Р Е Ш Е Н И Е
№………./23.03.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ
при секретаря Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2313 по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет на разглеждане понастоящем са искове на Б.М.П., ЕГН**********, с адрес: *** срещу С.А. Б- З, ЕГН **********, с
адрес: ***, както следва:
- с правно основание чл. 42 б.“б“ ЗН вр.
чл. 25 ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността
на саморъчно завещание от 04.08.2019г. на Б. П. Л., ЕГН **********,
направено в полза на С.А. Б– З, ЕГН**********, до 1/3 ид. част от завещанието, поради
накърняване правилата за форма – липса
на подпис, евентуално неполагане на такъв от завещателката, евентуално
неизписване на текста ръкописно от Л.;
- евентуално иск с правно основание чл.43
ал.1 б.“а“ ЗН за унищожаване саморъчно
завещание от дата 04.08.2019г. на Б. П. Л., ЕГН **********, направено в
полза на С.А. Б– З, ЕГН**********, до
1/3 ид. част от завещанието, поради
това, че по време на съставянето му завещателката не е била способна да
завещава, с оглед на болестното й състояние, в резултат на която не можела
да разбира свойството и значението на постъпките си.
-
кумулативно с всеки от двата горни иска е предявен и ревандикационен иск с
правно основание чл.108 ЗС за
установяване правото на собственост
на ищеца, като един от наследниците на Б. П. Л., ЕГН**********, върху 1/3 ид. част от апартамент с
идентификатор 10135.2562.239.1.2 по КККР на гр. Варна, съставляващ
жилище в сграда на адрес кв. „***“ бл. №*, вх. *, ет. * с площ от 90 кв.м.
ведно с изба с площ от 16 кв.м., както и 310 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор
№ 10135.2562.239 гр. Варна, целия с площ от 620 кв.м., стар номер 25496, при
граници на апартамента обекти с идентификатори №№ 10135.2562.239.1.1 (под
спорния имот); 10135.2562.239.1.3 (над спорния имот); а на същия етаж - няма, както
и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца, като един от
наследниците на Б. П. Л., ЕГН**********, владението
върху целия описан жилищен имот.
Ищецът твърди, че е наследник по закон на Б. П. Л., ЕГН**********, починала на 12.08.2019г. – първи братовчед на Б. Л.по
бащина линия. Баща на Б. Л.бил П. Б. Л., който
починал на 19.01.2017г., а неговата сестра П. Б. П.починала на
15.05.1999г. и оставила единствен син Б.П.
за наследник.Освен ищеца, наследници на Б. Л.били още С.М.К. и С.М.К. (нестрани по делото). Квотата на всички наследници
била по 1/3 ид.ч. от наследственото имущество.
С писмо изх. №
24-26453-30.09.2019 г., издадено от Началника на СГКК - Варна ищецът бил информиран, че ответница С. З била депозирала заявления с per. №
01-384618-26.08.2019 г. и с peг. № 24-28604-18.10.2019 г., с
които заявителката се легитимирала като наследник по завещание на Б. Л./починала на 12.08.2019 г/, въз основа на представен „препис от
саморъчно завещание", по отношение на недвижим имот с идентификатор:
10135.2562.239.1.2 по КККР на гр. Варна, съставляващ апартамент в жилищна
сграда, жк. „***“ бл. № *, вх. *, ет. * с площ от 90 кв.м. и желаела издаването
на схема на апартамента, прилежащата маза и скица на ПИ с идентификатор №
10135.2562.239 гр. Варна, целия с площ от 620 кв.м., стар номер 25496, в който
са разположени жилищната сграда и обектите. Представен бил препис от саморъчно
завещание, за което се твърдяло, че е съставено и подписано от Л., с дата
04.08.2019 г., и с което завещателката се била разпоредила в полза на
молителката чрез универсално завещателно разпореждане. Ответницата З била обявена за
заветник по саморъчно завещание, обявено с протокол per. № 2547, том
1/16.08.2019 г. към дело № 5/09 .08.2019 г., на пом-нотариус по заместване С.
В.при нотариус С. К., рег. No 446 при НК и район на действие ВРС.
Ищецът твърди, че завещателното разпореждане е нищожно,
евентуално унищожаемо. Твърди, че подписът, положен след текста на завещанието, не е на Б. Л.и че е имитация на парафа от подписа. Същото
твърди и по отношение на почерка, че не е изпълнен от Л. и че е имитация на
такъв.
Твърди още, че не било спазено изискването подписът да бъде поставен след завещателните
разпореждания, включително и след датата на съставяне на завещанието, тъй като само с подписване на завещанието чрез изписването на цялото собствено име, плюс съкратено изписване на бащиното име, плюс цялото фамилно име след
текста на завещателните разпореждания и думите „с подпис", следвало да
се счита спазена на формата по чл.25, ал.1 ЗН, какъвто не бил настоящия случай.
Текстът от завещанието освен това не отразявал действителната й воля, като неизхождащо от нея,
съдържателните изявления не били изписани по волята на Л., а под диктовката на
друго лице. Б. Л.притежавала начално училищно образование, което довършила чрез
посещения на вечерното училище във Варна и не притежавала дори и
минимална юридическа и правна култура, работела на информацията на ДКЦ
„Чайка" като рецепционист, а по-рано като администратор в курортните
комплекси „Златни пясъци" и „Дружба". Завещателката не била изписала
текста на завещанието или ако го била написала, то тя не била автор на
изявленията, а същите били направени под диктовката на друго лице. Заветничката
не е била приятелка на завещателката, не се е и грижела за нея.
Евентуално сочи, че към датата на съставяне на документа Л. не е била
способна да разбира свойството и значението на завещателния акт и да ръководи
постъпките си на завещател, поради това, че била с установено заболяване
„злокачествено туморно образувание на млечната жлеза" със силен и бързо
прогресиращ характер, за което приемала в големи количества медикамента
„Трамадол", силно влияещ на централната нервна система, поради
обезболяващия и наркотичен ефект. Твърди, че към 04.08.2019г., Б. Л.била под
въздействие на упойващи лекарствени средства, които замъглили съзнанието й или
вследствие физическото страдание били настъпили негативни промени в мисловните
и волевите й функции. Аргумент в тази носока черпи от обстоятелството, че в
завещанието бил погрешно посочен като неин адрес ап.1, който бил всъщност дома
на нейния племенник.
Ищецът твърди още, че като законен наследник на Л. и
след като се установят пороците на завещанието, същият се явява собственик на
1/3 ид. ч. от завещания апартамент. И тъй като жилището се ползвало и към
момента на делото от ответницата, ищецът моли за установяване на правата му и
връщане на владението върху жилището.
Моли за
уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата С.А. Б– З е
представила писмен отговор. С него ответницата оспорва основателността на
предявените искове. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Сочи, че не били налице твърдяните пороци във формата на процесното завещание. Същото
съдържало дата още в началото си и било подписано от завещателя, като подписът
бил положен както след датата в началото, така и след датата в края на
завещанието. Твърди и че Б. Л.не била приемала „в големи количества" „Трамадол". След няколко приема на лекарството
тя се била почувствала дискомфортно, имала била проблеми с дишането и гадене, поради което била преустановила приема. Б. Л.не е била и със замъглено съзнание към момента на съставяне на
завещанието. Посочването на друг адрес било техническа грешка, която не касаела валидността на завещанието. В текстта на завещанието нямало никакви
индикации, сочещи за замъглено съзнание на завещателя. Също така на 06.08.2019г.
Б. Л.била посетена в дома й от д-р Р. Б., специалист по психиатрия, пред която
изрично посочила, че била написала завещанието и желаела да бъде наследена от
ответницата. Заключението на д-р Б. било, че Б. Л.не страдала от психично
разстройство и че същата била в състояние
самостоятелно да разбира и ръководи действията си, да формира воля и сама да я
изразява. Несъстоятелни били изложените
в исковата молба твърдения, че Б. Л.не притежавала „дори и минимална юридическа
и правна култура". Твърди, че Б. Л., била със средно образование, получено
във вечерна гимназия. В началото работила в ДКЦ „Чайка“ като касиер,
впоследствие като медицински статистик, а от 1994 г. до 2000 г., когато
напуска, била счетоводител в касова служба. През 2002 г. Б. Л.била началник
склад в „Антар" ЕООД, а след 2008 г. е специалист „ТРЗ" в
„Златеви" ЕООД и „СиМ" ДЗЗД. Счита, че наученото от Б. Л.при
упражняването на професията й като счетоводител било достатъчно да може да
използва и разбира значението на изрази като „независимо от способа на
придобиването им", „влогове и вземания", „ движимо и недвижимо
имущество''' и др.
Напълно неверни били още и твърденията, че ответницата била „една непозната жена", че „не е била
приятелка на завещателката, още по-малко се е грижела за нея по време на
заболяването й“. С.Б. е едноличен собственик на капитала на „Златеви"
ЕООД, ЕИК ********* и съдружник и управител на „СиМ" ДЗЗД, ЕЖ по БУЛСТАТ
*********. Двете с Л. се запознават през 2007 г., а от 2008 г. започнали да
работят заедно. Постепенно отношенията им станали приятелски. През 2011 г. С.
си правила операция и Б. й помагала много, след което отношенията им станали
изключително близки. С. била помагала на Б. в грижите за болния й баща, от своя
страна Б. била помагала на С., когато последната била посещавала своя син в
САЩ, като се грижила за болния баща на С., малкия й син и дори кучето й. След
като Б. се разболяла, С. я придружавала при всички медицински прегледи и
манипулации. На 27.06.2019 г. Б. била оперирана, след което се придвижвала
трудно. За всяко посещение при лекар С. била поръчвала частна линейка, като
санитарите сваляли Б. от втория етаж. След 10.07.2019 г. линейката била
поръчвана може би десетина пъти - за махане на конци, обработка на рани,
извличане на вода от белите дробове. През този най-тежък период от болестта С.
била неотлъчно до Б. - осигурявала продукти, лекарства, санитарни материали,
почистване, събличане и обличане, смяна на бельо, превръзки, памперси,
приготвяне на подходяща храна - течна и мека. По време на боледуването Б. не
била посетена от нито един от своите наследници по закон,
включително от ищеца. Единствено С.К., живеещ на долния етаж, я бил посетил един път няколко часа
преди да почине. На погребението не присъствали нито Б.П., нито С.К..
По
изложените причини моли за отхвърляне на исковете и за разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно и е видно от приетото удостоверение от
община Варна, че ищецът Б.М.П. е един от наследниците по закон на Б. П. Л., починала на 12.08.2019г., а именно първи братовчед. Освен ищеца, наследници на Б. Л.са още С.М.К. и С.М.К. (не са страни по делото). Квотата на всички
наследници е по 1/3 ид.ч. от наследственото имущество.
Не се спори още и е видно от приетия НА
№148/07.08.1968г., че приживе Б. П. Л. е била
собственик (по наследяване) на апартамент с площ от 90 кв.м., находящ
се в сграда на адрес кв. „***“ бл. №*, вх. *, ет.*.
На л.11 от делото е
представен документ „саморъчно завещание“, който изглежда да е написан
ръкописно и да е подписан от Б. П. Л. и който
съдържа разпореждане с цялото й движимо и недвижимо имущество, в т.ч. и
описания апартамент, в полза на С.А. Б– З, считано за след
смъртта на Л.. Този документ е оспореният по валидност, с оплаквания по чл.42 ЗН и чл.43 ЗН.
Видно от представените на
л.22-24 от делото нотариални документи, на 16.08.2019г. саморъчното завещание е
било обявено по нотариален ред, като са вписани регистрационните номера на
удостоверяванията (оплакванията на ищеца срещу тях, изразени с исковата молба,
впоследствие са оттеглени).
Видно от приетите на л.72-73 и на л.132 удостоверение
от нотариална камара, заповед от министъра на правосъдието и писмо от
председателя на нотариална камара Варна, помощник-нотариусът, извършил
удостоверявания относно завещанието и обявяването му, е имал нотариална
правоспособност към м.08.2019г.
С представен КНА
№118/12.12.2019г., том 1, рег. №3966, н.д. №105/2019г ответницата по делото С.А.
Б– З е била призната за собственик на исковия апартамент с площ от 90 кв.м.,
находящ се в сграда на адрес кв. „***“ бл. №*, вх. *, ет.*, въз основа на
обявеното завещание на покойната Б. П. Л..
Няма спор и е видно от приетите на л.12-15 документи,
че в качаството си на наследник по завещание С.А. Б– З е подала заявления с peг. № 01-384618-26.08.2019 г. и
с peг. № 24-28604-18.10.2019г. до СГКК – Варна във връзка
със скици на апартамент с площ от 90 кв.м., находящ се в сграда вкв. „***“
бл. №*, вх. *, ет.*. За това ищецът бил известен чрез писмо изх. № 24-26453-30.09.2019г. на Началника на СГКК – Варна. След което
ищецът подал до административния орган възражение с твърдение за спор за
собственост със С. З относно апартамента.
На л.26-30; л.78-88; л.116-118; и л.157-172 от делото
е приложена пълна медицинска документация за заболяванията и състоянието на Б. П. Л., която е изцяло съобразена при заключението по приетата СМПсЕ.
На л.31-32 е приложена справка от АВп относно
ответницата, която няма съществено за процеса доказателствено значение.
На л.89-113 от делото е приложен препис от трудовата
книжка на Б. П. Л., която
съдържа данни за длъжностите, на които тя е работила във времето, сред които е
и длъжността „ТРЗ“. Което също няма съществено за процеса доказателствено
значение.
Заключението по приетата СМПсЕ съдът кредитира, като
обективно, като мотивирано, като защитено в о.с.з. и като неопровергано от
повторната СМПсЕ, защото последната не бе събрана по вина на оспорилата първата
експертиза ищцова страна. От заключението се установява, че в началото на
м.08.2019г., тоест около смъртта на Б. П. Л., тя е
страдала от карцином на лявата млечна жлеза, злокачествено и с разсейки в
костите,белия дроб, черния дроб и лимфните възли. Състоянието към този момент е
било много влошено и Л. несъмнено е изпитвала силни болки (обяснения о.с.з.).
Тъй като обаче метастазите не са засягали мозъка или негови структури е нямало
качествени промени в менталните и в психичните функции, влияещи на дееспособността
на Л. (извън общата депресивност от състоянието и стадия). За лечение на
туморните образования на Л. е бил предписан препарат „Трамадол“, за който при
прием в терапевтични дози вещото лице е категорично, че не влияе върху съзнанието,
волята, психиката и личността на пациента. Поради което и крайното заключение
на двете вещи лица е, че Б. Л.е била в общо състояние да разбира смисъла и
последиците от действията си, в това число и съставянето на завещание в полза
на С.А.
Б– З. В същия смисъл са и обясненията на вещите лица в о.с.з.
Както се посочи поисканата от ищеца повторна СМПсЕ не
бе изготвена, защото ищецът сам и без извинително основание не внесе депозита
за нея.
Заключението по приетата първа СПГЕ съдът кредитира,
като обективно, мотивирано, защитено в о.с.з. и като напълно потвърдено от
повторната СГЕ. С оглед на това от него се установява, че и ръкописният текст,
и подписът, които са поставени в процесното саморъчно завещание от
04.08.2019г., са изпълнени от Б. П. Л..
Заключението е базирано на сравнителни орбазци, находящи се включително в
официални удостоверителни документи. И макар да има известни визуални разлики в
почерка и подписа, те се определят като „варианти“ на едни и същи подпис и
почерк, с оглед съвпадението на трайните и устойчивите признаци на почерка и
подписа на Л. (обяснения в о.с.з.).
Заключението по приетата втора СПГЕ съдът кредитира,
като обективно, мотивирано, защитено в о.с.з. и като напълно потвърдено от началната
СГЕ. С оглед на това от него се установява, че и ръкописният текст, и подписът,
които са поставени в процесното саморъчно завещание от 04.08.2019г., са
изпълнени от Б. П. Л..
Заключението е базирано на сравнителни орбазци, находящи се включително в
официални удостоверителни документи (9 броя). И макар да има известни визуални
разлики в почерка и подписа, те се определят като „варианти“ на едни и същи
подпис и почерк, с оглед съвпадението на трайните и устойчивите признаци на
почерка и подписа на Л., а и с оглед наличието на тези признаци и в други от
обследваните сравнителни образци (в този смисъл и обясненията в о.с.з.).
Показанията на св. Н. В.съдът кредитира, като
непосредствени, максимално близки до смъртта на Б. Л.и като обективни. От тях
се установява, че 5-6 дни преди смъртта на Л. свидетелката я е видяла и е
разговаряла с нея. Л. говорела нормално, била в съзнание, свидетелката не е
усетила разлики, спрямо предишния им разговор. Единствено Л. се оплаквала от
болки и чакала медицинска помощ за превръзки и пункция. Н. В.разказва още, че С.
З били колежки и приятелки, а З се грижела за Л. в последните месеци преди
смъртта й.
Ищецът не ангажира допуснатият му по делото свидетел.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предпоставките на
исковете: В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване
на следните обстоятелства: че е сред наследниците по закон на Б. П. Л.; че са
налице всички твърдяни обстоятелства, които водят до недействителност на
завещанието на Л.; в това число – че то не е подписано от Б. Л.; че текстът в
него не е изпълнен от Л.; че евентуално изобщо липсва подпис, защото той е
пренесен или имитиран; факта и наличието на душевна болест или разстройство на
съзнанието на Л. към момента на завещанието, което е довело до неспособността
на завещателката да действа разумно към посочените дати и не е била способна да
завещава.
По ревандикационния иск,
освен горните свързани с него обстоятелства, следва ищецът да докаже още
правото си на собственост върху завещания на ответницата имот на въведеното
придобивно основание (наследяване и право на собственост на завещателката),
както и че в момента на делото ответницата упражнява фактическа власт върху имота.
В процесуална тежест на
ответницата по исковете е да докаже всичките положителни твърдения, на които
базира възраженията си за неоснователност на исковете; в това число че има
действително завещателно разпореждане в нейна полза, което отговаря на
законовите изисквания за валидност, тъй като е подписано и изписано саморъчно
от завещателката. По ревандикационния иск следва да докаже евентуалните свои
противопоставими на ищеца права.
По доказаността на
иска по чл.42 ЗН: Саморъчното завещание, по своята правна
същност, представлява едностранна разпоредителна сделка, но чиито вещноправни
последици се проявяват за след смъртта на завещателя. Относно действителността
му нормата на чл.25, ал.1 ЗН поставя специални изисквания, а именно – да е
изцяло ръкописно написано от завещателя; да е подписано от него; подписът да е
поставен след завещателните разпореждания; да съдържа и означение на датата, на
която е съставено. Неизпълнението на изискванията води до нищожност на
саморъчното завещание, на осн. чл.42, б. „б” ЗН. С оглед обективирането на
саморъчното завещание в частен диспозитивен докумен, то оспорването
автентичността на документа по смисъла на чл.193 ГПК покрива само част от
фактическия състав на възражението за нищожност на този завет или завещание. От
друга страна други изисквания, освен горепосочените, нито законът, нито
съдебната практика предвиждат.
По релевантния спорен въпрос
относно текста и подписа в процесното за делото саморъчно завещание бяха
допуснати и приети първа и повторна СПГЕ, заключенията и на двете от които бяха
категорични, кореспондиращи помежду си и еднозначни, че както
ръкописният текст, така и подписът, обективирани в саморъчното завещание от
04.08.2019г.,са изпълнени лично от Б. П. Л.. Съдът
кредитира и двете заключения, и то не само заради пълното им съответствие,
дискредитиращо възражението на ищеца за недостоверност, не само и с оглед на
тяхните обективност, мотивираност и защитеност в о.с.з., но и защото и двете
заключения са базирани на сравнителни орбазци, находящи се включително в
официални удостоверителни документи. В последните, както и в други ползвани
частни документи, са констатирани от вещите лица трайни и устойчиви признаци на
почерка и подписа на Л., налични и в спорното завещание, поради което
известните визуални разлики в почерка и подписа се определят от експертите като
„варианти“ на едни и същи подпис и почерк.
При горните категорични експертни данни съдът няма как
да достигне до друг извод, от този за категорична недоказаност на възраженията
на ищеца, по правилата на гражданския процес и на база на материалите по
делото. Което е достатъчно за отхвърляне на иска по чл.
42 б.“б“ ЗН.
За пълнота следва да се отбележи, че в решение №377/29.05.1995г. по
гр.д.№321/1995г. на ВС се приема, че формата на саморъчното завещание е
спазена, ако завещателят се е подписал под него с изписване на цялото свое
собствено име, инициалите на бащиното си име и пълното си фамилно име. На
следващо място се приема, че положен параф с недоказана автентичност, след
упоменатото подписване на завещанието, не го опорочава. Потвърдено е също, че
относно саморъчните завещания ЗН ме съдържа изискване какъв конкретно трябва да
бъде подписът на завещателя. С оглед на тези принципни положения каузално е
прието в решението, че при подписване на завещание с изписването на цялото
собствено име, плюс съкратено изписване на бащиното име, плюс цялото фамилно
име след текста на завещателните разпореждания и думите „с подпис“ е спазена
формата по чл.25, ал.1 ЗН. Настоящият състав следва ясно да отбележи, че последното
категорично не означава, че само такъв начин на изписване съответства на чл.25, ал.1 ЗН, а
единствено означава, че това е един от възможните начини за валидно съставяне
на саморъчно завещание. С оглед на което и възраженията на ищеца по този въпрос
не се споделят.
В обобщение по главно
предявения иск съдът намира, че процесното по делото завещание съдържа лично
изписване на текста (почерка) и на подписа на вписания завещател (по данни и от
двете СПГЕ), а същевременно очевидно подписът е поставен след завещателните
разпореждания, а документът има и ясна дата на съставянето му. Поради което то
отговаря на условията на чл.25, ал.1 ЗН за валидност. Отделно след това е
обявено по предвидения в чл.27 ЗН ред. Поради което завещанието и действително
и искът за противното следва да бъде отхвърлен от съда.
По доказаността на
иска по чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН: Съгласно този текст едно завещателно
разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава. Касае се за общо здравословно
(физиологично, ментално, психиатрично) състояние на лицето, в което то не е
било способно да разбира действията си и да ръководи делата си по съзнателен и
критичен начин, без обезателно да страда от конкретна болест или състояние, в
това число и душевна такава. Преценката е винаги конкретна и се базира на
обективно установените за случая обстоятелства.
В настоящия случай от заключението
по приетата СМПсЕ, което съдът кредитира, като обективно, мотивирано и защитено
в о.с.з., се установи, че към началото на м.08.2019г., тоест около смъртта на Б. П. Л., тя е страдала от карцином на лявата млечна жлеза, злокачествено и с
разсейки в костите,белия дроб, черния дроб и лимфните възли. Състоянието й към
този момент е било много влошено и Л. е изпитвала силни болки. Тъй като обаче
метастазите не са засягали мозъка или негови структури, то е нямало качествени
промени в менталните и в психичните функции на Лилва, влияещи върху
дееспособността й (извън общата депресивност от състоянието й). Още се установи
от СМПсЕ, че за лечение на туморните образования на Л. е бил предписан препарат
„Трамадол“, за който при прием в терапевтични дози вещото лице е категорично,
че не влияе върху съзнанието, волята, психиката и личността на пациента. Поради
което и крайното заключение на експертите е, че Б. Л.е била в състояние да
разбира смисъла и последиците от действията си, в това число и относно
съставянето на завещание в полза на С.А. Б– З. Които медицински
данни дискредитират оспорванията на ищеца по разглеждания въпрос.
Към горното следва да се
добави, че поисканата от ищеца повторна СМПсЕ не бе изготвена, защото ищецът сам и без
извинителна причина не внесе депозита за нея. От това следват два извода –
първият е недоказаност на възраженията на ищеца за недостоверност на първата
СМПсЕ, а вторият е функция на нормата на чл.161 ГПК в насока именно на
доказаност на обратно състояние спрямо твърдяното от страната.
В допълнение към всичко изложено от показанията на св.
Н. В.които съдът кредитира, като непосредствени, максимално близки до смъртта
на Б. Л.и като обективни, се установи че 5-6 дни преди смъртта на Л.
свидетелката я е видяла, Л. говорела нормално, била в съзнание, а свидетелката
не е усетила разлики, спрямо предишния им разговор; а С. З се установи, че била
колежка и приятелка на Л. и се грижела за нея в месеците преди смъртта й.
Насрещни гласни доказателства няма.
Обсъдените неопровергани свидетелски показания
кореспондират явно със също напълно неопроверганите медицински експертни
заключения, поради което и в заключение утвърждават извода за пълна
недоказаност твърденията на ищеца по повод приложението на чл.43
ал.1 б.“а“ ЗН. Поради това и този иск следва да се отхвърли.
По доказаността на
иска по чл.108 ЗС: Целта на ревандикационния иск и на търсената
с него защита е да „върне” фактическата власт върху вещта на носителя на
правото на собственост. Поради което предпоставките му са две – доказани
заявени вещни права на ищеца и доказано ползване от ответника.
В случая, с оглед приетото
от съда по исковете по чл.42 ЗН и чл.43 ЗН, ищецът не се легитимира като
собственик на процесния имот, защото правата върху цялата наследствена маса,
включително процесния имот, са придобити от ответника по делото, като наследник
по валидно универсално завещание, а последното изключва наследяването по закон.
За наследника по закон могат в този случай да възникнат евентуално само бъдещи
права по чл.30 ЗН. Липсата на собственост у ищеца е достатъчна за отхвърляне на
иск по чл.108 ЗС.
Само за пълнота и втората
предпоставка на иска остана недоказана – не се ангажираха от ищеца
доказателства за фактическата власт на ответницата върху имота, въпреки
предоставените от съда възможности за това,което е още едно самостоятелно
основание за отхвърляне на ревандикационния иск.
С оглед ТР на ВКС следва
отхвърляне с двусъставен диспозитив.
По разноските:
Предвид изхода по спора на ответната страна следва да се присъдят сторените
разноски за защита по делото, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, а те в случая възлизат
на 2250.00лв. (половината от общо направените 4500лв., от които 4200лв. платен
адвокатски хонорар и 300лв. платен депозит за СГЕ, като другата за другата
половина вече е осъдена другата първоначална ищца С.К.).
За пълнота възражението за
прекомерност не се споделя, защото адв. хонорар се определя по интереса по
делото към момента на конституиране на ответника, преди частичното прекратяване
на исковете за недействителности, а именно 100 595.20
(75 446.40лв.+25 148.80лв.), при която минималният хонорар е около
3550лв. Отделно делото не е с минимална фактическа и правна тежест и по него са
проведени общо пет открити заседания. При тези обстоятелства в крайна сметка
присъденият срещу Б.П. хонорар от 2250лв. не би могъл да се счете за
прекомерен.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на ищеца Б.М.П., ЕГН**********, с адрес *** срещу
С.А. Б. - З, ЕГН**********, с адрес: ***, за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от
04.08.2019г. на Б. П. Л., ЕГН **********, направено в полза на С.А. Б– З,
ЕГН**********, до 1/3 ид. част от
завещанието, поради накърняване
правилата за форма – липса на
подпис, евентуално неполагане на такъв от завещателката, евентуално неизписване
на текста ръкописно от Л., на осн. чл.42 б. „б“ ЗН вр. чл.25 ал.1 ЗН.
ОТХВЪРЛЯ иска
на ищеца Б.М.П., ЕГН**********, с адрес *** срещу
С.А. Б. - З, ЕГН**********, с адрес: ***, за унищожаване на саморъчно
завещание от дата 04.08.2019г. на Б. П. Л., ЕГН**********, направено в
полза на ответницата С.А. Б– З, ЕГН**********, до 1/3 ид. част от завещанието, поради
това, че по време на съставянето му завещателката не е била способна да завещава,
с оглед на болестното й състояние, в резултат на която не можела да разбира
свойството и значението на постъпките си, на осн. чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на ищеца Б.М.П., ЕГН**********, с адрес *** срещу
С.А. Б. - З, ЕГН**********, с адрес: ***, за:
- признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът Б.М.П., ЕГН**********,
е собственик на 1/3 ид. част от
апартамент с идентификатор №10135.2562.239.1.2 по КККР на гр. Варна,
съставляващ жилище в сграда на адрес кв. „***“ бл. №*, вх. *, ет. * с площ от
90 кв.м. ведно с изба с площ от 16 кв.м., както и 310 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 10135.2562.239 гр. Варна, целия с площ от 620 кв.м., стар номер
25496, при граници на апартамента обекти с идентификатори №№ 10135.2562.239.1.1
(под спорния имот); 10135.2562.239.1.3 (над спорния имот); а на същия етаж няма,
на основание наследяване по закон от
Б. П. Л., ЕГН********** и право на собственост на Л. по наследяване и въз
основа на НА №148/07.08.1968г., том 6, н.д. №2930/1968г.;
- осъждане на
С.А.
Б. - З, ЕГН**********, да предаде на
ищеца Б.М.П., ЕГН**********, владението
върху целия апартамент с идентификатор №10135.2562.239.1.2 по КККР на
гр. Варна, съставляващ жилище в сграда на адрес кв. „***“ бл. №*, вх. *, ет. *
с площ от 90 кв.м. ведно с изба с площ от 16 кв.м., както и 310 кв.м. ид.ч. от
ПИ с идентификатор № 10135.2562.239 гр. Варна, целия с площ от 620 кв.м., стар
номер 25496, при граници на апартамента обекти с идентификатори №№
10135.2562.239.1.1 (под спорния имот); 10135.2562.239.1.3 (над спорния имот); а
на същия етаж няма,
на
правно основание чл.108 ЗС и съобразно ТР на ВКС.
ОСЪЖДА Б.М.П.,
ЕГН**********, да заплати на С.А. Б.
- З, ЕГН**********, сумата от 2250.00лв.,
съставляваща ½ част от общо сторените от С. З разноски по делото (за
депозит за СГЕ и за адвокатски хонорар), на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………