Решение по дело №3162/2018 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. В.,  ………………...  2019 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – гр. В., Трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

 

при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора от ВОП                           , като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3162 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс.   

Образувано е по искане от В.А.В. ***, ЕГН ********** за обезсилване и отмяна на Решение № 1920/16.10.2018 г. на Административен съд – В., VІ касационен състав, постановено по к.а.д. № 2241 по описа на съда за 2018 г., с което е обезсилено Решение № 5126/17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4290 по описа на ВРС за 2015 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

В исковата молба се твърди, че обезсиленото решение не е подлежало на обжалване и съответно е било окончателно, поради което е отменено от съд, който не е бил компетентен да отменя влезли в сила съдебни актове. Изложени са доводи, че решението е постановено в нарушение на задължението на съда да зачете влязлото в сила решение по гр.д. № 4290/2015 г. на ВРС, както и че производството по к.а.д. № 2241/2018 г. на Административен съд – В. е нямало предмет. Ищецът счита, че неправилно касационният състав е адаптирал производството към ЗАНН, с цел да пререши спора и да потвърди Заповед № 1366/26.11.2013 г. на Кмета на Община А., постановена в производство по чл. 25, ал. 3 от ЗОСИ. Иска се обезсилване и отмяна на решението на Административен съд – В. по к.а.д. № 2241/2018 г. и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът в производството, Кметът на Община А., не изразява становище по иска.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в иска основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на искането за прогласяване на нищожност е Решение № 1920/16.10.2018 г. на Административен съд – В., VІ касационен състав, постановено по к.а.д. № 2241 по описа на съда за 2018 г.

Решението е постановено в производство за касационен контрол на Решение № 5126/17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4290 по описа на ВРС за 2015 г.

Предмет на разглеждане в гр.д. № 4290/2015 г. на ВРС е била жалба на В.В. срещу Заповед № 1366/26.11.2013 г. на Кмета на Община А., с която е прекратена преписка за установяване на нарушение по Закона за опазване на селскостопанското имущество, образувана по подадена от В. жалба вх. № Ж-23/23.04.2013 г. Видно от самата заповед, в това производство В. е действал като заявител по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗОСИ, като след извършена проверка по реда на чл. 20 и следв. от ЗОСИ, с обжалваната пред районния съд заповед кметът на общината е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1, първо предложение от ЗОСИ и е прекратил преписката по жалбата на В..

С Решение № 5126/17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4290 по описа на ВРС за 2015 г. районният съд е приел, че производството е по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 25 от ЗОСИ. От установените в производството обстоятелства е направил извод, че съставеният в хода на проверката по жалбата на В. протокол по чл. 20, ал. 2 от ЗОСИ е в нарушение на административнопроизводствените правила и на това основание е постановил отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката на кмета на общината за произнасяне по същество по жалбата на В.. В решението е отбелязано, че съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗОСИ същото е окончателно.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Кмета на Община А., която с разпореждане № 5872/11.02.2016 г. е върната като недопустима. Разпореждането за връщане на касационната жалба е обжалвано пред Административен съд – В., който с Определение № 402/01.02.2018 г., постановено по частно к.а.д. № 289 по описа на съда за 2018 г., е приел, че производството, в което е издадена Заповед № 1366/26.11.2013 г. на Кмета на Община А., е административнонаказателно производство, в което се прилагат правилата на Закона за административните нарушения и наказания. Предвид липсата на изрична разпоредба относно реда за обжалване на актове от категорията на тази заповед, и въз основа на Определение № 50/23.07.2015 г. по гр.д. № 23/2015 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, съставът на Административен съд – В. е приел, че постановеното решение на районния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съответно е отменил разпореждането.

Това определение по ч.к.а.д. № 239/18 г. по описа на Административен съд – В. е било обект на контрол от страна на тричленен състав на Върховния административен съд по ч.а.д. № 3916/18 г., който е приел частната жалба срещу него за недопустима с определение, оставено в сила с Определение № 8972/02.07.2018 г. на петчленен състав на ВАС по ч.а.д. № 7509/2018 г.

След администриране на жалбата на Кмета на Община А. срещу Решение № 5126/17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4290 по описа на ВРС за 2015 г., по нея е образувано к.а.д. 2241/2018 г. на Административен съд – В., в което е постановено решението, предмет на настоящия иск.

 

Настоящият състав намира искането за прогласяване на нищожност на посоченото решение за допустимо, но неоснователно, по изложените по-долу съображения.

За В.В., който е бил жалбоподател в производството по гр.д. № 4290 по описа на ВРС за 2015 г., и ответник в к.а.д. № 2241/2018 г. на Административен съд – В., е налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК срещу необжалваемото решение по последното дело. Този иск не е ограничен със срок, поради което исковата молба е допустима.

Обхватът на проверката в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, насочена срещу необжалваемо съдебно решение, се ограничава само до валидността на съдебния акт. Това е така, тъй като съдебното решение, в качеството си на държавен правосъден акт, с който е разрешен правен спор, се ползва от стабилитет, настъпващ вследствие неизменимостта му от съда, който го е постановил, необжалваемостта му пред горната инстанция и неотменимостта му по реда на отмяната. Необжалваемостта на решението заздравява недопустимите и неправилните съдебни актове. Тя е условие за пораждане на правните последици от решението и по-специално на силата на пресъдено нещо. В случая предмет на контрол е съдебно решение, постановено от Административен съд – В. в касационно производство по реда на глава дванадесета от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, и  необжалваемо по силата на чл. 223 от АПК.

По същество твърденията на ищеца в настоящото производство представляват оспорване на правните изводи на състава на Административен съд – В. относно естеството на производството пред кмета на Община А. и естеството на производството по гр.д. № 4290 по описа на ВРС за 2015 г., откъдето се черпят мотиви за некомпетентност на състава да отменя съдебни актове на районния съд, които са необжалваеми по смисъла на чл. 25, ал. 3 от ЗОСИ.

Тези твърдения по същество се отнасят към правилността на изводите на административния съд и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК. След като решението се ползва от сила на пресъдено нещо, не е възможно ново повдигане на същия правен спор, тоест преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите по същество, което става чрез оспорване на допустимостта и правилността на съдебното решение в хода на инстанционния контрол на съдебните актове.

Безсрочната възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е открита само за нищожните решения, тъй като само те не са годни в нито един момент да породят присъщите на съдебния акт правни последици.

Изискванията за валидност на съдебното решение са свързани с това то да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена форма и подпис, както и да може да бъде разбрана изразената от съда воля.

В настоящия случай атакуваното съдебно решение е постановено от касационен състав на административен съд, на който са подведомствени касационните жалби срещу решения на районния съд в производства по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Съдебното решение е постановено от надлежен съдебен състав, определен на принципа на случайното разпределение на делото на съдия-докладчик, в зависимост от който се определя постоянният състав в съответствие със служебно известната на настоящия състав Заповед № РД-0192/20.04.2017 г. на Председателя на Административен съд – В.. Спазени са изискванията за писмена форма и решението е подписано. Не се твърдят и не се констатират пороци, водещи до неразбираемост на изразената в съдебното решение воля на съда.

По изложените съображения съдът намира искането за неоснователно.

 

 Предвид гореизложеното, съдът 

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на В.А.В. ***, ЕГН ********** за обезсилване и отмяна на Решение № 1920/16.10.2018 г. на Административен съд – В., VІ касационен състав, постановено по к.а.д. № 2241 по описа на съда за 2018 г., с което е обезсилено Решение № 5126/17.12.2015 г., постановено по гр.д. № 4290 по описа на ВРС за 2015 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                       

Съдия: