СТАНОВИЩЕ
По чл. 255,
ал. 1 ГПК
Съдия Свилен Жеков, докладчик по
гр.д. № 1649/2019 г., констатира, че по делото е постъпила молба вх. №
261531/20.01.2021 г., с които е направено искане за определяне на срок за
извършване на действие на съда: постановяване и съобщаване на определение, с
което да се произнесе по искане за присъждане на разноски направени при
изготвяне на молба с искане за допускане на поправка на ОФГ в решение №
1362/22.10.2019 г. по гр.д. № 1649/2019 г. чрез определяне на подходящ срок за
изпълнение на тези действия. Във връзка с това съдът дава следното становище:
Молбата с
правно основание чл. 255 ГПК е насочена към определяне на срок за изготвяне и
връчване на съдебен акт, но съгласно чл. 255, ал. 1 ГПК, когато съдът не
извърши своевременно определено процесуално действие, страната може да подаде
молба за определяне на подходящ срок за извършването му.
Изложеното в молбата от 20.01.2021 г. е
обективно невярно поради следното:
Действително
с молби от дата 12.11.2020 г. и от дата 07.11.2019 г. /л. 142 и 143 от делото/
ищецът е поискал от съда да допусне поправка на ОФГ в решение № 1362/22.10.2019
г. по гр.д. № 1649/2019 г. на Старозагорски районен съд /първата молба/, като е
претендирал разноски /втората молба/. Поправка на ОФГ е допусната с решение №
132/27.01.2020 г. по
гр.д. № 1649/2019 г. на Старозагорски районен съд /л. 171 от делото/, като в
това решение съдът изрично е посочил, че не присъжда разноски на ищеца.
Въпреки
това ищецът с молба от 07.02.2020 г. /л. 176 от делото/ изрично е поискал
допълване на решение № 132/27.01.2020 г. в частта за разноските. По тази молба
съдът се е произнесъл с определение № 1299/09.04.2020 г. по гр.д. № 1649/2019
г. на Старозагорски районен съд /л. 182 от делото/, като това определение е
било връчено лично на ищеца на 27.04.2020 г. /съобщение, л. 185 от делото/.
Нещо повече – ищецът е депозирал въззивна жалба срещу определение №
1299/09.04.2020 г. по гр.д. № 1649/2019 г. на Старозагорски районен съд на дата
29.04.2020 г. /л. 27 от въззивното дело/ - всички изложени в този абзац
обстоятелства се пропускат от ищеца по делото в неговата молба от 20.01.2021 г.
Това води
до ясния извод, че исканото от ищеца правно действие –произнасяне по разноските
претендирани с молбата за поправка на ОФГ не само е намерило двукратно
произнасяне от съда – както в решение № 132/27.01.2020 г. по гр.д. № 1649/2019 г. на
Старозагорски районен съд така и в нарочно постановеното /по нова молба със
същия предмет от 07.02.2020 г./ определение №1299/09.04.2020 г. по гр.д. №
1649/2019 г. на Старозагорски районен съд, като на 27.04.2020 г. определение №1299/09.04.2020
г. е било съобщено лично на ищеца и на всичко отгоре същият е обжалвал това
произнасяне на съда с въззивна жалба от 29.04.2020 г. Като няма произнасяне от
съда какво е обжалвал ищеца с тази частна въззивна жалба от дата 29.04.2020
г.????
При
положение, че съдът се е произнесъл двукратно по искането на ищеца за разноски
обективирано в молбата от 20.01.2021 г., ищецът е подал нарочна молба за
допълване в частта за разноските, постановеното определение му е било връчено и
дори същият го е обжалвал с частна жалба, подадената към днешна дата 20.01.2021
г. молба е явен пример за злоупотреба с процесуални права /чл. 3 ГПК/.
Молбата на М.Г.Х. заедно с
настоящето становище да се изпрати на Старозагорски окръжен съд като
по-горестоящ съд за разглеждане.
21.01.2021 г.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: