Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД – ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен съдебен състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноемрви през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА С.А
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
възз. търг. дело № 720 по описа
за 2019 г. на ОС-Варна,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 247 и чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №
33402/12.11.2019 г., депозирана от Н.П.Р., родена на *** г., притежаваща
международен паспорт № *********, издаден на 15.12.2011 г. от ФМС 78039,
валиден до 15.12.2021 г. и А.И.Р.,
роден на *** г., притежаващ международен паспорт № *********, издаден от ФМС
78039 на 24.10.2012 г., валиден до 24.10.2022 г. и двамата граждани на Руска
Федерация, със съдебен адрес:***, пл. „Св. Неделя“ № 16, ет. 1, офис 14,
действащи чрез адв. К.М., за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на постановеното решение № 979/08.11.2019 г. по в. т. д. № 720/2019 г. по
описа на ОС-Варна, като в диспозитива вместо „решението е окончателно и не
подлежи на обжалване“ ДА СЕ ЧЕТЕ „решението подлежи на обжалване“, както и за ДОПЪЛВАНЕ на решение № 979/08.11.2019 г. по в. т. д. № 720/2019 г. по
описа на ОС-Варна с произнасяне по евентуалното искане за прогласяване
неоснователността на заплащането по договора и по т. 2.1. от него и съответно
на това основание връщане на платените не по реда на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС
средства за поддръжка на общите части на сграда в режим на ЕС.
В даденият срок, насрещната страна „Миг
Маркет“ ООД, ЕИК *********, действаща чрез адв. М.Р., е взела становище за
неоснователност на молбата.
След като се
запозна с материалите по делото и съобрази доводите на страните, настоящият
състав на ОС-Варна направи следните фактически и правни изводи:
Молбата е
допустима, като подадена в срок от легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
I. По искането за поправка на очевидна
фактическа грешка с правно основание чл. 247, ал. 1 от ГПК:
Доводите на молителите,
че решението на въззивния съд постановено по настоящото дело подлежи на
обжалване, са неправилни. Предмет на производство са облигационни претенции, с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за реститутция
на неоснователно разместени престации по нищожен договор, т.е. спорът не е по
ЗУЕС. В настоящия случай се касае за търговски спор, предвид естеството на
атакуваната сделка и търговското качество на ответника. Процесната правна
сделка е сключена между физически лица - възложители и търговско дружество – изпълнител,
във връзка с упражняваното от него търговско занятие, което обуславя крайния
извод, че е търговска спрямо последния, на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ, а
съгласно чл. 287 от ТЗ правилата за търговските сделки са приложими и за
възложителите физически лица. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС,
обективирана в множество актове - определение № 223 от 02.04.2012 г. по ч.т.д.
№ 504/2011 г. ІІ т.о. ВКС; определение № 259 от 05.04.2012 г. по ч.т.д. № 221/2012
г. ІІ т.о. ВКС; определение № 898 от 13.12.2013 г. по ч.т.д. № 4504/2013 г. І
т.о. ВКС; определение № 359 от 14.07.2017 г. по ч.т.д. № 1227/2017 г. І т.о.
ВКС. В същите е прието, че дело с предмет правоотношения, възникнали във връзка
с договор за изработка, сключен от нетърговец и търговец при упражняване на
занятието му е търговско и спрямо него важат правилата за допускане на касационно
обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ГПК, т.е. не се допуска
касационно обжалване, когато цената на иска е до 20 000.00 лева. Цитираната
практика е относима и към настоящия случай, доколкото процесният договор за
поддръжка и управление на апартамент
/студиен/ хотел притежава белезите на договор за изработка.
Отделно, исковете
са предявени в условията на първоначално субективно активно и обективно
кумулативно съединяване. Преценката по чл. 280, ал. 2, т.
1 от ГПК се извършва относно цената на всеки
от предявените искове поотделно, а не чрез сумирането им при условията на
обективно субективно съединяване. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 298/19.12.2012 г. по т.д.№
1073/2012 г., Определение № 261/12.11.2012 г. по т.д.№ 881/2012 г., Определение
№ 227/16.10.2012 г. по т.д. № 772/2012 г., Определение № 291/02.08.2012 г. по
гр.д. № 566/2012 г., Определение
№ 258/02.11.2011 г. по т.д. № 935/2011 г. и др.
В този смисъл,
молбата на въззиниците за поправка на решението на ОС-Варна, в частта за
необжалваемост на акта, се явява неоснователна, доколкото цената на иска е под
20 000.00 лева.
II. По искането за допълване
на решението, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК:
Както вече се посочи по-горе, предмет на въззивното производство е проверка на
правилността на Решение № 971/11.03.2019 г., постановено по гр.д. 8679/2018г.
по описа на PC-Варна, с което са отхвърлени предявените от молителите
субективно активно и обективно кумулативно съединени искове, с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за прогласяване на
нищожността на Договора от 22.07.2013 г. и за осъждане на ответника, да върне
на ищците сумата от 3210.32 евро, като платени абонаментни такси без основание
по нищожен договор, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска.
Видно от Решение
№ 1376 от 03.04.2019 г., постановено по гр.д. 8679/2018г. по описа на PC-Варна,
връчено на молителите на 15.04.2019 г. чрез адв. М., молбата с вх. №
18970/14.03.2019 г. за допълване на първоинстанционното решение с произнасяне
по нищожността на клауза т. 2.1. от процесния договор, е оставена без уважение,
като срещу така постановеното решение не е подадена въззивна жалба и същото е
влязло в сила, считано от 29.04.2019 г.
Предвид
изложеното и с оглед предметните предели на въззивното производство, при липса
на произнасяне на първоинстанционния съд по твърдяната от молителката
евентуална претенция за прогласяване на нищожност на отделна клауза от
договора, не е възможно и допустимо произнасяне за първи път от въззивният съд,
което обуславя неоснователността и на молбата за допълване на въззивното
решение с произнасяне по нищожността на клауза т. 2.1. от правната сделка.
Водим от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 33402/12.11.2019 г.,
депозирана от Н.П.Р., родена на *** г., притежаваща международен паспорт №
*********, издаден на 15.12.2011 г. от ФМС 78039, валиден до 15.12.2021 г. и А.И.Р.,
роден на *** г., притежаващ международен паспорт № *********, издаден от ФМС
78039 на 24.10.2012 г., валиден до 24.10.2022 г. и двамата граждани на Руска
Федерация, със съдебен адрес:***, пл. „Св. Неделя“ № 16, ет. 1, офис 14,
действащи чрез адв. К.М., за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на постановеното решение № 979/08.11.2019 г. по в. т. д. № 720/2019 г. по
описа на ОС-Варна, като в диспозитива вместо „решението е окончателно и не
подлежи на обжалване“ ДА СЕ ЧЕТЕ „решението подлежи на обжалване“, както и за ДОПЪЛВАНЕ на решение № 979/08.11.2019 г. по в. т. д. № 720/2019 г. по
описа на ОС-Варна с произнасяне по евентуалното искане за прогласяване
неоснователността на заплащането по договора и по т. 2.1. от него и съответно
на това основание връщане на платените не по реда на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС
средства за поддръжка на общите части на сграда в режим на ЕС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание
чл. 247, ал. 4 от ГПК и чл. 250, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.