анализ на свидетелските показания и на всички останали доказателства по делото,които е било възможно да се съберат; и на базата на този задълбочен и обективен анализ на данните по делото е изготвило своето експертно заключение.Този извод касае както определянето на мястото на удара,така и скоростите на движение на двете ППС  в момента на удара и преди това; дължината на опасните зони на спиране на двата автомобила; технически съобразената с далечината на видимост скорост на движение на МПС марка „Хонда“; при каква скорост водачът на МПС марка“Хонда“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара; своевременно ли водачите на ППС-та са възприели опасността и имали ли са техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП; механизма на ПТП; техническите причини за настъпване на ПТП.Видно от експертното заключение,основните технически причини за настъпване на конкретното ПТП са последица от поведението и на двамата водачи-технически неправилно извършена маневра от страна на водача на л.а.Форд,който при условия на нарушена линия на видимост е навлязъл на булеварда,без същия да се убеди за наличие на други превозни средства и без да се съобрази с местоположението им и скоростта им на движение; и движението на л.а.Хонда със скорост 70 км/час,надвишаваща максимално разрешената за конкретния пътен участък-50 км/час и при която водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

            От така събраните доказателства следва правния извод,че вина за настъпването на ПТП имат и двамата водачи-т.е.налице е съпричиняване.Поради това съдът намира,че на жалбоподателят М. правилно и законосъобразно е наложено административно наказание с обжалваното наказателно постановление.Дали и на другия водач,участвал в процесното ПТП,е бил съставен АУАН и дали му е било наложено административно наказание,не е предмет на настоящото дело,поради което този въпрос не следва да се обсъжда от съда в настоящото производство.

            Видът и размерът на административното наказание са правилно определени.Наказанието е във фиксиран в закона размер,поради което няма възможност за неговото намаляване по размер.

            Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

             На основание чл.189,ал.3 от НПК,към който препраща чл.84 от ЗАНН; както и на основание чл.143,ал.4 от АПК,жалбоподателят следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд К.  направените по делото разноски от бюджета на съда-сумата от 10 лв.пътни разходи на свидетеля С.И.С.,и сумата от 256 лева,представляваща разликата между определеното окончателно възнаграждение на вещото лице /456 лв./ и внесения от жалбоподателя за изготвяне на експертизата депозит /200 лв./.

             Водим от горните мотиви съдът

 

                                      Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0284-004221 от 04.02.2019г.на Началник сектор към ОДМВР Стара Загора,РУ К.с което на Т.С.М. ***,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.

            ОСЪЖДА жалбоподателя Т.С.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд К.  направените по делото разноски от бюджета на съда в общ размер на 266 лв.,от които-сумата от 10 лв.пътни разходи на свидетеля С.И.С.,и сумата от 256 лева,представляваща разликата между определеното окончателно възнаграждение на вещото лице /456 лв./ и внесения от жалбоподателя за изготвяне на експертизата депозит /200 лв./.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Районен съдия: