Р Е Ш Е Н И Е
№………./ …….. 2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при
участието на секретаря Дарина Баева
като
разгледа докладваното от съдия Писарова
т.д.
№ 1229 по
описа на ВОС за 2017 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXXII от ГПК.
Производството е образувано по искова
молба с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
срещу „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* и срещу синдика
на ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ АД – Д.И.Г., за установяване, че ответното дружество дължи
на ищеца сумата от 102 057.47 лева,
представляващи потребена, но незаплатена ел. енергия за периода от 12.12.2012
г. до 30.04.2013 г. Претендират се и сторените разноски.
Ищецът
твърди, че с решение по т.д. № 615/2016г. ВОС е открито производство по
несъстоятелност на ответното дружество „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в
несъстоятелност/, в което производство ищецът е предявил в срока по чл. 685 ТЗ
вземане в размер на 102 057.47 лева, представляващи потребена на
площадката на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в н./ от
длъжника ел.енергия при действие на извършения в негова полза апорт на
имущество. Твърди се, че синдикът е включил това вземане на кредитора – ищец в
списъка на неприетите вземания. По подаденото в срок възражение от кредитора,
съдът с определение от 30.08.2017 г. по т.д. 615/2016 г. отхвърлил същото,
което обосновава интереса от иска по чл.
694 ТЗ.
Твърди се, че ищецът
извършил апорт на технически съоръжения и недвижими имоти в капитала на
ответното дружество, който апорт бил вписан в ТР на 12.08.2011г. Впоследствие с
решение по т.д. № 2268/2013г. на ВОС, апортът бил признат за недействителен по
отношение кредиторите на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в н./, поради което и съгласно чл. 34
от ЗЗД, синдикът на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в н./ предприел действия по встъпване във
владение на тези съоръжения и имоти по решението, удостоверено с КП на Община
Девня от 16.09.2014 г. Твърди се, че за периода от апортирането на тези вещи до
встъпване във владение на синдика на Полимери АД, длъжникът е потребявал
ел.енергия за тези съоръжения и имоти, която била заплатена от „ПОЛИМЕРИ“ АД /в
н./, поради неоткриване на партида
на длъжника. Ползването на имотите предмет на апорта се установява със
сключването на Договор за охрана на същите от 19.03.2014г. между ответното
дружество и фирма „Делта Гард“ ООД.
С молба вх. № 9399/27.03.2018 г. са
конкретизирани съораженията и имотите, предмет на апорта, вписан по партидата
на ответното дружество на 12.08.2011 г. под № 2011081210536. С молба вх. №
10424/05.04.2018 г. ищецът е уточнил процесния период, за който претендира
сумите по исковата си молба: 12.12.2012 г. – 30.04.2013 г., като е посочил при
условията на алтернативност и последователност следните основания за
претенцията си: 1/ постигнато неформално споразумение между него и ответното
дружество, респ. дължимост на процесните суми на основание чл.79 ЗЗД; 2/
неоснователно обогатяване на ответното дружество на основание чл. 59 ЗЗД.
По първото основание се
твърди, че ищецът, като собственик на съоражението, чрез което се доставя ел.
енергия за цялата площадка на бившия комбинат „ПОЛИМЕРИ“, е имал неформално
постигнато съгласие с ответника да не прекъсва електрозахранаването на сградите
и техническите съоражения – предмет на апорта. С допълнителната писмена молба
ищецът поддържа, че за доставената от НЕК ЕАД за периода 01.12.2012 г. –
31.12.2012 г. ел. енергия, НЕК ЕАД е издало на ищеца фактури както следва:
фактура № *********/31.12.2012г.; фактура № **********/31.01.2013 г.; фактура №
**********/28.02.2013 г.; фактура № **********/31.03.2013 г.; фактура №
**********/30.04.2013 г. В тази връзка е посочено, че вземането по фактура
*********/31.12.2012г. е прието вземане в производството по несъстоятелност на
ответното дружество, включено в съответния списък, одобрен с определение на ВОС
по т.д. № 1132/2012 г., а вземанията по останалите посочени фактури от 2013 г.
са на обща стойност 256 668.20 лева, съответно включени са в Допълнителен
списък № 2 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в
н./, одобрен с определение № 1350/01.04.2014 г. по т.д. № 1132/2012 г. по описа
на ВОС. Сочи се също и, че синдикът на ищцовото дружество е изготвил Частична
сметка № 1/21.12.2015 г. за разпределяне на налични суми в масата на
несъстоятелността, в която сметка под № 3 е включено и посоченото вземане на
НЕК ЕАД в размер на 256 668.20 лева. Твърди се, че сметката била одобрена,
с определение на ВОС по посоченото дело, изпълнена от синдика и сумата
заплатена на НЕК ЕАД с платежно нареждане от 15.03.2016г. Излага твърдения за
осъществено незаконосъобразно разместване на имуществени блага между неговия
патримониум и този на ответника, който е използвал ел. енергия на стойност
102 057.47 лева, като алтернативно обосновава дължимост на процесните суми
и с принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.
59 ЗЗД.
С допълнителна молба преди
първото съдебно заседание вх.№10424/05.04.2018г. ищецът чрез адв.К. уточнява
твърденията си съобразно указанията на съда в определение от 23.03.2018г. като
излага, че сумата в размер на 102 057.47 лева се претендира за по-кратък
от посочения първоначално период на действие на апорта, а именно дължимата
ел.енергия за периода от 12.12.2012г. до 30.04.2013г. В същата молба /на л.162
и сл./ ищецът уточнява и фактическите си твърдения по въведените основания за
дължимостта на сумата, а именно тъй като Главна понизителна станция /ГПС/ не е
предмет на апорта и остава собственост на Полимери АД /в н./, то и захранваните
от и чрез нея съоръжения, предмет на апорта, се снабдяват с елекроенергия
именно чрез ГПС. Поддържа се на първо място съгласие между двете страни да не
бъде прекъсвано ел.захранването на имуществото, предмет на апорта до откриване
самостоятелна партида на Полимери инвест АД като ползваната електроенергия бъде
заплащана от Полимери АД като собственик на ГПС и страна в правоотношението с
НЕК ЕАД. Твърди се, че ответното дружество е потребявало ел.енергия без да я
заплаща в сочения период след апорта до 30.04.2013г. Твърди се, че именно въз
основа на споразумението е издадена и процесната фактура №1/08.02.2016г. за
претедираната сума. Тъй като фактурата не е връчена на представляващите
Полимери инвест АД, то същата е връчена от синдика на Полимери АД на синдика на
Полимери инвест АД по реда на чл.685 ТЗ. Алтернативно, ищецът твърди, че ако
съдът приеме, че споразумение между двете страни не е сключвано, то се
претендира сумата като вреда в патримониума на Полимери АД /в н./ поради
неоснователно разместване на престации. Вземането на НЕК ЕАД е било предявено в
производството по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД /в н./ по т.дело №1132/2012г.
на ВОС на 10.01.2013г. по реда на чл.685 ТЗ. Това вземане /по ф.на НЕК от 31.12.2012г.
е прието вземане в производството по несъстоятелност, включено в одобрен от
съда списък на приетите вземания. Съответно, за следващия период от януари
2013г. до април 2013г. ищецът твърди, че НЕК ЕАД е издало следващи 4 бр.
фактури, както следва: фактура №31859/31.01.2013г., ф.№32146/28.02.2013г.,
ф.№32579/31.03.2013г., ф.№32924 от 30.04.2013г., на основание договор
5193/2005г. за доставка на ел.енергия. С молба от 25.11.2013г. вземанията и по
тези фактури са били предявени в производството по несъстоятелност по т.дело
№1132/2013г. на ВОС, приети, включени в списък по чл.688 ТЗ, одобрен от съда.
Твърди се, че спрямо ищеца е предявено вземане в размер на 244 276.96 лева
с ДДС /без лихвите/ -главници по доставката на ел.енергия за периода от януари
2013г. до 31.10.2013г. Твърди се, че част от това вземане е именно процесното,
в размер по цитираните по-горе четири фактури от 132 763.13 лева. Твърди
се, че това вземане е осребрено по т.дело №1132/13г. на ВОС, включено в сметка
за разпределение от 21.12.2015г. под т.3, която сметка е одобрена от съда с
определение от 20.02.16г. Твърди се изпълнение на одобрената частична сметка за
разпределение №1/21.12.2015г. от синдика Б. в полза на НЕК ЕАД, на 15.03.2016г.
Твърди се, че част от тази сума е и вземането по цитираните четири фактури.
Твърди се, че с това неоснователно разместване на имуществени блага от
патримониума на Полимери АД /в н./ и този на Полимери Инвест АД /в н./,
ответникът се е обогатил без основание, за сметка на ищеца.
В срока за отговор е постъпило
становище на синдика на ответното дружество, с което оспорва предявения иск и не възразява по събирането на поисканите
доказателства.
Ответникът
„ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в н./ в срока за отговор по чл. 367, чрез процесуалния си
представител адв. Пл. С., оспорва
предявения иск. Възразява, че въпреки извършения апорт, имуществото негов
предмет не е било предавано фактически на „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в н./, а било
във владение на ПОЛИМЕРИ АД /в н./. Твърди се, че считано от обявяване на
„ПОЛИМЕРИ“ АД /в н./ в несъстоятелност от м.12.2012г., последното е
препятствало достъпа до имота вкл. до имуществото, предмет на извършения апорт.
Твърди, че за периода 2012 - 2014 г. /вкл.процесния/ ответникът не е извършвал
дейност на територията на площадката, поради което не е ползвал и не дължи
заплащане на ел.енергия. Твърди се, че не са представени никакви доказателства
за ползване на ел.енергия от ответното дружество както и доказателства за
наличие на търговски отношения по доставка на ел.енергия между страните по
спора както и качеството доставчик на ел.енергия на ищеца. Оспорват се
представените от ищеца писмени доказателства – фактури и КП от 16.09.2014г. по
отношение тяхното значение за релевантните по спора факти.
С допълнителен отговор ответното
дружество поддържа неоснователност на иска. Твърди се, че ответникът не е
ползвал съоръженията тъй като е нямал достъп до имота след 2012 г. Излага, че в
диспозитива на решението по т.д. № 2268/2013г. на ВОС, липсва произнасяне по
реда на чл. 34 от ЗЗД като това е било обосновано в мотивите именно с
обстоятелството, че ищецът не е бил лишен от фактическа власт върху имуществото
си по време на апорта. Позоваването на договора с „Делта Гард“ ООД се твърди,
че е неоснователно тъй като този договор е прекратен. Именно по повод на този
договор е констатирана и липсата на възможност за охранителите да достъпят до
имота поради откритото производство по несъстоятелност на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в н./.
Вземането на ищеца не съществува и не е доказано по основание и размер.
Разходите за осъществяваната от ищеца дейност са за негова сметка и не се
дължат от ответното дружество.
В съдебно заседание
пълномощника на ищеца адв.Д. поддържа предявения иск.
В съдебно заседание
пълномощникът на насрещната страна адв. П. оспорва основателността на иска.
В съдебно заседание
синдикът Д.Г., редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, но с
писмена молба поддържа неоснователността на иска. /л. 261/
Съдът, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по
вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От извършена служебна справка в ТР
по партидата на ответното дружество се установява, че по отношение на същото е
открито производство по несъстоятелност с решение от 18.04.2017г., постановено
по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС, вписано в ТР под № 20170419144637.
Вземанията предмет на настоящия иск
са били включени от синдика под № 1 в списъка по чл. 686, ал. 1, т.3 ТЗ на
неприети предявени вземания, вписан по партидата на ответника, с вписване в ТР
№ 20180618084148, а именно за сумата 102 057.47 лева. Ищецът е подал в
срока по чл. 690 ТЗ възражение срещу включването на процесното вземане в
списъка с неприети от синдика предявени вземания. Възражението на ищеца е било
оставено без уважение с определение от 30.08.2017 г. по т.д. 615 по описа на
ВОС за 2016 г.
Сумите по делото се претендират на
основание използвана, но неплатена ел. енергия от ответника при експлоатация на
недвижимите имоти, предмет на учредителен апорт от страна на ищеца при
учредяване на ответното дружество, вписан по партидата на „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД
/в н./ под № 20110812105536, който впоследствие
е бил обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в н./ на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ с решение №
535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268 по описа на ВОС за 2013 г.
По делото са приложени доказателства
за платени суми на НЕК ЕАД от масата на несъстоятелността в производството по
несъстоятелност на ищеца във връзка с потребена ел. енергия общо на площадката
на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в н./, за периода януари 2013 г. – ноември 2013 г. – в размер
на 256 668.20 лева. Тези доказателства са приложени на л.168 и сл. с
уточняващата молба на Полимери.
В тази връзка след
извършена служебна справка, съдът приема, че посоченото вземане е включено в
Допълнителен списък № 2 на приети от синдика вземания на кредиторите на
„ПОЛИМЕРИ“ АД /в н./, обявен в ТР под № 20180508111012. Същият е
одобрен с определение № 1350/01.04.2014 г. на ВОС по т.д. 1132/2012 г., а с
определение № 686/ 29.02.2016 г. по същото дело е одобрена Частична сметка за
разпределение № 1/21.12.2015г., в която е включено и посоченото вземане,
изплатено на кредитора НЕК ЕАД на 15.03.2016 г., видно от представеното
платежно нареждане.
Същевременно, с исковата
молба е представен КП от 16.09.2014г. на Община Девня, от който се установява,
че по заповед на зам.кмета на общината е извършена проверка и установена
ликвидацията на сгради и съоръжения в Промишлена зона – юг, част от които
идентични на апортираното имущество.
В приложена по делото
фактура №1/08.02.2016г. е обективирано вземане на ищеца от Полимери инвест АД
за ел.енергия за периода 12.12.12г. до 30.04.2013г. за сумата от 102 057.47
лева. Към фактурата е приложена и справка на дължимата консумирана ел.енергия
за същия период на л.30.
От заключението на ССЕ на
л.139 по делото на в.л.Ел.Т. се установява, че приложената към исковата молба
фактура №1/08.02.2016г. е надлежно осчетоводена при ищеца като е дебитирана
сметка 411 Клиенти и кредитирана сметка 709 Други приходи от дейността със
стойност 102 057.47 лева, на дата 08.02.2016г. Тъй като дружеството не
регистрирано по ЗДДС, няма основание за вкл. на фактурата в дневник на
продажбите и СД по ЗДДС. При ответника процесната фактура не е осчетоводена и
не са представени на вещото лице доказателства за това. Тази фактура е била
предявена пред временния синдик на Полимери инвест АД по т.дело 615/2016г. на
дата 23.05.2017г. Към датата на заключението сумата по фактурата, цитирана
по-горе, не е заплатена. Калкулираното във фактурата количество ел.енергия е
543 147.79 КВт по единична цена от 0.1879 на посочена обща стойност от
102 057.47 лева. Това е единичната цена при три скали за отчитане
съобразно решение на ДКЕВР Ц-27/31.07.2015г., към датата на издаване на
фактурата. В съдебно заседание в.л.Т. заявява, че посочената от нея цена за
единица ел.енергия е от последното решение на КЕВР към датата на издаване на
фактурата, а не по действащите към процесния период решения на ДКЕВР.
Към представените
доказателства за предявеното вземане от НЕК ЕАД в производството по несъстоятелност
на Полимери АД по т.дело №1132/2013г. на ВОС, е приложено и преводно нареждане
от 15.03.2016г., удостоверяващо заплащане на сумата от 256 682.20 лева от
Полимери АД в н. на НЕК ЕАД по частична сметка за разпределение №1./л.211/
От заключението на СТЕ
/л.232/ на вещото лице Б. се установява, че снабдяването и захранването с
ел.енергия за обектите от бившия комбинат Полимери се осъществява от единна
локална енергийна система. Вещото лице обяснява в заключението и в съдебно
заседание наличието на главна подстанция ЕКРУ 110 кВ чрез четири понижаващи
трафомашини, с които високо напрежение се трансформира в средно напрежение 10.5
кВ и 6.3 кВ. От посочените разпределителни станции, състоящи се от четири
станции, се захранват всички технически съоръжения и недвижими имоти със средно
напрежение и ниско напрежение. Главната подстанция от 110 кВ се захранва от НЕК
И НЕ Е ПРЕДМЕТ НА апорта. Вещото лице заявява, че за процесния период няма
данни Полимери инвест АД да е имало самостоятелна партида за имуществото
предмет на апорта. Количеството ел.енергия доставено от НЕК ЕАД до главна
подстанция на Полимери АД за периода общо за върхова, дневна и нощна активна
енергия е 1 258 444 КВ – отделното доставено количество ел.енергия за
месеците в периода на исковата молба е посочено в таблица №1 към заключението.
За м.12.2012г. са приспаднати 50 000КВ защото периода е частичен, от
12.12. За месец март и април 2013г. няма доставена и потребена ел.енергия.
Доставеното количество ел.енергия до главна подстанция на Полимери АД за
периода 01.12.12г. до 30.04.2013г. е 1 258 444 кВ на обща стойност от
150 119.81 лева.
От допълнителната ССЕ на
в.л.Т. /на л.238/ се установява, че съобразно издадените фактури от НЕК АД като
доставчик на Полимери АД цената, по която са фактурирани разходите за
консумирана ел.енергия е посочена в таблица на л.240 по тарифи и компоненти, а
съобразно фактурите в следваща таблица /по четири бр.фактури/ на обща стойност
от 110 635.95 лева без ДДС, а с ДДС
132 763.13 лева. Фактурите са платени на НЕК ЕАД с платежно нареждане от
15.03.2016г. като в платежното нареждане са включени и др.фактури извън
процесните. В процесния период няма промяна в цената на ел.енергията. В табл.
На л.241 са посочени цените, при които са фактурирани консумативните разноски
за енергията за стопански нужди в процесния период.
Вещото лице Т. заявява, че
цените, при които е калкулирана ползваната в процесния период ел.енергия следва
да бъдат съобразени с решение на КЕВР №Ц-17 от 28.06.2012г., а не както са
начислени по решение от 2015г., т.е. действащото към момента на издаване на
фактура №1/2016г. Именно по цената съобразно това решение на КЕВР от 2012г., а
именно посочените н таблица №1 към ДССЕ, Полимери АД е заплатило ел.енергията
на НЕК ЕАД – вещото лице посочва компонентите на л.248 за дневна, нощна и
върхова енергия. /за стопански нужди/. Във фактурата, издадена от Полимери АД е
посочена осреднена цена от трите тарифи, а не цена по решение на КЕВР от 2015г.
Тази осреднена цена е получена при деление на 2, а не на 3 тъй като основната
енергия е дневна и нощна – 0.1873, а не 0.1879.
При изслушване на
заключението се установява, че фактурата за м.12.2012г. не е включена в
задачата тъй като не е била заплатена от Полимери АД на НЕК АД, но представлява
прието вземане на ищеца в производството по несъстоятелност на Полимери АД.
От разпита на водените в
съдебно заседание свидетели св.П.П. и св.З. И., от които първия ръководител
Енергийно стопанство в Полимери АД, а втората – служител в различни фирми на
сем.Б.и и по възлагане извършвала оперативна и финансово-счетоводна дейност в
Полимери инвест АД, се установяват твърденията по исковата молба. Установява
се, че главна понизителна станция е останала извън апорта на Полимери АД, т.е.
в негова собственост както, че чрез нея са захранвани останалите
разпределителни подстанции от територията на Полимери АД. Свидетелят П. посочва
конкретно начина на ползване и разпределяне на ел.енергията към останалите
енергийни съоръжения на площадката на Полимери АД. Част от плащанията към
енергоразпределителното дружество е извършвано на НЕК, а част на ЕСО /енергиен
системен оператор/. Енергетик при Полимери АД събирал всеки месец информацията
от електромерите на отделните трафопостове на цеховете като се изготвяла
справка за разхода на съответния цех и се подавали в технологичния отдел на
дружеството. Всички отделни съоръжения били снабдени с електромери. Твърди, че
в главната подстанция на ЕСО към процесния период електромерите били
двойнотарифни – дневна и нощна тарифа за отчитане, а в самите подстанции
електромерите служили за контролни, т.е. да покажат цеховия разход като били
еднотарифни. Поради тази причина цената на доставената ел.енергия по справката
е посочена в една тарифа. Твърди, че през периода 2012 – 2013г. съоръженията на
площадката, предмет на апорта работили. След 30.04.2013г. лично на свидетеля
синдикът на Полимери наредил да бъде изключено ел.захранването за тези обекти.
Според свидетеля имало обособяване на дейността на Полимери АД от тази на Полимери
инвест АД тъй като в Полимери след влизането на синдика на практика нямало
производствена дейност. Останалия персонал работил именно в понизителната
станция, която снабдявала цялата енергийна система на предприятието/площадката.
След закупуването на станцията миналата година от друга фирма, персоналът бил
прехвърлен в нея. Към момента тази станция захранвала единствено помпата за
поддържане налягане и поддържане на помпата за трихлоретана, който се извозва
от завода към депата във Франция като опасен продукт. Свидетелят поддържа, че
през процесния период е било налице захранване на обектите от площадката, които
са били ползвани от Полимери инвест АД до април 2013г.
Вторият св.З. И., сочи че е
извършвала различни оперативни, счетоводни и управителни дейности за фирми на
сем.Б.и, вкл. и за Полимери инвест АД. Запозната е с работата на дружеството
през процесния период. Извършвала дейности в тази връзка въз основа на изрично
възлагане с отделни пълномощни от Полимери инвест АД както и с финансово
клирингова къща Сконто Съксес. С Полимери АД свидетелката твърди, че е нямала
отношения. Съдът е констатирал въз основа на проверка на носените от свидетеля
пълномощни с нот.заверка на подписите, че в различни периоди е била
упълномощавана за правни и фактически действия от Полимери инвест АД.
Свидетелката е запозната с апорта както и с производствената дейност на
ответното дружество в процесния период. Посочва конкретно апортираното
имущество в капитала на ответното дружество. Излага, че апортираното имущество
се ползвало в периода изцяло и само от Полимери инвест АД, което извършвало в
периода 2012-2013г. производствена и търговска дейност. Свидетелката е
отговаряла за част от тази дейност, която посочва на л.246 по делото. За това
производство било необходимо захранване на съоръженията с ел.енергия и цената
на тази енергия била основно перо в себестойността на произвежданата химическа
продукция. Според свидетелката съществувало споразумение/неформално/ между
двете дружества ползваната от Полимери инвест АД ел.енергия да бъде часичана
помесечно и заплащане от последното на Полимери АД, което от своя страна се
разплащало с НЕК. Според св.И., синдикът на Полимери АД многократно отправял
запитвания за заплащане на ползваната ел.енергия както до свидетелката, така и
до Н.Б.. Последния отказвал да приеме уговорката за плащане. Твърди, че
достапът до площадката не е бил ограничаван в периода както за служителите,
така и за клиентите. Според свидетелката лично тя е уведомявала Б. за
дължимостта на суми към Полимери АД.
От
заключението и устното изслушване на в.л.Б. се установява, че на практика
понизителната станция е снабдявала с енергия адм.сгради като доставеното
количество ел.енергия е фактурирано на Полимери АД от НЕК ЕАД. Трансформаторните
машини посочени като ТР 6 и ТР 4 са останали да работят след м.12.2012г. до
април 2013г. Таблицата към заключението отразява доставеното количество
ел.-енергия до съоръженията на Полимери АД, а оттам се снижава мощността до
ниско напрежение и се захранват отделните цехове, помпи, цистерни и др.
Ползваната от Полимери инвест ел.енергия е тази посочена на ред 3 от таблицата
и тя е понижената ел.енергия от трансформатор 6, а от трансформатор 4 е
захранвана адм.сграда. Сумарно потребената ел.енергия възлиза на 879 192
кВч – общото количество дневна, нощна и върхова ел.енергия, която е доставена
до съоръженията на Полимери инвест АД. Към НЕК вещото лице сочи, че енергията е
била фактурирана като тритарифна /трифазна/ Трансформагтор №4 спира да работи през
януари 2013г. и следователно всички сгради и съоръжения остават без ел.енергия.
това са тези адм.сгради, останали към Полимери АД според вещото лице. /л.247/
Към сградите и съоръженията, ползвани от Полимери инвест АД, захранването е
спряно на 30.04.2013г. След това е започнало разрушаване на сградите. В
процесния период са работили помпи, тръбопроводи за производство на хлор и сода
каустик като реално начисленото количество може да бъде изразходвано за този
тип съоръжения. За всеки отделен обект е имало поставени еднотарифни контролни
електромери.
С допълнителна СТЕ /л.266/
вещото лице Б. посочва, че фактурираното количество на Полимери инвест АД за
периода 12.12.12 – 30.04.13г. е 543 148 КВ. Заплатеното количество от
Полимери на НЕК за периода м.12.12г. до 30.04.13г. е 1258444 КВ. Доставеното за
нуждите на Полимери инвест АД количество ел.енергия за периода на иска е 853 530 кВ, отчетено по контролните елекромери, монтирани на
цеховете и отделните обекти, предмет на апорта. Фактурирано от тези количества
е единствено 543 148 Кв ел.енергия, което представлява част от потребеното
за периода /не е фактурирано изцяло доставеното и потребено количество
енергия/. Вещото лице е изготвило два варианта на заключение като съобразно
вариант 1 е посочила количество доставена ел.енергия от 543148 КВ на стойност
от 98 776.90 лева /еднотарифно отчитане/, което е действителната стойност
на фактурираното количество ел.енергия. съобразно вторият вариант е налице
осредняване на трите тарифи на НЕК – 81 096.34 лева. Посочен е и трети
вариант – 89 306.57 лева за фактурирано количество ел.енергия от 543148 КВ
по средна цена между трите тарифи – дневна, нощна и върхова, съгласно цените на
КЕВР по решение Ц-17 от 28.06.2012г. Единичната цена на ел.енергията вещото
лице посочва в колона 5 от заключението /266/ като 0.18186.
