Решение по дело №183/2019 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. С., 07.06.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 183 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 153 от 17.12.2018 г., постановено по гр. д. № 272/2018 г. на Свогенски районен съд, е отхвърлен предявения от М.б.з.а.л. „С.А.” С.” АД срещу С.А.В. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 630 лева, съставляваща дължима стойност на медицински услуги във връзка с оказана болнична помощ в МБАЛ „С.А.” С. АД за периода от 21.06.2017 г. до 29.06.2017 г, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

            Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения иск като се твърди, че този извод е в противоречие с представените и неоспорени от ответника писмени доказателства, както и направеното от него признание, че дължи на ищеца процесната сума и желае спогодба. Отправя се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения иск.

            Ответникът  по жалбата не е представил писмен отговор.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът М.б.з.а.л. „С.А.” С.” АД твърди, че ответникът С.А.В. постъпил в отделението по вътрешни болести при МБАЛ „Св. А.- С.” АД на 21.06.2017 г., като към този момент същият бил здравно неосигурен. Ответникът бил изписан на 29.06.2017 г. Оветникът бил лекуван по клинична пътека № 39 – Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст, като стойността на предоставените му медицински услуги възлизала на сумата 630 лева, която сума той следвало да заплати на лечебното заведение. За посочената сума в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 123/2018 г. на РС- Своге, срещу която длъжникът подал възражение. Отправено е искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 630 лева, представляваща дължима стойност на медицински услуги, във връзка с оказана му болнична помощ за периода от 21.06.2017 г. о 29.06.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание на 02.10.2018 г. ответникът е заявил, че не оспорва предявения иск и е поискал да му се предостави възможност за постигане на спогодба с ищеца и да извърши плащане.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 109, ал.1, предл. последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.

Така предявеният установителен иск е допустим с оглед обстоятелството, че в предходно развилото се заповедно производство длъжникът – ответник по настоящото дело, е възразил срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и заявителят е представил в заповедното производство доказателства за предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. 

Искът е основателен.

По делото не се спори от ответника, а и се установява от представената и неоспорена медицинска документация /вкл. История на заболяването № 13412/913, Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза и др./, че ищецът е постъпил в Клиника по вътрешни болести на лечебно заведение МБАЛ „С.А. – С.“ АД на 21.06.2017 г. с основна диагноза „Друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест”. Ответникът е бил изписан от болничното заведение на 29.06.2017 г. Няма спор, че в периода на хоспитализацията му ответникът е бил лекуван по Клинична пътека № 39 – Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит”, както и че в този период спрямо нето са били проведени медицински процедури и изследвания по посочената клинична пътека, което се установява и от представената медицинска документация.

Не се спори също, че към момента на постъпването му в болничното заведение, ответникът е бил здравнонеосигурен, което се установява и от приложената по делото справка от НАП, съгласно която лицето /към датата на справката на 19.06.2017 г./ е с прекъснати здравноосигурителни права. Справката е направена служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на ответника за лечение от националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус на лицето. Няма твърдения от ответника, нито доказателства за възстановяване на здравноосигурителните му права.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

С оглед обстоятелството, че в периода на предоставяне на медицинска помощ – от 21.06.2017 г. до 29.06.2017 г., ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, на основание чл. 52 от ЗЗО същият дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ по цени на съответното болнично заведение. Ответникът не оспорва нито факта на осъщественото му лечение, изследвания и манипулации, нито тяхната стойност, определена с представения Ценоразпис на стационарно лечение на здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни права по клинични пътеки на МБАЛ „С.А. – С.” АД, утвърден със заповед № 463/23.06.2016 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „С.А. – С.” АД. Според така утвърдения от ищеца ценоразпис, стойността на медицинските услуги по Клинична пътека  № 39 – Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18- годишна възраст, е 630 лева.

При така установените от представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства факти, а именно - предоставена на ответника /здравнонеосигурено лице/ болнична помощ и нейната стойност /по цени, определени от болничното заведение/, и предвид процесуалното поведение на ответника, който не е подал отговор на исковата молба и пред съда е заявил, че не оспорва иска, се налага извод за основателност на предявения иск. С оглед на това следва да се приеме за установено съществуването в полза на ищеца на паричното вземане за сумата 630 лева, предмет на издадената заповед за изпълнение. Върху тази сума ответникът дължи и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.02.2018 г.   до окончателното й изплащане.

 Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде уважен.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатени държавни такси в двете съдебни инстанции и в заповедното производство, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК – в общ размер 75 лева.

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 153 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 272/2018 г. на Свогенски районен съд,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Многопрофилна болница за активно лечение – „С.А.“ - С. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.А.В., с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. вр. чл. 109, ал.1, изр. 2-ро от ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО, съществуването на вземане на Многопрофилна болница за активно лечение – „С.А.“ - С. АД срещу С.А.В. по заповед за изпълнение на парично задължение № 123 от 16.03.2018 г. , издадена по ч.гр.д. № 123/2018 г. на Свогенски районен съд, за сумата 630 лева,  представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на С.А.В. болнична помощ в МБАЛ „С.А." - С. АД в периода 21.06.2017 г. – 29.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /22.02.2018 г../ до окончателното ю изплащане.

ОСЪЖДА С.А.В. да заплати на М.б.з.а.л. „С.А. *** АД сумата 75 лева за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

  Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.