№ 236 /08.11.2019г.
гр. Шумен
Шуменски окръжен
съд, в публичното заседание на десети ноември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове: 1.З.Иванова
2.С.Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №344 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №197/06.03.2019г. , постановено
по гр.д.№2713/2018г., Районен съд Шумен е оставил без уважение искът, предявен по реда на чл. 211 ГПК, от М.П.Д.
с ЕГН **********, да бъде признато за установено по отношение на С.П.Д., с ЕГН:
**********, че е собственик на недвижим имот: апартамент № , находящ
се в град Ш..., с идентификатор 83510.675.104.1.6 и гараж, с идентификатор
83510.675.104.1.9, вследствие на
трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./, вр. чл.
34 ЗС, вр. чл. 342 ГПК, като неоснователно и недоказано.
Допусната е съдебна делба между посочените лица на недвижимия имот, при квоти 1/2 ид.ч.
за всяка от страните.
Недоволен от решението е останал ответникът
М.П.Д., който го обжалва изцяло. Твърди, че е неправилно , съдът неправилно е
приложил материалния закон в резултат на което достигнал до неправилни изводи ,
че страните са съсобственици на имота. За първи път във въззивната жалба и в хода на въззивното
производство излага твърдения , че
споразумението по чл.51 от СК страда от формални недостатъци – липсва пълно
описание на имота , не е представена данъчна оценка и решението за развод , в
частта относно имуществените отношения не е вписано в СП.Поради посоченото моли да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен
и да се установи , че той е едноличен собственик на процесния имот. Претендира присъждане на деловодните разноски
извършени в първоинстанционото и въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от съделителя С.П.Д., която твърди, че решението е правилно и
моли да бъде потвърдено , претендира присъждане на деловодните разноски
извършени във въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В така очертаните рамки
на въззивната проверка, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в едната си обжалвана част и недопустимо в друга обжалвана част, посочена по-долу в мотивите към настоящото съдебно решение.
Шуменският
окръжен съд, след като се запозна с
доводите изложени в жалбата , становищата на страните и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
С
предявения пред ШОС от С.П.Д., срещу М.П.Д. иск се претендира допускането и
извършването съдебна делба на недвижим имот апартамент
№ , находящ се в град Ш..., с идентификатор 83510.675.104.1.6 и гараж, с
идентификатор 83510.675.104.1.9, за който се твърди , първоначално е бил съсобствен
между страните в режим на съпружеска имуществена общност , а след развода им ,
по силата на одобреното по гр.д.№3380/2019г. по описа на ШРС споразумение по
чл.51 от СК , преминал в обикновена съсобственост, при дялове по ½ ид.ч.
за всеки от съделителите . Поради изложеното ищецът моли делбата да бъде
допусната при равни дялове .
В
представения по реда на чл.131 от ГПК отговор , ответникът излага подробни
съображения , обосноваващи твърдението му , че процесният имот е негова
еднолична собственост . Заявява, че е придобил изцяло с лични средства , в
резултат на което не е приложима презумпцията по чл. 21 от СК , т.е. по
същества релевира пълна трансформация по смисъла на чл.23,ал.1 от СК .
Претенция
по чл.23, ал.1 от СК в делбеното производство може да се заяви чрез иск или възражение ,
като видно от съдържанието на отговора по чл.131 от ГПК , ответникът е избрал
процесуалната форма на възражение. Възражението е заявено като защита срещу
предявения иск за делба и не съдържа петитум , обосноваващ извод , че е заявен
иск по чл.23,ал.1 от СК .
В
хода на делото първоинстанционния съд първоначално е възприел този подход
– не са разменени книжа, на ищеца не е
предоставен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не е събрана държавна
такса . Независимо от посоченото , при постановяване на обжалваното решение,
ШРС е обективирал отхвърлителен диспозитив относно предявен иск по чл.23, ал.1
от СК. При липса на предявен иск за признаване на преобразуване (трансформация)
на лично имущество, съдът не следва да
се произнася с диспозитив по въведеното възражение, единствено при предявени
чрез възражения конститутивни искания по чл.12, ал.1 ЗН и по чл.30 ЗН в
съдебното решение се постановява диспозитив и по тези претенции. При заявено възражение по чл.23,ал.1 от СК ,
същото подлежи на обсъждане в мотивите на съдебния акт и изводът намира израз
при определяне на дяловете на страните .
Съобразно посоченото съдът намира, че в коментираната част, а именно
произнасянето на съда по непредявен иск по чл.23, ал.1 решението се явява
недопустимо и следва да се обезсили .
В
останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено по следните
съображения :
По
делото не е спорно и се установява от събраните пред ШРС доказателства, че
страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по гр.д.№3380/2010г.
по описа на ШРС, по реда на чл.50 от СК. Съдът е одобрил споразумение по чл.51
от СК , в което е включена уговорка относно процесния имот. Страните са заявили
, че след прекратяване на брака същият остава съсобствен между тях, при дялове
по ½ ид.ч. Както беше посочено
по-горе жалбоподателят , чрез възражение е заявил пълна трасформация на имота ,
като е твърдял, че е придобит с лични средства . Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на
ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГК, след като
в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.),
съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г., съпрузите са
уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду
им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е
допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия
съпруг на основание частична трансформация
на негово лично имущество по чл. по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.),
съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 .От посоченото настоящият
съдебен състав формира следните изводи : първо, че пълна трансформация ,
каквато се твърди по делото, не може да
се претендира когато в споразумението по чл.51 от СК е прието , че имотът
остава съсобствен , без значение дали са посочени конкретните дялове. Фактът,
че бившите съпрузи са изразили желанието си имотът да остане в съсобственост,
изключва възможността да се доказва пълна трансформация , т.е. че имуществото
принадлежи само на единия съпруг. В този случай е допустимо да се иска
признаване на частична трансформация . Второ, по аргумент за обратното, след
като в споразумението по чл.51 от СК е посочен точния размер на дяловете, не
може да се претендира нито пълна, нито частична трансформация. В мотивите на ТР
е прието, че в частта относно
имуществените отношения между съпрузите споразумението по чл.51 от СК е
насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да
се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото
през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. В
рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД)
съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване
на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска
имуществена общност вещи и права върху вещи. Законът им позволява със
споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение
на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира
от бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на
Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях. Със
споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху
всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да
запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от
правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях,
вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства.
Възможно е определянето на по-голям дял на единия от съпрузите, макар приносът
му за придобиване на имуществото да не надхвърля значително приноса на другия
съпруг или вложените от него лични средства в придобиването на отделна вещ да
са незначителни, както и обратно - да се уговори равенство на дяловете, макар
да са налице основания по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия
от тях. В тези случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с
характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на
решението за развод (т. 8 от ППлВС № 5/15.03.1978 г.), в какъвто смисъл се е
произнесъл и първоинстанционния съд.
Жалбоподателят не оспорва наличието на посочената уговорка , относно разпределяне на дяловете в съсобствеността , но счита , че са налице формални несъвършенства, които осуетяват целения ефект на споразумението по чл.51 от СК . Възражението е формулирано в три насоки – че в споразумението имотът , предмет на делбата не описан пълно- идентификатор , граници и др. , не е представена данъчна оценка и скица и не извършено вписване на съдебното решение .
Горните възражения освен, че са преклудирани – част от тях са въведени за първи път във въззивната жалба , а друга едва в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция , са и неоснователни .
Когато предмет на съдебно дело е недвижим имот , липсва изискване, описанието му да отговваря по съдържание на описанието на имот в нотариален акт .Правната регламентация на съдържанието на нотариалния акт, включително и по отношение на описанието на недвижим имот се съдържа в чл.6 от ПВ , където е въведено задължение описанието на имота, до който се отнася актът, да съдържа посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, като когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Този текст не намира приложение по отношение на съдебните решения , ето защо описание , което индивидуализира в достатъчна степен имота е досатъчно да породи правните последици на утвърденото споразумение по чл.51 от СК. В производството по чл.50 от СК , съдът не е длъжен да извършва проверка на собствеността, да събира всички документи индивидуализиращи имота, напр. скица . На последно място , вписването на съдебното решение (или липсата на такова) не опорочава спогодбата между страните , вписването има единствено оповестително значение спрямо третите на собствеността лица.
Поради всичко изложено по-горе съдът , намира , че делбата на процесния имот следва да бъде допусната при равни дялове, следователно обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено .
Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски, но по делото липсват доказателства за извършени такива , поради което съдът не следва да се произнася по това искане.
Водим от горното и на основание чл. 208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№197/06.03.2019г. , постановено по гр.д.№2713/2018г. по описа на Районен съд Шумен , САМО В ЧАСТТА , в която е
отхвърлен предявеният от М.П.Д. с ЕГН, иск , да бъде
признато за установено по отношение на С.П.Д., с ЕГН: , че е собственик на
недвижим имот: апартамент № ,
находящ се в град Ш..., с идентификатор 83510.675.104.1.6 и гараж, с
идентификатор 83510.675.104.1.9, вследствие на
трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал. 2 СК /отм./, вр. чл.
34 ЗС, вр. чл. 342 ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№197/06.03.2019г. , постановено по гр.д.№2713/2018г. по описа на Районен съд Шумен , в останалата обжалвана
част.
Решението може да се обжалва, пред ВКС, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.