В
съдебно заседание вещото лице Б., че реалното количество и цена е
98 776.90 лева, което се получава при умножаване на доставеното количество
с цената от 0.18186 с ДДС /цена за еднотарифно отчитане/. Това е действителната
цена, а другите две цени според вещото лице не са реални защото се използва
тритарифно отчитане при положение, че електромерите са били еднотарифни. Вещото
лице в съдебно заседание посочва сумите поотделно за всеки един от месеците от
исковия период. Тази сума е заплатена от Полимери АД на НЕК ЕАД. Според вещото
лице, количеството електроенергия е много по-малко от заплатеното на НЕК от
Полимери АД. Според вещото лице именно поради обстоятелството, че ищецът не е
доставчик на ел.енергия, е приложил спрямо ответника същата цена, платена от
него към НЕК АД въпреки еднотарифното отчитане.
Въз
основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Съобразно
уточненията на ищеца основанията на предявения иск по чл.694 ТЗ, за
установяване от кредитор съществуване на вземане, включено в списък на
неприетите вземания в производство по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ АД, по
т.дело №615/2016г. на ВОС, с оставено без уважение възражение по чл.692 ТЗ, са
предявени в алтернативност две основание – неформално споразумение за начина на
плащане на ползваната от Полимери инвест АД ел.енергия по времедействие на
апорта 12.12.2012г. – 30.04.2013г. и друго основание – неоснователно
обогатяване. Искът по чл.694 ТЗ е допустим с оглед специалните предпоставки по
чл.692 и чл.694 от ТЗ с оглед служебно извършената от съда проверка по т.дело
№615/2016г. на ВОС, ТО.
Съдът
намира, че независимо от посоченото алтернативно съединяване на двете
основания, на които се твърди съществуване вземането на ищеца ПОЛИМЕРИ АД /в
н./, съдът намира, че с оглед въведените твърдения и основания, следва да
приеме, че е налице евентуално съединяване на двете основания. Ищецът иска не
съдът да избере на кое от основанията да се произнесе съдът, а иска произнасяне
изобщо по наличието на вземане като иска съдът да разгледа последователно и
двете основания с приоритет на първото сочено споразумение между страните и
второ – неоснователно разместване на имущество. /в тази връзка съдът споделя
аргументите в реш.№97/08.02.2013г. по т.дело №196/2011г. на Първо т.о. на ВКС
относно служебните правомощия на съдилищата при посочен начин на съединяване на
искове, основания/
С
оглед на горното съдът е квалифицирал иска по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ
вр.чл.79 от ЗЗД и в евентуалност чл.59 ЗЗД. Доколкото ищецът е въвел различни
основания на иска си, които изискват различна преценка на съда относно
правнорелевантните факти, съдът намира, че са налице два съединени иска, на
различно правно основание.
Приети
са за разглеждане обективно съединени искове на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
срещу „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, както и срещу синдика на ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ АД
/в н./– Д.И.Г., за установяване, че ответното дружество дължи на ищеца сумата
от 102 057.47 лева, представляващи потребена, но незаплатена ел. енергия
за периода от 12.12.2012 г. до 30.04.2013 г. на две различни правни иснования –
главно, поради постигнато неформално съглашение, а в условията на евентуалност
– неоснователно обогатяване, с правно
основание в чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, и
чл.694 ТЗ вр. чл. 59 ЗЗД.
Безспорно между страните е, че
имотите, във връзка с чието ползване от
ответника се претендират процесните суми за начислена ел. енергия, са били
предмет на непарична вноска в капитала на ответното дружество. Не се оспорва
извършеният апорт и постановеното решение по т.дело №2268/2013г. на ВОС, ТО, с
което е установена недействителността на апорта съгласно чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ. Не се спори, че след 30.04.2013г. е преустановено ползването на тези
съоръжения и сгради, предмет на апорта и същите са били разрушени или са в
процес на разрушаване, т.е. че не е налице ползването им.
Спорно
между страните е дали претендираната сума е за реално ползване на посочената
ел. енергия в апортираните имоти, предадено ли е било владението върху тях, как
е формирана сумата – за кои обекти, какво количество ел.енергия е консумирана,
на каква цена е продавана твърдяната ел. енергия, заплатена ли е от страна на
ищеца. Спорно е и основанието, на което се претендира сумата. Ответникът
изрично оспорва въведеното като главно твърдение на ищеца, че между страните е
имало споразумение за заплащане на консумираното от Полимери инвест АД количество
ел.енергия в апортираното имущество /съоръжения и сгради/ в периода от
12.12.2012г. до 30.04.2013г. от Полимери
АД на НЕК ЕАД до откриване самостоятелна партида на ответника и междувременно
уреждане на отношенията със заплащане на енергията на Полимери АД. Оспорва и
извършването на някаква търговска дейност както и достъпа си изобщо до
площадката на Полимери АД.
Съдът
намира по отношение претенцията, основана на съществуващо неформално/устно/
споразумение между страните, че такова не се установява по делото. Изслушаните
свидетелски показания са били допуснати за други обстоятелства и съдът намира,
че макар да съдържат изявления в тази посока, не могат да бъдат взети предвид
тъй като са недопустими по реда на чл.164, т.3 от ГПК и допустимостта им е изрично
оспорена от насрещната страна. Поради изложеното, претенцията основана на
договорно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
претенцията за неоснователно обогатяване, въведена като евентуално основание за
съществуване вземането на кредитора – ищец в производството по несъстоятелност:
При липса на договорно правоотношение между страните, неоснователното
разместване на блага би могло да бъде отстранено именно посредством
субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД.
Вземането от неоснователно
обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията
между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато
между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от
страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по
иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването. Съгласно приетото в Постановление № 1/1979 г. на
ПВС на осн. чл.59, ал.2 ЗЗД правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е
предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е
приложението на общия състав на чл.59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да
определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба
фактически основания и петитум. В този смисъл е т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г.,
както и постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 51 от 07.04.2009 г. на
ВКС по т.д.№ 623/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по
т.д.№ 764/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
118/2010 г.,ТК, II т. о.
Второто
въведено от ищеца основание безспорно намира опора в извъндоговорните източници
на задължение. Съдът, въз основа на твърденията на ищеца е дал квалификация по
чл.59 ЗЗД доколкото ищецът е твърдял неоснователно разместване на блага.
Същевременно, при преценка, че ищецът се позовава на съществуването на устна
уговорка с ответника, въз основа на която е извършил плащането на НЕК ЕАД като
ползата от това е отишла изцяло за ответното дружество, което е ползвало
електроенергията, но е спестило разходите по заплащането и, съдът намира, че
претенцията на ищеца може да се квалифицира по чл.61 ЗЗД /гестия/. Твърденията
за наличие на уговорка между страните, въз основа на която е извършено
плащането за сметка на ответника, сочи на осъществяване предпоставките на
гестията. Горното изключва възможността ищецът да претендира неоснователно
обогатяване по чл.59 ЗЗД поради субсидиарността на иска.
Съдът приема, че при
наведени в исковата молба твърдения за наличие на устни договорки между
страните, по силата на които ищецът е поел задължение към ответника да извършва
плащането временно на ползваната от него ел.енергия до откриването на партида
от последния, заплащал е същата като полза от това е имал ответника поради
факта, че електрозахранването на имотите не е било прекъснато и същия е
осъществявал търговската си дейност, следва да преквалифицира иска по чл.61 ЗЗД. Същото съдът намира за допустимо макар с решението по спора доколкото
уважаването на иска е обосновано с извъндоговорен източник на вземане, на почти
идентични факти и обстоятелства на чл.59 ЗЗД. Правната квалификация на иска е
свързана с допустимостта на решението само тогава, когато в резултат на
неправилното й определяне съдът се е произнесъл извън определения от страните
спор и обхват на търсената защита и по този начин е нарушил принципа на
диспозитивното начало - в този смисъл решение № 12/28.02.2014 г. по т. д. №
1037/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.
Предприемането на плащането
и в интерес на ищеца Полимери АД не променя горния извод на съда доколкото
съгласно чл.61, ал.2 ЗЗД, ако работата е предприета и в собствен интерес,
заинтерсуваният отговаря само до размера на обогатяването му. Данни за
противопоставяне на извършеното плащане от страна на Полимери инвест АД не са
ангажирани, а така също и доказателства за одобряване на тези действия. С оглед
на горното, съдът намира че се установяват предпоставките за уважаване на иска
по чл.694 ТЗ вр.чл.61 ЗЗД.
За да е налице водене на
чужда работа без пълномощие, съобразно разпоредбите на чл.60 –чл.62 ЗЗД е
необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд
интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда работа, това да е
извършено доброволно и да не е задължение по закон. В чл.61 ЗЗД, законодателят
е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски
в хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД
в хипотезата на чл.61, ал.3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата, който предприеме
управление на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е
да се грижи за нея, докато заинтересувания може да я поеме. Съгласно чл.61,
ал.2 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в
чужд интерес, но и в собствен такъв /ал.2/, заинтересуваният отговаря само до
размера на обогатяването му.
В настоящия казус са налице елементите от фактическия
състав на воденето на чужда работа без пълномощие, като е установено по делото,
че ищецът като държател на имота на ответника и при липсата на договорна връзка
помежду им е предприел извършването на чуждата работа – плащане на ползвана в
имота /частично апортиран в капитала на ответното дружество/ електроенергия,
която не е бил длъжен да плати или е бил длъжен до размера на ползваните от
него съоръжения. Работата е била извършена в интерес на собственика на имота и
за негова сметка, предприета е била уместно и е водена добре. Доколкото, обаче
през това време имотът е бил ползван в останалата част и ищеца, и от ответника,
извършеното плащане е извършено и в интерес на ищеца. Затова, отношенията между
страните следва да се уредят по реда на чл. 61, ал.2 от ЗЗД,
като ответникът следва да заплати на ищеца необходимите и полезни разноски, но
до размера на собственото му обогатяване. В тази връзка съдът съобразява и
изслушаната ССЕ и СТЕ, въз основа на която се установява, че ел.захранването на
площадката на Полимери АД /в н./ обслужва и негови обекти и съоръжения, а
именно – административна сграда, която не е била предмет на апорта. Освен това,
преминаващата енергия достига първоначално до собствена на ищеца понизителна
станция ЕКРУ.
Въз основа на изслушаните заключения и устни обяснения на
вещите лица Т. и Б., съдът достига до извод, че на ищеца се следва сумата,
съответна на доставеното в процесния период 12.12.2012г. – 30.04.2013г.
количество ел.енергия от 543 148 kWh. /л.268/ От това количество вещото
лице Б. посочва доставеното на ответното дружество количество за периода от
853530 кВч., отчетено от контролните електромери на отделните електрозахранени
обекти. Ищецът не е фактурирал и не претендира цялото доставено количество
ел.енергия, а по-малко. Съдът възприема вариант №1 от заключението на л.268 по
делото, съгласно което фактурираното количество ел.енергия от 543148 КВч е на
стойност от 98 776.90 лева, което отговаря на действителната стойност на
фактурираното количество ел.енергия. Съдът намира, че няма основание да се
изчислява осреднена цена съгласно вариант 2 от същото заключение тъй като
същото не почива на действително доставеното количество и стойност. Съдът не
намира основание да приложи и вариант 3 от заключението, което дава цена за
средно напрежение с цени от ДКЕВР, изчислени по трите тарифи – дневна, нощна и
върхова тарифа. При вариант 1 и 3 е ползвано актуалното решение на КЕВР за
определяне цената на ел.енергията – решение Ц-17 от 28.06.2012г. При
възприетата от съда т.1 от заключението /вариант 1/, вещото лице е ползвало
цени на КЕВР за еднотарифно отчитане, каквото е било отчитането на поставените
на обектите контролни електромери. Съдът възприема и мотивите на вещото лице в
съдебно заседание относно вариант първи от заключението. /л.277/
С
оглед на горното, съдът намира предявения иск по чл.694 ТЗ вр.чл.61, ал.2 ЗЗД
за основателен до размера, определен от вещото лице по вариант първи от
заключението от 98 776.90 лева и неоснователен за разликата до
претендираните 102 057.47 лева.
Освен
това, съдът съобрази, че по делото не са представени доказателства за заплащане
на сумата по първата фактура –за м.12.2012г., приложена с исковата молба, респ.
за извършен реално разход от ищеца, въпреки предявяването и в производството по
несъстоятелност по т.дело №615/2016г. на ВОС. Няма данни сумата по първия
период 12.12.2012г. до 31.12.2012г.да е заплатена от Полимери АД на НЕК ЕАД,
поради което и същия да е направил разход в този размер.Според устните обяснения
на вещото лице Б. в с.з. на 13.06.2018г., за първия период сумата по начина на
изчисление на вариант 1, възлиза на 10 025.94 лева. С оглед на горното
съдът намира, че тази сума следва да бъде приспадната от посочената във
варианта на вещото лице №1 от СТЕ. Поради горното, искът се явява основателен
за сумата от 88750.90 лева. За разликата до претендираните 102 057.47
лева, искът подлежи на отхвърляне като недоказан.
По
разноските: Ищецът е претендирал разноски и представил списък по чл.80 ГПК както
и доказателства за извършването им. Възраженията за прекомерност съдът намира
за неоснователни с оглед даденото с определение от 01.11.2017г. по т.дело
№1132/2012г. разрешение на синдика Ив.Б. да упълномощи адвокат за спора но при
минималните размери за адв.възнаграждения по Наредбата. Именно адв.К. е
представлявал в процеса ищеца, поради което му се следва съответна на уважената
част от иска, част от разноските, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства
за сторени разноски не е представил и ответника въпреки че са поискани такива,
поради което съдът не дължи произнасяне. На ищеца се следват разноски в размер
на 4 421 лева, платими от ответника. Същевременно, доколкото предварително не
се дължат държавни такси, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавната такса за уважената част от иска, на основание чл.78 ГПК в размер на
887.50 лева, определена върху една четвърт от уважения иск съгласно чл.694,
ал.7 ТЗ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ от
„ПОЛИМЕРИ“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, срещу „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
при задължително участие на синдика на ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ АД /в н./ – Д.И.Г., иск
с правно основание чл.694 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД, за установяване, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 102 057.47
лева, представляващи потребена, но незаплатена ел. енергия за периода от
12.12.2012 г. до 30.04.2013г. въз основа на твърдения за неформално
споразумение между страните.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, срещу „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, при задължително участие на синдика на
ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ АД – Д.И.Г., че ПОЛИМЕРИ АД / в н./ има вземане от ПОЛИМЕРИ
ИНВЕСТ АД /в н./ в размер на
88 750.90 лева, въз основа на заплатена от ищеца ел.енергия на НЕК
ЕАД, доставена и потребена от ответника на площадката на Полимери АД, Девня, за
обектите, предмет на апорт в капитала на Полимери инвест АД /в н./, за периода
на действие на апорта от 01.01.2013г. до 30.04.2013г., обективирано във фактура
№1/08.02.2016г., изд. от Полимери АД, на основание чл.694 ТЗ вр.чл.61, ал.2 ЗЗД
като ОТХВЪРЛЯ иска на „ПОЛИМЕРИ“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, срещу „ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, при задължително участие на синдика на
ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ АД – Д.И.Г., на същото основание, за разликата над уважения
размер от 88 750.90 лева до претендираните 102 057.47 лева, вкл. за
периода 12.12.2012г. до 31.12.2012г., на основание чл.694 ТЗ вр.чл.61, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, да заплати по сметка
на ВОС дължимата за производството държавна такса, в размер на 887.50 лева,
изчислени върху една четвърт от уважения интерес, на осн.чл.78 ГПК вр.чл.694,
ал.7 ТЗ.
ОСЪЖДА
ПОЛИМЕРИ АД /в н./, ЕИК ЕИК *********, да заплати по сметка на съда държавна
такса върху отхвърлената част от иска съобразно чл.694, ал.7 ГПК, в размер на
313.07 лева.
ОСЪЖДА
„ПОЛИМЕРИ ИНВЕСТ“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, да заплати на ПОЛИМЕРИ
АД /в н./, ЕИК ЕИК *********, разноски в размер на 4 421 лева, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВАРНА.
Навсякъде
където е налице осъждане да се чете МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: